„Никога не съм крил,че съм ром“

от -
396
Петър Филипов

Петър Филипов и Русин Коцев са израснали в ромския квартал на Видин. Днес и двамата живеят в Германия. Петър има ТВ предаване в Касел. А Русин работи в училище в Кобленц. На Международния ден на ромите екип на Дойче  Веле се  среща с тях.

Петър Филипов

„Петър е много интелигентен и честен човек. Той е отворен към света“ – така Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел описва накратко своя нов колега. От февруари тази година 48-годишният Петър Филипов и неговият малък екип – Русин Цветанов, Петър Стефанов и Емил Филипов – имат собствено предаване в местната медия, което се излъчва веднъж месечно. Всички те са роми. Родени и израснали в квартал „Нов път“ в град Видин. В предаването си за „Offener Kanal Kassel“, чието име е „Incomer stories – Made in Germany“, те представят историите на българи, живеещи в Германия. „Идеята на това предаване е да помогнем за премахването на предразсъдъците спрямо българите в Германия с помощта на добри примери. Същевременно цел на това предаване е и да възпитава и образова ромската общност. То е за всички българи, които живеят в чужбина, част от които са представители на ромския етнос. Защото и българските роми, които живеят в чужбина, също са българи“, подчертава Петър с усмивка.

„Понякога се чудя как издържа народът“

Той напуска България през 2010 година. Живее шест месеца в Лондон и известно време във Финландия. През 2015 се мести в Германия. „Положението в България след 2007 започна да става нетърпимо. Понякога се чудя как издържа народът“, споделя Петър, който години наред е имал частен бизнес във Видин. „Първо с родителите ми имахме шивашки цех – шиехме работни ръкавици и спално бельо. После имахме фурна за хляб. А между 1998 и 2008 се занимавах с медии“, разказва 48-годишният Петър. „В един момент нещата станаха непосилни. И дори и с частен бизнес човек трудно можеше да се справи. И така и аз реших да напусна България и да тръгна да търся мястото си по широкия свят.“

През последното десетилетие от живота си в България Петър, който е завършил икономика в УНСС и курс по печатни медии в Американския университет в Благоевград, се занимава с телевизия и радио. През 1998 той открива кабелна мрежа в ромския квартал на град Видин „Нов път“. Става дума за телевизия „Рома“, която е имала ежедневна програма от 10-12 часа на ден – със сутрешен блок, новини и различни предавания. „За съжаление хората от квартала не успяха да оценят усилията ни още в началото. Едва през 2003, когато направихме документалния филм „Самотата убива“, донесъл награди и признание на нашата телевизия, нашите съкварталци ни поздравиха и ни благодариха, че работим за тях“, спомня си Петър. Поглеждайки назад, днес той е щастлив, че телевизионната му програма е успяла и по някакъв начин да образова ромите от „Нов път“. „Това беше нашата цел“, казва икономистът, който в продължение на две години има и радиопрограма – „Етнорадио“ в Монтана.

Ключът е в образованието

„Именно образованието е ключът към по-доброто бъдеще – не само за ромите, а за всички“, казва Петър. „Навремето родителите ни ни възпитаваха в духа на доброто образование – да  учим, да получим прилична професия и добра работа.“ Той е учил до 8 клас в т.нар. ромско училище във Видин. А след това се записва в гимназия – в българско училище, както казва той самият. „Спомням си, че имах притеснения относно българския си език. Не говорех правилно български и това ме накара да дам повече от себе си, да инвестирам повече време в това. Но като че ли никога не съм усещал явна дискриминация заради произхода ми“, спомня си Петър. След това добавя: „Имало е моменти, в които съм се чувствал дискриминиран, но впоследствие осъзнах, че това се е дължало на моите разбирания.“

