Не допускате ли ромите повече от вас да обичаме България?

 

„Тук Вежди Рашидов каза, както и господин Сидеров, ако ги накараме всички да спазват законите, те по някакъв начин ще се интегрират. Не, няма да се интегрират, но може да се получи една поносима среда да живеем заедно. Трябва да минат много поколения, за да се промени нещо в тяхната ценностна система и да разберат за какво става дума. Те това не могат да го разберат не защото са глупави, а защото си имат определен цивилизационен, културен модел, който им диктува определена ценностна система. Това „интеграция“ трябва да го забравим, някак си трябва да намерим друг термин да го изразим. Кой е основният ни проблем? Основният ни проблем е онази част от философията, според която съществува Европейският съюз, на който ние сме членове. Това е така наречената „политическа коректност“, която вече срутва Европейския съюз. Политическата коректност е мантра. Да не обръщаш внимание на хора, които живеят в обществото без да се трудят – това е мантра. Свети Климент Охридски пише в „Житието“ си – там има такава фраза: „В безделието са корените на всяко зло“. Всички хора – и българи, и турци, и арменци, и евреи, които живеят в България, го знаят това. Те живеят по тези закони, живеят по нашите закони и всички са равни и отговарят пред този закон. Затова принудата, морковът и тоягата, санкции – не! Дори репресии, ако трябва репресии – не се срамувам да го кажа пред Вас, репресивното отношение по този начин ще бъде полезно, и ако морковът е 20 см, тоягата трябва да бъде два метра. Няма спасение! Един ден тези огромни групи ще тръгнат да убиват. Запомнете какво съм Ви казал! Ще са образува една огромна маса от безделници, които от безделие ще творят зло. Затова на всяка цена ние трябва да употребяваме и репресията. Те ще тръгнат да колят наред и няма да питат кой българин, кой турчин, наред ще бъде това, бъдете сигурни, ако ние продължаваме да спим, а ние спим.”

Цитирам част от изказването на професор Светослав Станилов депутат  в Народното Събрание във връзка с приемането на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020) 5 юли 2017 г.

Когато чуваме от най-висшата инстанция в нашата държава подобни гласове мислим си, че живеем в началния период на хитлеристка Германия. Или в държава, където някога е имало табела пред Борисовата градина: „За кучета и цигани вход строго забранен”. И апокалипсисът ни връхлита с бясна скорост.  Тези гласове от амвона на държавата като касапски нож забиват омразата в мечтите ни и нашите надежди. Забиват своя прогнил и изхвърлен от миролюбивото човечество възглед. Натрапват  ни го и в съвременна България…

Фанатизирано са убедени, че ромите сме без делници. Хрантутници на  „необръщащи внимание на хора, които живеят без да се трудят” демократи.  Не им пука, че ни изхвърлиха в пустошта на животинското оцеляване. И издигнаха ограда, която хладнокръвно и методично я бетонират. И сякаш чуваш истериите на mein Führer: „Държавата трябва да постави расата в центъра на всеобщия живот. Трябва да се грижи за запазването на нейната чистота.” В прав текст ни казват,че  българите са божествени, най-трудолюбиви и притежават висша ценностна система. Те са съзидатели  на европейската цивилизация и затова имат право на всякакви квалификации към тази измет циганите. Дошли някъде от майната си и сега безчинстват. Имат друг „цивилизационен код”. Чрез който ще убиват българи и турци. И за това моркова за тях трябва да е точно  20 см. А тоягата 2 м.

