Ние, журналистките

Споделете статията:

 

Журналистките допуснаха само една грешка. Нямаше смисъл от толкова дълъг разговор

Факултетите, които обучават бъдещите журналисти, запазиха по повод “мисирките” мълчание

Препоръчително е премиерът да не осмива вестоносците

Журналистиката все още е професия, за която е нужно образование!

Все по-трудно става жените в професията да издържат на всекидневното омаловажаване на тяхната работа

На премиерското несъбитие в Мало Бучино присъстваха мъже прехапали свободата на мнението си

 

На 4.02.2020 г. премиерът Бойко Борисов вървеше с дузина кметове и управа насред малобучинската кал, гледаше издълбаните в синьо тръби и питаше прессекретарката си Севдалина Арнаудова къде са медиите и колко още ще чака.

Поседя премиерът, погледа как медиите тичат към него и се нагоди да бъде сниман.

Той ги викаше да видят Мало Бучино, те го питаха за извънредното изявление на президента! Ядоса се Борисов. А това е работата на журналистите – да задават въпроси, които трябва да бъдат зададени, а не които премиерът сам си задаваше в началото.

Тогава премиерът Бойко Борисов каза, че журналистките му хабят енергията. После каза още, че тичали след него като мисирки, когато задавали въпросите си.

А накрая каза на репортерката от bTV:

– Добре, Нели, нали прие извиненията ми?!

Тя каза:

– Нека не си говорим на „ти“, може ли по този начин!

Нели Тодорова, журналистка в bTV, не иска министър-председателят да й говори на „ти“, каза му: „ние не Ви квалифицираме така“, обясни му, че те не го наричат „петел“ и че е в ефир.

После настъпи тишина.

Собствениците на телевизии и директорите на обществените медии не реагираха на неприемливото отношение на един човек на държавен пост към журналистките. Ген. директори на БНР и БНТ, Андон Балтаков и Емил Кошлуков, дали разбрахте, че премиерът говореше неуважително на хора, които работят и във вашите медии? В ПИК Ива Николова отиде в другата крайност и закла жертвено птиците около нея – самата тя, обидена там, в София написа, че Борисов е прав.

Дали ако бяха журналисти, а не журналистки, медийните босове (предимно мъже) щяха да ги защитят? Едва ли!

Спомням си за един друг човек, когото дават по телевизията, който обиди спортен репортер на bTV, наричайки го „олигофрен“, а после си напазарува „Нова тв“. Освен всичко друго Кирил Домусчиев е председател на КРИБ и преговаря със синдикати и правителство за условията на труд (и на журналистическия).

Работата на нас, журналистите, много прилича на лекарската. Не е толкова видимо животоспасяваща, не е толкова опасна, тъжна и жизненоважна, но без нея не можем и то всеки ден. Представяте ли си лекар да се колебае дали това, което оперира е далак или бъбрек. Тези журналистки, на които Борисов се присмя, продължават да намират разликите между това какво вършат, а не само говорят институциите.

Неслучайно една от малкото реакции срещу прекрачването на границите дойде точно от лекар, гл. редактор на списание, проф. д-р Коста Костов напусна СБЖ заради забавената реакция на организацията. По-късно, СБЖ излязоха с позиция. АЕЖ протестираха срещу неуважителното отношение на премира към журналистите. Реагира дори Слави Трифонов, въпреки че не е журналист. Факултетите, които обучават бъдещите журналисти, запазиха мълчанието си.

 

А точно там бъдещите журналисти учат как за добро и лошо могат да въздействат медиите върху общественото мнение. Ако Борисов знаеше как, щеше да използва доверието в медиите, за да промени отношението на шофьорите по пътищата, а не да снимат тръби. Някога правеше извънредни правителствени заседания. Докато имитира пуйки, руши доверието в медиите, които могат да бъдат част от решението. Защото и обществото, и държавата имат нужда от медиите.