Петър Филипов и неговите колеги от телевизионния канал на град Касел

И все пак не може да се отрече, че в България има скрита дискриминация спрямо ромите, казва той. „Във Видин например имаше заведения, които не допускаха или не обслужваха роми. Има и дискриминация при търсенето на работа – роми отговарят на изискванията, кандидатстват, изпращат документите си, но когато работодателите разберат, че кандидатът е от ромски произход, мястото изведнъж се оказва заето“, посочва Петър. Той казва, че в чужбина никой досега не го е питал дали е ром. „Никой не се е интересувал от моя етнос. Но и аз никога не го крия.“ 48-годишният икономист посочва, че в в това отношение ситуацията в чужбина е различна от тази в България: „Хората те оценяват по твоите способности. В България може би е малко по-силно заложено това да те оценяват през етноса ти.“ Петър обаче вижда и някои разлики между днешна България и времето преди 1989. „По времето на комунизма всички роми бяха включени активно в производството и работеха. Днес нещата стоят другояче.“

Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел признава, че дори се зарадвал, когато Петър кандидатствал с идеята си за предаване при тях. „Моята приятелка също е от ромски произход и знам много добре колко труден е понякога животът на ромите в България“, казва германецът. „Петър се застъпва силно за представителите на своя етнос, но същевременно е отворен към света. Той се труди много, за да осигури добър живот на семейството си“, казва Франк Вайерсхойзер.

Самият Петър споделя, че в свободното си време работи по телевизионното предаване. „Работя иначе шест дни в седмицата. По 12 часа на ден разнасям пица“, казва той и подчертава, че всички момчета от неговия малък български екип работят.

Петър и неговите колеги

„Във Видин има много будни роми“

Говорейки за ромите от видинския квартал „Нов път“, Петър с усмивка посочва, че като цяло в ромския квартал на Видин има доста будни хора. „В моя роден град има доста роми, които по един или друг начин успяват – инвестират в себе си, в образованието си“, казва той и посочва като пример Русин Коцев, който днес също живее в Германия – в град Кобленц. „Русин беше ученик в 7 клас, когато навремето стартира в нашата телевизия „Рома“. Той започна с рубриката „Любопитни факти“, а впоследствие стана и репортер. Водеше и тийнейджърско предаване“, разказва Петър. Впоследствие Русин завършва българска филология и продължава образованието си. Днес той има докторска степен по съвременен български език.

Русин идва в Германия през лятото на 2017 с ясното съзнание, че българските деца трябва да учат български език, за да познават историята и на народа си, и на етноса си, както казва той самият. „До края на тази учебна година съм помагам на едно училище в Кобленц и на родителите на българските деца, които учат там. От следващата година ще работя по специалността си и ще преподавам български език на същите деца, като обучението ще е част от учебната програма на местното училище“, разказва Русин. Според него, е необходимо всички да разберат, че децата, отгледани и изучени в чужбина, може да променят нещата не само за себе си, но и за хората в своята родина. „За тази цел обаче децата имат нужда от нашата помощ, като не само на осми април, Международния ден на ромите, им говорим за паметта и дълга“, казва той.

Русин Коцев: „Международният ден на ромите не е ден за кючеци“

„На този ден се отдава почит към жертвите на Холокоста, в който са убити и много синти и роми. За съжаление обаче този празник като че ли в много ромски общности се е превърнал в повод за надсвирване и музика. А всъщност на този ден би трябвало да си сведем главите и да почетем загиналите в лагерите“, казва Петър.

„Интеграцията на ромите трябва да тръгне от средите на самата общност“

И Русин смята, че самите роми не познават достатъчно добре историята си като етнос. Той призовава специалистите да започнат нови изследвания, посветени на ромите, а хората, милеещи за този етнос, да помогнат за правилното възприемане на ромите по света.

Русин Коцев:“Международният ден на ромите не е само за кючеци“

 

 

Според Петър, резултатът от работата на различните неправителствени организации и проекти, насочени към ромите, не е достатъчно силен. „Прави се много за ромите, но ефектът не е голям.

Нужно е в програмите, насочени към ромите, да има роми. Дори и в най-малкия подобен проект трябва да има роми. Защото процесът на т.нар. интеграция на ромите, трябва да тръгне от самата общност, отвътре. А сега всичко сякаш е написано просто, за да се усвоят някакви пари“, казва 48-годишният икономист и водещ на „Incomer stories – Made in Germany“. В неговото предаване за „Offener Kanal Kassel“, представящо истории на българи в Германия, скоро ще участват и български роми. „Защото и те, разбира се, са част от България.Петър Филипов и Русин ин Коцев са израснали в ромския квартал на Видин. Днес и двамата живеят в Германия. Петър има ТВ предаване в Касел. А Русин работи в училище в Кобленц.

