Нащрек срещу нацистите “по душа”

Внукът на коменданта на Аушвиц Рудолф Хьос, Райнер, приканва европейците да дадат отпор на крайната десница.

В края на април 2016 г. в Стряхата на словесността и изящните изкуства в Културния център на фондация „Онасис” в Атина се състоя лекция на Райнер Хьос, политически активист и внук на коменданта на Аушвиц Рудолф Хьос (1901-1947). Дискусията между него и гръцкия историк Тасос Сакеларопулос бе последвана от спектакъл на артистичното съзвездие, свързано с новата вълна на документален театър, лайв арт, радиопиеси и инсталации, известно като Rimini Protokoll. Заглавието му е „Mein Kampf”, а главните роли се изпълняват от Хелгард Хоуг и Даниел Ветцел. Двамата поемат по следата на подстрекателските човекоомразнически писания на Адолф Хитлер в опит да измерят глъбината и да открият обяснение за трайния мит около книгата му, писана в затвора (изд. 1925/1926), от която в края на Втората световна война се разпространяват милиони екземпляри. В продължение на десетилетия пропагандното й съдържание е обвито в аурата на „забранена книга”, което продължава и до днес. Авторските права на книгата, собственост на баварското правителство, изтекоха в края на 2015 г. Дебатът дали тя трябва да бъде преиздавана, и ако да – как, е в разгара си, въпреки факта, че може да бъде намерена на „втора ръка”, достъпна е в Интернет, като не се броят екземплярите, продавани в доста страни. Какво би предотвратила нейната символична забрана? В какво се корени митът около спечелилия печална слава бестселър на фюрера „Mein Kampf”? Какво все пак пише в този манифест? Опасен ли е той? В последната си сценична продукция Хелгард Хоуг и Даниел Ветцел търсят отговори на тези и други въпроси. От университетските библиотеки с книги, които трябва да бъдат съхранявани „на аптекарските рафтове с надпис „опасна отрова”, където класифицираната литература се пази под ключ, до германски тавански помещения и битаци в чужбина, двамата поемат по дирята на манифеста на националсоциализма, натоварен с експлозивен заряд и до днес.

Внукът на коменданта на Аушвиц, където по време на Втората световна война намират трагична смърт два и половина милиона души, отхвърля дейността и идеологическите убеждения на своя дядо и от позицията на активист разговаря в Културния център на фондация „Онасис” за възхода на неонацизма с гръцкия историк Тасос Сакеларопулос. Разказва за деня, когато научава за мрачната тайна, която крие фамилното му име, припомня си трудните въпроси задавани му от ученици, обяснява защо злото не е нещо, унаследявано генетично. Говори за неонацизма, за паметта и амнезията в Европа, за бежанския проблем и затварянето на границите, за кризата. „Парите управляват света”, казва той, като приканва: „В настоящето нека помним миналото с оглед на по-доброто бъдеще”.

„Не, бяха само два и половина милиона. Останалите са измрели от болести и недохранване”, отвръща апатично Рудолф Хьос на Нюрнбергския процес, обвинен за това, че е изпратил на смърт три милиона души. В Аушвиц Рудолф Хьос изпробвал различни методи за ускоряване на „окончателното решение”, тоест за изтреблението на евреите, докато стигне до използването на инсектицида Циклон Б. Рудолф Хьос не е бил просто комендант на Аушвиц, а мозъкът, превърнал концлагера в ефикасна индустрия за изтребване на хора, изобретена от нацистите. Хьос е живял в лагера заедно със съпругата и четирите си деца – в луксозна вила с басейн, оградена с високи зидове, при все това не чак толкова далеч от крематориумите. Единият му син, Ханс-Юрген (род. 1937 г., което означава, че е прекарал детските си години в Аушвиц), е бащата на Райнер Хьос, (род. 1965), готвач по образование и професия, днес активист на пълно работно време. „Кръвно родство” свързва посветеността на Райнер към каузата на живота му. Бидейки внук на коменданта на Аушвиц, той е единственият от семейството „преминал на отвъдния бряг”, като посвещава живота си на огласяването на престъпленията на своя дядо нацист, предан на борбата срещу крайната десница.

