Защитата на отвореното общество. Необходима е повече страст на страната на демокрацията

Публикуваме интервюто на Маркус Пиндур от Германското обществено радио  с Ралф Фюкс, директор на Институт “Либерална демокрация”, в рубриката “Откровен разговор”, 18.11.2017

Текстът е предоставен на Маргиналия от Румяна Станкова, преводач на книгата на проф. Улф Брунбауер „Социалистическият начин на живот. Идеология, общество”.

Маркус  Пиндур: Когато Карл Попър през 1945 г. публикува своя труд “Отвореното общество и неговите врагове”, на всеки е било ясно, с кого британският философ от австрийски произход урежда сметки – с тоталитарните режими на нацизма и съветския комунизъм. Либералният труд на Попър, посветен на демокрацията и правовата държава, все още се откроява като политически мемориал-предупреждение, и в същото време като философски инструментариум от историята на западните идеи. Мнозина мислеха, че либерализмът в историко-философски смисъл, с края на Съветския съюз е победил невъзвратимо. Американският интелектуалец Франсис Фукуяма дори прогласи края на историята. Обаче се получи друго.
За първи път от 1920-те години насам демокрацията, правовата държава и правата на човека отново са застрашени – дори в сърцето на Европа и дори в центъра на американската демокрация. Добър ден, господин Фюкс.

Ралф Фюкс: Добър ден, господин Пиндур.

Маркус Пиндур: Вие създадохте свой собствен мозъчен тръст, Център „Либерална модерност”. Тази година публикувахте книга, озаглавена “Да защитим свободата”. През 1989/90 мислехте ли, че свободата, демокрацията и правовата държава може някога отново да се окажат в положение на отбрана?

Ралф Фюкс: Не вярвам. Ако правилно си спомням, аз тогава също бях обхванат от еуфорията на големия демократичeн подем, който видяхме в сърцето на Европа и също извън нея, като си спомням, че в същото време и в Китай се зароди голямо движение за свобода и демокрация, което тогава беше задушено с кръв на площад “Тянанмън” в Пекин [3] с танкове и десетки хиляди убити. Значи, това беше време, когато имаше този глобален подем към демокрацията, човешки права и самоопределение.

Разбира се, ставаше въпрос също за материални интереси, за присъединяване към западното общество на благоденствието, но никога не се касаеше само за банани, както тогава Ото Шили [4] по телевизията показваше банани на гражданите на ГДР, което за мен беше много унизително. А в действителност ставаше въпрос за духа на свободата.

Обаче много по-рано вече се появиха първите пробойни, които ние вероятно не сме взели достатъчно сериозно, например от 1992 г. – войната в бивша Югославия, която беше една етно-националистическа война с етнически прочиствания и кланета, където вече стана ясно, че това далеч не е края на историята, че по никакъв начин либералната демокрация сега не е победила в цял свят и всички са на път към мирно съвместно съществуване – а това, че ние и преди и сега живеем в един много конфликтен свят. И оттогава съществува все по-засилващо се противодействащо опозиционно движение също и на международно ниво, нараства самоувереното присъствие на авторитарни сили като Китай и Русия и Иран, междувременно също Турция под управлението на Ердоган.

И обезпокоителното е, че точно това опозиционно движение междувременно зае място във вътрешността на западните демокрации. Брекзит и Тръмп бяха там, така да се каже, последните предупредителни сигнали.

Маркус Пиндур: Да се обърнем към Центъра за либерална модерност, както го кръстихте при създаването му. Каква трябва да е неговата задача?

Ралф Фюкс: Името му навежда на мисълта, че от наша гледна точка дебатът, от гледище на либералната демокрация, главната линия на дебата понастоящем е международна и обществено-политическа, а вероятно ще бъде също и през следващите години.

