Най-важните политически събития от изминалата година в Румъния: Какви са тенденциите

Краят на годината е време за равносметка на изминалата и планиране на новата. В тази връзка настоящата статия ще има за цел да изведе някои от най-важните събития, които се случиха в политически план в Румъния през изминалата 2019г. Анализаторите и политолозите се обединяват около мнението, че във вътрешнополитически план годината беше белязана от политически обрати – силно отслабване на позициите на Социалдемократическата партия, засилване на позициите на Национално-либералната партия, вот на недоверие и формиране на служебен кабинет, безапелационна победа на Клаус Йоханис на президентските избори, поява на нови политически проекти.

Бихме могли да определим 2019г. като година на избори – изборът на депутатите, които да защитават интересите на страната и да я представляват пред институциите на ЕС,  избор на европейски прокурор, изборът на президент, който да ръководи държавата, да се грижи за нейното благосъстояние, напредък и европейско бъдеще.

Двете основни събития през изминалата година показаха променена подредба на политическите сили в страната. Още с провеждането на европейските избори се забеляза спадът в доверието към кандидатите на Социалдемократическата партия, която спечели едва 22% от гласовете. За сравнение на изборите за Европейски парламент през 2014г. социалдемократите са получили близо 40% от вота на гражданите. Негативната тенденция се запази и по време на двата тура на изборите за президент на страната. Виорика Дънчила постигна най-ниския резултат за партията, което доведе до вътрешнопартийни проблеми и нестабилност в редиците на социалдемократите. Една от основните причини за тези тенденции е негативният публичен образ на партията. От обществото тя се свързва с клиентелизъм, корупционни схеми и измами. Некомпетентността на правителството на Дънчила бе повод за редица протести и предсрочното прекратяване на неговия мандат. Лошото състояние, в което социалдемократическата партия се намира позволи на опозицията да поиска вот на недоверие и да свали действащото правителството. Антиправителствените протестите успяха да мобилизират недоволството на румънците, живеещи извън страната, което беше една от причините за безапелационната победа на Клаус Йоханис.

Хаосът в редиците на социалдемократите даде възможност на Национално-либералната партия да се утвърди, като първа политическа сила в страната. По време на европейските избори нейните кандидати успяха да спечелят близо 30% от вота на гражданите. Положителната тенденция се запази и по време на изборите за президент, след като Клаус Йоханис постигна най-добрия резултат в историята на партията. Курсът на развитие продължи с формирането на служебния кабинет на Орбан, в който по-голяма част от министрите са от редиците на либералите.

Резултатите от изборите в страната ни позволяват да подчертаем и тенденцията за поява на нови политически формации. Пoлитическата формация „Обединение за спасение на Румъния“ успя да се заяви сред обществото.

Бихме могли да отбележим, че през последната година е спаднало значително доверието на гражданите към политическата класа и управляващите. Социологическите данни сочат, че едва 30% от населението одобряват работата на политическите партии, докато близо 70% са недоволни от свършеното през изминалата година.

През изминалата година се случиха събития, важни и в международен план, защото за 12г. от членството си в ЕС Румъния пое ангажимента да председателства Съвета на ЕС от 01 януари 2019г. Румънското европейско председателство започна заедно с протести, вот на недоверие и критика срещу правителството. По време на официалното му лансиране европейските лидери поставиха акцента върху състоянието на правовата държава, европейската перспектива за развитие на Румъния, включването на страната в Шенгенското пространство, както и борбата с корупцията. Сред основните задачи на румънския семестър бяха: предлагане на мерки за борба с корупцията, запазване на правовата държава и съхраняване на европейските ценности, запазване на единството на 27-те държави членки на ЕС, както и анализ на всички варианти за решения при Брекзит.

Събитие с международен отзвук беше и избирането на Лаура Кьовеши на поста Главен прокурор на Европейския съюз, въпреки че привържениците на Л. Драгня в румънското правителство се опитваха да попречат на кандидатурата й. В своята работа европейският прокурор ще се занимава със разследването на злоупотреби с европейски пари.

Важен  международно знак беше и посещението на главата на римокатолическата църква – папа Франциск в Румъния. По време на своята визита той посети градовете Букурещ, Яш и Блаж.

През 2020 ще се проведат два типа избори – местни и предсрочни парламентарни. Основна задача пред новосформирания служебен кабинет е подготовката на предсрочните парламентарни избори. В началното на годината се очаква да бъде определена и конкретната дата на изборите.

Интересна ще бъде подредбата на политическата карта по време на местните избори. Европейските и президентските избори от 2019г. показаха, че има сериозно разместване в гласовете на партиите по места. Важно е да се проследи дали ще се запазят същите тенденции сред политическите партии, дали ще се формират нови коалиции, дали новите политически формации ще успеят да се наложат на политическата сцена.