Николай Поппетров: Знаем ли достатъчно за фашистките организации в България

Николай Поппетров, специалист в Инстиута за исторически изследвания при БАН. Автор на изследвания – монографии и и статии – върху държавно-политическата система, политическия и обществен живот на България в първата половина на ХХ в.,някои от които публикувани в Германия, Франция и Русия.Специални интереси към проявите на фашизъм и антисемитизъм.

Проф. Поппетров, като един от малкото изследователи на крайнодесните и антисемитски движения в България от 30-те г.на м.в., бихте ли очертали някои от основните им характеристики? Какво представляват организациите като “Отец Паисии”,”Български национални легиони”,” Ратник”, “Бранник”?Колко от тях са типично фашистки, и/или нацистки по идеология и практика?

Познанието за фашизма се появява в България съвсем рано – още когато се появява фашизма на Италия и започва да действа срещу социалдемократи и комунисти,стачки, криза… Мусолини иска да създаде нова политическа система,алтернативна както на либерализма, така и на комунизма, антилиберална, антикапиталистическа и антикомунистическа,антипарламентаристка. Фашизмът мобилизира хора, които са жертви на войните, на Първата световна война – инвалиди, потърпевши, като е смятал либералната демокрация виновник за войната. Това не е организация на буржоазния елит, а предимно на средните слоеве и е срещу комунизма,подчертано националистически ориентирана. В България фашизмът е предизвиквал интерес у буржоазните партии, до толкова доколкото за тях той е съдържал някаква позитивна програма, макар че, според усещането им, е имал много бруталност. Елитът е знаел,че не им трябват повече експерименти защото масите излизат смазани от войната и респективно, готови на всичко. От друга страна,за тях съществуването на България е било заплашено- враждебно обкръжение, вътрешно напрежение, лява опасност. Разсъжденията в обществото са били в духа на : „Нека да видим този пример какъв е” – тоест, имало е интерес у нас към фашизма. Тогава са започнали да се създават движения, които са били десни, но не са още фашистки.Те стоят на дясно от центъра Това е Българският народен съюз „Кубрат“,за който трудно може да се каже до края на неговото съществуване,че е фашистка организация.Да, тя е инспирирана от италианския фашизъм,но доста често се разграничава от него.Не приема корпоративната система,въпреки че става военизирана организация, не приема и  отчасти някои практики на фашизма.След  „Кубрат“, по същото време –около 1924 г., се появява Съюзът „Българска Родна защита“, също военизирана организация,също инспирирана от италианския опит, но също като „Кубрат“тя не заема първоначално някаква фашистка позиция. Разбира се – тя е антикомунистическа, анти-земеделска, това е повече от ясно. Кубрат и Родна защита се родеят.Искат запазване на статуквото, възстановяване на стопанския ред, искат определена сигурност за съхраняване на съществуващите институции и политическа структура,ясна външна политика,която да защитава националните интереси.Държат да запазват традициите, тоест – в края на 20-те години това са консервативни движения.Те не достигат това, което фашизмът предлага – радикални идеи.Фашизмът иска да разруши старото, но не като комунистите – веднага, а постепенно,като гарантира в значителна степен свободната стопанска инициатива и собствеността.С времето разделението започва да се появява: първо водачите им започват да искат да си имат собствени партии /това е обичайният балкански синдром/.Вторият момент е,че те се ориентират към отделните фракции в македонското движение, към Иван Михайлов и съответно, към Ал. Протогеров и формациите ,свързани с тях. Едните тръгват към групата на Александър Цанков в управляващия Демократически сговор, другите към групата на ген.Иван Вълков, който е военен министър. Най-същественото обаче при тяхното разделение е антисемитизмът. „Кубрат“ не е антисемитска организация, даже не е и ксенофобска. Тази организация държи на българското – на българските стоки, на българското производство,българското достойнство, но не проповядват гонене на чужденците и на малцинствата в страната. Кубратистите демонстрират защита на евреите от нападки, без да спестяват своите критики срещу спекуланти –евреи; тази им позиция е обоснована от разбирането, че в България няма условия за антисемитизъм.Но в „Родна защита“ антиеврейското начало е много силно изразено.