Нас ни вълнува въпроса как може отново да се засили одобрението, може би дори вдъхновението за либералната демокрация. И моето предположение е, че това е по-малко въпрос на политически институции. Разбира се, може да се обсъжда въпроса, дали имаме нужда от още по-пряка демокрация, може би също референдуми на федерално ниво. Обаче мисля, че не това е слабата точка, а по-скоро са обществено-политическите въпроси, които понастоящем предизвикват нарастващо безпокойство у нас.

Какво влияние има глобализацията върху сигурността на работните места и върху доходите – като се стигне до средните слоеве от населението? Какво се случва всъщност с дигиталната революция? Ще доведе ли автоматизацията и навлизането на роботите в промишленото производство и изкуствения интелект до това, че все повече квалифициран труд ще се измества от машини или от цифрови технологии.

Същевременно много хора ги занимава въпроса: с колко междуконтинентална миграция можем да се справим? Какво ще стане, когато още повече хора се насочат от Африка или от Близкия изток към Европа и Федералната република? Това са също културни промени между мъж и жена, бракът за всички, упадъкът на патриархата.

Всичко това са преломни промени, които по мое мнение също изискват нови политически отговори. И ние през последните години може би доста много се базирахме на основния либерален консенсус. Глобализацията е една прогресивна история, европейска интеграция, мултикултурно общество, това са въпроси, които според мен изискват нов обществен договор.

Маркус Пиндур: Вие скицирахте сега някои проблемни области, в които искате да бъдете активни. Нека да направим сега малка крачка назад и тази атака върху модерността, която се извършва точно тук, това авторитарно движение, което съществува при нас в Германия, междувременно обаче също е и международно движение.
От кои посоки се извършва тази атака върху либералната демокрация?

Ралф Фюкс: От съвсем различни посоки. При нас се осъществява авторитарна модернизация, каквато приблизително се случва в Китай, и досега тя беше икономически сравнително успешна. Въпросът е дали това може да стане също и в бъдеще, следователно, дали един авторитарен режим е в състояние всъщност да осъществи прехода към едно модерно общество на знанието, което почива на иновации, на наука, на висока степен на собствената активност на обществото.

В същото време съществуват изключително антимодерни движения като ислямизма, който наистина е насочен не само срещу демокрацията, а срещу цялата идея на модерността, независимо дали това е равноправието на жената, дали е свободата на науката или  свободата на религията, което поставя под въпрос всичко онова, което по принцип след Просвещението се смята за демократични ценности и все повече се практикува понастоящем.

И в нашите собствени общества имаме тези ксенофобски националистически авторитарни движения. Те обещават сигурност чрез изолация и чрез оттегляне в хомогенната национална общност. Това също не е ново движение, а то има много дълбоки корени в европейската политическа и духовна история. През 20-те години това беше голямо противоборство. Това се завръща днес в известен смисъл. И сега също за първи път имаме нещо като десни интелектуалци във Федералната република, следователно хора, които сега не могат да бъдат изтикани просто в ъгъла на наивните дебили. Това са образовани, красноречиви хора, които се опитват да предоставят теоретична платформа.

Маркус Пиндур: Които се позовават на Карл Шмит [5], философът на 20-те години.

Ралф Фюкс: На Карл Шмит и идеята му за хомогенно общество, както и неговата политическа концепция, която гласи: политиката е отношението приятел-враг. Тогава всичко опира до въпроса кой кого побеждава. Компромисът е нещо унизително. И че парламентаризмът всъщност е упадъчна заблуда спрямо една силна държава, която представлява единството на народ и управление.

Маркус Пиндур: Казахте, че това презрение на популистите към демокрацията и също успехът, който те постигат при това, може да се обясни не само с материални и социални проблеми. Вие също използвате психологически обяснения в своята книга, като цитирате при това Карл Попър. Ще прочета накратко: “Основният идеал на героичните хора е атака срещу идеята за самия граждански живот. Той е заклеймeн като банален и материалистичен заради поддържаната от него идея за сигурност.” “Живейте опасно!” е неговата повеля.
Можете ли да преведете това тук и сега? Как би могло това да се приложи към днешната действителност?

