Не коронавирусът е страшен, а гладът!

Споделете статията:

Господин Илиев, разговарям с вас като лидер на организация, базирана в ромския квартал Лозенец за коронавирусната пандемия. Нека започнем с въпроса от кои медии се осведомява общността тук?

Ганчо Илиев:Основните канали за комуникация бяха националните медии и фейсбук, в частност месинджър. Хората гледаха по БНТ брифингите на генерал Мутафчийски.

Достъпна ли беше поднасяната информация?

Г. Не, повечето хора не я разбираха. Ние, като организация работеща на терен по здравна проблематика, тръгнахме с подкрепата на РЗИ, да раздаваме брошурки и други здравни материали по къщите. Разказвахме им какво се случва, каква е заразата. Те знаеха думата Ковид-19, но нямаха в детайли разбирането за смисъла на болестта, за начина на заразяване, за превенцията и т.н.т. В някаква степен, информацията дойде отвън, от техни близки, които трябваше да се връщат от гурбет. Те бяха  ограничавани и не можеха да се приберат у дома. Както и обратно  –  другите разбраха, че не могат вече да заминават.

Не им беше обяснено изобщо, или те трудно се ориентираха?

Г. Нямаха достатъчна информацията – трябва ли да стои в карантина, не трябва ли и кога. Когато си дойде човек от Германия или Испания, колко часа преди да замине трябва да направи теста, като слезе на летището ли…Не беше ясно колко време ще е карантината, къде да прави писиар, кой ще му го плаща.

За какъв процент от населението говорите?

Г.За поне 50 % от населението, а може би и повече. Гурбетчиите като цяло не бяха подготвени за карантинните мерки. Имам още списъците на хора, при които трябваше лично да ходя по къщите да ги информирам. Не разбираха. Аз обяснявам на жената, тя пуснала маркуча отпред, пере. Викам й – жена, ти трябва да стоиш вътре, да си изолирана! Тя се беше върнала от Италия(беше първият ми случай), не разбираше каквото й обяснявам!Или друг случай на човек, от квартала. Той беше карантиниран, но наруши заповедта. Това беше първият осъден! Глобата беше много голяма – 10 хлд.лв.

 

Ганчо Илиев има докторска степен по медицина, както и магистратура по „Финанси и банки”ръководи в Стара Загора неправителствената организация “Свят без граници” със сфера на дейност- социални услуги, образователни и нископрагови услуги, здравни услуги, антидсикриминация

Можете ли да формулирате какви са очакванията ви към държавните институции за естеството на вирус и разликите с обикновения грип. Каква комуникация  трябва да осъществяват с ромското малцинство, за да се обезпечи здравето му с прилагане на противоепидемичните мерки? 

Г.Ситуацията тук беше много деликатна. В момента, в който започнаха да се затварят махалите, НОЩ беше колеблив за това какво да прави с квартала. Аз направих няколко изявления в местните медии, и казах, че много държа на полицейското присъствие! Полицейското присъствие не е затваряне , нито ограничение! Определено на някои хора от квартала не им хареса. В тази посока моята визия беше да дойде полиция. Даже някои хора започнаха в социалните медии да ме нападат, че  в квартала нямало никакъв Ковид-19 ,че хората се сериозни и нямало нужда от това! А полицейското присъствие създава обстоятелства, с които хората трябва да се съобразяват! Не е имало пропускателните пунктове/КПП-б. а./! В началото имаше полицейско присъствие на входовете на квартала, които да ограничават когато пътуват повече от двама или трима човека, те да бъдат възпрепятствани.!

Тоест, не бихте определили полицейските забрани и контрол като непропорционална репресия?

Г.И. Не, не!

Искате да кажете, че е било здравословно за населението, защото по този начин са ги предпазвали от вируса?

Г.Да. Защото първата седмица се създадоха ситуации, в които имаше струпвания около хора, особено около възрастните хора. Това беше много опасно Те чакаха да си взимат пенсиите. Около една маса стана истинско стълпотворение,  около 400-500 човека на едно място!Те не разбираха смисъла на това, че има вероятност да се заразят, че трябва да имат предпазни мерки, маски и т.н. Пощенският клон трябваше да затваря.  Тогава потърсиха помощ от жандармерията, от полицията.  Те дойдоха буквално за минути. Хората се наредиха в редица. Казаха им,че пощата ще работи докато всички не си вземат пенсиите! Струпването беше в резултат на слух, че който вземе – вземе, после държавата се затваря и няма да има пари! Психологически това стресира хората.  Освен това беше идвала и една френска телевизия да прави репортаж. Хората съвсем се паникьосаха. В последна сметка полицията и зам. кмет ги разпръснаха. Създадоха ред и нещата тръгнаха.

