Няма нищо по-хубаво от лошото време, или как хората се себеоткриха като граждани

 

Ако си мислите за лошите събития като за дъждовно време –може да докара само простуда и е по-добре да си стоите вкъщи, лъжете се! Един противоречив български писател е написал книга „Няма нищо по-хубаво от лошото време!“Съдържанието й е невзрачно, но заглавието – поучително. Може политическият климат да се опитва да закотви на топло вкъщи консуматорът на бира и чипс, но непокорните все повече правят друг избор. Нещо като Априлското въстание: челядта на чорбаджи Марко стои под дебелата стряха и пие вино, а неколцина тръгват на бунт. Априлското въстание е първият неуспял граждански бунт в България, но прокарва пътя към свободата.

 

                        Капка по капка дъжд става

Преди година когато питат журналистите „хей, вие не сте граждани, как може да мълчите пред безобразието на властта!“, те отговарят” ние сме вестникари и телевизионери, а не активисти!“ Съвсем наскоро един гост от организацията „Репортери без граници“ повтаря авторитетно същото. Медиите да си гледат работата, да снимат, пишат и предават новини. Вие не сте улицата, вие не сте гражданите, е мисълта му. Понякога и авторитетите говорят глупости.

Голям процент от смислените и подривни граждани преживяват години на тотален мечешки сън. В такива точно години е проспано управлението на Симеон Сакскобурготски и Тройната коалиция. Докато идват протестите през 2013 година. Неидентифицирани гневни единици без да се подбират по цвят на партийните пристрастия, се разбунтуват от цената на тока и адресират гнева си към министър-председателя. Бойко Борисов подава оставка.  На власт идва абсурдната коалиция БСП-ДПС, подкрепяна от ултранационалистичната „Атака”. Абсолютният гаф с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС прелива чашата на недоволството. От стотици на протестите стават хиляди.  Недоволните регистрират в съда НПО със символичното заглавие „Протестна мрежа“*. Уставът им изскван от ЗЮЛЦ дисциплинира действията и дневния ред на гражданите. “Протестна мрежа” прави сайт, публикува призиви, а неговите стотици членове не напуска  площада почти цяла година.

В Университетите също тръгва процес на неправителствени обединения. В СУ започват да се събират различни журналисти и юристи, в крачка превръщайки се в активни граждани. Създава се „Харта за разграждане на плутократичния модел“/предълго име издаващо липсата на опит в писането на декларации/, която мобилизира наченките, остатъците или свежия граждански потенциал на журналисти, адвокати, правозащитници.“Хартата“ също структурира хаотичните действия на недоволните, задава и процедура как да стават оптимални исканията към властта.

През 2014 година шефът на БНБ Иван Искров силно ядосан от  “Хоризонт” заради предаванията по темата КТБ, се заканва на една журналистка. Независимостта на радиото е застрашено. Група журналисти в отговор на цензурския тренд регистрират  Дружество за защита на свободата на словото. Идеята пропада. Остава обаче здравословното усещане, че заедно колегите могат повече. Това е времето на началото на Асоциацията на европейските журналисти. Но, за да се форматира едно гражданско-колегиално обединение, трябват време и пари. Без финанси не може, технологиите са безплатни, правните услуги – не.

Затишието настъпва в контекста на привидното икономическо и материално благополучие. За две-три години.

Януари 2018-та влиза в историята като месецът на големите „сражения“и вероломни нападения в гръб. Гражданите се оказват подложени на масирани провокации по адрес на Истанбулската конвенция от лидера на ВМРО и вицепремиер в правителството на ГЕРБ . Домашното насилие нараснало пред очите на всички, се превръща в препъни камък за демократичното единство. Все по-очевидна става необходимостта да се заловят за ръце онези, които разбират кой е носителят на злото и кое е политическото му ДНК. Расисткото, ксенофобско и антициганско патриотарство на три средноголеми партии – ВМРО, НФСБ, Атака – след последните парламентарни избори управлява нагласите арогантно и системно. Гласоподавателите му се оказват  внушителен процент, на места из страната дори превъзхождащи не-националистите, либералите. Злото е снабдено с безскрупулен притежател на медии с голям тираж Делян Пеевски Видимо корпоративният играч на мейнстрийм политиката е  непоклатим, а негативните текстове в неговите медии по адрес на Европейската конвенция срещу насилие /по-известна като Истанбулската конвенция/ печелят все повече публиката. Тиражните издания имат изключителен зловреден капацитет в областта на защитата на уязвимите. Те не намират за нужно да правят първа новина от убийството на поредната жена от ревнив мъж, или да артикулират аналитично изнасилването на деца от психопати. Заедно с жълтите медии, 24 часа, Монитор, Труд, Стандарт представят случаите на удушена жена като бележка под линия, или като криминален сюжет. Напълно неглижиран е фактът, че Истанбулската конвенция предлага правен инструмент срещу побоя и нанасянето на смъртоности удари на жени, срещу изтезаването в домашни условия на деца.  Хиляди мъже и жени попадат в плен на пропагандата на “патриоти“ и свещеници от всякакви деноминации, превърнали  в своя цел битката срещу правните клаузи създадени от световния опит за превенция с побоя над беззащитните. Върховният орган в правораздаването – Конституционният съд  одобрява забраната на документа. Европа се отдалечава с бързи стъпки от младата ни демокрация.

8 конституционни съдии приемат, че Истанбулската конвенция е противоконституционна

 

Наличните женски, детски, леви, ЛГТБ, юридически, правозащитни и всякакви други тематични и не-тематични граждански организации, постепенно осъзнават огромната токсичност на процеса. ВМРО, Каракачановщината, Джамбазки, Симеонов са на път да завладеят демокрацията, както американските конквистадори са завладели Америка. Ако колонизаторите са подвиквали на местните индианци „диваци“, то Валери Симеонов, Сидеров и компания вграждат успешно в публичния дискурс думата „соросоиди“ с цел да настървят другите срещу тях. Както хората на Христофор Колумб са били убедени, че носят позитивни новини за туземците, така и националистите убеждават обществото, че либералите са отрицателно явление. Снабдени с финансова подкрепа от Русия и мощната Agenda Europe[1], борците с либерализма практикуват бойната техника на светкавичен блиц-криг срещу либералните ценности и  гражданските организации, които ги защитават. АлександърУрумовци и подобни рекламисти на националистическото, пускат в употреба ново атомно оръжие – думата „джендър“. То изплашва населението до смърт, защото е ловко съчетано с думата „трети пол“. Майки и бащи с или без дипломи, от София или малкия град, реагират с изчислена от управляващите в коалиция с ГЕРБ Обединени патриоти отзивчивост и споделеност. Героични майки воюват от сърце срещу джендър – соросоидни опасности”разпознати” в програми на училища и детски градини. Националистите изграждат същинска телена ограда, която да пази народното тяло от либералите. Телената ограда е обявена за опазващ семейните ценности „консерватизъм“. Прибавен към партийната доктрина на Каракачанов, Симеонов и Сидеров, резултатите се оказват поразително големи и, което е по-неприятно, устойчиви.

Гражданското противодействие започва в началото слабо, неуверено, хаотично.

В края на 2018-та традиционните за демократичния преход неправителствени организации стават организатори на масов протест срещу насилието над жени и в подкрепа на Истанбулската конвенция. Орлов мост приема за пореден път протеста на граждани.

 

Новият момент  е в мрежовия характер на бунта. Разрастващия се Network започва да включва женски и детски, както и екологични организации. Не само правозащитни, но и ЛГТБ сдружения единодействат. Журналисти напускат пашкула на самодостатъчност и се включват все по-пълноценно в сдобилата се с авторитет Асоциация на европейските журналисти/АЕЖ/. Довчера уединени в офисите си адвокати образуват НПО „Право и справедливост” и повеждат ключови протести.  Организации на хора с увреждания, екологични дружества съставят своите декларации и изявления, адресирани до Президента, Главния прокурор, председателя на Народното събрание, министър-председателя Бойко Борисов. Феминистките от ЛевФем внасят интелектуален и интернационален сегмент в протестните документи. Заедно с Български фонд за жените/БФЖ/ ЛевФем стават инициатори на последваща адекватно премислена съпротива на правото на аборт. Пишат яростни текстове срещу клонингите на патриотите в шоу бизнеса като печално известните Иван и Андрей и тяхното националистическо обединение „ДНК“.

През 2019 година нов разлом връхлита обществото. Той е породен от предложената за обсъждане Стратегия за защита на детето. Овладяли мътната вода на разтревожените и неразбрали родители от всякакъв социален, класов, етнически и друг произход, ултранационалистите по места и в централната власт, поредно удрят безжалостно. Битката им с либералното мислене навлиза в своя апогей. Каракачановщината се е сдобила с исторически шанс да даде последен отпор на соросоидите, окрилен от колегите му Орбан и Качински и от прекалено склонната към ултранационализъм и неофашизъм посткомунистическа Европа. Мобилизацията включва отново евангелските църкви, пасторите по махалите, както тайно и явното съдействие на Българската православна църква. Разгромът е планиран, масовизиран, електорално изчислен и отново, добре финансиран. Либералите загубват, а поражението им се превръща в истинско Ватерло. Стотиците родителски ” бунтове” срещу Стратегията за защита на детето, заедно със своето политическо и световно задкулисие, поредно спечелват. Стратегията също както Истанбулската конвенция, е спряна.

