Нашите лични герои в този период…старите вещи

Споделете статията:

Eдно от нещата, в които искрено вярвам е, че наоколо сме заобиколени от интересни хора. И трябва малко усилие, за да ги намерим. Това ми е и хобито. Или.. беше преди трайно да се установя у дома в последните седмици, а някак трудно намирам истории, дори и когато съм навън, загърнат в маска, очила и стоящ на социална дистанция. Така че за мое съжаление тази седмица не намерих нов познайник или приятел. Но срещнах един стар другар.

Това, което виждате на снимката, е моят телевизор. Той ми е наследство от времето на баба и дядо. Спомням си как настройвах ефирните му канали и специално му бях нагласил дистанционното, така че да не може нещо да се обърка. Когато се нанесох в апартамента, телевизорът седеше там на полицата, където седи от поне 15 години и аз някак се изсмях. Все пак живея в ерата на плоските огромни телевизори с кристална картина, а пред мен стоеше този приятел, който ако беше плосък и с кристална картина, щеше да е по-скоро таблет, отколкото телевизор. И затова директно му сложих една покривчица, покрих го  – някак ми беше жал да го изхвърля.

И така си и остана. След време дори му сложих телевизии – оказа се, че ми е по-изгодно да си взема незнам си колко канала към интернета, отколкото само интернет и така моя Шарл (би следвало да е Шарп, ама реших, че Шарл повече му отива) се сдоби и с канали. Но остана под покривчицата и никога не пускан.

До тази седмица, когато получих няколко настойчиви съобщения от доставчика си на телевизия и интернет, че сега само по време на карантината, ще мога да гледам всички над 200 канала, които се предлагат. И някак любопитството надделя. Махнах покривката, сложих батерии в дистанционното, включих всичко в контакта, затворих очи, очаквайки нещо да избухне и натиснах копчето.

Шарл въздъхна, изпуфтя и се включи. Директно на 184 канал. Самият Шарл се учуди на собствените си възможности и остана безмълвен. С други думи – имаше картина и нямаше звук. Минах канал напред – имаше звук и нямаше картина. Оказа се, че моят скъп телевизор не успява да поддържа 200 канала. Само 100 и затова реши да раздели ресурсите си и четните да ги излъчва без да виждам нищо, а нечетните без да чувам.

И както не бях гледал телевизия в последните години, изведнъж я преоткрих, но в специалния вариант, който Шарл ми предложи – пускам си новини или брифинг и ако не ми харесва какво казват, сменям канала – на съседния – там също има новини и брифинг, но не ги чувам – само ги виждам. И някак по-лесно без звук приемам лошите новини. После пък като ми писне да гледам едни и същи неми физиономии, сменям пак канала и започвам като през радио да се опитвам да позная какъв е образът. И така докато стигна до 200 канал. Така изгледах и изслушах радио готвене, беззвучни музикални канали и футболни мачове само с коментар, без да виждам какво се случва.

Скоро ще ми писне. И пак ще сложа покривката върху Шарл и ще го изключа може би за следващите 15 години – до следващия път, когато се застоя дълго време около него и не се сетя за съществуването му. Но ти благодаря, стари мой приятелю и днес искам да ви подсетя за всеки захвърлен уред, вещ или прибран грижливо съд, който смятахме че никога повече няма да ползваме и сега отново връщаме в ежедневието ни. Може би именно тези забравени вещи ще са нашите лични герои в този период. И ще направят живота ни по-лек, а и в някои случаи по-забавен.

Млъквам и отивам да слушам и гледам телевизия. Но не по едно и също време.

Шабат Шалом!

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: