Не Менгеле е допринесъл за развитието на науката, а мъчениците, с които е правил опитите си

от -
783
Близнаци, оцелели при освобождаваноте на Аушвиц. Менгеле е правил опити с близнаци и стотици двойки са загинали

Неотдавна в българското научно-популярно списание „Знание“ бе публикувана кратка бележка, смисълът на която е, че „наистина палачът от Освиенцим д-р Йозеф Менгеле“, „прославил се“ с чудовищните си експерименти с живи хора, е престъпник, но заедно с това е и голям учен. Тази шокираща с цинизма си малка статия (вж. по-долу факсимилето) беше поводът „Маргиналия“ да помоли за коментар проф. д-р Владимир Пилософ, известен специалист по педиатрия.

В един скорошен брой на българското  научно-популярно списание „Знание“, г-жа проф. Лиляна Деянова се натъкна на нещо, което изглежда до сега не сме виждали.  Става дума за един текст в това списание, който твърди, че известният палач от концлагера Освиенцим д-р Йозеф Менгеле, прочут със своите изключително жестоки опити върху живи хора, независимо от това, че бил извършил много злодеяния, бил много добър учен и имал приноси в медицината, по-специално в клетъчната микробиология. И поради това заслужавал „челно място“ в класацията. Явно това е извънредно провокативна публикация и тя поставя ред проблеми: как е възможно да се пише такова нещо сега, как е възможно да има такъв начин на мислене и най-накрая текстът, за който иде реч, поставя фундаменталния въпрос за отношението между изследователската дейност и задължението да бъдеш човек, да бъдеш хуманен. Какво мислите вие за всичко това?

д-р Владимир Пилософ

Веднага отбелязвам това, че ние с вас не сме чели тази статия, знаем само сканираното копие, което проф. Деянова е пратила и не знаем пълния контекст, в който тя се разполага. Не знаем каква е тази класация – на позитивни или на негативни примери.

Така е, прав сте. Но за съжаление не разполагаме с хартиените броеве на списанието, а от сайта му нищо не може да се разбере, той е чисто рекламен. Допускам все пак, че понеже официално списанието се издава от Би Би Си (в България е по лицензи) то едва ли контекстът на тази малка статия е положителен, т.е. едва ли този злодей оглавява някаква позитивна класация.

Така или иначе, проблемът „Менгеле“, според мен е в това, че самият Менгеле е повече един синоним или по-скоро признак на нещо, което се е случило по време на Холокоста, но което за съжаление, като че не е съвсем изчезнало. Поради това ще ви цитирам нещо, което намерих в разни коментари, свързани с въпроса за д-р Менгеле. При това – не от кога да е, а от 30 юли 2017 г. Някой си „Джо Банама“ написва – в една българска група следното: „Колкото и да е цинично, днешната медицина нямаше да бъде дотолкова съвършена, ако не бяха „опитите на живо“ в лагерите на смъртта. Макар и антихуманни вивисекциите в тези лагери дават на световната наука неподозирани знания, създаващи основите на биохимията. Неслучайно немците и сега са водещи във фармацевтиката. Възползваме  се и ние, без да подозираме от каква човешка трагедия се е родила биохимията. Един от водещите лекари в САЩ казва „да трагедия е, но не трябва да губим тези знания“. Става въпрос за намерени ръкописи на д-р Менгеле“.

Позицията на този интернет потребител е по същество същата, както и на списанието, за което говорим.

Така, аз затова цитирам. В медицината има един основен принцип – когато си лекар, ти полагаш клетва, Хипократовата клетва. Това не е нещо ново, не е нещо измислено от модерния свят, тя е на 2000 години. И с нея лекарите приемат, че преди всичко и най-вече не трябва да увреждат. Да, в медицината и в развитието на историята ѝ e имало случаи, в които е бил увреден организма за да се постигне някакъв научен успех, но тогава, когато това се прави нормално, то е с дълбокото съгласие и знание на този, над когото правиш експеримента и той поема този риск в името на това да спаси други хора. Но е много важно да си спомним, че д-р Менгеле съвсем не е бил сам в „експериментите си“. Ако беше само един Менгеле, щяхме да кажем, че това е един може би малко извратен или по-скоро много извратен човек, но не е в това въпроса. Въпросът е, че материали от Освиенцим са били пращани в известни научни лаборатории в Германия, където са пристигали и са били изследвани материали от починали в кавички пациенти, за да се реализира „напредък на науката“. Пита се в задачата нима хората, които са работели в тези лаборатории, не са знаели откъде идват тези материали? Тоест, ако се замислим малко по-дълбоко, ще видим, че Менгеле е само един символ на една система, на една верига от хора, които са работели в този контекст и в тази философия. И в името на какво са го правили? Д-р Менгеле е бил очевиден и отявлен привърженик на т.нар. чиста раса. Той се е надявал по биологически път да стигне до създаването на висшата, чиста и така нататък раса.