Национална мрежа за децата заедно с десетки стари и нови НПО получават висока обществена подкрепа към политиките за деца в проекта на Стратегията за детето

През 2019 година започва същинското структуриране на мащабната  гражданска Мрежа. Най-напред еврейската организация Шалом предлага за присъединяване към Манифест срещу езика на омразата. Подписването му е на 10 март, а текстът на Манифеста припомня еврейските страдания от действията на фашисткия закон за защита на нацията действал в България по време на Вт.св. Общо 18 организации записват имената си в този документ, а най- забележителен е фактът на солидарното поведение срещу расизма, антисемитизма и ксенофобията. Вчерашни самотни неправителствени бегачи на дълги разстояния на терена на защита правата на човека, женски, медийни, ромски и гей организации, заравят томахавката на егоистичното си противопоставяне и стават ЕДИН СУБЕКТ.

В Софийската Синагога е подписан  Манифеста срещу езика на омразата от ГЛАС, Маргиналия, БХК, АЕЖ, БлуЛинк и др.

Измежду новите НПО-та е Лигата на равнопоставеността. Създадена е от куп известни и не толкова известни гей организации. Заедно с Постоянната ромска конференция, Лигата събира под чадъра си довчера воюващи ромски групи, лидери, личности. В Лигата се включват и глухите хора на „Заслушай се“, осъзнали че капацитетът им ще стане видим, ако се съчетава с битката за справедливост на роми и ЛГТБ.

Последват други сдружавания на вече съществуващи организации. Номинирането на устойчиви и авторитетни НПО-та за участие в съпротивата срещу агресивния национализъм се случва в контекста на споменатия общ европейски погром над гражданския ред и ценности. Създаването на  мрежата от НПО  включва не само  неправителствени лидери, но и интелектуалци и университетски преподаватели. Всички се обявявяват за нов кодекс. Целта е възстановяване на либералната етика, преговаряне на добрите практики, преформулиране на либерализма в България. Феноменът „сдружение на сдружените“ очертава ярко новата колективна либерална етика.  В контекста на овластения протофашизъм в България самотните бегачи не искат повече да бъдат отстрелвани поединично. Идеята да се направи „общ фронт“срещу настъплението на кафяви политици и политики завладява различни поколения граждани. Шестнайсетгодишни български екозащитници, влюбени в Грета Тунберг от Швеция, избират да застанат до бащите си от поколението на Екогласност. Основава се БОЛД/Българско Общество за Либерална Демокрация/. Той отваря врати за прием на всеки желаещ да сподели кодекса и ценностите му. Това е различното – срещу агресивното националистическо  управление вече не може да се стои в масонски ложи. Намери приятел, стани единомишленик, действай. Това е новото послание.

Grass root групите неудържимо се размножават и в държавните университети и в най-отдалечени махали. Всеки стрес причинен от неадекватни действия на управляващи става причина за обединение. Срещу цензурата довела до сваляне от ефира на радиожурналистката Силвия Великова и безпрецедентното спирането на сигнала на БНР, се обявяват стотици журналисти. Те правят протест, живи вериги, но най-важното, демонстрират силата си на общност. Зад тях застават различни НПО, които преодолявайки своя тесен профил, се подписват в защита на свободата на словото. И успяват. Месец по-късно виновника за скандала в БНР е отстранен. Усещането за солидарност се увеличава, но битката с цензурата е все още предстояща.

В средата на октомври националистите от ВМРО отправят искане за закриване на Български хелзинкски комитет. Стотици декларации, подписани от лидери и индивидуални лица спират мракобесното искане. Network-ът на протеста включва евреи, роми, гейове, женски и детски сдружения. Главният прокурор Сотир Цацаров отхвърля искането на Джамбазки и Сиди. Усещането за успех отново имплицитно съдържа солидарните практики.

Което е добрата новина. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време.

*Цитираните неправителствени обединения не изчерпват многообразието им. Авторът избира ключовите НПО, участвали като инициатори и изпълнители на конкретни протестни действия

 

[1] Agenda Europe e пан-европейска, християнска екстремистка мрежа за възстаняване на „природния ред“

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).