Ралф Фюкс: Аз мисля всъщност, че предимно във вестникарските статии, които са малко като един вид сеизмограф за нови интелектуални течения и настроения, може да се наблюдава нещо като пресищане от скуката на гражданската демокрация и нарастващ отново копнеж по радикалното, по екзистенциалното, по героичното. Понеже има салонно-болшевишки философи като Жижек [6], които все още са любимо дете в много германски рубрики, които сега откриват ленинизма отново, и действително поддържат тази основна линия на презрение спрямо гражданската демокрация, която обаче същевременно е много елитарна. Това напомня именно на теченията през 20-те години и 30-те години – като Юнгер [7], или Шпенглер [8] или Хайдегер [9], които отдават почит на идеала на войнствения човек и презират това комерсиализирано и светско гражданско всекидневие.

Мисля, че отново има нужда от повече страст на страната на демокрацията, страст за каузата на свободата и демокрацията, а също готовност да влезем в конфликт, вместо да прикрием всичко.
Обаче в същото време трябва да внимаваме много, като защитаваме гражданските основи на политическия дебат, например, ненасилието и зачитането на политическия плурализъм, включително пред мнението на другите. Демократичната политика не се аргументира с абсолютни истини.

Маркус Пиндур: Да, там има толкова много, вие заговорихте вече за това, също в социалните медии в момента се води битка. Вие също се насочвате определено в социалните медии с Център “Либерална модерност” и също искате да действате там.
Мислите ли, че това ще промени общия дискурс? Или това ще го повдигне на друго техническо ниво?

Ралф Фюкс: Това е големият въпрос, разбира се също и за нас. Искам да кажа, че сме малък проект с оскъдни ресурси, с шепа хора. Ние не страдаме от мания за величие, че можем да преобърнем целия обществен дискурс, казано красиво на нов немски, да обърнем обществения дебат с главата надолу.

Независимо от това за нас стои въпроса: Излизаме ли извън либералния балонен филтър с това, което произвеждаме като идеи, аргументи, принос към дискусиите? И така, наистина ли успяваме да водим обществен дебат, който излиза извън средата на онези, които вече са убедени? Това е структурен проблем на тези дигитални медии.

Първоначално мислехме, че това ще доведе до огромно разширяване на демократичната публичност. В действителност това доведе до все по-засилващо се парцелиране. В Интернет има съсловия, които всъщност комуникират само със себе си, които или изключват другите, или ги възприемат от самото начало като врагове.

И големият въпрос е, как да се води отново политически дебат, който да обхване обществената среда. Това не означава пълна хармония, а поне отново да водим дебат помежду си. Това също е нарастващо предизвикателство пред политическите партии. Как те  всъщност ще излязат от собствената си среда?

Маркус Пиндур: Как да се излезе от средата, разбира се е въпрос, но от друга страна, въпросът е също: че може да се достигне само до тези, които все още са достъпни. И оправдано може да се постави въпросителен знак за това, колко от тези, които са свързани с левите и десните популисти, действително още са достижими. Какво мислите?

Ралф Фюкс: Вярвам, че генерален отговор на това не може да се намери. Със сигурност има твърдо ядро ​​от извършители на престъпления по убеждение, които са се преградили срещу всяко съмнение и срещу всеки аргумент, значи, теоретици на конспирацията например, хора, които са твърдо убедени, че светът се ръководи от зли сили – дали те сега са американският или еврейският финансов капитал, или партиите всъщност са само едни егоцентрични обединения, които мамят населението. Много трудно е да се достигне до такива хора.

Обаче мисля, че има голямо междинно поле от хора, и дори демонстрантите от “Пегида” [10]  на изток, които още са достъпни за дебат, който от една страна да приемe сериозно това, което задвижва тези хора, а не да ги поставя от самото начало в дяснорадикалния или във фашистки ъгъл, обаче без да пригласяме на това, което говорят. Това е всъщност голямото изкуство. Как да започнем отново разговор с хора, които казват: “Аз не съм съгласен с цялата посока, аз съм против глобализацията, аз съм против космополитната имиграционна и бежанска политика. Аз съм и срещу гей браковете?”

Това са позиции, които поначало са ни чужди. Но ние не трябва да реагираме на тях, като казваме: Вие нямате съвсем никакво легитимно място в един демократичен дебат.

Маркус Пиндур: Това действително ли е така? Според мен, не трябва ли да кажете на тези хора: Който избира “Алтернатива за Германия” (AfD), той избира тази партия, която не се справя с това, да изключи от своите редици един лъжец за Холокоста.

Ралф Фюкс: Да, разбира се. Конфронтацията с “Алтернатива за Германия” (AfD) и с фигури като Хьоке [11] и още повече – бих казал – г-н Гауланд [12], който играе там изключително злополучна роля, и взема участие против по-доброто познаване на този исторически ревизионизъм.

Аз не съм за това – дебатът да се размие по някакъв начин и различията да се заличат, а по-скоро трябва отново да се разгледат мотивите, които стоят зад тези протестни гласове. Че хората се страхуват от декласиране, от социален упадък, че искат да знаят как дори и във  време на бурни промени политиката може да гарантира сигурност за по-голямата част от населението, как можем едновременно да осъществяваме хуманитарна имиграционна политика и да прилагаме демократичните норми на нашия Основен закон [Конституцията на Германия – бел. прев.]. Това са въпроси, които задвижват не само шепа десни екстремисти, но очевидно имат резонанс в по-големи части на обществото.

Вярвам, че този дебат ще бъде спечелен, на първо място когато демократичните партии извършат своята домашна работа. И задачата на политиката е да води, да управлява промените и да дава отговор на промените, на които сме изложени понастоящем.

Когато хората имат усещането за загуба на контрол, и че политиката всъщност се е оттеглила и вече не се занимава с такива неща като укриване на данъци, или че просто приема имиграцията като вид природен феномен – тогава нещата стават критични.

Маркус Пиндур: Казвам не в партийно-политически, а в историко-философски смисъл. Така че тези, които се идентифицират с правовата държава и демокрацията, ако ги поставя просто от дясно до ляво – за какво може да ги приветстваме, какво извършват сега, с какво трябва да се справят ?

Що се отнася до социалните и материалните проблеми, просто трябва да признаем, че при международно сравнение ние живеем в невероятно осигурено общество. Какво друго може да се направи тук? Трябва ли да се насочим към основния доход?

Ралф Фюкс: Да, това е вярно за настоящето. Обаче не е установено, че това се отнася също и за бъдещето. Настъпват огромни промени за нас – например в автомобилната индустрия.
Как да управляваме прехода от конвенционалните горивни двигатели към електромобилите? Това е огромна промяна. Нейната стара технологична компетентност върху която тя е изградила своята международна пазарна мощ, ще бъде радикално обезценена.

И въпросът е: Колко бързо ще осъществим този преход към изцяло нова задвижваща технология, нови горива – дали това ще е водород, технология на горивните клетки или електрически мотор с батерия, въпросът отново може да се остави отново. Автомобилната индустрия е подложена на огромна промяна. Старият им технологичен опит, на който BMW и Mercedes са изградили международната си пазарна мощ, се обезценява изцяло. Това има последици също и за работните места. Производството на електрическия двигател изисква много по-малко човешки труд, отколкото този на сложния двигател с вътрешно горене.

И това важи и за други отрасли, особено на фона на цифровата революция. Въобще не е ясно каква част от квалифицираната човешка работа ще бъде заменена в бъдеще от интелигентни машини – дори и в такива професионални отрасли, за които доскоро човек не можеше дори да си представи. Независимо дали са лекари или счетоводители или данъчни консултанти, всичко може да бъде до голяма степен дигитализирано.

Как обществото ще се справи с такава промяна, която може да означава, че данъчното облагане на трудовите доходи не може вече да бъде основата на системите за социално осигуряване?
Трябва ли да се насочим към основния доход? Имаме ли нужда от други форми на участие на широки слоеве на обществото в продуктивния капитал? Какво трябва да направим, за да инвестираме в повече образование и квалификация, за да направим способни хората да боравят активно с тези промени?

Всичко това са въпроси, които понастоящем са недостатъчно представени в политиката, но те занимават все повече хора в обществото. Следователно: как да направим така, че да свържем откритостта за промените с основната потребност от принадлежност и стабилност, което за много хора очевидно е от основно значение, за да не се чувстват те предадени.

Не вярвам, че може просто да се каже, че ние сме толкова добре, че това статукво може просто да бъде продължено и в бъдеще. Това определено съвсем не се отнася за изменението на климата и екологичните предизвикателства. Изправени сме пред епоха на промени. И политиката трябва да бъде в състояние да ги разработи и да създаде рамката на реда, в която компаниите и гражданското общество тогава да могат да се движат свободно.

Маркус Пиндур: Всички говорят за специалната роля, която играе образованието в това отношение, за себеовластяването на гражданите и при еманципацията на индивида.
Когато се огледам сега в Германия и след това си представя колко много, или колко малко се инвестира в образованието, и ако например в провинция Берлин разгледам състоянието на училищата, обаче също и това в Нордрейн-Вестфалия, и когато тогава погледна към такива експерименти, които са непълно финансирани, които може би са замислени умно като включване, обаче те просто трябва да бъдат подкрепени с персонал. Което просто е твърде евтин начин в политиката.

Ралф Фюкс: Много важна точка. Състоянието на много училища всъщност е трагедия. И това е прекалено изискване не само за учащите се да влизат в такива разрушени сгради и мръсни тоалетни … Това винаги представлява форма за това, че важността на образованието изобщо не се оценява. Посланието е, че и самите тези деца не са оценени.

Наистина съм убеден, а аз бях сенатор в Бремен, понеже имам малко опит в държавната политика, беше грешка, че насочихме основно консолидацията на публичните бюджети, като при това бяха изключени инвестициите в публичната инфраструктура. Социалната държава всъщност не е демонтирана, а социалната квота дори се е повишила в публичните бюджети. Инвестициите са намалени драстично. И това има последици конкретно за състоянието на нашата образователна система, или също за нашата транспортна система, или за културните институции.

Това значи, че ние се нуждаем отново от повече инвестиции в обществени блага, в инфраструктурата на една демократична република, образование и възпитание, култура – до обществения транспорт, за атрактивна местна и магистрална транспортна система, което наистина да предлага алтернатива на автомобила.

Ако отидете в Швейцария, например, хората там се гордеят с тяхната железница, която наистина е технически шедьовър в Алпите. И виждат това като републиканско постижение. И много от нашите обществени институции, като театри и музеи, са построени в началото на 20-ти век от уверено в себе си гражданско общество, което отново се намира в тях.

Следователно, има нужда от обществени организации и обществени институции, в които демокрацията може да се намери отново, в които гражданите се намират отново, и с които могат да се гордеят. Това означава, че трябва да поставим други приоритети в публичните бюджети. Много по-малко решаващо е дали Hartz IV [14] e с десет или петнадесет евро повече или по-малко, или детските са пет евро, а решаващо е колко инвестираме в детските градини. Това се отнася за съдбата на децата, и за непривилегированите семейства е много по-важно.

Маркус Пиндур: Същевременно ние се движим винаги при всички тези въпроси на ограничено национално ниво, което се свързва неразделно с международното ниво – независимо дали е икономическата конкуренция, или научната конкуренция.
И мен лично винаги ме изненадва, че заплахите отвън, вътре в Германия се измерват с много различна мярка. Русия често се коментира с мекост и сдържаност. Веднага щом като САЩ влязат в играта, дали за NSA [15] или за TTIP [16], тогава истерията често не познава граници. Виждате ли и оценявате ли това също по този начин?

