Не от остров Папуа, а от Лубянка: играта на слепци може да доведе до нови трагедии

Президентът Тръмп си поговори твърдо с премиера на Австралия Тернбул. Той е много разгневен по повод съглашението за изпращане в САЩ на 1500 бежанци от тихоокеанските острови Нуару и Папуа, сключено между администрацията на Обама и австралийското правителство. Можем да разберем американския президент. „Не ми са нужни нови братя Царнаеви“[1], избухна той в Туитър. Тази реплика на Тръмп показва, че той знае, че братята Царнаеви са влезли в САЩ като бежанци. Но очевидно не е осведомен за приключенията на по-големия от двамата братя непосредствено преди терористичния акт на Бостънския маратон.

Ще се опитам още веднъж подробно да изложа последователността на събитията, която американското обществено съзнание вече почти четири години инстинктивно отказва да възприеме, защото тогава би му се наложило да направи твърде сериозни изводи на тема „Кой сте вие, г-н Путин?“

Особено се надявам да имам разбирането на многочислената армия рускоезични американци, които са и поклонници на Тръмп. На тях, ако мога така да се изразя, на генетично ниво им е ясен престъпният характер на чекисткия режим и може би те ще успеят да обяснят на кумира си с кого се кани да се събере американският президент, за да преборят заедно ислямския тероризъм.

Наистина, през 2011 г.  Москва два пъти предупреди ФБР и ЦРУ за проислямистките симпатии на по-стария от двамата братя Царнаеви, макар да не представи тогава на САЩ никакви конкретни обвинения срещу него. Той двукратно беше разпитван в САЩ, но американските власти не намериха основания за задържането му.

В последно време Путин систематично се опитваше да напомня това на западната аудитория, повтаряйки многократно една и съща заучена легенда. Например наскоро той каза в речта си пред Валдайския икономически форум в Сочи следното: „През 2011 г. ние предупредихме американските ни партньори за ислямистките връзки на живеещия в САЩ Тамерлан Царнаев. Те не възприеха нашата информация и даже ни посъветваха да не си пъхаме носа, където не ни е работа. Е, при това положение, аз наредих на Бортников[2] да не поставя повече пред американците този въпрос. И няколко месеца по-късно братята Царнаеви извършиха терористичния акт на Бостънския маратон. Ето, виждате ли, даже когато става дума за собствената им сигурност, те не са готови за сътрудничество с нас в борбата срещу международния тероризъм“.

Гладко се изразява нашият Владимир Владимирович Путин, също като историческите князе Тавричевски, които са носили името Владимир Владимирович. И говори съвсем политически правилно. Но при това той е пропуснал – съзнателно – най-драматичната страница от историята на живота и смъртта на Тамерлан Царнаев.

Братята Царнаеви извършиха терористичен акт на Бостънския маратон не няколко месеца след тези диалози между американските и руските спецслужби, а след година и няколко месеца, през април 2013 г. Но през 2012 г. се случи нещо удивително.

И така, Царнаев са го разпитвали и той е схващал, че Москва го подозира в участие в нелегални ислямистки терористични групи. Той прекрасно е знаел какво правят в Русия с такива хора, при това най-често без следствие и съд. Въпреки това си знание, през 2012 г. той се връща в Русия. И влиза на територията на Руската федерация не по някакви тайни пътеки през границата, а съвсем легално каца на летище „Шереметиево“. Няма съмнение, че човек като него със сигурност е фигурирал във всевъзможни бази данни на търсени хора. Той никога не би се решил да влезе така в Русия, освен ако не е бил абсолютно уверен, че на руска територия ще се намира в пълна сигурност.

Разбира се, един човек, с чиято съдба са се ангажирали лично Путин и Бортников, още от стъпването си на летището е бил под плътния контрол на централата на ФСБ, т.е. в грижовните ръце на опекуните си.