Във всеки случай, ситуацията в България по отношение на фашизма трябва да се дефинира така: “Кубрат” е консервативно-дясно движение,породено от  примера на италианския фашизъм, докато „Родна защита“ приема фашистка програма.Тя се обявява през 1928 г. за фашистка организация, разработва програмни постановки във фашистки дух. Или например, да вземем символите им. През 1925 година приемат пречупения кръст като част от емблемата си. Него не бива да го отъждествяваме само с фашизма, то е бил през тези години популярен знак на дясното.Маргинални организации използват свастиката като древен арийски знак.

В публичните им документи, в статиите, програмите им, имало ли е записано,че евреите са вредни и са против националните интереси? Имало ли е онези послания, които в Третия Райх са били насочени изцяло към “виновниците” за кризата – еврейските банкерски и финансови съсловия,например?

Крайно десните и фашистки движения, за които тук говорим, нямат много идеологически документи,главно това са устройствените и програмни документи както и отделни позиви, както и тяхната периодика. През 20-те години тези организации отделят внимание повече на това как да бъдат провеждани парадите им,как да се излъчват водачите им, как да привлекат студентите, как да работят с профсъюзите.Или с други думи – антисемитизмът почти го няма в техните документи, но го има в техните публикации, в изданията им. Там антисемитизмът ярко личи. Говори се за „еврейското зло“,за еврейски заговор, „юдо-масонството” за евреите болшевици. Много се говори за болшевизма като за „оръдие на световното еврейство“. Към международния капитал те са малко по-толерантни, но обвиняват евреите в световен заговор срещу такива държави като малка България, към малките народи.

Това не уличава ли антисемитизмът у нас в липсата на български корен? Не е ли той резултат на западната пропаганда, от една страна, както и от друга, на желанието на крайнодесните движения у нас да бъдат „европейци“ като германците, искащи Европа “чиста” от евреи?

Те са отворени към чужди влияния, а и се развиват с времето; Ето например еволюцията на строго неутралния пленническо–заложнически съюз, създаден в 1919 г. .Трансформира се в Съюза на бойците,после – в Съюз на българите, а през 1928 година вече става Съюз на българите фашисти.С открита, явна ,фашистка програма. Трябва да подчертая,че фашизмът в отделните страни приема своя национална форма.Примерно, в Съюза на българите фашисти се вижда една пра-българска терминология при назоваване на отделните структурни единици и длъжности.

Защо говорите за „пра-българското“, а не за “славянското” начало на българския народ?Питам, защото писатели като Иван Вазов, Стоян Михайловски настояват на общия корен на „вси славяни“. Едното начало отвежда към Русия, към русофилите, другото – към Вотан, единния бог на арийския народ…

Да, прабългарското , не – славянското. Но да продължим Съюзът на българите –фашисти и “Родна защита” са двата полюса във фашисткия лагер, като Съюза на българските фашисти, който е маргинална организация, има много силни радикални възгледи: отрича Ньойския договор,отрича капитала, твърди че има заговор на Уолстрийт, което го прави разбира се, за да набира последователи и в лявото пространство! Издига антикапиталистически лозунги.

Родна защита от своя страна акцентира върху „родното”, обявява се против чужденците. Тя е масова организация със свое студентско и младежко поделение, осъществява дейност и сред женското движение в страната. Има около 35 -40 хиляди членове,които носят униформи, събират се на сборове. Докато Съюза на българите фашисти остава до края на съществуването си малобройна организация, но много активна в пропагандно отношение.

Доколкото съм проучвала тези движения, те са основно градски. Така ли е?