Какво усещане оставя една лекция за нацизма седемдесет години след края на Втората световна война и поражението на Германия? Какво е да носиш името на виновника за толкова смърт, обяснява внукът на коменданта-екзекутор от Аушвиц, като говори за престъпленията на дядо си, но и за отрицанието и мълчанието, които семейството му запазва по отношение на миналото на техния прародител? „Нямаше нито снимки, нито разкази, само, че е бил добър човек, красив и храбър войник и че е защитавал германците от престъпни субекти. Че никога през военната си кариера не е извършил нищо лошо и е бил наказан несправедливо. Лъжа след лъжа, както открих след трийсет години усърдно проучване.” Израснал в среда, пропита от нацистките идеали, Райнер казва, че не можеш да избираш семейството си. Но можеш съзнателно да избереш позицията си, когато познаваш историята и фактите.

За презентацията е нужен JavaScript.

Внукът бил на дванайсет години, когато научава, че дядо му Рудолф Хьос е бил прословутият комендант на концлагера Аушвиц и е екзекутиран от Съюзниците в края на Втората световна война (арестуван през 1946 г. и обесен следващата година недалеч от един от крематориумите в Аушвиц).

Малкият Райнер живеел в училище-интернат и не можел да проумее защо градинарят там се държал лошо с него. Веднъж като ученик го хванали да краде храна от кухнята. Наказали го да върши градинарската работа. Но когато чул фамилното му име, градинарят, който бил оцелял от Аушвиц, го задържал да върши ангарията по-дълго. „Работих в градината в продължение на три месеца, като по мен се сипеха удари и ритници при всеки възможен случай. Не можех да си обясня защо ми е така разлютен”. До деня в който един от учителите му обяснил, че дядо му бил виновен за смъртта на поне един милион евреи. „Бях в пълно неведение относно Аушвиц, не знаех нищо за семейството си, освен че дядо ми се е сражавал във войната, както хиляди други. За едно дванайсетгодишно дете това бе непосилно разкритие”, обяснява той пред Френската телеграфна агенция. „От двайсет и осем години проучвам миналото на дядо си и все още не съм открил и едно положително нещо за него. За останалите от семейството аз вече съм враг, предател. Една от лелите ми ми каза, че за всички щяло да бъде по-добре, ако умра млад…”.

Смазващата тежест на това разбулване на истината и обременеността на семейната му история се превръщат за Райнер в движещ заряд на борбата му срещу крайната десница. До такава степен, че днес той е централна фигура в кампанията, подета от една шведска организация срещу възхода на неонацизма в Европа, по повод и предстоящите евроизбори. Днес 48-годишният Райнер е мобилизиран от нея, за да убеждава европейците да гласуват на изборите за Европейски Парламент с надеждата, че така ще успеят да изтикат крайната десница в полето на Историята. Девизът на кампанията му е „Не забравяйте никога. Да гласувате”, става дума за инициатива на Младежката Лига на шведската Социалдемократическа партия (SSU). Организацията е на мнение, че най-добрият начин европейците да спрат „нарастващата неонацистка опасност” е да се отправят към избирателните урни и да гласуват. „Това да открояваме Райнер на преден план е знак, че той никога не би могъл да забрави, а че и ние не бива да забравяме”, подчертава главният секретар на SSU Габриел Викстрьом.

Макар много от членовете на семейството му да са предпочели да „закопаят” миналото и да продължат живота си, Райнер Хьос прекарва повече от двайсет години в изучаване както на собствените си корени, така и на нацизма. Леля му Бригите, едно от петте деца на дядото Хьос, също избира мълчанието. Едва миналата година, на осемдесетгодишна възраст, на смъртен одър болна от рак, тя решава да разкаже историята си пред вестник „Вашингтон Пост”. Бригите заминава от Германия, където започва кариера на манекен в Испания. Там се запознава с американски инженер, последва го в САЩ и завършва кариерата си в луксозен бутик във Вашингтон, чиято собственичка е еврейка. При все че в крайна сметка лелята разкрива самоличността си, собственичката не само не я уволнява, но и запазва „тайната” й.

„Той е причинил огромна болка на семейството ни, не само на децата, но и на всичките си потомци за десетилетия напред. От поколение на поколение носим кръста, стоварен от него на раменете ни”, казва Райнер. През последните четири години германският активист, който с гордост носи Давидовата звезда, е хвърлил цялата си енергия в събуждане чувствителността на ученици и младежи по отношение на опасността от расизма и антисемитизма, както в Германия, така и в други страни. „Крайната десница не е глупава. Нейните редици се умножават, тя печели нови територия, много бавно, но и много ефикасно”, подчертава той. „Твърде настъпателен съм спрямо тях. Когато мога да действам срещу тях, го правя”.

За презентацията е нужен JavaScript.

