Новите ултраконсервативни лобита в Испания: кои са те и какви са начините им на действие

През последното десетилетие се наблюдава промяна на международната сцена. Международните форуми на ООН за правата на човека в Ню Йорк и Женева привличат все по-голям брой и по-добре организирани и ресурсно подсигурени консервативни и религиозни неправителствени организации. Тази тенденция може да се обясни като реакция срещу напредъка в защитата на правата на различни групи, постигнат в предишното десетилие от феминистките и други прогресивни движения. Прилича на съзнателен опит да се прекопират стратегиите за действие и активното участие на прогресивните групи на гражданското общество на международно ниво, но със съвсем различна цел, а именно да се прокара една консервативна политическа програма, основана на фундаменталистки интерпретации на религията.

 

По-голяма част от групите, лобиращи срещу правата на човека, имат евангелистка или католическа ориентация и в повечето случаи са регистрирани, или се намират в Съединените щати, макар често да претендират, че изразяват “колективния глас” на развиващите се страни. Всъщност голяма част от американските консервативни и религиозни организации на международна сцена са добре познати в САЩ от участието им в т.нар. “културни войни”, насочени срещу правата на жените и хората с различна сексуална ориентация или полова идентичност. На международно ниво те са усвоили до съвършенство демократичната и анти-империалистическа реторика, докато в същото време се занимават с активен износ на политики против правата на човека, опитвайки се да влияят върху националните политики по въпросите на сексуалните и репродуктивни права на жените и ЛГБТИ хората в страни в Африка, Източна Европа и Латинска Америка.

 Нещо повече, консервaтивните и религиозни организации създават все по-силни връзки и съюзи помежду си и действат в синхрон, организирани в междуконфесионални и транснационални консервативни коалиции, в стремежа си да постигнат общите си цели, свързани със “защитата на живота, семейството и нацията”. Например, макар взаимоотношенията между ултраконсерваторите с протестантска и католическа ориентация в САЩ да са изпълнени с напрежение, на международно ниво те действат като единен блок. Нещо повече, те активно работят за изграждане на коалиции с организации със сходни програми от други страни и подпомагат тяхното развитие, за да действат заедно на международно, регионално и национално ниво.

 Америка дълго време възприема Европа като център на прогресивни социални политики. Пред последните години обаче се наблюдава подем на ултраконсервативни и религиозни политически движения в Европа, чиито застъпници черпят морална, стратегическа и финансова подкрепа от своите съюзници в Съединените щати. “Културните войни” в Европа приемат формата на атака срещу сексуалните и репродуктивни права – дори срещу сексуалното образование на деца и тийнейджъри – или срещу т.нар. от консервативните католици и техните съюзници “джендър идеология”. Ултраконсервативните и религиозни групи са активни в Европейския съюз, Съвета на Европа, Европейския парламент и други международни институции.

 В този брой Маргиналия предлага на своите читатели журналистическото разследване на испанската журналистка Мариса Коен, която проследява присвояването на езика на човешките права и стратегиите за действие на прогресивните граждански организации от ултраконсервативните групи в Испания, както и техните тесни връзки не само с Католическата църква, а и с подобни консервативни и религиозни групи в САЩ.

 

Мариса Коен

 През последното десетилетие религиозно-фундаменталистките групи, които са против правата на човека излизат и на международната сцена, и макар броят им да не е нараснал експоненциално, те започват да придобиват все по-голямо влияние, координация, ресурси и подкрепа. 

 

Съдебните процеси срещу Драг Сетлас,[1] победител в карнавала на Гран Канария през 2017 г.; Рита Маестре,[2] говорител на Общинския съвет на Мадрид; организаторите на Процесията на непокорната вагина на Севиля[3] или Федерацията по семейно планиране на Испания,[4] са само няколко примера, зад които стои една и съща причина – ултраконсервативни групи, които се противопоставят на правата на човека и са специализирани във водене на съдебни дела срещу всичко, което смятат за обида към религиозните чувства или “заплаха” за най-фундаменталистките интерпретации на католицизма.

 

Въпреки че съществуват отдавна, през последното десетилетие тези ултрарелигиозни групи радикално променят своя начин на действие.  Макар да е известно, че броят им не нараства експоненциално, те стават все по-софистицирани и организирани и си поставят все по-амбициозни цели.

 

Присъствието им на международната сцена играе ролята на троянски кон, целящ да подкопае предназначението и начина на функциониране на системата за права на човека”, се казва в наскоро публикуван доклад на група организации, включително организацията за права на жените AWID.[5] Според доклада тези групи действат на международно ниво “с нарастващо влияние, координация, ресурси и подкрепа”.

 

И именно това е една от основните разлики в сравнение с преди. Тези групи, чиято дейност е била ограничена до акции на национално ниво, са възприели по-рафинирани лобистки похвати и превземат все повече пространства на международната сцена като Обединените нации и институциите на Европейския съюз. “Тази професионализация на ултраконсервативното лоби е съвсем скорошна, а през последните три години се разработва агресивна политическа програма, противопоставяща се на социалния прогрес и блокираща по-нататъшни развития, гарантиращи правата на жените и на ЛГБТИ хората”, казва Нийл Дата, директор на Европейски парламентарен форум за население и развитие,[6] организация, сътрудничеща си със страните членки на ЕС за подобряване защитата на сексуалните и репродуктивни права.[7]

 

Тези групи стоят зад опитите за ограничаване на достъпа до аборт през 2013 г. в Испания и през 2015 г. в Португалия, и опита за пълната му забрана през 2016 г. в Полша, както и кампаниите за включване в конституциите на някои европейски страни на “традиционна” дефиниция за брак, както става в Хърватия през 2013 г.[8]

 

Както казва Дата, макар да не успяват да реализират своите цели, начинът им на действие, “при който се стремят към нещо по-амбициозно”, им носи някои малки победи. В Испания законът на Гаярдон[9] не успява изцяло, но все пак постига промяна на границата на възрастта, на която тийнейджърите могат да направят аборт без да е нужно съгласие на родителите.

 

Според Дата, който е специалист по Европейския съюз, в европейските институции също има политици с този  профил, предимно от страни като Германия, Словакия, Унгария, Италия, Испания и Франция. Един от най-типичните примери за политици с такъв профил е испанският евродепутат Хайме Майор Ореха, заместник-председател на групата на Европейската народна партия и президент на платформата на Федерация “Едни от нас” (One of Us Federation) ,[10] която се създава с цел да лобира за спиране изследванията с човешки ембриони и забрана на тяхното унищожаване и се застъпва за закрила на живота от момента на зачатието.

 

Общото между всички ултрарелигиозни групи е фиксацията им върху пола и сексуалността. Според AWID “те използват телата на жените и момичетата, и на хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност като бойно поле за своите битки за придобиване и запазване на институционална и обществена власт.” Те инструментализират една “патриархална и абсолютистка интерпретация на религията за придобиване на политическа, обществена и икономическа власт”, допълва организацията.

 

В публичното си говорене се обявяват в защита на религиозната свобода, но систематично атакуват всичко, което противоречи на християнската вяра.

 

Кои са тези групи в Испания и с какво се занимават те?

 

Hazte Oír (Да бъдем чути)[11]

Hazte Oír  е основната от всички подобни организации, с широки международни връзки. Тя е основана през 2001 г. от  Игнасио Арсуага Рато (племенник на Родриго Рато)[12] и в продължение на години поддържа добри взаимоотношения с Народната партия в Испания.[13] Арсуага, който следва право в Университета на Комияс, получава магистърска степен по право от Университета „Фордъм” в Ню Йорк, и завършва Института за лидери,[14]  представляващ лаборатория за неоконсервативни идеи, ориентирана към нуждите на своите студенти, които са насърчавани да са активни в политиката.

 

Създаването на Hazte Oír предполага революция в начина на действие на ултраконсервативните групи в Испания, поради това че тяхното структуриране, стратегиите и езикът, който използват, нямат нищо общо с традиционно използваните от други ултраконсервативни групи като Легионерите на Христа[15] или Опус Деи.[16] “Става дума за изграждане на широка социална основа за подкрепа и мобилизация, затова техният език приема светски тон и по форма е по-близо до езика на човешките права, макар на заден план и при дефинирането на понятията да съдържа ултракатолически интерпретации”, казва Дата.

 

По последни данни, публикувани от организацията, през 2016 г. Hazte Oir реализира приходи от над 2.5 милиона евро, събрани от членски внос (55.7%) и дарения (43.5%). Според нейния статут, публикуван на интернет страницата й, организацията не получава никакви държавни субсидии или финансиране от политически партии. През 2016 г. броят на партньорите им е 6400, а броят на членовете се приближава  до 760 000 –  число, което се добавя към броя членове на CitizenGo (бранд, създаден от Hazte Oír през 2013 г., който е скачен с организацията), възлизащ на малко над 5 милиона души през същата година.

 

През 2013 г. тогавашният министър на вътрешните работи Хорхе Фернандез Диаз (член на Опус Деи) обявява Hazte Oír за организация в обществена полза, предоставяйки й по този начин значителни финансови предимства и обществено признание. Скоро след това Фернандез Диаз отнема статута на организация в обществена полза на Федерацията по семейно планиране на Испания,[17] позовавайки се на нередности в дейността им, вследствие на агресивна кампания срещу тях, проведена от близката до Hazte Oír организация, наречена Асоциация на адвокатите християни в Испания.

 

Hazte Oír провеждат множество кампании като например „Право на живот”, която през 2012 г. предизвиква мобилизация в 100 града в подкрепа на министъра на правосъдието на Испания Алберто Руиз Гаярдон, който предприема действия за ограничаване правото на аборт. Демонстрации в негова подкрепа се провеждат в Колумбия, Чили, Аржентина, Мексико, Перу и Португалия, показвайки по този начин международната подкрепа, но която се радва организацията през последните няколко години.

След като Народната партия в Испания се отказва от реформата на закона за аборта и след оставката на Руиз Гаярдон, подкрепата на Hazte Oír за Народната партия намалява и към днешна дата изглежда, че най-близо до техните позиции се намира политическа партия Vox.[18]

През 2012 г. Hazte Oír организира IV-ят Световен конгрес на семействата[19] в Мадрид съвместно с американския Център „Хауърд” за семейството, религията и обществото[20] (в чийто борд на директорите от 2015 г. е и Арсуага), който работи за единство на лидерите по света в защита на семейството, вярата и свободата, и други ултраконсервативни организации като фонд “Алианс за защита”[21] (появил се в отговор на постиженията на Американския съюз за граждански свободи,[22] за да отстоява традиционното семейство) и с подкрепата на някои испански медии. Световният конгрес на семействата е събитие, което обикновено се провежда на всеки две или три години в страните, за които се счита, че имат най-голям потенциал да се превърнат в евентуално бойно поле за религиозните фундаменталистки групи. По това време Гаярдон отстоява своя проектозакон за ограничаване на аборта в Испания.

 

През 2013 г. Hazte Oír основава онлайн платформата CitizenGo,[23] посредством която организацията разпространява своите международни кампании на дванадесет езика. А през 2015 г. стартира своя собствена медия –  Actuall.[24] Миналата година, организацията обикаля улиците на различни испански градове със своя автобус, насаждащ омраза към трансджендър хората[25] – акция, която кара повече от 70 евродепутати да поискат Брюксел да предприеме мерки срещу тази организация.[26]  “Автобусът на омразата” обикаля улиците и на някои американски градове като Ню Йорк.

 

Тесните връзки на Hazte Oír с ултраконсервативната група El Yunke в Мексико,[27] считана за тайно общество, дискредитирано от Католическата църква,[28] и разногласията възникнали след отхвърлянето на закона на Гаярдон водят до отдалечаването на организацията от Испанската епископална конференция[29] и Народната партия на Испания.

 

Асоциация на адвокатите християни в Испания (ААХИ)

 

Това е една от най-активните организации. Нейната политическа програма, според собствените им думи, включва използването на законодателството и стратегически съдебни дела за “правна защита на религиозните свободи и християнските ценности”. На практика действията на тази асоциация целят ограничаване на всяка проява на свобода на словото, която не е в съгласие с нейните ултрарелигиозни позиции, както и блокиране на работата на организациите, застъпващи се за сексуални и репродуктивни права. Сред основните им дейности са защитата на “подведените” жени в клиниките за аборт, разобличаване на “бизнеса с аборти” и предприемане на законодателни инициатива в защита на правата на “нероденото дете”.[30]

 

Организацията е създадена през 2008 г. и неин председател е Полония Кастеланос, за която се смята, че е член на El Yunque. Асоциацията на адвокатите християни в Испания е отговорна за съдебното дело, заведено срещу организаторите на Процесията на непокорната вагина,[31] жалбата за отнемане на лиценза за организация в обществена полза на Федерацията по семейно планиране на Испания[32] и тази срещу кмета на Барселона Ада Колау[33] за това, че е допуснала четене на еротизирана версия на “Отче наш” от поетесата Долорс Микел, което те считат за обида към религиозните чувства. И това са само малка част от примерите. Обида към религиозните чувства е обвинение, съдържащо се в повечето жалби, което досега е довело до няколко победи за тяхната кауза.

 

Те също така застъпват становището, че секуларизмът и т.нар. “джендър идеология” са идеи, които едно малцинство иска да наложи на “испанското католическо мнозинство”, което според тях е жертва на нетолерантност, пречеща му да практикува своите “религиозни свободи”.

 

Център за юридически изследвания “Томас Мор” (ЦЮИТМ)

 

Като Асоциацията на адвокатите християни, Център за юридически изследвания “Томас Мор” е организация, която се занимава предимно с лобиране за законодателни промени. Тя е основана през 2004 г. от адвоката Хавиер Мария Перез Ролдан, известен с борбата срещу т.нар. “джендър идеология”, който все още я ръководи.

 

Тази организация заклеймява и дава под съд говорителката на Общинския съвет на Мадрид, Рита Маестре, която е осъдена да плати глоба, но е оправдана по обвинението за обида на религиозните чувства. Опитът за обжалване е отхвърлен от Градския съд на Мадрид.[34]

 

Центърът е една от водещите организации, лобиращи срещу съществуващия закон за аборта[35] и една от най-активните организации в атаката срещу клиниките за доброволно прекъсване на бременността и лекарите, извършващи аборти. Организацията разработва наръчник с инструкции към лекарите, които искат да се възползват от правото на свобода на съвестта, за да отказват да извършват аборти, както и за аптеките, които не искат да продават спешна контрацепция, позната още като “хапче за следващата сутрин”.

 

Центърът също се опитва да завежда жалби срещу организациите, предоставящи услуги за сексуално и репродуктивно здраве, обвинявайки ги в нарушаване на съществуващите правила за извършване на аборт.[36] И макар в повечето случаи да губи делата, все пак успява да попречи на предоставянето на здравни услуги от тези организации.

 

Организацията се присъединява към жалбата на Е-християни през 2006 г. срещу д-р Карлос Морин, обвинявайки го в практикуване на незаконни аборти в клиниките му в Барселона и Мадрид.[37] Клиниките на д-р Морин са затворени и хиляди медицински досиета са иззети от тях. Значителен брой направили аборт жени са разпитвани и подложени на натиск от страна на жандармерията. Макар д-р Морин да е оправдан през 2013 г., тези групи продължават да обжалват решението, докато на 22 януари Върховният съд не го осъжда по три престъпления, свързани с извършване на незаконни аборти. “Центърът създава платформата “Случаят Морин”, за да събира средства, опозорява, стигматизира и разпространява своята версия по случая”, потвърждават източници, предпочели да запазят анонимност в името на собствената си безопасност.

 

“Тези съдебни дела наказват жените, ползвали здравни услуги, които им се полагат по закон, те нарушават правото им на конфиденциалност, изземвайки техните медицински документи, нарушавайки медицинската им тайна, и карайки ги да се чувстват като престъпници. Освен това тези дела оказват психологически натиск върху професионалистите, предоставящи здравни услуги, посредством опозоряваща реч, в която клиниките са наречени абортилници и бизнес на смъртта. Ако не могат да обвинят лекарите в убийство, то тогава ги обвиняват в предполагаеми данъчни  престъпления или в престъпления срещу защитата на личните данни или срещу околната среда”, коментират същите източници.

Професионалисти за етика

Това е група, тясно свързана с Hazte Oír, която също като останалите групи, се занимава с международно застъпничество срещу правата на човека. Макар да е създадена през 1992 г., организацията започва истинската си дейност едва през първото десетилетие на новия век, а от 2010 г. насам има присъствие в Брюксел, Страсбург, Виена и Ню Йорк. Там тя установява връзки предимно с американски организации с опит в европейските институции –  Европейския парламент в Брюксел, Съвета на Европа и Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, Агенцията за фундаментални права във Виена и Обединените нации.

 

Нeйният президент Леонор Тамайо,[38] координатор на платформата „Women of the World” (на бълг. “Жени на света”)[39], една инициатива с мисия да “предотвратява появата или изпълнението на закони или резолюции на международни институции или организации, или на национални правителства, които пренебрегват, потискат или отхвърлят женската идентичност, ценността и достойнството на майчинството или важността на това една жена да се посвети на семейството си”, според собственото й описание. На своята интернет страница платформата също така заявява, че се бори със “старомодния феминизъм и джендър идеологията, до която води той”. Сред международните партньори на Професионалисти за етика са други ултраконсервативни организации като Алиансът за защита на свободата[40] (работещ за защита на свободата и религиозните идеи), Европейският център за право и справедливост (ЕЦПС),[41] C-Fam [42], European Dignity Watch[43], Нови жени за Европа,[44]  Обсерватория за прояви на нетолерантност и дискриминация към християните в Европа[45] и др. Всички тези организации са част от международна мрежа от лобистки организации, работещи срещу правата на човека.

Тази организация също популяризира и Федерация “Едни от нас” (One of Us), която се бори за признаване на права на човешкия ембрион, за забрана обществено финансиране да се използва за изследвания, включващи разрушаване на човешки ембриони и в крайна сметка за забрана на аборта.

Сред участниците в първия форум, проведен от организацията в Париж през 2016 г., са и едни от най-известните представители на европейската крайна десница като Майор Ореха, Алберто Руиз Гаярдон, както и представители на крайната десница от Франция и Унгария.

Сред материалите, издадени от тази група, има наръчник за това как родителите могат да използват правото на свобода на съвестта , за да водят битка срещу гражданското образование в училище, позовавайки се на правото на родителите да взимат решения за образованието на своите деца.

E-християни

Макар тази организация също да си сътрудничи с Hazte Oír, тя запазва известна независимост от нея. Създадена е през 2001 г. “в отговор на една идентифицирана слабост –  минимално християнско присъствие и принос към обществения живот. Въпреки че католиците представляват значителна част от населението, тяхното влияние не достига до политическите институции, допринасяйки за усещането им за осиротялост, макар този обществен договор и разказ да е заченат от християнството”, както може да се прочете на интернет страницата на организацията. ​

Президентът на организацията Хосе Миро и Арведол е бил заместник-председател на Каталунския парламент и съветник в Общинския съвет на Барселона. Той е член на Католическата асоциация на пропагандистите[46] и директор на Института за изследване на социалния капитал (ИИСК) към Университета „Абат Олиба СЕУ”.[47] Никога не се е опитвал да крие своята връзка с Католическата църква. Тъкмо обратното –  винаги, когато има възможност, споменава своето членство в Понтифическия съвет за мирянството, орган на Ватиканската курия, чиято мисия е да популяризира и координира ролята на миряните в политическия живот, тоест на посветените католици, които не принадлежат към клира.

Организацията също се присъединява към делото срещу д-р Морин през 2008 г., по което той е обвинен в извършване на незаконни аборти. Веднага след излизането на съдебното решение, оправдаващо лекаря, E-християни обжалва това решение във Върховния съд. В крайна сметка, лекарят е осъден на 18 месеца затвор за три типа престъпления, свързани с незаконни аборти.

С това не се изчерпва списъкът на ултраконсервативните организации, но гореспоменатите организации през последните години излизат на международната сцена, като участват в общи кампании и акции с други подобни играчи в Европа, Латинска Америка и Съединените щати. Това са новосъздадени организации, които са основани “през последните няколко години с ясно определена цел за подкопаване правата на човека чрез присвояване на езика на гражданското общество, който привлича поддръжници, за гражданска мобилизация и разработване на своя политическа програма, противопоставяща се на социалния прогрес ”, обяснява Дата.

Част от информацията в тази статия е получена в лични разговори и от източници, които предпочитат да запазят анонимност заради своята безопасност.

 

 

Текстът е публикуван в Diario Público.

 

Превод: Рада Цанева

[1] През 2017 г. наградата на музикалното шоу “Драг куин гала” на карнавала в Лас Палмас на Гран Канария е спечелена от Драг Сетлас, който, облечен като Дева Мария, изпълнява сцена с разпъването на Христос на кръста. Асоциацията на адвокатите християни в Испания заклеймява представлението и го обявява за “нов акт на омраза срещу религиозните чувства”. Асоциацията подава жалба срещу Драг Сетлас и срещу него е заведено дело по обвинение за накърняване на религиозните чувства. В края на 2017 г. делото е прекратено на основание липса на престъпно намерение, но същата организация обжалва решението и жалбата й е приета от съда. Развръзката по делото предстои; бел. пр. Вж. също: http://www.publico.es/sociedad/juez-archiva-causa-virgen-drag-carnaval-palmas.html

[2] Рита Маестре е говорител на Общинския съвет на Мадрид. Няколко дни след встъпването й в длъжност e обвинена за обида на религиозните чувства по време на участието й в протест срещу наличието на религиозни сгради в университетския кампус, проведен в параклиса на Факултета по психология на Университета „Комплутенсе” в Мадрид през 2011 г. Според обвинението протестиращите са накърнили религиозните чувства на вярващите и капелана на параклиса,  за което прокурорът от крайнодясната политичесак партия “Алтерантива за Испания” и член на Център за юридически изследвания “Томас Мор”, иска едногодишен затвор за Маестре. Кметът на Мадрид Мануела Кармена и няколкостотин политици, общественици и феминистки се обявяват в нейна подкрепа. Процесът започва през февруари 2016 г., а месец по-късно Маестре е осъдена да плати глоба от 4320 евро. Присъдата е обжалвана и през декември 2016 г. Маестре е оправдана; бел.пр. Вж. също: http://www.publico.es/politica/rita-maestre-absuelta-del-delito.html

[3] Прокуратурата на Севиля иска всяка от трите феминистки, обвинени в престъпна обида срещу религиозните чувства за организирането на гротескна процесия, осмиваща символите и догмите на изповядващите католическата религия, да бъде глобена с по 3000 евро. Според обвинителния акт на прокуратурата “Процесията на светата непокорна вагина и светото погребение на социалните и трудовите права” се провежда в Деня на труда, 1 май 2014 г. в историческия център на Севиля, а участниците в нея разнасят огромна пластмасова вагина на носилка, имитирайки католическа процесия с всички орнаменти и атрибути, които придружават изображенията на Дева Мария. През юни 2016 г. съдия Пилар Ордониез прекратява делото, което е възобновено от районния съд на Севиля, в резултат на това, че Асоциацията на адвокатите християни обжалва решението; бел.пр. Вж. също: http://www.publico.es/sociedad/fiscalia-pide-3000-euros-participantes-procesion-cono-insumiso.html

[4] През ноември 2017 г. Националният съд на Испания окончателно отсъжда, че Федерацията по семейно планиране на Испания не може вече да се ползва със статут на “организация в обществена полза”, който според испанското законодателство носи значителни данъчни, административни и правни облекчения. Федерацията губи своя статут през май 2016 г., когато се установява, че не е декларирала приходи от реклами на лекарства на страниците на своето списание. Министерството на вътрешните работи отнема статута на Федерацията, а впоследствие Федерацията завежда дело срещу него и Асоциацията на адвокатите християни. Съдът временно възстановява статута й на организация в обществена полза, но окончателното решение става факт след обжалване от страна на Министерството на вътрешните работи и Асоциацията на адвокатите християни, които първи започват кампания за дискредитирането на Федерацията през август 2015 г., като подават жалба срещу нея пред Министерството на вътрешните работи; бел.пр. Вж. също: http://www.publico.es/sociedad/ofensiva-ultraconservadora-derechos-sexuales-y.html

[5] Асоциацията за правата на жените в контекста на развитието (на англ. Association for Women’s Rights in Development (AWID)) е международна феминистка организация с многобройни членове от различни страни в света, посветена на постигане на равенство между половете, устойчиво развитие и права на жените. Членовете й са изследователи, учени, студенти, активисти, хора от бизнеса и образованието, политици, професионалисти в областта на развитието и др. Организацията, съвместно с други партньори, изготвя и публикува доклад за състоянието на правата на човека през 2017 г. в контекста на влиянието на новите ултраконсервативни и религиозно-фундаменталистки групи; бел.пр. Вж. също: https://www.awid.org/publications/rights-risk-observatory-universality-rights-trends-report-2017

[6] Европейски парламентарен форум за население и развитие (на англ. European Parliamentary Forum for Population and Development (EPF)) e мрежа от парламентаристи от цяла Европа, работеща за защита на сексуалните и репродуктивни права на най-уязвимите групи по света; бел.пр. Вж. също: https://www.epfweb.org/

[7] Сексуалните и репродуктивни права се отнасят към прилагането на човешките права в сферата на сексуалността и възпроизводството. Те включват например правото да взимаш собствени решения по отношение на своето тяло, здраве, идентичност и личен живот; да имаш достъп до информация и услуги по отношение на сексуалното и репродуктивно здраве, включително до контрацептивни средства; да взимаш собствени решения за това дали  и кога да имаш деца, дали да създадеш свое семейство и какво да бъде то; да водиш живот, свободен от насилие или принуда; бел.пр.

[8] Референдумът за промяна на конституцията се провежда в Хърватия през декември 2013 г. Поправките в конституцията дефинират брака като съюз между мъж и жена, което на практика въвежда конституционна забрана за еднополови бракове. Референдумът е проведен след като консервативната организация U ime obitelji (на бълг. В името на семейството) събира над 700 000 подписа през май 2013 г. в негова подкрепа. Инициативата е подкрепена от консервативни политически партии, Католическата църква и от няколко други религиозни групи. Срещу конституционната поправка се обявяват управляващата лява коалиция, както и много организации за правата на човека и повечето медии; бел.пр.

[9] Алберто Руиз Гаярдон е испански политик, кмет на Мадрид (2003-2011 г.) и министър на правосъдието в правителството (2011-2014 г.) на Мариано Рахой. По време на първото си появяване в парламeнта като министър на правосъдието, той обявява намерението си да реформира закона за аборта, приет от предишното правителство на Сапатеро. Законът е силно критикуван от Католическата църква и от Народната партия, предимно защото дава възможност на 16-18 годишните да правят аборт, без да се иска съгласие на родителите. В края на 2013 г. Гаярдон внася проектозакон, силно ограничаващ правото на аборт, който след множество улични протести и гражданска мобилизация в продължение на няколко месеца е оттеглен. В следствие на този провал Гаярдон не само подава оставка като министър, но и напуска политиката; бел.пр.

[10] Федерация “Едни от нас” (на англ. One of Us Federation) e създадена през септември 2013 г. Тя възниква в резултат на обединението на консервативни организации в Европа, противопоставящи се на аборта, и надграждайки над структурите създадени за събиране на над 2 млн. подписа в подкрепа на инициативата “Едни от нас”.  “Едни от нас” започва като европейска гражданска инициатива, стартирана от група граждани от страни от ЕС с цел да се изиска от институциите на Европейския съюз да гарантират закрилата на човешките ембриони от момента на зачатие в сферата на компетентност на съюза. Федерацията обединява почти всички консервативни организации в Европа, лобиращи за ограничаване и забрана на аборта; бел.пр.

[11] Hazte Oí(на бълг. Да да бъдем чути) е испанска ултраконсервативна организация, основана през 2001 г. От май 2003 г. е обявена за организация в обществена полза от Министерството на вътрешните работи на Испания. Всяка година HazteOir.org връчва награди на лица и организации, които се застъпват за закрила на живота от момента на зачатието и семейството. Организацията поддържа и онлайн платформата CitizenGo.org, която е широко използвана за социална мобилизация, включително и посредством петиции на български език или такива, свързани с България.  През февруари 2018 г. те организират и конференция срещу т.нар. “джендър идеология” в Мадрид, на която е приета т.нар. Мадридска декларация, осъждаща “джендър идеологията”, която бе широко популяризирана в България от някои медии, водещи кампания против Истанбулската конвенция; бел. пр.

[12] Родриго Рато и Фигаредо е испански политик от консервативната Народна партия, който е министър на икономиката (1996-2004 г.) и вицепремиер (2003-2004 г.), впоследствие става управляващ директор на МВФ. През април 2015 г. е арестуван по обвинения за измама, присвояване и пране на пари, а по-късно името му се появява в документите от Панама. През февруари 2017 г. е осъден на четири и половина години затвор за присвояване; бел.пр.

[13] Народната партия (на исп. Partido Popular) е дясноцентристка консервативна политическа партия в Испания. Основана е през 1989 г. с обединението на десния Народен алианс и няколко малки християндемократически и либерални партии. Водеща дясна партия в страната, тя управлява през 1996-2004 г., след което става най-голямата опозиционна партия. На изборите през ноември 2011 г. печели абсолютно мнозинство в парламента и през декември образува правителство, начело със своя лидер Мариано Рахой. През 2015 г. губи мнозинството си, получавайки 29% от гласовете и 123 от 350 места в долната камара. През 2016 г. леко подобрява резултата си с 33% от гласовете и 137 депутати; бел.пр.

[14] Институтът за лидери е основан през 1979 г. от своя президент Мортън С. Блекуел. Институтът предлага обучения в провеждането на кампании, фондонабиране, организиране на местно ниво, младежки политики и комуникации. Той обучава консерватори от различни поколения в това как да бъдат успешни в политиката, управлението и медиите. От основаването си насам е обучил над 191 000 активисти, лидери и студенти консерватори. Разполага с мрежа от 1700 консервативни групи и вестници в различни университетски кампуси, бел.пр. Вж. също: https://www.leadershipinstitute.org/aboutus/

[15] Легионери на Христа или Легион на Христа (на исп. Los Legionarios de Cristo) е католически религиозен институт, в който членуват свещеници и семинаристи, обучаващи се за свещеници. Основан е в Мексико през 1941 г. от Марсиал Масиел, който е негов директор до 2005 г., когато напуска поста си заради скандал, свързан със сексуална злоупотреба с момчета и млади мъже. Легионът основава религиозни общности в 20 страни; бел.пр.

[16] Опус Деи или Прелатура на Светия кръст и Опус Деи (на лат. Praelatura Sanctae Crucis et Operis Dei) е институция на Католическата църква, чието учение включва идеята, че всеки човек е призован от светостта и път към нея е обикновеният живот. Болшинството от членовете й са миряни, със светски свещеници под управлението на прелат, избран от членовете и назначен от Папата. Често организацията е наричана просто Опус Деи (на бълг. Божие дело) или Делото от членовете и поддръжниците си. Опус Деи е основана в Испания през 1928 г. от католическия свещеник, провъзгласен за светец, Хосемария Ескрива и е одобрена от Католическата църква през 1950 г. от папа Пий XII. През 1982 г. Йоан Павел II я превръща в персонална прелатура с апостолическата конституция Ut sit, тоест юрисдкицията на нейните собствени епископи обхваща членовете на Опус Деи, независимо от географското им местоположение; бел.пр.

[17] Вж. бел. 4 по-горе. Вж. също: http://www.fpfe.org/

[18] Vox  (често стилизирано като VOX) е дясноконсервативна политическа партия в Испания, основана през декември 2013 г. от бивши членове на Народната партия, бел.пр.

[19] Вж.: http://congresomundial.es/

[20] Вж.: http://www.worldcongressoffamilies.org/contact.php

[21] По-късно тази организация се преименува на Алианс за защита на свободата, вж. бел. 40 по-долу. Вж. също: https://www.sourcewatch.org/index.php/Alliance_Defense_Fund

[22] Американският съюз за граждански свободи (The American Civil Liberties Union (ACLU)) e американска организация, която работи със съдилища, законодатели и общности в защита на индивидуалните права и свободи, гарантирани от законите и Конституцията на САЩ; бел.пр.

[23] Вж. http://citizengo.org/hazteoir

[24] Вж. https://www.actuall.com/

[25] Вж. http://www.publico.es/sociedad/hazte-oir-sacara-tercer-autobus.html

[26] Вж. http://www.publico.es/sociedad/70-eurodiputados-piden-bruselas-tome.html

[27] El Yunque (бълг. Наковалнята) е тайно общество в Мексико, превърнало се в национална политическа сила, чиято цел е да “защитава католическата религия и да се бори със силите на Сатаната, независимо дали с насилие и убийства” и да установи царството Божие в земите под управление на Мексиканското правителство, подчинявайки ги на повелите на Католическата църква чрез инфилтриране на своите членове на най-високите нива на политическата власт. Смята се, че е създадено през 1950 г. от богати бизнесмени и политици; бел.пр.

[28] Вж.: https://www.elconfidencial.com/espana/2014-05-30/una-jueza-destapa-los-vinculos-entre-la-secta-secreta-el-yunque-y-los-ultras-de-hazte-oir_138569/

[29] Испанската епископална кнференция е административна институция, състояща се от всички епископи на диоцези в Испания в общение с Папата и на негово подчинение. Нейното предназначение е съвместно осъществяване на някои пастирски функции на епископата за вярващите на нейната територия, под общ закон и статути, за да популяризира живота на Църквата, да заздрави нейната евангелизаторска мисия и да осъществява по-ефективно по-висшето благо, към което Църквата се стреми; бел.пр.

[30] “Нероденото дете” е термин, използван от консервативните и фундаменталистко-религиозни групи, противопоставящи се на аборта, с който обозначават ембрионите за по-драматичен ефект при сравненията на аборта с убийство, които използват за целите на своята пропаганда; бел.пр.

[31] Вж. бел. 3 по-горе.

[32] Вж.бел. 4 по-горе.

[33] Асоциацията на адвокатите християни в Испания подава жалба срещу кмета на Барселона Ада Колау и срещу поетесата Долорс Микел, автор на еротизирана версия на молитвата “Отче наш”. Според асоциацията Ада Колау е извършила престъпление, като не е изпълнила задълженията си да преследва престъпления по чл. 408 на Наказателния кодекс и е позволила и аплодирала изпълнението на “богохулно” стихотворение от Микел по време на Наградите на град Барселона. Асоциацията подава жалба и срещу Долорс Микел за обида на религиозните чувства по чл. 525.1 от Наказателния кодекс; бел.пр. Вж. също: http://www.publico.es/politica/abogados-cristianos-denuncian-fiscalia-ada.html

[34] Вж. бел. 2 по-горе. Вж. също: http://www.publico.es/politica/audiencia-madrid-desestima-anular-absolucion.html

[35] Вж.: http://www.publico.es/actualidad/centro-tomas-moro-asociacion-cristianizadora.html