Типично градски са. Общо взето са съставени от интелигенция – запасни офицери, лекари, членуват и учители, общински и държани чиновници, търговци. Защо говорим повече за „Родна защита“? Защото тази организация е майката на българския фашизъм.“Родна защита“ , понеже е надпартийна и се представя като движение на целия български народ решава да създаде партия – това е партията „Национална задруга“, която по-късно е прекръстена на „Национална задруга – фашисти“.Това е партия, която се ръководи от един юрист, журналист,д-р по право на Софийския университет, той се казва Александър Сталийски, баща на военния министър след 1989 г, дядо на една известна личност зднес, също с името Александър Сталийски.Високо образован човек.Той е може би единственият теоретик на фашизма в България, пише голяма книга за фашистката система („Фашисткото учение за държавата“) през 1929 година. Сталийски се опитва да превърне тази Задруга в политическа партия, да участва в изборите за парламент в 1931 г. Задругата има някакъв електорален дял,но се проваля, разбира се. На общественото мнение трудно могат да се харесат проповедите на българските фашисти. Политическата програма на българския фашизъм за управление на страната не са ясни, той по-скоро се връща към традиционните партии, които са дясни. След този неуспешен опит на „Родна защита“ да влезе във властта, в Задругата започва да протича процес на консолидация. Тя променя названието си и започва да живее самостоятелен живот.Градска организация,с активна дейност.Нея я вълнува да вземе властта в големите градове. Тази партия симпатизира вече силно на Третия Райх.Препечатва карикатури от нацистки вестници, статии за движението на Хитлер и т.н.т.Тоест, до тогава са клоняли към фашистка Италия, а сега вече правят завой към Райха.Това е много важен завой.

Като говорим за „Родна защита” като организация-майка на фашизма у нас,нека припомним, че паралелно със  Задругата тя се опитва да създаде и мощна младежка организация.Тя хвърля поглед върху една група около в.“Прелом“, която гравитира около нея. Така се създава началото на Легиона.Тоест, Легионът започна своята дейност като фашистката организация.

Това е видно в Програмата на Съюза на младежките легиони, публикуван в „Прелом“ през 1933г. Там ясно са изведени антисемитски идеи.

Точно така. И вече тук започва друг процес. Той е свързан с поколенческа промяна. Легионът е младежка организация. Това са хора родени около 1900-та година и след това. Неговата повява е част от навлизането в обществения живот на така нареченото „трето поколение”.То представлява елитът на млади интелектуалци – Никола Минков, Лазар Попов,Петър Разпопов,д-р Стефан Клечков. Това са наистина интелигентни, подготвени хора,за които решението на всички проблеми на България е в авторитаризма. По късно те еволюират до образеца на режим, който да е инспириран от това, което става в Германия.Някои от тях ще станат легионерски или ратнически представители в Народното събрание Разбира се, както вече казах, характерно за всички фашизми е,че те се адаптират към местните условия.Така е в Румъния, така е в Хърватия. Ето, обърнете внимание,че в България фашистите се наричат например „Задруга“ – типично българска дума.Но те всички имат общи белези с фашисткия първообраз: те са движения, не партии. Те искат да се премахне партийната система, да вземат властта, военизирани са или най-малкото имат своя строга йерархия, използват униформи, имат партийна милиция или въоръжени отряди/групи, нетолерантни са към противниците си, крайно ксенофобски са.

При това, ксенофобски послания  означава, че те не са насочени  само срещу евреи, но и срещу турци и цигани и гърциКазвам това, защото по време на дебата относно законопроекта за защита на нацията в Парламента /декември, 1940 г./,депутатът Крум Митаков изрично подчертава,че “чуждите” това са всички малцинства в България –  турци, цигани, евреи..

Но най-силно е антисемитското, антисемитизмът като предраздъсъци, предубеждение към евреите. Появата на ксенофобията още от края на 19 век у нас е свързана с една обща нетърпимост към „другите“, дори  срещу гагаузите, дори включително е срещу бесарабски българи! Но, най-големият враг са евреите.

Но каква е социалната база на този антисемитизъм? Едни историци твърдят, че  евреите не присъстват особено във финансовата сфера, не заемат икономически позиции, занимават се с търговия, в Народното събрание има само един депутат от еврейски произход. Други – друго…

Това е някакъв стереотип като цяло.Него го има във всички европейски държави.Включително в Швейцария, например.В България антисемитизмът обхваща в различно време различни слоеве. И с появата на „Родна защита“ и „Съюза на българските национални легиони“ например, неговата база се разширява.

Какво трябва конкретно да знаем за българския случай на антисемитизма през 30-те години на миналия век, в навечерието на Втората световна война?

