Нелегалните пътища – единствен шанс пред търсещите убежище

Защо търсещите убежище избират нелегални пътища?

Отговорът на този въпрос е изключително елементарен, макар и почти да не присъства в медийното пространство: защото легални пътища за търсещи убежище от Близкия изток към Европейския съюз просто няма.

Може би повечето европейски граждани си представят, че на граничните контролно-пропускателни пунктове (КПП-та) има гишета на съответната агенция (в България Държавната агенция за бежанците, съкратено ДАБ), където любезни държавни служители с широки усмивки очакват надяващите се на закрила чужденци и където всеки желаещ да подаде молба за бежански статут е свободен да го стори.

Нищо подобно.

На КПП-тата определено няма гишета на ДАБ за подаване на молби за бежански статут. А за да може някой чужденец все пак да подаде молба за бежански статут, той трябва обезателно да се намира на територията на България (или на друга страна от ЕС).

Да се поставим за миг мислено на тяхното място

Ако човек поне за миг мислено се постави на мястото на търсещите закрила в друга страна, той ще си даде много ясна сметка защо тези чужденци се принуждават да влизат на територията на България с помощта на трафиканти.

Представете си, че сте сириец, афганистанец или иракчанин. Намирате се на територията на Турция временно. Налага ви се да изоставите дома си и изобщо живота си, напускайки своята страна, за да избегнете заплаха за вашия живот, затворничество или друга беда.

На КПП-то граничните полицаи не ви пропускат, за да имате възможност да подадете молба за убежище. Казват ви, че не може да ви пропуснат без виза. Казват ви, че се намирате в Турция, която е сигурна за вас страна и, че на практика нямате проблем. Но вие не се чувствате в сигурни ръце там. И то не само защото живеете в почти нечовешки условия и нямате възможност да се развивате. А и понеже не знаете дали в един момент няма да бъдете върнати обратно в Сирия – тъй като Турция е страна, която е подписала международните договори, задължаващи страните да осигуряват закрила на чужденци в беда, само по отношение на тези чужденци, които идват от континентална Европа – не и от Сирия, Афганистан и Ирак.

Тоест фактът, че вие се намирате временно в Турция е въпрос на крехко политическо споразумение между Брюксел и Анкара, което не се знае дали няма да рухне във всеки един момент, а вие да „изгорите“.

Колкото и да се опитвате да обясните на граничните полицаи на КПП „Капитан Андреево“, че в страната, в която се намирате, нямате възможност да се развивате и нямате никаква сигурност по отношение на това, че в един момент няма да бъдете върнати обратно в страната ви на произход – където пък животът и свободата ви са застрашени – те са безкомпромисни и не ви пропускат. Или пък ви балмосват, за да им се махнете от главата по-бързо, като ви казват, че може би ще бъдате пропуснати все някога, но трябва да изчакате. И така чакате дни, седмици, даже и месеци…

Така постепенно осъзнавате, че пред вас се разкрива следната дилема: или да се примирите с факта, че свободата и животът ви са под заплаха (тъй като не може да бъдете сигурни, че няма да бъдете върнати обратно в страната ви на произход, докато се намирате на територията на Турция), или да прекратите завинаги този кошмар, заплащайки на трафиканти да ви прокарат през техните „тайни пътища“ и да навлезете нелегално. Разбира се, вие през цялото време вярвате, че озовавайки се в Германия, Швеция или в някоя друга западноевропейска страна ще съумеете да си устроите достоен живот.

Обзалагам се, че всеки един разумен човек, озовал се в такава ситуация, би избрал втория вариант. Макар и рискувайки да бъде пресрещнат, бит, обран и завързан с пластмасови връзки от членове на някоя паравоенна групировка, представящи се пред обществото като родолюбци и патриоти.

Единственият начин, за да приключите окончателно комшара, в който сте въвлечени по принуда, е като навлезете нелегално на територията на Европейския съюз, където вече да подадете молба за бежански статут. 

Проблемът за търсещите убежище не е, че ги пускаме, а тъкмо обратното – че не ги пускаме

Основният проблем, пред който са изправени търсещите закрила чужденци, се състои в това, че липсват легални пътища, макар и някои лидери на ЕС да демонстрират приемственост в своето публично говорене. А липсата на легални пътища подлага сигурността на търсещите убежище на заплаха (броят на жертвите в Средиземно море през 2015 г. надхвърля броя на загиналите при атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк). Каквото и всъщност да кажат европейските лидери – били те Меркел или Орбан – правото на убежище е уредено в съответните източници на право, например Женевската конвенция. И то трябва да се спазва.

А пък проблемът, пред който са изправени европейските лидери, е този, че ако създадат легални пътища, това тяхно решение би се явило като сериозно предизвикателство пред икономическите и социалните системи в рамките на Съюза. А както действат в момента, европейските лидери хем уж приемат търсещи убежище чужденци, хем на практика допускат само тази малка част от тях, която има достатъчно средства, за да заплати на каналджии, чиито услуги не са никак евтини и винаги са в четирицифрени суми. По този начин, поддържайки нашето спокойствие, те без съмнение подлагат здравето и живота на търсещите убежище на риск.

Защо преминаването през „зелената граница“ от търсещи убежище не е престъпление

Съгласно Наказателния кодекс (НК) на Република България, кандидатът за убежище не носи наказателна отговорност при преминаване на границата не през КПП. Чл.279, ал.5 от НК гласи: Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията.

Тоест човек, който влезе на българска територия (дори това да не е на определените за целта места и по предвидения в Закона ред), когато го прави с цел да подаде молба за някоя от категориите на особената закрила, той не извършва престъпление.
*    *    *

Конфликтите в Близкия изток предизвикаха повишаване в броя на търсещите убежище в страните от Европа през последните години. Въпрос на човещина е дали ще се поддадем на страховете си и на втълпяваните ни предразсъдъци, или ще съумеем поне в мислите си да се поставим на мястото на търсещите убежище хора.

От друга страна, предвид промените в климата, увеличаването на пустинните зони в Африка и Централна Азия, както и поради други фактори, икономическата миграция към просперираща Европа със сигурност ще се увеличава в близките десетилетия. Надали предизвикателствата пред страните от Европа ще приключат с настоящите конфликти, тъй като е напълно разбираемо, че хората от развиващите се страни ще искат да живеят като хората от развитите страни. Но има огромна разлика между търсещия убежище и икономическия мигрант. Докато за мигранта завръщането в страната му на призход не би довело до фатални последици, то за търсещия убежище завръщането би застрашило свободата и живота му.

 

Статията е публикувана в Actualno.com. „Маргиналия“ я препечатва със съгласието на автора.

Avatar

Теодор Спасов

Журналист на свободна практика в сферата на международните отношения и човешките права. Бакалавър по "Журналистика" и магистър по "Международна журналистика", и двете завършени в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Вярва, че хуманността е мисия и задължение на журналистическата професия.