Наблюдаван от ФСБ, той пътешества из Кавказ, срещайки се с активисти на ислямистки формации. Както подробно разказва в-к „Новая газета“ в статията си „Бостънският бомбаджия беше зареден“, оперативните служители на Центъра по борба с тероризма в Дагестан няколко пъти са засичали негови срещи с Махмуд Нидал и с Уилям Плотников, които са подозирани в тесни връзки с ислямистки терористични нелегални групи. Двамата са стари познайници на Царнаев от пребиваването му в САЩ.

Тези негови приятели бяха ликвидирани – единия на 19 май, а другия – на 14 юли. След втората ликвидация неуловимия и неуязвим Тамерлан изчезва. Скрил се е в гората, така предполагат наивните провинциални дагестански блюстители на сигурността.

А в същото време той отново се оказва в Москва, откъдето – пак от летище Шереметиево – безпрепятствено и благополучно се връща обратно в Америка. Отива да се срещне с мисията и със съдбата си. Но не прави това, тръгвайки от остров Папуа, а от Лубянка[3].

Когато след терористичния акт в Бостън в Москва пристигна делегация на американски сенатори с цел установяване на сътрудничество с руските си колеги в работата по разследването на атентата, нашите членове на Съвета на федерацията нагло излъгаха американците, като им заявиха, че никакъв Царнаев не се е появявал в Русия през 2012 г. А един от американските дипломати, които съпровождаха сенаторите, Фогъл Райън Кристофър, стана жертва на успешна провокация на руските спецслужби: обещаха му да му предадат секретни сведения за Царнаев старши  и живописно го арестуваха пред обективите на телевизионните камери.

Станалата после стандартна тема на руската пропаганда „Установявайте сътрудничество с Кремъл, защото ако не го правите, ще продължават да ви взривяват“ за първи път в пълен мащаб беше отработена от пропагандата на Кремъл и от нейната задгранична агентура след терористичния акт срещу Бостънския маратон.

Предишната американска администрация и ръководителите на американските специални служби най-вероятно знаят истината за организаторите на атентата в Бостън. Но те не се решават да погледнат тази истина право в очите – тя е повече от чудовищна. Ала продължаващата игра на слепци може да доведе до нови трагедии.

Сенаторът Маккейн може и да не подозира до каква степен беше прав, когато предупреждаваше президента Тръмп: „Когато разговаряте с Путин, не забравяйте, че говорите с бандит и убиец“.

Но както се изясни хода на интервюто на Тръмп с водещия по канал „Фокс“ О’Райли (то ще бъде напълно излъчено в полунощ на 6-ти февруари по московско време по тази телевизия), президентът на САЩ прекрасно знае, че Путин е бандит и убиец, но това никак не го смущава.

„О’Райли: Уважавате ли Путин, г-н президент?

Тръмп: Уважавам го. Уважавам много хора, но това не значи, ще се разбирам с тях. Но ако Русия ни помогне в борбата срещу ДАЕШ, която е нашата главна борба, както и в отпора срещу ислямистките терористо по цял свят, това ще бъде нещо добро.

О’Райли: Путин е убиец.

Тръмп: Има много убийци. Ние имаме много такива. Невинна ли е страната ни?“

 

[1] Тамерлан Царнаев и Джохар Царнаев са двама братя, емигранти от Русия в САЩ, със статут на бежанци, които на 15 април взривиха бомба по време на ежегодния Маратон в Бостън, при което трима души загинаха, а 280 бяха ранени, бел. прев.

[2] Александър Бортников (1951 г.) от 2008 г. е директор на руската Федерална служба за сигурност, бел.прев.

[3] На Лубянския площад в Москва се намира централата на ФСБ, бел. прев.

 

Тази статия на известния руски политически анализатор Андрей Пиотровски е публикувана в рускоезичния опозиционен сайт „Каспаров.ру“ на 05 февруари.

Превод: Емил Коен

Avatar

Андрей Пионтковски

Андрей Пионтковски, роден през 1940 година , е много известен руски политически аналитик и коментатор, а освен това е и учен математик. Той е един от най-видните дейци на демократичната опозиция срещу Путин и от февруари тази година се намира вън от Русия, защото се опасява от репресиите, които се готвят срещу него.