Този маркобесен глас в историята на България от време на време  изригва. И как ни излъгаха. И комунисти и пребоядисали се демократи. Уверяваха ни,  че фашизмът и нацизмът са го пратили в забвение и физически. А той  се е спотайвал. Чакал е своя звезден миг. И дойде. Четиридесет и пет години как хладнокръвно управляваха „светлия строй”. И тези империалисти и западни капиталисти им го срутиха. На път бяха да им отнемат и моркова и тоягата. Бяха прежълтели като цирей след рухването на берлинската стена. Присламчиха се в скута на Европа. А тя, политически коректна, не е допускала,  че ще  я прецакат.  Ограбват и още я ограбват. Тъпчат капитала на държавата в своите си джобове. И будалкат Европа, че интегрирали ромите. Коректните европейци изглежда още не са на ясно. Тази сплав „народна”, да подтикваш хиляди Андрешковци с  „научни аргументи” и с Ганьовска стръв за власт и келепир е най-голямото им оръжие…  Европейската коректност я приеха като възможност за тяхното /бедна ни е фантазията/ богатство. И още продължават да  будалкат и лъжат. Как са разтворили обятията си към ромите с „бащинска” грижа. Но, не сме я искали.  Диваци! Не им зачитаме как ден и нощ  мислят и работят за доброто ни бъдеще. И продължават да твърдят своята подла наглост.

И сякаш живеем без всякаква памет.

С премахване на забраната за избор на оседналост, като кучета ни изгониха от фабриките и заводите. Натикани в махалите и с умисъл оставени на самотек.  Без изход. И само старото забравено номадско чувство ни отприщи смътна надежда. И хукнахме из България гратис. Без билети да търсим работа и препитание. С една оръфана и една полу-скъсана обувка. Нямахме пари даже и за филийка хляб. И чувахме плача на бебетата си. И някой от нас не издържаха да слушат тези гладни плачове на децата си. Обвиха ръцете си с голи кабели и мушнаха отчаянието си в контакта, за да не чуват и виждат сълзите и виенето на децата си. Без адрес и лични карти. Голи под звездите. От всякъде изпъдени и от всякъде неприети.

Единствено  мръсник, може хладнокръвно да гледа хиляди хора в конвулсии от глад и мизерия. За охолността, каквито и синоними да намерим, няма да можем да обясним притъпената омраза. И сме чували техните упреци: Пасмина. Не може ли да намерят 10 лева за лична карта?

Що за човек трябва да е този, който да задава не човешки въпроси?  Принудихте някой от нас  да краде и безчинства. Не от вашите крадци на яхти, собственици на затворени жилищни комплекси и луксозни алпийски домове. По-лесно е от бедните българи да се краде. Те нямат главорезката ви охрана. Разграден е и техният двор. И тях превърнахте в номади. По европейските летища и автогари ги видях как като нас, мъкнат денкове, куфари, „разплетени дамаджани” и своята омерзеност. От беззаконието ви, от хищническата ви алчност и подигравката с нищожните мизерни заплати. Каква грижа полагате и за бедния българин? И те нямат нищо общо със стринките, чичовци, баджанаците, балдъзите ви. Натъпкахте държавната администрация с роднините  си, с любовниците си, с лекета, които ви се кланят и изпълняват вашите скъпо струващи прищевки. Излъгахте Европа, че ще интегрирате тази „паплач” циганите. И тя необяснимо, със своята  цивилизована наивност ви заля със стотици милиони евра. И тях измъкнахте. Вие чистокръвните „радетели” за възхода на майка България.  Докопахте  се до властта и лъжите, че ромите сме единствени в държавата „неподаващи се на закони и правила”.

Мислите си, че сме от племето Туту и не виждаме как всеки ден дебеловрати и фини, облечени с костюми „Версаче” българи мъжаги в луксозните си офиси грухтят като прасета от възторг за поредната  тарикатска далавера.. Крият се зад веригата – полицай, прокурор, съдия – чадър и невинен. Не ви пука, че застрашавате живота на стотици хиляди пенсионери, деца и честните граждани. И мръснишки  отклонявате  вниманието чрез ромите, народът да не скочи срещу вас.

