Наистина ли смятам, че изборът да направиш аборт трябва да е законен при всички обстоятелства? Да!  

 

Няма абсолютно никаква причина да се ограничава достъпът до аборт

През 28-та седмица от бременността ми отключих животозастрашаващо заболяване,  единственото лечение за което бе да се прекъсне бременността. За щастие, бебето беше достатъчно развито, за да не се налага аборт за спасяване на живота ми, но въпреки това раждането на дъщеря ми бе белязано от ужас.

 

Лейла се роди на 28 седмици със спешно Цезарово сечение. Не бях сигурна дали ще оживея – преди лекарите да разрежат корема ми, помолих мъжа ми ако умра, да каже на сестра ми, че второто име на Лейла, Сорела, е на нея.

 

Двадесет и четири часа по-късно, когато най-сетне видях дъщеря ми, тя тежеше само 900 грама – беше само кожа и кости, а кожата й бе прозрачна. Беше ужасно. Тя прекара следващите два месеца в кувьоз в болницата и премина през огромно количество медицински процедури – кръвопреливане, интервенция за колабирал бял дроб, интубация, за да може да диша, тръбички, през които я хранеха, жички, за да наблюдават всичко.

 

Днес, на четири, Лейла е здрава, щастлива и е израснала всички потенциални дългосрочни проблеми на недоносените бебета. Обича балета, зайците и да пее детски песнички до втръсване. А аз съм щастлива майка на бебе, родено на 28 седмици. Но също така съм и човек, чийто чувства по отношение на аборта в напреднала бременност са сложни – въпросът ми изглежда много по-сложен от морална гледна точка отколкото преди да родя дъщеря си.

 

Но и в много по-голяма степен подкрепям възможността за избор отколкото преди. Вече знам от първа ръка какво означава бременността да застрашава живота ти и колко бързо – и без предупреждение – нещата могат да се объркат. Изключенията, предвидени в законите за забрана на аборта, често се споменават толкова автоматично – риск за живота, риск за здравето, изнасилване, инцест – че забравяме какво означават всъщност. Крайният срок, до който се позволява аборт, е определен на напълно случаен принцип – шест седмици (в Северна Дакота), 12 седмици (в Арканзас), 20 седмици (във все повече щати) – че е лесно да забравим за реалните истории и преживявания зад тези термини и числа.

 

Наскоро губернаторът на Мисисипи Фил Браянт подписа проектозакон, забраняващ аборта след 20-та седмица. Законът ще позволява аборти само в случай на риск за живота, опасност от трайно увреждане или сериозни малформации на плода. Какво означава обаче това в реалния живот? Как да се определи кога нещо е сериозен риск? В кой момент едно заболяване може да застраши живота на жената?

 

Д-р Дан Гросман, вицепрезидент по изследователската дейност в Ibis Reproductive Health и доцент по акушерство, гинекология и репродуктивни науки в Университета Калифорния, Сан Франциско (UCSF), казва, че забраната, макар и допускаща изключения, ще създава пречки пред това лекарите да полагат адекватни грижи за своите пациенти. “Медицината не винаги е толкова ясна и категорична, при дадена жена, в зависимост от специфичната й ситуация, дадено заболяване може да е по-сериозно отколкото при друга”, обяснява ми той. “Но в контекста на една строга правна рамка, лекарите ще станат много по-предпазливи и няма да са склонни да рискуват да си създадат проблеми със закона, дори ако смятат, че състоянието на дадена жена изисква да се направи аборт”.

 

Д-р Гросман обяснява още, че процесът на диагностициране дали дадено състояние е достатъчно сериозно, за да позволява аборт, може да отнеме толкова време, че състоянието на пациентката да се влоши. И наистина, всяко едно от заболяванията, които могат да се проявят при една бременна жена – като например прееклампсия, каквато имах аз – не са опасни от самото начало. Те започват като предизвестие на нещо по-лошо, което се проявява по-късно.