Българският случай е доста повлиян от германския антисемитизъм, но в ранните години,или в края на 19 век, влиянието идва от и през през Румъния; също така от Полша, от Русия.Но – основно от Румъния и Русия.Има разбира се,значителни влияния на френския, на немския антисемитизъм.Ако се вгледаме в публикациите на Николай Митаков,  бащата на Крум Митаков, който е един от създателите на антисемитската идея в България още в края на 19 век,това е един конгломерат от предразсъдъци, като този за “кървавата жертва“, отвличането на деца,световен заговор, масонство… Второто активизиране става след 1918-година. Това се дължи и на факта,че една голяма част на болшевишката партия са евреи – Троцки, Зиновивиев и така нататък, всички те имат еврейска кръв.Тогава започва да се говори за юдо-масонския болшевишки заговор.А болшевизмът е изключително силен дразнител за България, имаме силна комунистическа партия, партия която е готова да отиде на въоръжен сблъсък – тя има около 30 хиляди члена по времето на Стамболийски – тоест, тя е мощна партия, намира се във великолепна форма и е силна опозиция на дясното.На 9 юни 1923 г. организаторите на преврата отиват да говорят с комунистическите лидери, за да спечелят техния неутралитет защото са организирана сила!

Искам да ви попитам отново, при тази рехава социална база, доколко антисемитизмът е бил печеливша политическа стратегия?

В градовете е печеливша. Там има ситуация с бежанци,има жилищна криза… Вярно, стопанската криза започва да отзвучава през втората половина на 20-те години, но нещата не са стабилни. Започва един процес на преоценка  какво се случва с България.Гърците и сърбите преди са едни от виновниците, но ситуацията се е променила, следователно други са виновни, значи трябва да има някаква ирационална сила!И ирационалното намира олицетворение в антисемитизма. Заговорва се,че има юдомасонски заговор срещу България, ето либералите, които са масони, те са виновни за краха на войната,трябва да се намери Пътят на България. Очевидно е, че се клони към Запад, но да се запази българското. Резюмирано новото виждане може да се сведе до твърденията „Ние имаме други ценности. Вижте Възраждането, вижте тази епоха с високи духовни идеали,морални граждани, обществена солидарност, чувство за единение, време на съзидание”.Тук, при такива разбирания добре се вписват и тоталитарните идеи.Проповядваните идеали на  Възраждането, на изконно българското начало трябва да укрепят колективния идентитет, за да могат авторитаристите да постигнат контролирано и направлявано общество.Това е политическият климат!

Какъв е бил публичният живот на Младежките легиони? Откъде набират кадрите си!

Това е организация с няколко центъра – в София, във Варна,много силен легион има там, много силен е и в Пловдив.От самото начало тази организация има откровен про-нацистки, антисемитски профил! Вземете „Прелом“, вземете „Мощ“ (Пловдив), с подзаглавие – „Списание за фашистка мисъл”. Проповядват се антибуржоазни, прохитлеристки и противоеврейски идеи. И – свастиката, това е техният първоначален символ. Сега след 10 ноември ни обясняват,че това било пра-български символ, а той е директно взет от нацистите. Не скриват,че им импонира народният водач Адолф Хитлер. И това има много ясно обяснение: той е дошъл от народа, той е боец от фронта . през цялото време, от 1914-1917 година той е във войната,герой е, нищо не иска за себе си!На България, според легионерите, и трябва такъв народен водач.

Мълвата говори, че се е отказал  включително от заплатата си…

Хитлер, в началото на 30-те години  вече е твърдо в международната политика.Бори се срещу репарациите, за връщане на германските територии.

Което съответствало на българските очаквания – за да има стопанско оживление, трябва земя, искаме си Македония, искаме да търгуваме със света, да строим…

Зад всичко това стои, според българските адепти на Хитлер и огромният ентусиазъм.В Германия се строят се шосета, няма безработни, всички работят за държавата! И там до идването на Фюрера е било разпокъсано както в България. Всеки работи за себе си, друг краде, тая корупция, която е имало…Макар че, да отворя една скоба – в такива времена често нещата се преекспонират. Това за „страшната бедност“, безработицата…не е точно така. И през 20 –те години в България е имало и строителство,активизирал се е културния живот,имало е общи художествени изложби,поощрявало се е културното развитие! Разбира се, имало го е и другото.По –скоро се е ерозирала ценностната система,идеалите. Затова се търси друг път, за да се излезе от кризата на ценностите. Старите ценности вече не вярват.Няма го посредникът между идеите и обществото.Това е и ментална криза!

В такъв смисъл, може би принадлежността към Легиона е прибавяло за младите хора и някакъв европейски момент, западна интелектуална идентичност

Тези, които са горе,които са водачите на движенията, те четат, те знаят идеологията на крайнодясното, на фашисткото. Например, хора като Иван Дочев,той е един от безспорните лидери.Познават нещата на книга. Трябва да се отбележи, че сред фашистките лидери и идеолози има лица с изключителна професионална подготовка и интелектуални качества.Да не говорим за Сталийски, който е пребивавал в Италия.Професор Любомир Владикин, например, също така е един от изтъкнатите български интелектуалци. Други са били в Германия, видели са опит от място. Когато започва процесът на изкристализиране на легионерството,той е сред средношколците.Това се дължи на увлечението по националния въпрос. Иска се ревизия на мирните договори. Знаем, че през 30-те години започват да се пукат ледовете около тези мирни договори, започналата икономическа криза, масите са навсякъде по улиците,всеки усеща,че старата система си отива, това завладява и у нас умовете. Основното, което искат младите е, че трябва да се постави на дневен ред националния въпрос.Да се чуе нашият глас,че ние си искаме земите, да престанат да  притесняват националните ни малцинства, искаме да ни се облекчи репарационния дълг.Това от една страна. От друга, към „Отец Паисии“ стават членове хора, които са чисти националисти и антикомунисти. В това отива цялата им енергия.

Но във вашата книга“Социално-наляво,национализмът – напред“, казвате, че „Отец Паисии“ има класически черти на фашистка организация?

Всебългарският съюз „Отец Паисий”, е консервативна, елитарна, ревизионистка националистическа интелигентска организация. При младежката организация „Отец Паисий” съществуват белези, които я правят потенциално парекселанс фашистка.Но като цяло младите паисиевци не са фашисти.Като фашистки можем да разглеждаме Легионът/СБНЛ/, а след това “Ратник”. Искам да отбележа, че радикалната, младежка, профашистка част от „Отец Паисий“ отива в “Ратник”.Самото понятие „ратник“, самото понятие „българщина“ са „отецпаисиевски“.В този смисъл,една част от младежкото паисиевско движение клони силно към фашизма! По-голямата маса от младите отецпаисиевци обаче се консолидира. Те са националисти с претенции да бъдат водещо идейно движение сред българския национализъм, имат претенции да създават новата българска идеология.В това е тяхното амплоа. А амплоато на легионерите е да вземат властта!Те искат да управляват!

Кои са етапите за Легионите? Първият е този, за който говорихте вече – Съюзът на младежките легиони. След това?

Характерно за организацията е постепенното изчистване на този облик – от СМНЛ да се превърна в Съюз на българските национална легиони (СБНЛ).Тоест, става вече организация, която не е само младежка.Тя е масова, общонационална, търсеща борба за надмощие! Има борба за надмощие на отделни центрове – например,Пловдив или Варна, легионерски идеологически текстове се издават във Варна почти до края на съществуването на Легиона.И трето, радикализация на дейци, които без да са републиканци започват да загърбват монархизма. Те искат социална държава. Поставят някои антикапиталистически искания.

Кажете някои от по-ярките имена на Легиона?

Например Илия Станев.Много интересна личност. Сега, ако се опитаме да направим паралел между Легиона и Ратник, от самото си зараждане те са фашистки.Въпреки различните им прояви. Когато идва реално на власт, след 21 април 1934 г. цар Борис ІІІ, отношението към тия организации претърпява силни промени.Има документи, които свидетелстват,че царят не е искал никакви униформени организации, никакви фашистки прототипи сред младежкото движение ботуши,които да машируват.Така че, един от противниците от разрастването на легионите е монархът. Това се обяснява с две причини:първата е,че едно такова движение би могло да бъде конкурент.Ще повлече масите след себе си.Могат да създадат за монархията значителни опасности и значителни негативи. А втората половина на 30-те години за Европа е време на възхода да  авторитарните режими, на диктатурите, на тоталитаризма и отстъплението на либерализма и буржоазната демокрация. Не му трябват на българския цар организации и движения, които ще го конкурират. И вторият момент е,че те могат да бъдат проводник на външно влияние.Било от фашистка Италия, било от националсоциалистическа Германия.

Това довело ли е до „утихването“ на легионерите?

Публично – да. Да кажем, режимът общо взето ги толерира.Когато обявяваме неутралитет в  1939 г.те са забранени.Но те от своя страна се противопоставят категорично на пасивната българска външна политика..

Но има прояви на бруталност, на вандализации на сгради, погроми на магазинчета…

Още през 1937-38 година има такива прояви.

Кой ги организира?

Организират се по две линии- по легионерска и по ратническа.

Не са ли подражавали на „Кристалната нощ“ в Германия и Австрия от 1938-ма, когато по инициатива на Адолф Хитлер привържениците му разграбват синагоги, магазини,убивали са евреи?

Трудно е да се каже. Има прояви пред 9 ноември 1938 г. Всичките документи говорят,че това е една обща нагласа, но вероятно има и подражание.Защото еврейският въпрос е изкуствен в България.Не съществува такъв. Може би на легионерите (и на ратниците) им се струва,че има. Но реално няма причина да съществува антисемитизъм, евреите не са радикална левица, малцина са изразители на „болшевишки” идеи, малцина са едрите капиталисти.

Споменах преди малко, че други историци казват, че етническото напрежение, антисемитизмът, са идвали до голяма степен поради силното присъствие на евреи в търговията, в изобразителното изкуство, имало е ярки индивидуалности в медицината, музиката,журналистиката. Да споменем само Улрих Левенсон, братята Арие,Жак Асеов,Панчо Владигеров, Жул Паскен, Давид Перец, Йосиф Хербст, Исак Наимович,Дора Габе…

Да, имали са присъствие. То личи. Ако отворите рекламите във вестниците, личи. Парадоксално, особено в годините, когато няма антисемитизъм.Ще прочетете много еврейски имена –  посредници, търговци, прекупвачи, вносители,лихвари. Има ги, те са активни… и дразнят.

Мисля си за скандала с Жак Асеов. Собственик на влиятелен вестник „Слово“, преди да избяга в САЩ името му се забърква в „световна“ интрига…

Е,не само с Жак Асеов. Има евреи,които са свързани с различни чужди  компании.Такъв е случаят Кастерман.  Освен това, част от евреите, които живеят тук са чужди поданици.Имат двойно гражданство.Безспорно има и корумпирани,но във всяко общество ги има. Но всичко това е преекспонирано под външно влияние.

Да се върнем към действията на Легионерите.Искате да кажете,че извършените вандалски акции им печелят някакви симпатии пред обществото?

Симпатии, шум, така легионерите се обозначават, така заявяват пред обществото кои са! Те са тези, които защитават българщината!Те повтарят по един доста скандален, брутален, активистки начин това ,което народът счита за вредно. Фашистите казват „не купувайте от евреите, купувайте българското“.Ударът е насочен срещу евреите, при това – срещу евреите, които не са богати. Нападат синагога, изпочупват витрини на  магазини.Тези изяви са от най-силните антисемитски акции на Легионите. Другите са по времето на приемането на Закона за защита на нацията и по време на осуетяването на депортацията 1943 г. Тогава легионери и ратници излизат със скандални позиви към българската общественост, обвинявайки българското правителство. Първият път те обвиняват евреите[1], и това е техната пропаганда на Закона за защита на нацията.Даже смята,че той е слаб!Докато във втория случай, през 1943-та година, техния протест е насочен срещу българското правителство. Отново повтарят опорните си точки – масоните, чуждият капитал,евреите.Това е много важно!След 10-ти ноември когато се пренаписа историята,започна да се прикрива,че легионите са антисемитска организация!Иван Дочев съчини,че отишъл да се види с Адолф Хитлер като политик, отговорен за България. Дочев, когато посещава Фюрера е придатък на ген.Никола Жеков, който вече се е ориентирал към Третия Райх и фашизма! Доста по-късно, в годините на войната ген.Жеков вече е водач на Легиона, както и проф.Владикин, това са силни пронацистки политици!Това са исторически факти! Какво лошо има да го признаят останалите живи легионери и техните наследници! Те никого не са убили.Да, антиеврейските погроми, всички онези неща, които са изписани за фашизма и които те са поддържали и пропагандирали, са техният негатив.Култът към Хитлер, култът към насилието, насилието над евреите! Казват,че не са знаели. Как бихме могли да приемем,че не са знаели онова, което става в Украйна, в Беларусия. Та там са ходили български журналисти, нали са видели и разрушения, и страхът на населението !Няма защо да се премълчават тези неща, освен за новата легитимация на легионерите.

В посока на това прелегитимиране, нека да припомня, че в „Прелом“ много се е разсъждавало и върху проблемите на расизма.Това са проблеми, далечни за българската интелектуална мисъл.Фашистката „рецепция“ личи в тези писания, там се говори за това как евреите са „чуждо тяло“, а в расово отношение българите са несъмнено превъзхождаща раса.

Има го този момент. Дебатът за нашия произход е един съществен елемент в този крайно десен пейзаж. Същото ще го видите при Ратниците, дори при „Българска орда“, която ако и да не е фашистка организация, но разсъждава за „чистата българска кръв“…Това е духът на времето!Освен това, има голям проблем с българската идентичност.И това не е само в България!Другата парадигма, другата идеология е комунизмът, но тя говори за интернационализъм! Българите не могат да го разберат това, нерешеният национален проблеми е достатъчна спирачка за интернационализъм, ясно е,че ще отидат в дясната крайност.Ако разглеждаме този проблем, българският десен поток между двете световни войни, то той е плод на няколко фактора – ситуацията в България, тревожното обкръжение на близо намиращия се Съветски съюз,на враждебна Турция, трите балканските съседки – победителки в първата световна война, …

Дали не играе роля за тази дясна ориентация и обстоятелството,че голям процент от българската интелигенция е придобивала своето образование в Германия?

Безспорно българската интелигенция е силно свързана с Германия. Има изследвания например, за образованието на инженерната колегия.Вижда се,че над 70 процента от определени направления в тази колегия са завършили своето образование в Германия!Инженер-химици, металурзи,строителни, машинни и електро инженери, архитекти съставляват германското ядро.Или при хуманитарната интелигенция –учили са във Франция, в Чехия, но в един период от своята кариера преминават през германските университети! Интересно е,че тази хуманитарна интелигенция, която е учила във Франция, не е приемала Съветския Съюз, тя е била лява, но по-скоро пацифистка, антифашистка.

Последен въпрос, г-н Поппетров. Вижда се през трийсетте години, че евреите много са дръпнали напред, дали това не е предизвиквало завист, неприязън?

Да, има го това. Евреите издават  в края на 30-те години една библиотека с брошурки с теми като „евреите в музиката”, „евреите и литературата“…Това е бил несъмнен дразнител за българското общество. Още Буко Пити в прочутата си анкета, включва отговори с критични бележки към еврейската общност.Там се поставя въпроса „не трябва ли еврейската общност да се интегрира към българите? Не трябва ли повече да участва в българския обществен живот“? Искам да кажа,че трябва да е еквивалентно отношението, когато днес говорим, че българският народ е толерантен и не споделял антисемитски идеи. Но на битово ниво този антисемитизъм е съществувал!Живи са били предразсъдъците, а в определен период – и се активизират.А огънят навън е бушувал,лесно се възпламеняват хората! Вярно е, че сме свикнали да живеем с малцинства в Османската империя, но това още нищо не значи. Не са много фактите обаче, че масово се е критикувал Закона за защита на нацията.Напротив, ЗЗН, израз на държавна антисемитска политика, връх на антисемитските прояви в страната, се е радвал на одобрение не само от фашистките среди. Несъмнено, с пропагандата си и родозащитници, и легионери, и ратници допринасят за превръщането на антисемитските  настроения в държавна политика..

 

 

 

 

[1] По време на дебата по Закона за защита на нацията, вътрешният министър Петър Габровски заявява:“Евреите държат в ръцете си 56 % от индустрията, 55 % от вносната търговия, 35 % от износа…Годишният доход на един евреин в България е 26 пъти по-голям от тоя на българите…Те са ангажирани само в индустрията и търговията и постоянно изместват българите..“/Judaica Bulgaria, Стенографски протоколи на Народното събрание,декември 1940 г. / – б.а.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).