Докато Борисов си играе на проба-грешка в правенето на селфи видеоклипчета

                        Във фейсбук се е оформила особен вид „извънмедийна медия“, задвижвана                            от  ужасната  икономика на страданието

Точно журналистките, които Борисов не уважава, могат да му помогнат да променя нагласи, за да реши един от най-повтарящите се въпроси: как да финансират лечението си в чужбина хората, които в отчаянието си използват социалните мрежи и всякакви канали за информация, за да събират пари за лечението на децата и близките си. „Зов за помощ“ е название на най-дълго задържалата се медийна рубрика, която никоя телевизия не е искала, но вече не може да свали. Дали са готови в пресслужбите министрите да отговарят и на тези журналистически въпроси?

Препоръчително е премиерът да не осмива вестоносците, защото точно доверието в журналистките може да се окаже единственото спасение за разговор между страдащи родители и държавните институции.

Журналистките допуснаха само една грешка. Нямаше смисъл от толкова дълъг разговор, разговорът трябваше да приключи след първия отговор. Отне му много време на премиера да разбере защо го питат сега точно за някакви думи на президента Радев.

Наложи се репортерката на БНТ Надежда Василева да обясни на Борисов защо те, журналистките, му задават въпроси: „Защото Вие сте премиерът на държавата и все пак е редно, след като президентът казва, че сваля доверието си от кабинета, да коментирате!“ Това не беше въпрос. Това беше журналистически шамар.

Борисов не знаеше, че президентът Радев е направил извънредно обръщение към нацията.

Тук някъде дори Борисов разбра, че е сгрешил. И отговори: „Аз декември съм свалил доверието си от президента. Ето това е официалният коментар. Благодаря!“

Точно толкова колкото трае този отговор трябваше да трае цялото видео. Но нямаше кой да му каже, че е прекалил. Сигурно още работи камерата на пиарката му. Снима ли, снима… Всичко това можеше да не се случи, ако не бяха допуснати няколко грешки.

Първият проблем е – журналистките за пореден път са извикани на несъбитие. Да накараш колите на телевизиите да хукнат в калта на Мало Бучино, за да съобщиш, че си купил най-накрая нужните тръби, е поразия. Голяма телевизионна поразия! Няма какво да снимат, това е псевдосъбитие. Един мъж си е измислил да ходи напред-назад, една жена върви отпреде му и снима той как ходи, край него щъкат сюрия охранители. Дефиле! Ама от това може да излезе пауърпойнт презентация, но не и телевизия.

Ако в Перник се лее вода, това вече щеше да е новина! Кино! Затова и Борисов вижда срещу себе си мисирки, а не журналистки. Защото знае, че няма новина, която да им съобщи. Дори той знае, че ги е извикал напразно и сякаш в началото усетих страха му, че този път няма да се върнат. По-добре да ги нахрани с лафове. И е по-добре те да са виновни за това безновинарско време.

В Мало Бучино Борисов бе прав за едно. Журналистките се интересуваха само от това какво той ще каже за това, което друг е казал. Можеха да му зададат важния въпрос: Защо не сложихте тези тръби преди 4 месеца, г-н премиер?

Вторият проблем е в липсата на умения как се прави пиар на такова псевдосъбитие. Борисов беше извикал медиите, за да им говори за цолове, за кубици, за това колко е доволен от работници и министри. Внезапно се оказа накаран да коментира събитие, което се е случило преди час. „По Нова година ли?“ – зачуди се премиерът кога президентът го е коментирал. Що за пиар е това, след като не са съобщили на Борисов какво се случва в София, докато е в Мало Бучино?

Ние, журналистките, нямаме вина, че на премиера не са му казали какво говорят за него другите власти.

                     Пиарското незнание как да се предаде на премиера информация може да 

                     предизвика сериозна институционална криза.

Премиерът е на място, свързано с реална водна криза, всяко подобно недоразбиране и репчене пред микрофоните, може да предизвика паника. Криза в кризата.

Получава се парадокс – Борисов се ядосва на журналистките, хока ги, подсмихва се, когато гледа радиорепортерката да изпълнява своя технически ритуал със слушалките, а започва да коментира чуждите думи по един единствен източник: преразказите на същите тези журналистки.

Ами ако някой път журналистките не преразкажат точно?