Ралф Фюкс: Е, аз идвам от този етап на студентското движение, когато минавахме през улиците под мотото: «САЩ e ЗАДНИК». Това очевидно беше необходимост, да се тласне САЩ в традицията на националсоциализма и същевременно да се освободи от собствената си история.
Има действително един антиамериканизъм с топло местенце в Германия, който има много дълга традиция до началото на 19-ти век срещу Америка като мултиетнически кипящ котел, срещу комерсиалното общество, срещу така наречената повърхностност на американската цивилизация. И срещу тях – немската дълбочина, романтиката, която тогава отново ни  свързва с Русия, и която всъщност винаги е смесица от сантименталност и бруталност.

Което до днес играе роля в политическия дебат, особено сред онези, които биха искали да видят една ос Берлин-Москва като алтернатива на Трансатлантическия алианс.

Маркус Пиндур: Вие също подписахте манифест, в който се казва: Въпреки всичко, Америка! – Това не е лесно с настоящия американски президент.

Ралф Фюкс: Затова се казва “Въпреки всичко”, следователно, ако е необходимо също срещу Тръмп. Бедствието е – и това е наистина една драма с въздействия, която съвсем не можем да не вземем под внимание, че в Америка се в момента на власт е президент, който най-дълбоко пренебрегва американските ценности, именно тези либерално-демократични ценности, също и международния ред, или поне не разбира реда, който до голяма степен беше установен от Америка след Втората световна война – с Обединените нации, с международното право, с всички тези международни организации.

Какво въздействие ще има, това зависи преди всичко, разбира се, от това дали Тръмп е само временно или дали това наистина означава продължителна нестабилност на американската политика и тогава също на общественото развитие в САЩ.

Все още не вярвам в това, защото съпротивата срещу Доналд Тръмп е огромна – до вътре в  Сената, на местно ниво, в икономиката, в американската културна индустрия. Надявам се много на способността на Америка да се самокоригира, което тя е доказвала винаги отново.
Загрижен съм за политическа концепция на Запада, точно за този проект на либералната модерност. Той продължава да противоречи на политиката на Запада, което, разбира се, не е права линия. Обаче това е много мощна идеологическа сила, тази идея за свобода и демокрация и отворени общества. И е още по-важна днес като подкрепа за демократичните движения по света.

Те се нуждаят от съюзник в Европа и Америка.

Ако това изчезне, тогава ще стане доста тъмно.

Маркус Пиндур: Историята не се повтаря, обаче тя ни дава мащабите. Наред с други неща, ние преодоляхме икономическата криза през 2008 г., защото научихме поуките от Световната икономическа криза, започнала от 1929 г. Какви поуки от онова време трябва да вземем в сблъсъка с враговете на демокрацията, свободата и правовата държава?

Ралф Фюкс: От една страна мисля – решителност, която също може да се определи като демокрация, която е способна да се отбранява. Следователно: никаква фалшива толерантност към антидемократичните идеологии и движения, независимо дали те са радикални ислямистки или десни или леви екстремистки движения, и преди всичко толерантност – когато става въпрос за ненасилие.

Ненасилието на политическия сблъсък трябва да се защитава, ако е необходимо и чрез наказателното право. Всъщност се касае за центъра на гражданската политическа култура. И в същото време, ние трябва да попречим на нашето общество да става все по-разделено. Разбира се, по онова време националсоциализмът нямаше да спечели без масовото обедняване вследствие на Световната икономическа криза, като обедняването беше проникнало далеч навътре в средните слоеве на населението, и поради паниката, която предизвика това.

Това означава, че въпросите за сплотеността на обществото, за повече възможности за справедливост, за по-голямото социално участие, дори във времена на големи икономически и технически промени вече са основни, когато човек иска да защити либералната демокрация. Ние не трябва разиграваме свобода и сигурност един срещу друг.

