Нашият дълг към мигрантите и бежанците

Безсрочната забрана върху влизането в САЩ на сирийски бежанци, въведена от САЩ, разкри по много ясен начин един от главните проблеми на нашето време. Какво да правим с милионите бежанци, които се спасяват от войни и от преследване в различните страни на света?

Мащабите на бежанската криза днес са зашеметяващо големи. В световен мащаб около 65 милиона души, което е безпрецедентно число, се оказаха принудени да напуснат домовете си; само през 2016 г. повече от 7500 мигранти – мъже, жени и деца – загинаха по време на отчаяните си опити да достигнат до сигурни места. От тях 5083 души потънаха в Средиземно море.

В Андаманското море хиляди мигранти са изоставени в лодки, без да могат да слязат на брега, докато трафикантите ги държат за откуп. Подобни много опасни ситуации могат да се наблюдават и в районите на Сахел, Нос Хорн и в Централноамериканския провлак.

Междувременно, в приемащите страни антиимигрантските настроения се приближават до точката на кипене. Вместо да изграждат доверие, много политици сеят страх, призовават към етническа или религиозна дискриминация по отношение на тези, които са били принудени да напуснат родните си страни. Вместо да съдействат за установяването на безопасна и подчиняваща се на правила миграция, много държави въвеждат мерки, които имат за цел да съкратят или въобще да прекратят миграцията.

В този политически климат отделни политици се опитват да се откажат от своите юридически и хуманитарни задължения пред бежанците и мигрантите, като смесват двете групи, внушавайки, че нито едните, нито другите заслужават защита. В същото време други неохотно признават задължението на държавите си да приемат бежанци, но после обявяват, че всички икономически мигранти трябва да се махнат.

Но и двете групи са наша колективна отговорност. В съответствие с Конвенцията за бежанците от 1951 г. международната общност е юридически задължена да спазва правата на хората, останали без родина. А според Конвенцията за защита на правата на мигрантите от 1990 г., държавите имат моралното  и политическо задължение да вземат мерки за потребностите на уязвимите мигранти. Освен това, в приетите от ООН Цели на устойчивото развитие до 2030 г. световните водачи идентифицираха бежанците, вътрешно разселените хора и мигрантите като уязвими групи, които се нуждаят от защита. По-специално, те поеха ангажимент страните да си сътрудничат в името на „осигуряване на безопасна, спазваща определени правила и легална миграция, което предполага спазване на правата на човека и хуманно отношение към мигрантите независимо легалния им статут, бежанците и разселените лица“.

Нито един здравомислещ човек няма да поиска да спре миграцията на хората. Мигрантите са носители на огромни ползи както за страните, които ги приемат, така и за страните, от които произхождат. И още, никой не може да отрече проблемите, които се създават от нелегалните потоци мигранти и бежанци, които често пътуват заедно като форма на „смесена миграция“.

Хората, които предприемат нелегални пътувания, все едно дали са бежанци или мигранти, са крайно уязвими. Като прибягват до неофициални канали за придвижване и като заобикалят установените законови правила за пресичане на границите, те неволно подкопават принципа на върховенство на закона. Много от тях са принудени да прибягнат до услугите на трафиканти, а това на свой ред подхранва организираната престъпност. В крайна сметка, проблемите, с които се сблъскват мигрантите и бежанците, както и помощта на правителствата и международната общност, от която те се нуждаят, са много сходни, макар че международното право, разбира се, гарантира на бежанците допълнителна защита, която включва и забрана те да бъдат гонени от приелата ги страна.

През септември миналата година световните лидери, които взеха участие в срещата на високо равнище по въпросите на бежанците и мигрантите, за пръв път признаха това сходство. В края на срещата делегатите приеха „Нюйоркска декларация“, която съдържа задължение да се обръща особено внимание на общите проблеми на бежанците и мигрантите. Декларацията очертава перспективата за разработване на глобални споразумения, които разпределят отговорността за оказване на помощ на бежанците между страните. Тези споразумения също така ще гарантират осъществяването на безопасна, подчиняваща се на установени правила и легална миграция.

Продължаващата криза на бежанците и мигрантите изисква ново, всеобемащо и последователно глобално регулиране. Вече е време да се заемем с мобилността като цяло, във всичките й форми, независимо дали хората се преместват по причини отвъд техния контрол, например природни катастрофи, или в преследване на възможностите да направят живота си по-добър.

Потоците от бежанци и мигранти сега са част от новата, сложна геополитическа действителност. Не е възможно тези въпроси да се решават, ако се разделят. Международната общност постигна съгласие да бъдат разработени отделни споразумения по всеки елемент от комплекса проблеми, засягащи бежанците и мигрантите. Но тя трябва да гарантира, че различните процеси ще бъдат в тясна координация. Само ако признаем по един ясен начин връзката между бежанците и мигрантите, ние ще можем да гарантираме съгласието на всички страни членки на ООН да се присъединят към двата вида споразумения и да участват във взимането на последователни и систематични мерки, имащи за цел да помогнат на уязвимите хора.

В движението си напред ние трябва да сме открити, включващи и смели в подхода си, да виждаме отвъд работата си като привичност или като институционални мандати. Имаме уникалния шанс да разработим всеобхватно регулиране на мобилността на хората от всякакъв вид, независимо дали бежанци и мигранти, принудени да напуснат държавите си и които нямат друг изход, освен да прибегнат до незаконни средства или каналджийство, или които действат чрез официалните канали в търсене на по-добър живот.

Ако работим заедно за цялостно решение, ние ще можем значително да подобрим глобалното управление на мобилността на хората. Това е единствената ни реалистична възможност да помогнем на хората, които се намират в движение, както и да засилим устойчивостта на обществата, които тези хора с времето ще нарекат свой дом.

 

Статията, чийто превод поместваме, е публикувана в сайта Project Syndicate на 1 февруари.

Превод: Емил Коен

Avatar

Шахидул Хак

Шахидул Хак е доктор по медицина. Той е министър на външните работи на Бангладеш.