Можеше ли да се избегне този стрес!

Г.И: Нямаше как. С  мегафон съм говорил 15-20 минути, за да обясня ситуацията. Казвах „хора, опасно е, наредете се“. Не, не се получи. Струпаха се по десетина души. Затова и пощаджийката затвори вратата, не можа да се справи. Когато полицията  дойде, стана организирано, хората си взеха пенсиите. Вече през втория, третия  месец, го нямаше това нещо.

Да, това е било през първия месец, когато се учехме как да живеем в карантина

Г. И.: Да, трудно, много трудно беше!

А имаше ли пример за някоя медия, която е насадила необоснован страх сред населението?Някой, който да е казал, няма да има от това и това лекарство по аптеките, запасявайте се?

Г. И.: В началото ,когато стартира карантината, беше страшно. Особено за хронично болните, оказаха се без задължителните лекарства.

Как стана така,че тези лекарства изчезнаха?

Г.И. Не са изчезнали, имаха ги в наличност. Но аптекарите масово не искаха да се занимават с рецептурни книжки. Продаваха витамини, още куп други лекарства уж за предпазване от вируса се  изкупуваха, защото някой им казал. Собственикът на аптеката ми сподели „през живота си не съм виждал такъв оборот за един ден!“ Защо да се занимава да пише в рецептурната книжка!

Никъде ли нямаше адекватна информация?

Г.И. Информацията имаше, но не беше достатъчно компетентно поднасяна. Защото с компетентна информация можеш да знаеш какво да отговаряш на хората. Моите родители са  в София, баща ми е с три инсулта, майка ми го гледа. Аз през първите дни на карантината  й подавах някакви разнопосочни сигнали, тя се обърка, паникьоса се. Трябваше да пазарува, трябваше да се осигури храни, да ходи да взима лекарства! И се наложи в един момент аз оттук да изпращам медикаменти.

Доколкото разбрах,  основните лидери в тази ситуация тук, в квартала, са пасторът, кметът, и вие, от НПО сектора. Можем ли да кажем, че ако не бяха неправителствените активисти, здравните и образователните медиатори и т.н.т работата ще съвсем да се…“запуши“!

Г. И. Секторът беше на първа линия! И то тези, които сме базирани вътре в общността. Ние нямаше как да затворим. Интересен беше фактът, че аз, в рамките на този период съм попълнил  може би над 15 анкети от донорските организации. Питаха ме как сме се справили. Как сме продължили да работим. Ние не сме затворили офиса нито за един ден! Напротив. Даже удължихме работното време, поне в един период от време работихме и събота и неделя. Нашата основна роля беше да информираме и да предпазваме общността да няма напрежение, да не изпадат хората в изолация какво трябва да правят, какво се случва. Тук се видя, кой е на първа линия, кой е в офиса, кой помага. От тази гледна точка съм щастлив, защото реално се вижа какво означава да се помага! Лошото е,че никой, ама никой не ни попита, абе, хора, имате ли нужда от маски, от дезинфектанти! Мен РЗИ ме използва на областно ниво, когато направихме първата карантина и затварянето на Паничерево/през април там има много заразени – б.а/аз работих с екипите на първа линия.  През толкова дни на терен разбираш колко е страшно. Ясна ти е ситуацията, опасността, не знаеш този човек до теб не е ли рисков, реално обстоятелствата бяха крайно трудни. Няма храна , няма вода, няма тоалетна.

Кой трябваше да разпореди разпределянето на ресурсите?

Г.И. Държавата нямаше , а и дори да имаше, финансов ресурс нямаше възможност откъде да ги набави.

Защо?

Г.И. Ние нямахме готовност, нямахме опция да осигурим толкова маски. Нашето спасение, и лично моето спасение беше, че сме работили по програмата за туберкулозата. Знаехме какво се прави. Имахме и останали консумативи. Имахме ето този дезинфектант, останали от работата ни по туберкулозните огнища.