В рамките на проучванията си Райнер се запознава с много оцелели от Холокоста. Дори е участвал в документален филм, заснет в Израел. „Някак трудно е да посетиш Израел, когато си внук на сериен убиец”, отбелязва той. По онова време се срещнал с група студенти, които го попитали какво би направил, ако бе сварил да познава дядо си. При все че днес окачествява отговора си като „прекомерно спонтанен”, по онова време не се замисля изобщо, когато непринудено заявява: „Щях да го убия”.

През 1985 г. Райнер Хьос и майка му разграничават позицията си от семейството по бащина линия и отношението си към историята на техния прародител. „През 1985 г. прекратих всякакви контакти със семейството си. Освен с майка ми, която обаче не е от рода Хьос”, казва той. Постепенно всички негови дейности се насочват към изобличаване на нацизма и против толерантността към неонацизма. А усилията му целят укрепване на антинацистката позиция, която вече не се подразбира от само себе си.

За пръв път Райнер Хьос посещава Аушвиц едва през 2009 г. Толкова късно, защото при управлението на комунистически режим в Полша му е бил забранен достъпът в страната. Но и по-късно не му давали виза заради името му. Когато най-после успява и я посещава заедно с майка си, установява, че там не е никак добре дошъл заради фамилията си. В хотелите из района, където отседнал, му казали, че за да го регистрират, ще трябва да се запише с друга. „И до ден-днешен не съм добре приет в Аушвиц, въпреки че съм посещавал лагера с ученици и студенти, дори с оцелели от Холокоста, които признават водената от мен борба през всичките тези години”. Райнер заявява, че любимото му място в Аушвиц е бесилото,на което е обесен дядо му. То стърчи и до днес безмълвно до единствения крематориум запазен в централния лагер.

В интервю за атинския вестник „Катимерини” журналистът Илиас Маглинис задава на Райнер въпроса дали е чел „Изборът на Софи” от американския автор Уилям Стайрън, великолепно екранизиран (1982) от Алън Пакула с Мерил Стрийп и Кевин Клайн в главните роли. В него виждаме комендантът на концлагера Хес да влиза, условно казано, в еротична връзка с полякиня затворничка там. Райнер отговаря през смях. „Наистина в Аушвиц дядо ми е имал тайна еротична връзка, но с австрийска политическа затворничка – Елеанор Ходис, която забременява от него два пъти. Първият път й е направен аборт в лагера, с помощта на лекар, от онези, които извършвали експерименти с хора. Вторият път обаче жената запазва детето и оцелява заедно с него след войната. Удивителното е, че й е предоставен специален апартамент в Аушвиц, където дядо ми я посещавал. По-точно, през 1944 г., когато двамата словенски евреи Рудолф Верба и Алфред Ветцлер избягват от Аушвиц, в онази нощ Рудолф Хьос в буквалния смисъл е бил в леглото с тази жена. Двамата бегълци стигат пеша до Словения и оттогава всяка година се провежда поход, който следва техния маршрут в знак на протест срещу фашизма. В следващия поход възнамерявам да участвам и аз”.

В дейността си като политически активист Райнер Хьос не само разказва истории от миналото, но и такива за надигането на фашизма в наши дни. Райнер оприличава неонацизма и расизма, надвиснали отново над Европа, с „опасен вирус, чието въздействие се просмуква върху нас капка по капка, особено върху младежта”. Същевременно прави препратки към „световната амнезия”, като отбелязва, че „наистина не сме се поучили от историята си и отново допускаме същата грешка”. Ето какво споделя той пред „Катимерини”: „Няма друг начин. Изминавам 90 000 мили годишно, всяка година изнасям беседи пред около 250 училища и университети и в тези речи подчертавам опасностите, пред които сме изправени. Смятам, че като внук на коменданта на Аушвиц думите ми имат определена тежест днес, когато в Европарламента ултрадесните партии имат такъв значителен брой депутатски места. Има хора, които са на мнение, че вече не трябва да се занимаваме с войната и Холокоста. Аз съм категорично против подобна позиция. Налице са неонацисти, налице са отрицатели на Холокоста на важни постове в различни международни институции, трябва да бъдем нащрек срещу онези, които са „нацисти по душа”.

Атина-София

Avatar

Здравка Михайлова

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет „Й. Каподистриас”. Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Превела е на български 35 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна тематика, пътеписи, есета и др. Води рубрика „Из библиотеката на съседа” за съвременна гръцка литература и автори от други националности, които тематизират Гърция, която може да бъде следена на адрес: http://www.grreporter.info/taxonomy/term/78. Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетичната антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009)