Петър Филипов

„Петър е много интелигентен и честен човек. Той е отворен към света“ – така Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел описва накратко своя нов колега. От февруари тази година 48-годишният Петър Филипов и неговият малък екип – Русин Цветанов, Петър Стефанов и Емил Филипов – имат собствено предаване в местната медия, което се излъчва веднъж месечно. Всички те са роми. Родени и израснали в квартал „Нов път“ в град Видин. В предаването си за „Offener Kanal Kassel“, чието име е „Incomer stories – Made in Germany“, те представят историите на българи, живеещи в Германия. „Идеята на това предаване е да помогнем за премахването на предразсъдъците спрямо българите в Германия с помощта на добри примери. Същевременно цел на това предаване е и да възпитава и образова ромската общност. То е за всички българи, които живеят в чужбина, част от които са представители на ромския етнос. Защото и българските роми, които живеят в чужбина, също са българи“, подчертава Петър с усмивка.

„Понякога се чудя как издържа народът“

Той напуска България през 2010 година. Живее шест месеца в Лондон и известно време във Финландия. През 2015 се мести в Германия. „Положението в България след 2007 започна да става нетърпимо. Понякога се чудя как издържа народът“, споделя Петър, който години наред е имал частен бизнес във Видин. „Първо с родителите ми имахме шивашки цех – шиехме работни ръкавици и спално бельо. После имахме фурна за хляб. А между 1998 и 2008 се занимавах с медии“, разказва 48-годишният Петър. „В един момент нещата станаха непосилни. И дори и с частен бизнес човек трудно можеше да се справи. И така и аз реших да напусна България и да тръгна да търся мястото си по широкия свят.“

През последното десетилетие от живота си в България Петър, който е завършил икономика в УНСС и курс по печатни медии в Американския университет в Благоевград, се занимава с телевизия и радио. През 1998 той открива кабелна мрежа в ромския квартал на град Видин „Нов път“. Става дума за телевизия „Рома“, която е имала ежедневна програма от 10-12 часа на ден – със сутрешен блок, новини и различни предавания. „За съжаление хората от квартала не успяха да оценят усилията ни още в началото. Едва през 2003, когато направихме документалния филм „Самотата убива“, донесъл награди и признание на нашата телевизия, нашите съкварталци ни поздравиха и ни благодариха, че работим за тях“, спомня си Петър. Поглеждайки назад, днес той е щастлив, че телевизионната му програма е успяла и по някакъв начин да образова ромите от „Нов път“. „Това беше нашата цел“, казва икономистът, който в продължение на две години има и радиопрограма – „Етнорадио“ в Монтана.

Ключът е в образованието

„Именно образованието е ключът към по-доброто бъдеще – не само за ромите, а за всички“, казва Петър. „Навремето родителите ни ни възпитаваха в духа на доброто образование – да  учим, да получим прилична професия и добра работа.“ Той е учил до 8 клас в т.нар. ромско училище във Видин. А след това се записва в гимназия – в българско училище, както казва той самият. „Спомням си, че имах притеснения относно българския си език. Не говорех правилно български и това ме накара да дам повече от себе си, да инвестирам повече време в това. Но като че ли никога не съм усещал явна дискриминация заради произхода ми“, спомня си Петър. След това добавя: „Имало е моменти, в които съм се чувствал дискриминиран, но впоследствие осъзнах, че това се е дължало на моите разбирания.“

Петър Филипов и неговите колеги от телевизионния канал на град Касел

И все пак не може да се отрече, че в България има скрита дискриминация спрямо ромите, казва той. „Във Видин например имаше заведения, които не допускаха или не обслужваха роми. Има и дискриминация при търсенето на работа – роми отговарят на изискванията, кандидатстват, изпращат документите си, но когато работодателите разберат, че кандидатът е от ромски произход, мястото изведнъж се оказва заето“, посочва Петър. Той казва, че в чужбина никой досега не го е питал дали е ром. „Никой не се е интересувал от моя етнос. Но и аз никога не го крия.“ 48-годишният икономист посочва, че в в това отношение ситуацията в чужбина е различна от тази в България: „Хората те оценяват по твоите способности. В България може би е малко по-силно заложено това да те оценяват през етноса ти.“ Петър обаче вижда и някои разлики между днешна България и времето преди 1989. „По времето на комунизма всички роми бяха включени активно в производството и работеха. Днес нещата стоят другояче.“

Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел признава, че дори се зарадвал, когато Петър кандидатствал с идеята си за предаване при тях. „Моята приятелка също е от ромски произход и знам много добре колко труден е понякога животът на ромите в България“, казва германецът. „Петър се застъпва силно за представителите на своя етнос, но същевременно е отворен към света. Той се труди много, за да осигури добър живот на семейството си“, казва Франк Вайерсхойзер.

Самият Петър споделя, че в свободното си време работи по телевизионното предаване. „Работя иначе шест дни в седмицата. По 12 часа на ден разнасям пица“, казва той и подчертава, че всички момчета от неговия малък български екип работят.

 

 

„Във Видин има много будни роми“

Говорейки за ромите от видинския квартал „Нов път“, Петър с усмивка посочва, че като цяло в ромския квартал на Видин има доста будни хора. „В моя роден град има доста роми, които по един или друг начин успяват – инвестират в себе си, в образованието си“, казва той и посочва като пример Русин Коцев, който днес също живее в Германия – в град Кобленц. „Русин беше ученик в 7 клас, когато навремето стартира в нашата телевизия „Рома“. Той започна с рубриката „Любопитни факти“, а впоследствие стана и репортер. Водеше и тийнейджърско предаване“, разказва Петър. Впоследствие Русин завършва българска филология и продължава образованието си. Днес той има докторска степен по съвременен български език.

Русин идва в Германия през лятото на 2017 с ясното съзнание, че българските деца трябва да учат български език, за да познават историята и на народа си, и на етноса си, както казва той самият. „До края на тази учебна година съм помагам на едно училище в Кобленц и на родителите на българските деца, които учат там. От следващата година ще работя по специалността си и ще преподавам български език на същите деца, като обучението ще е част от учебната програма на местното училище“, разказва Русин. Според него, е необходимо всички да разберат, че децата, отгледани и изучени в чужбина, може да променят нещата не само за себе си, но и за хората в своята родина. „За тази цел обаче децата имат нужда от нашата помощ, като не само на осми април, Международния ден на ромите, им говорим за паметта и дълга“, казва той.

Русин Коцев: „Международният ден на ромите не е ден за кючеци“

„На този ден се отдава почит към жертвите на Холокоста, в който са убити и много синти и роми. За съжаление обаче този празник като че ли в много ромски общности се е превърнал в повод за надсвирване и музика. А всъщност на този ден би трябвало да си сведем главите и да почетем загиналите в лагерите“, казва Петър.

„Интеграцията на ромите трябва да тръгне от средите на самата общност“

И Русин смята, че самите роми не познават достатъчно добре историята си като етнос. Той призовава специалистите да започнат нови изследвания, посветени на ромите, а хората, милеещи за този етнос, да помогнат за правилното възприемане на ромите по света.

Според Петър, резултатът от работата на различните неправителствени организации и проекти, насочени към ромите, не е достатъчно силен. „Прави се много за ромите, но ефектът не е голям. Нужно е в програмите, насочени към ромите, да има роми. Дори и в най-малкия подобен проект трябва да има роми. Защото процесът на т.нар. интеграция на ромите, трябва да тръгне от самата общност, отвътре. А сега всичко сякаш е написано просто, за да се усвоят някакви пари“, казва 48-годишният икономист и водещ на „Incomer stories – Made in Germany“. В неговото предаване за „Offener Kanal Kassel“, представящо истории на българи в Германия, скоро ще участват и български роми. „Защото и те, разбира се, са част от България.“

Публикуваме от Дойче Веле –

http://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D1%87%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D1%80%D0%BE%D0%BC/a-43297233?maca=bul-begenes_bg-4437-xml-mrss