Налага ли Фейсбук цензура, когато блокира съдържание?  

Споделете статията:

 

Може ли властите да трият съдържание и да блокират неудобни хора в социалните мрежи? Все повече гласове задават въпроса дали сътрудничеството на Фейсбук с националните правителства стига до цензуриране на критични гласове. Наскоро известна журналистка се оплака, че нейн клип съдържащ“алтернативни“ гласове за ваксините срещу ковид-19 във фейсбук, били изтрити. Какво казва международното право за свободата ни в най-голямата безплатна онлайн социална мрежа с президент Марк Зукърбърг, вижте мнението на правозащитния адвокат.

 

 

Свободата на изразяването на мнение е едно от най – важните човешки права, уредени в Конституцията на Република България и редица международни актове. Според Европейската конвенция за защита правата на човека „намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите“.

Задълженията за осигуряване на свобода на изразяване на мнение (свобода на словото), уредени в Конституцията и международните актове, приложими спрямо Република България, се възлагат на държавните органи и институции, но не и на частни субекти, вкл. и такива, които предлагат и предоставят услуги на територията на страната ни.

От известно време насам в публичното пространство се забелязват възражения относно изтриването на публикации с антивакс съдържание от социалната мрежа Фейсбук (Facebook Incorporated), както и мнения, че се ограничава свободата на изразяване на мнение чрез налагане на цензура.

Доколкото Facebook Inc. представлява частна търговска компания, тя не е обвързана със споменатите по – горе задължения нито по българското, нито по международното законодателство. Отношенията между нея и потребителите, ползващи услугите, които предоставя, се уреждат чрез публично достъпните Условия за ползване и Стандарти на общността.

Според Условията на ползване на Facebook Inc., потребителите на услугите на корпорацията нямат право да споделят публикации, които:

  1. нарушават Условията за ползване, Стандартите на общността или други условия и политики, които намират приложение във връзка с използването на социалната мрежа;
  2. са незаконни, подвеждащи, дискриминиращи или измамни;
  3. нарушават или накърняват права на други лица, включително техните права на интелектуална собственост.

Така, според тези условия, Facebook Inc. има право да изтрива антивакс публикации, които смята за подвеждащи или измамни. В допълнение към тази възможност, социалната мрежа многократно е афиширала желанието си за борба с фалшивите новини, като използва съответни алгоритми за идентифицирането и ограничаването им.

От друга страна, съгласно публикуваните Стандарти на общността, Facebook Inc. може да позволи съдържание, което иначе противоречи на стандартите на корпорацията, ако то е интересно и в обществен интерес. Преценката се прави след претегляне стойността на обществения интерес спрямо риска от вреда, като се преглеждат стандартите за човешките права, когато се правят тези преценки. Те са изцяло в компетентността на корпорацията, предоставяща и поддържаща социалната мрежа и при несъгласие на потребителя с посочените условия, стандарти и възможности за преценка, той има правото да се откаже от ползването на услугата.

Тоест, поначало Facebook Inc. като частноправен субект, няма задължения за непременно осигуряване на свободата на изразяване на мнение, за разлика от държавните органи и институции, като може напълно свободно да определя свои собствени правила за споделяне на съдържание.

За пълнота на тезата ми следва все пак да се отбележа, че както на територията на България, така и в световен мащаб продължават да съществуват сериозни съмнения относно възможно необявено сътрудничество на корпорацията със службите за сигурност на съответните държави, вкл. и българските такива, най – вече за политически цели. Тези съмнения се засилиха преди около година, когато няколко профили на администратори и модератори в конкретна група в социалната мрежа бяха блокирани, като един от тях твърди, че след подаден сигнал до централата на корпорацията е получил отговор, че източник на интервенцията спрямо него е била „българска правителствена служба за сигурност“. Към момента, обаче, няма явни доказателства за наличие на такова сътрудничество.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: