Никос Ватопулос: Образи на похабяването като вечни жертвени олтари

През първите десетилетия след войната оцелелите ог Холокоста избират мълчанието: „От осемдесетте години на двайсети век и особено през деветдесeтте Холокостът започва да навлиза в публичния дискурс в Гърция”, казва Артемис Алкалай. „Едва през последните двайсет – двайсет и  пет години в Гърция започна да се говори публично за гръцкото еврейство, чрез появяването на първите писмени свидетелства, конференции и оригинални изследователски трудове. Днес крехките образи на оцелелите представляват не само връзка с миналото, но и с нещо отвъд времето и историята. Те са един огромен семеен портрет, в който се оглеждаме всички ние”.

Посредством визуалното си изкуство Артемис Алкалай (1957) хвърля медитативен поглед към личните истории на оцелели от Холокоста гръцки евреи, на фона на едно по-широко историческо платно. Тя е завършила Атинската академия за изящни изкуства, в класовете на известните художници Янис Моралис и Димитрис Митарас, и сценография под напътствията на Василис Василиадис. Продължава следването си в Ню Йоркския университет, където изучава изкуството на тъкането и фотографията. Нейни работи са експонирани в Гърция, САЩ, Израел и други страни. Повечето от творбите й са продукт на смесена техника, съчетаващи рисуване, скулптура, тъкане, фотография и дигитално изкуство.

Здр.М

Продължавайки по пътищата на изследване, което си е задала от доста години, визуалният артист Артемис Алкалай* изненадва с новата си работа, представяна в книжарница-арт пространство Poems&Crimes на издателство „Гавриилидис“ (под кураторството на Мария  Стефоси). В нея, на първия етаж, под формата на инсталация се разгръща фотографският проект „Обсебености. Οbjets trouvés“, в „среда“, съставена от метални калъпи използвани до първите следвоенни десетилетия за направата на промишлено произведени кукли-играчки. Става дума за съкровище, ненадейно и случайно открито недалеч от атинския кватал Тисио, в работилница продаваща метал на старо. Там, са били предадени голям брой метални глави с разчленени от телата им крайници, които в производствения цех са щели да придадат форма на пластмасови кукли.

 

 

Артемис Алкалай е аранжирала една отворена инсталация, която ни връща към понятията за травма, изоставяне, крушение. Детските глави, снимани на купчини срещу бял фон, са препратка към масовостта на убийствата от Холокоста, като пръв „намек“ върху един благодатен за множествени прочити материал. Артемис Алкалай – както самата тя казва – понякога сгъстява, друг път разрежда фокуса и акцента, като редом или помежду масовите портрети (които ми напомниха фотосите с обувки от нацистките концлагери) е аранжирала постаменти, върху които са изложени главите-калъпи за кукли, напомнящи бюстове или артефакти намерени при разкопки.

 

Сред „обсебеностите“ зрителят е заобиколен от повтарящи се образи „от които няма отърване“ и волю-неволю придобива преживяване на травмата, а подобията на тленни останки идват да допълнят и да разширят една трилогия. Трилогията се ражда преди двайсетина години (1999) с изложбата „Памет“ (поредица от струпани на купища марионетки и скулптирани от бяла канаваца фигури) и продължава с голямо изследване и фотографска изложба (2012-2018) с портрети на гръцки евреи оцелели от нацистките концлагери Аушвиц и Берген-Белзен. Сега, оползотворявайки съкровището от метални калъпи за кукли, Артемис Алкалай задълбочава артистичните си търсенията върху идеята за насилствената загуба.

Сред фотографските композиции, които възпроизвеждат по различни начини „обсесивната“ форма на калъпа, зрителят ще застане и срещу един постамент с туфа къдрави руси коси върху него. Те стоят там като символ на обезглавяването/подкастрянето, на ампутирането, обезобразяването и насилственото откъсване, като жертвен олтар на мъченичеството. „Това е единствената непосредствена връзка с човешкото тяло в изложбата“, казва Артемис Алкалай, използвала собствените си коси за тази творба. „Може би това е и една лична творба, носител на паметта на второто поколение след Холокоста, към  което принадлежа и аз“, казва тя. Един малък „намек“, който казва толкова много…

Превод от гръцки:

Здравка Михайлова

*В книжарница–арт пространство „Стихотворения и престъпления“ (Poems&Crimes, Ποιήματα και εγκλήματα) в Атина се проведе изложбата на визуалния артист Артемис Алкалай с наслов „Обсебености. Objets trouvés“. Експозицията бе първото от поредица събития – кинопрожекции, дискусии на тема историческа памет, спомени и свидетелства на и за оцелелите от нацистките концлагерите, джаз концерт на група Klezmer Yunan (с репертоар от мелодии на евреите ашкенази и гръцкоговорящите романиоти, Yunan означава Гърция на турски), с които арт пространството отбелязва Деня на възпоминание за жертвите на Холкоста 27 януари. Мотото на събитията, дадено от издателя, основател и собственик на книжното пространство Самис Гавриилидис, е „Спомняме си, а не използваме/не се възползваме

​​          

Avatar

Никос Ватопулос

Никос Ватопулос е гръцки изкуствовед.