[1] AfD [Alternative für Deutschland] – Алтернатива за Германия/АзГ, консервативна и евроскептична партия в Германия, основана през 2013 г., която на парламентарните избори на 24.9.2017 г. печели трето място и влиза като трета по численост партия в Бундестага.

[2] Карл Попър – Британски философ и професор в Лондонското училище по икономически и политически науки, смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на 20 век и защитник на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него “Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за “истина”, а по-скоро се опитват да установяват закони и институции, които позволяват на хора с различни възгледи да живеят заедно в мир.”

[3] Тянанмън – Площад в Пекин, известен със смазването на студентските протести на 4 юни 1989 г., когато на площада излизат танкове на Народната освободителна армия на Китай и убиват протестиращи за демокрация китайски студенти.

[4] Ото Шиле – Федерален министър на вътрешните работи на Германия в кабинета на канцлера Герхард Шрьодер. Член на Социалдемократическата партия на Германия (SPD).

[5] Карл Шмит – Германски юрист и политически теоретик, главно в областта на ефективното осъществяване на политическата власт, заради неговите връзки с националсоциализма е наричан “коронния юрист на Третия райх”.

[6] Жижек – Словенски писател, социолог, философ и културолог с леви убеждения и е повлиян от Маркс, Хегел и Шелинг.

[7] Ернст Юнгер – Германски писател, философ, офицер и ентомолог. Освен с множество дневници и романи е известен най-вече със “Стоманена буря“, където са описани неговите преживявания през Първата световна война.

[8] Освалд Шпенглер – Германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата. Неговият основен труд “Залезът на Запада” (Der Untergang des Abendlandes) е историческо произведение, синтез на политикономия, политика, наука, математика, скулптура и музика. Значимите култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми – те се раждат, развиват, угасват и умират. На базата на изведената от него закономерност прави своя извод за европейската цивилизация. Според него западната култура вече е преминала към фаза на неизбежен творчески упадък.

[9] Мартин Хайдегер – Германски философ, прочут с книгата си “Битие и време“.

По времето на нацизма Хайдегер приема официалната идеология и сътрудничи с властта. Поради тази причина след края на Втората световна война за кратко му е забранено публичното преподаване. Към средата на 50-те години той си отвоюва наново признание и до края на живота си е считан за един от значимите немски философи.

[10] Пегида [Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада] – Движение в Германия, основано в Дрезден през октомври 2014 г., чиято цел е борбата с това, което движението смята за «ислямизацията на Европа» и против имиграционната политика на правителството.

[11] Бьорн Хьоке – Бивш виден член на партия Алтернатива за Германия (AfD), изключен от партията след негов коментар, че Германия “трябва да сложи край на традицията за признаване и изкупване на вината за нацисткото си минало”.

[12] Александър Гауланд – Германски политик, журналист и юрист, председател на парламентарната група на партия Алтернатива за Германия (AfD) в Бундестага от септември 2017 г. и зам.-председател на партията от юли 2015 г. Призовава границите трябва да бъдат затворени, а мигрантите да бъдат връщани в родните си страни, и Германия “да си върне миналото”.

[13] CSU [Christlich-Soziale Union] – Християнсоциалeн съюз (ХСС) – Дясноцентристка политическа партия в Германия. В Бундестага със сестринската си партия Християндемократически съюз (ХДС) образува единна парламентарна група. Влиза в групата на Европейската народна партия в Европейския парламент.

[14] Hartz IV (Харц IV) – Закон за социални помощи за дълготрайно безработни в Германия

[15] NSA [National Security Agency/ NSA] – Агенция за национална сигурност на САЩ

[16] TTIP [Transatlantic Trade and Investment Partnership] – Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), планирано за 2016 г. споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ.

Превод от немски език: Румяна Станкова

Снимка: Демонстрация на привърженици на Ангела Меркел в Дюселдорф в навечерието на изборите през 2017 г.

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.