Но ние помним. Как и по време на тоталитарния строй не ни зачитахте нашите качества. Плашихте се от вродената ни музикална дарба. От жилавостта ни за спортни постижения. От майсторлъка ни в текстила. От часовникарската ни точност при коване на подкови и лемежи. От нашата невероятно дразнеща ви веселба и свобода. Държахте в подчинение висшистите ни. Ръководители им бяха среднобразовани българи, толкова некомпетентни и нагли. Пробутвахте ни атестациите им, че се верни на партията и държавата. Такова просташко недоверие. И с каква лекота по-напред от турците ни приложихте “възродителния процес”. Никой от нас не реагира и си помислихте, че сме животни. Да ви бъдем черноработниците, ако можеше и без пари. И още отричате, че не даваме нищо на държавата. Не признавате, че вие подтикнахте не само ромите към беззаконие. От вашата алчност, некомпетентност и манталитет  на гавази срутихте мечтите и надеждите на няколко поколения български граждани.

Не допускате ромите, повече от вас да обичаме България. За обичта трябва да има благодарност. Но, не с кухи тривиални слова. Кой ром е получил благодарност от държавата за приноса си в културата на България например?

Тази тенденция, чрез тази „паплач” циганите и турците да замазвате вашите зловещи планове нямат край. И Бойко Борисов преглътна антиконституционното ви говорене и ви приюти. И солидарно убедихте хиляди младежи и девойки на България,че „циганите” застрашаваме вашата „изконна” национална сигурност. Мълчанието на премиера е стабилната ви подкрепа. Нали сте се устремели към общият си  кюп. Преди време колегата ви професор Христов, нагледно от името на БСП, даде урок как се развява плашило: „Циганите са бомба със закъснител”. Но вие ще кажете кога да избухне. Можете да  допуснете тя да пръсне своите дигитални във вид на фойерверки  шрапнели.  И тогава Динковците, ръководени от Ангел Дажамбазки като сс-оберщурмбанфюрер ще поведе хилядите несретници щурмоваци на барикадата ви. В едно с рокерите и футболните ви агитки, когато е нужно ще ги озверите. Колко му е да  инсценирате кристална и главорезка нощ.

Омръзна ни хладнокръвни престъпници на България да ни подозират.  Те знаят кои сме и с кого си пием ракията под българския звезден небосвод. Но никога не ни допускат до мечтите ни. До там се стигало с отричане на майките ни и бащите. С поклони и пълзене. И робско подчинение. Такива ги приказват цигани шарлатани и възпълни леки циганки, които без свян могат да задоволят вашите сексуални вманячени фантазии. От къде на къде да нямаме и ние, такива дето като змийче си сменят кожата. И си мислят, че с лизане и с отрицание на своя род ще прескочат до върха. Но  ние знаем, тази дребна и нищожна част от цигани и циганки дето са се отрекли от ромската си същност още си пълзят. И с лекота могат да сменят и българската си принадлежност за дребни стотинки.

Девизът ви „България на българите” превръща България отечество на вашата мрачност и престъпност. Поданици с робски и мизерен манталитет. Фалшивата ви нахалност, че сте наследници на Левски, Ботев и хилядите мъченици отдали живота си за чиста и свята република превръща България в пустиня.