 

В Ирландия, докато абортите са забранени освен в случаи на сериозна опасност за живота на бременната жена, законът не успява да предотврати нелепата смърт на Савита Халапанавар – жена, на която отказват аборт, макар бременността й вече да е обречена, довело до болезнената й смърт.

 

От Мисисипи до Северна Каролина, вероятно скоро и в Южна Каролина, Флорида, Западна Вирджиния и много други щати, забраната на аборта след 20-та седмица е онова, за което призовават активистите против аборта, които смятат, че абортите в напреднала бременност създават дискомфорт у американците. И донякъде са прави: законодателството, забраняващо аборта след 20-та седмица не е толкова крайно, колкото законите, забраняващи аборта при наличие на “сърдечен ритъм”, които на практика въвеждат забрана на такъв ранен етап от бременността, когато дори самите жени все още едва ли знаят, че са бременни. А обществената подкрепа за правото на аборт в САЩ намалява с напредване на бременността.

 

Но онова, което противниците на аборта не разбират – и почти никога не взимат под внимание при формулирането на общестевните политики, за които се застъпват, както и в своята пропаганда – е че бременността, абортът и раждането са прекалено сложни въпроси, за да им се приписват строги морални стойности, да оставим настрана да се въвежда законодателство, което да ги регулира. Всеки път, когато във въпросниците за проучване на общественото мнение са посочени реалните обстоятелства, поради които жените избират да направят аборт след 20 седмица, повечето американци силно се противопоставят на забраната на аборта в напреднала бременност. Защото дълбоко в себе си знаем, че това е сложен въпрос.

 

Родителите, чийто плод е прекалено уверден, за да оживее, родителите, които трябва да вземат ужасяващи решения за качеството на живот на своето дете – тези родители не трябва да са принуждавани да минават през законови спънки. Жените, които  страдат от някакво заболяване не трябва да доказват, че са “достатъчно зле”. Само 1.5% от жените направили аборт го правят след 20-та седмица, и каквито и да са причините, поради които имат нужда от него, изборът им е прекалено личен и нюансиран, за да си мислим, че някога можем да формулираме адекватни обществени политики за това. Това са решения, които трябва да взимат семействата, а не политиците.

 

Защото нека не забравяме, че една от основните причини, поради които жените правят аборт по-късно, са рестриктивните закони и политики, които затрудняват достъпа до контрацепция и ранен аборт. Образованието, основано единствено на въздържание от секс преди брака. Законите, изискващи съгласие на партньора и изчаквателните периоди, и фактът, че в повечето райни на САЩ няма дори едно медицинско заведение, в което да се правят аборти.

 

Активистите против аборта, които лобират за подобни рестриктивни политики, гледат на майки като мен с огромна почуда. Ние нарушаваме техния разказ за “добрите” жени, които имат деца и “лошите” жени, които правят аборти. Те не могат да възприемат идеята, че жените могат едновременно да имат деца и да правят аборти – и че една от главните причини, които жените посочват за аборта е загрижеността им за децата, които вече имат.

 

Не поглеждам често към снимките на Лейла, когато беше в болницата – прекалено болезнено е. Но когато това се случи, тя не ми прилича на бебе. Повече прилича на фетус. Естествено, че аз и съпругът ми никога не сме я наричали така – от момента, в който тестът за бременност излезе положителен до момента, в който след 28 седмици тя се роди, миниатюрна и крехка, ние я наричахме нашето “бебе”. И в това не противоречи на подкрепата ми за избора на всяка жена.

 

Макар да няма нищо непротиворечиво в това да си бременна или да родиш дете. Нищо не е толкова просто, нищо не е черно-бяло. И не е необходимо да бъде такова.

 

Послепис:  Много хора писаха разпалени коментари под моята статия за аборта. Коментарите бяха най-различни – от подкрепящи до ужасяващи. Обаче един въпрос се появяваше непрекъсанто: Наистина ли смятам, че абортът изобщо не трябва да се ограничава със закон? Краткият отговор е “да”.