Тоест, това не е вина на държавата, а нейна беда! Нямаше откъде да доставя предпазни средства?

Г. И. Да, нямаше опции откъде да вземат маските например. Нещо повече. Нашите донорски организации, които се чудеха как да ми пращат анкетите, за които споменах по-рано, вместо да ни губят времето да им пишем как се справяме, можеха да дигнат телефона и да кажат:“ей, хора, ще ви купим толкова и толкова дезинфектната, маски…“. Вместо да ни питат от какво имаме нужда!Имаше момент, в който трябваше да затворим офиса. Нямаше с какво да плащаме заплатите! А това не можехме да направим!

Държавата не предотврати тази тревога и допусна информационен хаос. Това объркваше всички. Но нека да погледнем как стоят нещата от гледна точка на жителите от квартала. Разбраха ли накрая, че това е един много сериозен проблем? Че трябва да се научим да живеем по друг начин, защото висурът няма да си отиде скоро.

Г. И:Да бъда ли честен?

Абсолютно!

Г. И. До ден днешен ромското население не го е осъзнало! Макар че имаше вече доста смъртни случаи тук, в квартала! Моя първа братовчедка почина от коронавируса пред няколко дни. Аз съм помагал на стотици хора,но тя…почина в линейката. На 58 години! Но те не осъзнават. Още има хора, които не вярват. Просто в началото ме взимаха на подбив, не ме взимаха насериозно, подиграваха ми се! В смисъл,че съм някакъв човек, който има интерес от цялата работа. Че го прави с някаква комерсиална цел!

От мирогледна точка да разбирам ли, че ромският жител не иска да се страхува и не иска да бъде плашен?

Г.И: Той смята, че е недосегаем! Че общността като цяло няма да пострада от това нещо и визията му за коронавируса е като за стандартен грип!Ако е речено да умреш от това, ще умреш от това. Той има по-голям страх от туберкулоза, защото от 1915 година „охтиката“ както са й казвали е била бичът. Умирали са от охтика. А коронавирусът е нещо нормално!

Може ли да предава на децата си тези убеждения?Или влиянието на учителите преподрежда този мироглед?

Г.И. Не, на децата не може да се влияе. За тях короната е игра, слагат маската, уж за имидж, че разбират, но това е само заради играта. В началото не успяха да ги обхванат в образователната система, идваха тук, говорихме. За тях короната не съществува. Тя е в някаква нереална среда. Няма да ги стигне!

Опитвам се да си представя кой в такъв случай е носителят на здравия разу? Кой ще предпазва децата от вируса?

Г.И. Гладът тук надделява над всичко! Когато ти си гладен, не мислиш за корона, не мислиш за нищо! Важното е да се изкарат парите, финансово да се спасиш.

Кажете, господин Илиев, забравихме ли старите проблеми в тази обстановка? Дискриминацията, безработицата?

Г.Не, те си стоят. Тези проблеми са винаги на дневен ред.

Ако има кажете, хора, държавата ще се скапе съвсем, ще започнем масово да умираме, защото няма къде да ни лекуват…

Г.И. Отговорът ще е, че така или иначе ще се умира. Или от корона, или от глад няма значение! Тук никой не го еня за теб! В Испания или Германия местните социални служби ще ти доставят храната, ще ти видят какви са ти доходите, какви са режийните ти, от какво имаш нужда, а тук…Дори БЧК не знаеше къде, какво и как да даде храна. В някакъв момент донорите започнаха да ни пращат пакети. Най-интересното е,че хората с най-големи доходи първи се наредиха. С ланците, с мерцедесите спряха първи. Всеки смята,че му се полага! После, богатите започнаха да събират пари, тоест самата общност започна да си помага. Направиха акции за раздаване на храна, тонове храна се раздаде! Инцидентно, на периоди се активизираха. Имаше малко деление на български и на турски роми, но се преодоля. Събираха пари, имаше прозрачност, правиха се списъци, Стана ясно,че общността почва да произвежда солидарност!

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Интервюто се провежда по проект Advancing Media Independence and the Right to Information during and after the Covid-19 Pandemic in Bulgaria”, изпълняван от БХК и Маргиналия

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.