Мен иронията винаги ме е преследвала… Слизайки с асансьора със самочувствието на богатите пасажери от огромния  круизен кораб,  забравих, че нямам пукната пара в джоба. Добре, че децата ни с моята съпруга ни заведоха в Копенхаген. О, те бяха тъй щастливи. Но, не предполагаха, че сетивността ми е „увредена”. Не предполагаха, че ще зърна лицемерието на Европа. Шептях си тихичко репликата от Шекспировия „Хамлет” – „Има нещо гнило в Дания”…Но, трябва да бъда честен. Европа бе  мечта на моето време. И то дойде. Главозамаен, гледах репортажите на БНТ, как опиянените германци разрушаваха берлинската стена. Падна една мрачна преграда и си въобразих. Берлинската стена изчезна и свободата и за ромите изгрява. Тази справедлива и щедра Европа ще ни измъкне от лапите на диктатурата. От мрачния национализъм.
Като бръснещ полет преминах по градовете, огромните аерогари и пристанища на Европа. За щастие не си въобразих, че съм Одисей. Никога не съм искал да ме връзват за мачтата. Златното руно е мит, за власт и богатства. И за това е чужд и непонятен за нас ромите… А аз видях безумния  разкош в тази забързана, настървено консумираща, делова и съжалителна Европа.  И ромите с цигулките видях. Как като обезумели свирят по площадите и възхищават и днешните и граждани. И роми просяци видях. Превърнали ги в туристическа атракция. И досадно ми се натресе мисълта. Съчувствието на Европа, поощрява роми които просят в студ и пек да се преструват. Да прилагат с лекота мизансцени от мим театър. Тъй талантливо, ту осакатяват, подгъват крак и внушават, че единият им е ампутиран… Сякаш всичките са били на курс по пантомима при големия френски актьор Марсел Марсо. Трябва да си много арогантен да не оцениш таланта им. Като професионални артисти извършват тази уж неморална дейност просията.
А в Рим и Милано станах неволен свидетел. Кражбата на храна не се смята за престъпление. Върховният съд на Италия е постановил, че кражбата на храна не е незаконна, ако сте гладували и сте извършили престъпление, за да оцелеете. Съдът стигнал до това решение след инцидент, когато един бездомен човек на име Роман Остряков, платил за хляба в супермаркета, но откраднал малко количество сирене и колбаси. Той е осъден на лишаване от свобода до шест месеца и глоба. „Състояние на ответника и обстоятелствата, при които той е откраднал храната, доказват, че той е извършил престъплението, защото е бил гладен“ – се казва в изявление на представител на съда. Един италиански журналист написал, че решението показва, че „правото на оцеляване надделява над правото на собственост. И тъй ми се иска да изкрещя: Да пребъде либералното съчувствие и „грижата” към гладните… Какво огромно „щастие” да те обгрижват и законодателно… И си спомних преди много години с моите приятели от „Факултета” с които решихме да храним бедните деца роми в ресторанта на Сашо Емилов. Хранихме ги пет, шест дена и един обяд в ресторанта влязоха седем яки мъже роми. Гледаха ни настръхнало как сервираме на децата им топлата супа. И един от тях се доближи до мен и такъв словесен шамар ми зашлеви, че още го помня: “Стига сте ни унижавали, господа! Защо не ни съдействате да си намерим работа и ние да си храним децата. Храните ги сякаш тези деца нямат майки и бащи…”
Във Ваймар Гьоте, Шилер, Ницше,  Лист и Бах от портретите ме гледаха. Те никога няма да узнаят, че съм чел и слушал техните съкровища на духа. Тези исполини на европейската мисъл и култура няма и да узнаят, че аз, ромът в България не съм равен с българите. Няма и да узнаят как шепа българи с цинична наглост ни лепват всичките си грехове. Няма да узнаят как един министър на културата с хладнокръвно железарско самочувствие лъже, че ромите сме нямали потенциал даже и за любителски театър. Навярно се е изветрил спомена му, как като студент е спал и ял в ромска къща. Що за метаморфоза. Как този министър, който днес си е „опекал масрафа” забравя добрините, които са му правили ромите. Вероятно заради омразата, която се втълпява на масовката към ромите. А министърът, който не е никакъв автентичен българин, се прави на по-българин. Ефектен номер за пари…
В Берлин от летище „Тегел”  бял мерцедес такси ни отведе в центъра до  Унтер ден Линден, където някога Адолф Хитлер е надъхал немците с вдиганата ръка. „Непълноценните” човеци да ги убиват! И в навалицата около Брандебурската врата зърнах едно красиво момиче. Говорейки на български на един висок и варлинест младеж припряно се преобличаше. От кожен сак извади черно кожено яке окичено с нацистки свастики и символи. Облече го и на дясната страна на площад „Паризерплац” след час същото това момиче крещеше „Хайл Хитлер” на внушителен събор на германски нацисти. На следващия ден в късния след обяд на път за София в самолета на „Lufthansa” така невино и мило се усмихваше на стюардесите, че тръпки ме побиха. Дето се казва, с една пръчка да разровиш разкоша на Европа и ще зърнеш как лежи под  купища от кости и реки от кръв.