[36] Вж.: http://www.publico.es/actualidad/centro-tomas-moro-acusa-clinica.html

[37] Вж.: http://www.publico.es/espana/prision-carlos-morin-mujer-y.html

[38] Вж.: https://twitter.com/tamayoleonor?lang=en

[39] Вж.: https://www.womenworldplatform.com/es/inicio

[40] Алианс за защита на свободата (на англ. Alliance Defending Freedom (ADF), известен преди това като фонд “Алианс за защита” (на англ.Alliance Defense Fund), е американска консервативна християнска неправителствена организация, която се занимава със застъпничество, обучение и фондонабиране по въпроси, свързани със “религиозните свободи, светостта на живота, брака и семейството”. Седалището й се намира в Скостдейл, Аризона, откъдето ръководи Центъра за академична свобода. Има още четири клона в различни американски градове. Организацията е смятана за група проповядваща омраза и е една от най-добре организираните и влиятелни християнски лобистки организации в САЩ, пропагандираща криминализиране на хомосексуалността и отказ на здравни услуги на ЛГБТИ хора, която разпространява влиянието си и по света. Техни представители участват на конференцията срещу т.нар. “джендър идеологията”, организирана от Hazte Oír и провела се в Мадрид през февруари 2017 г., на която е приета т.нар. Мадридска декларация, осъждаща “джендър идеологията”, която бе широко популяризирана в България от някои медии, водещи кампания срещу Истанбулската конвенция; бел.пр. Вж. също: http://www.truthaboutadf.org/

[41] Европейският център за право и справедливост (на англ. the European Centre for Law and Justice) представя себе си като международна неправителствена организация, занимаваща се с промоция и закрила на правата на човека в Европа и света, която основава своите действия на “духовните и моралните ценности, които са общо наследство на европейските народи и са в основата на индивидуалната свобода, политическата свобода и върховенството на правото, върху които се основава всяка истинска демокрация” (цитирайки Преамбюла на Статута на Съвета на Европа). Според журналистически публикации обаче, зад реториката за правата на човека се крие консервативна политическа програма, стремяща се да ограничи сексуалните и репродуктивни права на жените и ЛГБТИ хората. Европейският център за право и справедливост е клон на Американския център за право и справедливост, основан от телеевангелиста Пат Робъртсън и определян от либерални политически анализатори като “главната организация, ангажирана с това да гарантира, че конституциите и законите в африканските държави криминализират хомосексуалността”. Европейският център за право и справедливост, заедно със свързания с него Славянски център за право и справедливост изразяват публична подкрепа за руския закон срещу “гей пропагандата” през 2013 г. Освен това, те подкрепят и криминализирането на богохулството след протеста на “Пуси райът” в Русия през 2012 г., а един от адвокатите на Славянския център за право и спраделивост участва в писането на чернова на този закон; бел.пр. Вж. също: https://eclj.org/

[42] Център за семейството и правата на човека, известен като С-FAM (на англ. Center for Family and Human Rights) е американски тинк-танк, основан през 1997 г. с цел да проследява и влияе върху политическите дебати в Обединените нации и други международни институции. Преди това се подвизава под името Католически институт за семейството и правата на човека и описва собствената си мисия като “закрила за живота и семейството на ниво международни институции и популяризиране на този дебат”; бел.пр. Вж. също: https://c-fam.org/

[43] European Dignity Watch (EDW) (на бълг. Европейски наблюдател за човешкото достойнство) представя себе си като неправителствена организация със седалище в Брюксел, основана през 2010 г., която “защитава основите на свободното общество: фундаменталните свободи и отговорности, брака и семейството, и закрилата на живота от зачатието до естествената смърт”. Организацията се занимава с разпространение на информация и обучение за лобиране, активна е на европейско ниво и работи с европейските институции. Според публикации в медиите, всъщност организацията е свързана със и финансирана от американски неоконсервативен инвестиционен фонд, вж.: https://euobserver.com/lgbti/116769; бел.пр. Вж. също: http://www.europeandignitywatch.org/

[44] Нови жени за Европа (на англ. New Women for Europe) представя себе си като организация шапка, която предоставя платформа на различни женски асоциации за влияние върху европейските политически процеси. Тя развива мрежа от женски организации в различни страни от ЕС и работи за тяхното представителство в европейските институции, особено в Европейския парламент; бел.пр. Вж. също: http://www.newwomenforeurope.org/

[45] Обсерватория за прояви на нетолерантност и дискриминация към християните в Европа (на англ. the Observatory of Intolerance and Discrimination against Christians in Europe) изпълнява мисията да “допринася за Европа, в която християните могат напълно да упражняват своите фундаментални права на свобода на вероизповеданието, съвестта, словото и сдружаването, без страх от репресии, цензура, заплахи или насилие”; бел. пр. Вж. също: http://www.intoleranceagainstchristians.eu/

[46] Католическата асоциация на пропагандистите (на исп. LAsociación Católica Nacional de Propagandistas) е частна асоциация на испански католици, посветили се на пропагандиране на католическата вяра и апостолска дейност, на създаване на лидери, които да насочват обществения живот и социалните и политически действия на католиците и да играят катализираща роля. Организацията е основана през 1909 г. от йезуитския свещеник Анхел Аяла; бел.пр. Вж. също: http://www.acdp.es/que-es-la-acdp/

[47] Университетът „Абат Олиба СЕУ” е частно висше училище в Барселона, Испания, основано през 1973 г. като Колеж „Абат Олиба”. През 2003 г. Парламентът на Каталуния одобрява превръщането му в университет. Наречено  на името на Абат Олиба, граф на Берга и Рипол, епископ на Вик, основател на бенедиктинското абатство „Санта Мария де Монсерат”; бел.пр.