Николай Хаджигенов: съдебни дела срещу проправителствените рупори е пример за ефективен протест

от -
2 401

Адв.Хаджигенов, измина повече от половин година от статията „Маршът на безсрамниците“, оклеветяваща участниците в „Марша за европейско правосъдие“, организиран от  Инициативата „Правосъдие за всеки“.Разбрах,че вече сте готов с колективните искове срещу изданията ПИК и Труд, поместили унижаващите текстове. Разкажете малко повече подробности, това е уникален случай!‘

„Протестът на грантаджиите“ е другото „култово“ заглавие на Пик. Подобни заглавия и статии са дългогодишна практика у нас и именно благодарение на медиите, тиражиращи ги, се намираме на последно място по свобода на словото в ЕС и на 109-то в света, някъде около Гана.

Исковете също са вид протест. Проправителствените „медии“ правят всичко възможно да неглижират протестите и гражданската активност у нас, да бъдат окаляни по всевъзможен начин участниците в тях е основната цел на тези издания. Специфично е, че всъщност тези писания са пълни с неистини или откровено неверни и или лъжливи и изцяло измислени факти.

Това е и причината да се разбунтувам не само аз, а и доста други участници в протеста. Конкретно този протест /“Марш за европейско правосъдие“ – б.а./ беше с искане за оставката на главния прокурор и на него имаше доста практикуващи юристи. За това и когато написах, че ще заведа дело срещу Пик/Труд спонтанно се зароди идеята за колективен иск. Всъщност правната му характеристика е по скоро множествен иск, но пък всички знаят какво е колективен и така и остана.

Небивал ентусиазъм от над 200 желаещи първоначално, дарения за държавните такси от цял свят и какво ли още не, които буквално ме събориха с енергията си.

Вярвате ли,че тези тиражни издания ще понесат наказателна отговорност за клевета?

Не. В конкретния случай не говорим за наказателна отговорност, доколкото българското право не познава корпоративна/фирмена наказателна отговорност, а само лична насочена срещу физически лица. Отделно, след осветяването на „автори“ с псевдонимите Калоян Стоев и Данка Радева, както и множеството съдебни решения, подобни „статии“ не се подписват дори с псевдоними, което ни оставя чудесната възможност да съдим изданието.

Говорихме за самия акт на колективни искове – нарекохте го граждански протест, приведен в юридическа форма. Бяхте изразил опасенията си, че протестите вече не дават резултат. Ето обаче снощи в София имаше мощни прояви на гражданско несъгласие /общо 9 протеста!/ между които срещу втория кабинков лифт и в защита на Пирин, както и  срещу противниците на подписване на Истанбулската конвенция за защита от домашно насилие. Кажете ясно – изчерпан ли е класическия протест?

Класическият протест, ако така наричаме вечерните разходки по паветата, се изчерпа още на третия месец при протестите срещу Пеевски/Орешарски. Първият вече има цяла държава не само ДАНС, а другият  показа ясно, че единственото неудобство на този вид протести е за самите участници в тях и евентуално на гражданите в района, доколкото правителството ги игнорира напълно.

Това е и причина да не участвам повече в неефективни протести без значение от каузата. В крайна сметка какъв е смисълът от протест в извънработно време пред празна от часове, тъмна правителствена сграда?

Ето, съдебни дела срещу проправителствените рупори е един чудесен пример за ефективен протест, макар и твърде бавен във времето.

За да постигнем нещо сега, веднага, а не след 500г. е нужно протестът  да се промени и да ескалира.

Сега, не утре или вдругиден.

С постове в социалните мрежи и вечерни разходки, резултатът е нула.

Какво мислите свободата на словото у нас? Вижте колко много читатели и какъв висок трафик формират печатните и онлайн медии като „Труд“, „Телеграф“, ПИК, Блиц, “Уикенд“, ШОУ. Има ли въобще бъдеще етичната журналистика? Ето, в края на година най-добрият вестник за култура спря да излиза, други издания са под пресата на политически натиск…

И под икономически също, който е още по-страшен,  защото касае физическото оцеляване на малцината свободни медии и журналисти у нас. Правителствените пропагандатори се захранват финансово по всевъзможни начини, докато свободните бавно ги убиват.

Иначе, гореизброените издания не мисля, че имат толкова трафик и читатели, доколкото инфото за това, че са номер едно, излиза от тях самите, ерго не е достатъчно достоверно. Отделен е въпросът, че хората у нас не са нито толкова лековерни, нито толкова глупави. Не смятам, че някоя от изброените би оцеляла и една година на изцяло свободен пазар. Или пък в държава с истинско правосъдие, където ще фалират още след първото обезщетение. За съжаление у нас правото има един сериозен недостатък, който е и една от основните причини нищо да не се променя, след дори множество съдебни решения. Непознат е институтът на санкционните обезщетения, или иначе казано в осъдителните решения липсва санкцията срещу дружеството, която е винаги финансова и адекватна на нарушението. Ако това се приложи и у нас, както е навсякъде другаде в нормалните страни, само заплахата от съдебен иск със сериозна санкция ще е причина за промени и прекратяване на неправомерно поведение.

Това е нещо с което се боря неуспешно от както съм адвокат….

Снимка: Николай Хаджигенов

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).