Днес бащината ни къща в Сливен я няма. Красивата градинка на мама е асфалтирана. Няма ги и повечето от моите приятели. Тъй внезапно отлитнаха на небето. По улиците на София срещам спомени. Смешни и тъжни. Гузни съвести минават по край мен с луксозните си коли. Така ми се усмихват, сякаш чувам подсъзнателният им глас: – Още ли си жив… И усещам как затрупават цялото ми минало и бъдеще. И глашатаи на омразата към ромите срещам. Авторът на някогашното култовото предаване на БНТ „Всяка неделя” е от Сливен. А още по-някога баща му – обущарят, правеше с роми обущари по поръчка луксозни обувки. Живеех на две преки от бащината му къща. И виждах баща му с колегите си роми, да се черпят в кварталната кръчма. Възпълната му майка силно мургава се сливаше с ромските нейни приятелки. А колко пъти, като младеж ме молеше да отида да и купя хляб, защото трудно и бавно ходеше. Леля Верджиния, близка на водещият предаването, водеше майка му на гости при майка ми. Тя ги черпеше с ликьор от вишни и сладко от смокини. Чувах смеха им в красивият ни двор седнали под лозницата на раздумка. И не разбирам, как децата не отговарят за постъпките на своите родители. Нахвърля се „топ журналиста” към нас, защото е убеден, че ние ромите не можем да му сторим никакво зло. Долнопробна омраза за пари…
Най-тъпото на моето въображение е, че за минута не допусках. Мутантите на “възродителния” процес в България ще са отново управляващи. Ще са водачи на „патриотични” и националистични партии, които екзалтирано още скандират „България на българите”. Не допусках, че Европа ще уважи избора на корумпирани, некомпетенти и неморални политици. Повечето деца на идеолозите и изпълнителите на така наречения възродителен процес. Даже Европа им призна. Те не отговарят за постъпките на своите родители. Изглежда същите тези родители методично и перспективно са ги възпитавали и подготвяли за бъдещи шефове на Европа и света. На стожери на демокрацията. Гавази на либералните ценности… Мечтата, че ще живея свободен и равен с всичките хора, още е мачкана. Потъпкана от надъхани нещастници готови и да убиват. В името на просташкия просперитет на националистите. Монополизирали цялата „обич” към България. Долнопробен бизнес за пари.
Колко десетилетия ще се възмущавам от факта, че тъй фалшиво ни интегрират? Мечтите на ромите за равенство още ги бият. Със садистична страст и без всякаква задръжки отекват фашистките крясъци на фюрера и в моята родина. С настървеност устремени към разкоша на Европа нагли и неприкриващи се престъпници вдъхновяват селските си неудачници да са убедени, че ромите сме им виновни за тяхната изостаналост, невежество и бедност. О, тази смъртна бедност как жестоко и хладнокръвно ни разделя. И сякаш всичките сме лунатици играещи върху тънкото въже на вечно оцеляващи. Тази бедност е на път да изтрие от сърцата ни всичката ни обич към България.
Никой не избира времето кога да се роди и да си замине… И аз някой ден ще се слея със сухата трева. Омразата, замръзнала в своята диващина няма интелект и морал, за да разбере. Облаците не могат да докоснат ярките звезди… Те не залязват и винаги ще  светят в тъмното подобно на компас когато пътя си изгубите. Единствено, за което си заслужава да се страхуваме да не залезе непонятната за омразата ромската ни свобода.  Да не може да танцува в студ и пек, напук на всичкия фашизъм на света. Подло е да  се отричаме от себе си.
И вместо да вдигате махленска врява братя роми, преценете. Ще се вслушате ли в звъна ми или ще ме изтриете от паметта. Пазете се омразата да не ви прониже с тази зловеща мисъл – така живях и сякаш никога не съм се раждал…

 

 

Avatar

Георги Парушев

Георги Парушев е ромски писател, носител на национални награди