 

Смятам, че абортът трябва да е винаги законен, без никакви ограничения – без изисквания за съгласие на родителите, когато става дума за тийнейджъри, без задължителен преглед с ултразвук, без изчаквателен период, без забрана на абортите в нарпеднала бременност или на федералното финансиране за аборта. Също така смятам, че хората трябва да стават родители, когато го искат, по начина, по който го искат и без намеса от страна на държавата. (Ако смятате, че ограниченията по отношение на аборта не са свързани с ограниченията по отношение на родителството, сте в голяма грешка.)

 

Ако това се превърне в закон, той ще сложи край на изключенията за изнасилване и инцест – просто защото няма да имаме нужда от тях. На жените няма да им се налага (а и не трябва) да доказват, че абортът им е “приемлив”. Няма да ни се налага (а и не трябва) да се преструваме, че жените, които са насилени да правят секс, сякаш повече заслужават медицински грижи отколкото жените, които правят секс по избор. Ще се освободим от йерархията на “добрите” и “лошите” аборти.

 

Решението за аборт е лично и сложно, и всяко законодателство, което се опитва да контролира подобно решение се основава на идеология, отричаща личния избор, която сериозно подценява жените. Тя предполага, че на жените, без да са контролирани от страна на държавата, не може да им се вярва, че ще вземат добри и правилни решения за своите тела и за семействата си.

 

Особено, когато става дума за аборт в напреднала бременност, съществува митът, че жените са толкова зли, заблудени или глупави, че ще изчакат да минат седем месеца от бремеността, за да решат тогава, небрежно и лекомислено, да го махнат. Това просто не е истина. (И да, аз наистина писах за сложните морални чувства по отношение на абортите в напреднала бременност – но тези чувства не ми пречат да разбирам, че жените имат нужда от достъп до аборт в различни етапи на бременността.)

 

Макар да не смятам, че трябва да се опитваме да направим аборта “по-рядък” – подобна реторика единствено подсилва стигматизацията на тази медицинска процедура – вярвам, че част от премахването на ограниченията върху аборта е свързано с това контрацепцията да стане по-достъпна за всички, по-евтина, да се покрива от здравната осигуровка и да е безплатна за онези, които не са осигурени. Премахването на законовите ограничения над аборта означава, че жените ще могат да получават медицински грижи, от които се нуждаят навреме и нуждата от аборт на по-късен етап от бремеността ще намалее.

 

Истината е, че Америка започва изобщо да се интересува от аборта по причини, свързани със секизма и расизма. Абортът е законен до края на XIX в., когато нарастващите призиви да се даде право на жените да гласуват, и тревожността породена от нарастващата раждаемост сред имигрантите, поражда движение, което се бори за това да се приеме законодателство, регулиращо аборта, което да принуди повече бели жени протестантки да раждат повече деца.

 

Точно както забраната на аборта причинява пряка и осезаема вреда на жените – преди решението Roe около 5,000 жени умират всяка година от опасни аборти – ограниченият достъп до аборт и обществените политики, които го рестриктират произвеждат същия ефект.

 

В края на краищата, правото на телесна неприкосновеност на жените трябва да вземе превес пред каквито и да било обществени политики. Убеждението ми, че не бива да има каквито и да било законови ограничения по отношение на аборта, е свързано основно с това да се вярва на жените – на техния избор, на това, че могат да преценят кое е най-добро за собствените им тела, за самите тях и техните семейства.

 

Текстът е публикуван в The Guardian.

Avatar

Джесика Валенти

Джесика Валенти е колумнист на “Гардиън” САЩ и автор на множество книги за феминизъм, политика и култура, както и основател на сайта Feministing.com. Книгата й “Сексуален обект” става бестселър на “Ню Йорк Таймс”.