Значи смисълът на неговите търсения е усъвършенстването на „чистата раса“, а съвсем не чистият научен прогрес,  нали правилно съм разбрал?

Това е било смисълът на неговите търсения и дори той да е постигнал някакви научни открития и т.н., то не бива да забравяме, че в науката много важна е целта, т.е. какво търсим да постигнем. Очевидно, че като е искал да усъвършенства „чистата раса“, той го е правил по един съвършено недопустим от всякаква гледна точка, а за морала на един лекар и дума не може да става, метод.

В този малък текст в това списание има следното изречение: „Те и без това ще бъдат обгазени“, бил казал Менгеле, т.е. ще умрат така или иначе, така че защо да се правят върху тях опити, които, знае се, са били чудовищни.

Пак стигаме до същото. Тъжната истина, разбира се, е тази, че те действително са щели да умрат. Но ти правиш експерименти и те са описани – такива без упойка, опити с вливане на очевидно вредни вещества, увреждащи силно организма, ясно водещи към смърт или към много тежко заболяване, за да наблюдаваш един процес, който евентуално ти ще опишеш и след това ще търсиш начин да пребориш болестта, наблюдавайки съзнателно заразения индивид. Известно е например, че там в кавички (кавичките са, защото тя е била изкуствено причинена) е избухнала епидемия от ноба (това е една тежка инфекциозна болест, няма смисъл сега да се впускам в подробности), то е една рана, която не зараства. Важното е, че затворници са били съзнателно инфектирани с тази болест, за да види Менгеле как се развива болестта и как ще търси средство за лечение. Нали разбирате, че това е ставало, естествено, без съгласието на тези, които са били инфектирани?

Хората са били ползвани вместо опитни зайчета или морски свинчета.

То дори и за експерименталните животни има съответно комисии по етика и т.н. и чрез тях се работи в съвременния свят, но да кажем, че тогава е нямало такива регулации за експерименталните животни, но така или иначе това е толкова чудовищно, че нямам думи как да определя … В края на краищата, какъвто и да е човекът, дори един маргинален мозък да е в състояние да прави някакви открития, то целта в никакъв случай не може да оправдава всички средства за достигането ѝ.

Ако нещо ние не трябва да губим от това, което е оставил Менгеле, то не е заради него, а заради тези, които са си дали живота и така са допринесли за развитието на науката. В случая не Менгеле е допринесъл за развитието на науката, а тези, които са загинали. Ако изобщо този човек има някакъв принос в науката, защото аз не чел и не съм чул той да е направил някакви значими открития. Може и да има нещо, но не ми се вярва.

Аз мисля, че твърдението дето той е направил открития, е измислица, съчинена с цел да го оневини.

Освен това, твърдението, че едва ли не на Менгеле дължим някакви открития, е несериозно. Напредъкът на медицината от неговото време до сега е огромен и той е постигнат, слава Богу, не по методите на Менгеле. Говоря за природните науки, за медицината, за генетиката. Генетиката него много го е интересувала, но тогавашната наука в сравнение с днешната, е била много, много назад – и в технологично отношение, и в отношение на самите знания по генетика на човека и т.н., така че той и да е искал, не е могъл да направи кой знае какво. Но пак повтарям – това, което той е направил е всъщност еманация на една философско отношение към нещата – такова, каквото той е избрал – висшата раса и търсенето на методи как да я усъвършенстваме.

Това е едната страна на въпроса, а другата е, че хората, с които той е правил опитите си, от негова гледна точка са били „Untermensch“, т.е. подчовеци, те не са били хора – според нацистите – в пълния смисъл на думата. В частност евреите – главното „население“ на Освиенцим – са били именно подчовеци според нацистката доктрина.

Точно така. Така излиза според нацистката идеология. Това, което е още по-интересно, е, че и неговият професор, не си спомням точно името му, който го е обучавал далеч преди войната също е споделял подобна идеология, това в научните среди на Германия е било доста разпространено.

И тук искам да цитирам още нещо. Един друг интернет потребител (анонимен) казва, че някой си ужасно много мразел Хитлер само защото той не е избил докрай циганите. „Мразя го този фашист, защото не уби тези хлебарки циганите“, това е точният цитат.

Не си е свършил работата докрай, значи.

И това го четем в днешно време. И то ни показва, че каквито и спекулации да правим, колкото и да си разсъждаваме за миналото, което не бива да се забравя, именно тези неща показват, че трябва много да се работи върху възпитанието, върху мирогледа на хората, защото ето как възникват спонтанно един потенциални поддръжници на античовешки  теории.

