Никой не се е научил да плува във ваната

Споделете статията:

 

 

Независимо, че няма никакви данни някой да е успял да усвои уменията на плувец, цамбуркайки в защитената среда на ваната, опитите продължават. Това сравнение не е мое, но често го използвам, за да илюстрирам лишеното от логика очакване, да бъдат усвоени социални умения в защитена среда. С тази цел бяха създадени една камара места за живеене за едни хора, най-често с увреждания и в същото време станаха работни места за други хора – персонал, нает на работа. Тези резидентни места за живеене се определят като алтернатива на институциите и имат претенцията да подготвят, ако не всички, то поне някои от настанените да живеят самостоятелно след определен период от време. Настаняването в защитено жилище, след престой в институция в началото беше със срок от 2 години.

 

 

 

Първите жилища бяха създадени през 2009 година и тези, които са ги напуснали и плуват самостоятелно в живота са единици. Логиката подсказва, че в защитената среда могат да бъдат развити единствено умения за живот в тази среда, колкото до социалните – те се усвояват в социума, не в защитена или специализирана среда и е малко вероятно това да се случи без подкрепа.

Примери за това има твърде много, но винаги се сещам за разочарованието на един социален работник, след като подготвяният от него човек, при това в продължение на 7 години в едно защитено жилище, беше взел обратния влак и се беше появил късно вечерта на прага на жилището. Преди още администрацията да е придвижила документите му за напускане и слава Богу, защото иначе нямаше да има шанс за връщане.  Изпрати ли го в родното му място, където не е живял повече от 30 години само с една торбичка лекарства и остатъка от пенсията. Той погледнал наследствената си къща, рухнала от времето и поне схванал, че няма да може да се справи. Сега, не бързайте да обвинявате социалния работник, че не е разбрал всичко това. Той си е направил добра оценка, достатъчно ясно и точно е описал всичко важно, което човекът е усвоил в жилището: „може да готви, оправя и почиства стаята си, грижи се за хигиената в общите помещения, има добро отношение към останалите потребители и към персонала“.

Вътре във „ваната“ е топло, има храна и хора, които те подкрепят, извън защитената среда често има непосилна за справяне ситуация – няма жилище и няма подкрепа. И най-важното – няма никаква идея някой и някъде да се опитва да създаде нещо различно на изхода за хилядите хора с увреждания, които живеят сега в резидентни услуги. Независимо, че в тези места за живеене имаше срок на настаняване или пределна възраст, никой не си мисли, че хората, които са там сега, ще напуснат някога – по тази причина, промяната започна с отмяна на срока и продължи с увеличаване на пределната възраст.

Смята се, че  целта на интеграцията е постигната – настанените живеят в общността, жилището, което обитават е в населено място, редовно посещават дневен център, където се социализират и  ежедневно демонстрират усвоените битови умения под зоркото око на персонала – готвене, сервиране, отсервиране…

Наличието на персонал, който разпознава резидентното място за живеене като свое работно място е важна особеност, която отваря врата към формиране на институционална култура. Разликата е очевидна, ако трябва да направим сравнение със ситуация, в която един специалист отива на работа в дома на своя потребител, напр. В резидентните услуги персоналът разпознава пространството като свое и определя правилата. От настанените се очаква да се съобразяват с тези правила и да ги изпълняват, като формират допълнителна зависимост от чуждата воля.

Така може да се стигне до добре познатия феномен на прекалено обгриженото дете. Като заговорим на тази тема, винаги се сещам за един виц и никога не го разказвам по един и същи начин, вероятно, защото вариантите са много:

Гооошкоо, хайде вече, прибирай се!

      -Защооо, гладен ли съм?

      – Не, студено ти е.

Прекаленото обгрижване в защитена среда може да създаде допълнителни проблеми и да задълбочи социалната немощ на децата или възрастните, които живеят там, като направи още по невъзможно напускането на тези места. През последните години сме свидетели на инвестирането на все повече усилия и на все повече средства вътре в местата за живеене и нищо в посока навън. Може би с изключение на малкото програми на НПО.

За възможностите една резидентна услуга да произведе хора без социални умения, докато работи за формирането им, имам простичка рецепта. И не е задължително тези хора да са деца или да имат увреждания:

  • Осигурете защитено пространство или специализирана среда – важното е да има ясни правила и процедури. Когато са написани, стават още по-ясни.
  • Осигурете персонал, които да ОБГРИЖВА, колкото повече – толкова по-добре. За целта, може да увеличите бюджета.
  • Постарайте се децата или възрастните да нямат никакви задължения, поемете всичко вместо тях.
  • Прибавете малко контрол. Обгрижвайте. Овкусете с подценяване, унижение, съмнение. Продължавайте да обгрижвате до пълното втасване.

Усилията да се създадат условия за социалната интеграция на хора с увреждане като приоритетно се строят резидентни места за живеене и дневни центрове по същество не се различава от примера с ваната и „плувеца“ в нея или от урока по плуване на сухо. Тези решения издават непромененото отношение към хората с увреждания, които се възприемат повече като обекти на грижа, а не като субекти с права.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Надежда Денева

Надежда Денева е дългогодишен работник в сферата на социалните услуги