Ако там се окажат само Ива Николова и някоя стажуваща репортерка от „Канал 3“ или „Нова тв“ след поредните смени и освободени столчета?

Представяте ли си, политическото разбирателство се крепи на умението на журналистките да преразказват чужда пряка реч и на неумението на пиарите на Борисов да му разкажат какво е казал президентът! Добре, че сме ние, журналистките!

На малобучинското творческо ателие имаше и микрофонни бисери, разбира се. За пореден път видяхме, че това все още е професия, за която е нужно образование! Докато гадаеше защо на Нова година президентът го хвали, а сега го кори, премиерът чу една репортерка да възкликва „Шизофрен!“ за Радев. Премиерът не употребявал такива думи! Той само „мисирки“ употребява.

                                 Какво се беше случило междувременно в София?

Докато Борисов се снимаше, президентът снемаше. Президентът използва един от символните жанрове в репертоара си – извънредно обръщение към нацията. На 4 февруари смисълът е ясен. Това е датата, на която Николай Добрев върна мандата на тогавашния президент, с който БСП трябваше да състави правителство след поредица от протести през 1997 г. Президентът Румен Радев каза на „милионите почтени българи“, че е с тях. Описа всички кризи и обвини правителството. В изявлението си сочеше „шепа бизнесмени с държавни протекции“, „разпад на държавността“, „порочната власт“, спомена отечество и нация. И завърши с жест, който всички се лутаха какво ли пък значи: „снемам доверието от това правителство“.

Това означава, че според президента колкото повече обвинения трупа главният прокурор Иван Гешев, толкова повече изобразява слабостта на првителството. Защото всички арести на шефове на митници и държавни агенции, които демонстрира сега прокуратурата, изглеждат като паралелна държава, която функционира като държава в държавата. С изявлението си Радев блокира употребата на прокурорското денонощно реалити шоу поне за кратко – каквото и да извади Гешев, Радев му казва, че причината е заради „разпад на държавността“ и политиките на правителството.

Два пропуска имаше авторът на изявлението на Радев. Най-напред: не каза как точно, че ще е с милионите почтени българи. Накрая, след като описа всички страшни кризи, които преживяваме, Радев завърши с „Желая ви приятен ден!“ Вода няма, въздухът – смърди на горен италиански боклук, но президентът пожела приятен ден. Не са стигнали лозунги на авторите му да завършат с някое „С вас съм!“, „Заедно сме!“, или какъвто и да призив, който показва, че денят е извънреден. Инак излезе, че кризата си тече, а денят – приятен.

Все пак, макар и по-скоро лозунгово, изявлението на президента напомни ключови думи, които стряскат.

Кризата с италианския боклук, непрекъснато сновящият силует на наша и италианската мафия напомнят за една друга журналистика, която ние рядко виждаме, но знаем, че съществува. Напомнят за Словакия и кризата в страната след убийството на разследващия журналист Ян Куциак и неговата приятелка Мартина Кушнирова, напомнят за Малта и правителствената криза след убийството на журналистката Дафне Каруана Галиция.

Институциите все по-рядко виждат тази журналистика, но макар и все по-трудно, трябва да продължаваме да я преподаваме на бъдещите журналисти. Защото все по-трудно става жените в професията да издържат на всекидневното омаловажаване на тяхната работа.

И накрая, най-важният проблем: там, на това премиерско несъбитие присъстваха мъже, които бяха прехапали свободата на мнението си. Жалко е да се гледат мълчащи мъже, които не смеят дори гримаса да направят и да дадат знак на премиера, че тоя път обиди жени, които като тях са на работа! Жалко е също да усещаме, че зад гърба на репортерките стояха оператори, които не се намесват в тая работа, нали е премиерска! А понеже в професията и на операторите, и на журналистите все по-рядко има хора, които са професионално обучени как да ги работят тези професии, навярно всеки път трябва да си напомняме, че сме колеги в екип.

Всичко това нямаше да се случи, ако пиар отделът на министър-председателя беше научен как да прави пиар на събитието, а не шльокавица от пропаганда и агитация. И все пак, следващия път разчитайте отново на журналистките. Длъжни са да съобщят новината, че сте открили пернишката вода…

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016