Във всяко ново поколение се срещат такива хора, за съжаление. А напоследък броят на младите хора, изповядващи фашистки възгледи, като че ли се увеличава.

С други думи, това, което е извършил Менгеле и другите като него, не може да потъне в забрава , защото ето виждаме какво става. Бъдните поколения може би ги чака и по-лошо нещо, ако оставим нещата да се развиват по този начин. Големият въпрос, който се поставя, е принципен. Какво отношение да имаме към хора, които действително са допринесли нещо за науката, но за голямо съжаление са станали по някакъв начин било привърженици на античовешки идеи или са имали античовешко поведение в научната или в обществената си дейност, не казвам непременно да са убили лично хора. И в България има такива случаи. Имаме един министър-председател, нарочно не споменавам името, известен учен, с големи приноси в тясната си научна област, обаче тези му научни заслуги не оправдават, няма как, другата му дейност.

Напълно ви разбирам и съм съгласен. Вие не казвате името, но аз ще го спомена, за проф. Богдан Филов, премиер на България през периода 1940-1943 г., става дума, нали?

Да, така е.

Но вижте, човешкият род е така устроен, че той създава  правото, той създава и изисква да има правила във взаимоотношенията. Защо? Защото се изхожда от интереса въобще на човека, от общия за цялото човечество интерес, от неговите права и възможностите му да се развива. Иначе всеки би правил каквото му скимне. Тоест свободата е осъзнатата свобода, тя винаги има известни ограничения, най-важното от които е да не пречиш на свободата на другите. Така че ако се върнем на текста в това списание, което явно е предназначено за млади хора, много е важно да се каже, че ако има дори и малка нотка на мислене от типа „а бе той е престъпник, ама виж какви велики неща е направил в науката“, това е съвършено неприемливо.

Все пак искам да допълня, за да не забравим, че Менгеле е символ, защото не само той е правил престъпни експерименти с хора. Има цял и не малък списък от лекари, които са работели по подобен начин. Менгеле е, така да се каже, събирателен образ, но се оказва че има твърде много негови събратя, само дето те не са така известни като „лекаря от Освиенцим“. Това е ужасяващо. За тях много по-малко се пише, но те са факт. Това е страшното – че е била създадена такава среда, която е продължила, и то на изключително високо ниво, на нивото на академия на науките, да ползва подобни методи. Защото всеки може да каже, че не знаел, че не е подозирал, може в някои случаи и така да е, но когато си учен, си длъжен да имаш висок морал. От всякаква гледна точка е така – длъжен е.

Бих искал в тази връзка да ви питам за нещо важно, свързано точно с това. С лекарите нещата наистина са съвсем ясни –те са полагали Хипократова клетва и не трябва да я престъпват. Но има и други учени, в областта на инженерните науки, в сферата на т.нар. природни науки, които биват впрягани от правителствата си и влагат таланта и усилията си в разработката на оръжия. Тя обикновено е морално оправдана, защото „трябва да защитаваме отечеството“. Ето два противоположни примера на житейско поведение на видни учени: на Вернер фон Браун, конструктора на германските ракети „Фау“, след войната той продължава успешно работата си за американците и много допринася за усъвършенстването на техните ракети; другият е на акад. Андрей Сахаров, когото наричат „бащата на съветската водородна бомба“, който през 60-те години стана първо пацифист, а после и дисидент и който плати с години заточение това, че съвестта му го гризеше заради това, че е правил бомба. Проблемът е, че има голямо количество учени, които не изпитват угризения на съвестта, разработвайки смъртоносни оръжия. Какво бихте казали за това?

Поставяте ми философски въпрос, който изглежда не е решен през цялата история на човечеството.  И не съм сигурен, че ще успеем с вас да го решим. Става въпрос за това, че години наред, включително когато се говори за ядрено оръжие, се казва, че то, когато го притежават държавите, има така нареченото възпиращо действие, защото наличието му гарантира взаимното унищожение и така пази мира. И е така, защото след като американците хвърлиха бомбите над Хирошима и Нагазаки през август 1945 г., досега никой не е употребил повторно атомно или ядрено оръжие. Разбира се, усилено се работи по въпроса да се разработят по-симпатични, с ирония казано, ядрени средства, които са в състояние да унищожават живата сила, но не и материалните блага. Явно е сложен проблемът, но въпреки всичко, все пак в един момент всеки един от нас има да решава морални казуси. И нека оставим големите геополитически въпроси, защото не сме в силата си да ги разрешим, но не можем да заметем под килима моралните основи на нашето взаимодействие. Длъжни сме да ги спазваме.

Въпросите зададе: Емил Коен