Объркани въпроси в името на светлината

Ханука – празникът, който ще отбележим в неделя винаги ми е бил изключително труден. И затова и не така любим – ако трябва да съм честен. Не защото е сложен – по принцип. Има много други празници в календара с по-сложни истории, трудни ритуали и традиции. А Ханука е лесен – победили сме лошите и е имало чудо, и сега палим ханукията и ядем понички и мекици до припадък.

Моят голям проблем и оттам и притеснение откъм празника е, когато трябва да обясня на някой как се пали ханукията – свещника за Ханука и по-специално от коя посока. Защото не знам дали съм ви споделял, но и до днес аз не познавам ляво и дясно.

Не че ги изключвам като посоки в света. Знам, че ако застана на едно кръстовище единият ми вариант е да завия в едната посока, а другият – в другата. Но на коя от тях сме решили да дадем името „ляво“ и на кое „дясно“ – не мога да кажа. За мен ако трябва да обясня накъде отиваме използвам абсолютно достатъчните – „натам“ и „натам“, подпомогнати от ръката ми, сочеща в определена посока.

Именно това като подрастващ ме накара да нямам нуждата и желанието да науча кое се казва ляво и кое се казва дясно. И така си и остана. И връщайки се на ханукията – свещника за Ханука – той има специален начин, по който се реди и специален, по който се запалва всяка вечер. Реди се (тук цитирам по-мъдрите и ориентирани от мен): от дясно на ляво и се пали от ляво на дясно. Или иначе казано на мой език, както много ми се иска всеки път да кажа, когато някой ме попита този въпрос:

–        Редят се от насам натам и се палят от натам – насам – и с това да си реша въпроса.

Та, с наближаването на Ханука и нуждата да си припомня кое точно беше ляво и кое дясно, в главата ми изникна следното предложение – нужно ли ни е ляво и дясно. И не, това не е началото на мой нов политически проект – нямам такива амбиции – желанието ми е чисто лингвистично. Не е ли по-добре да имаме една дума и да показваме с ръце. И никога да не бъркаме.

Да, може би ще е сложно за шофьорите, които трябва да обяснят пред полицаите защо са си отнели предимство – „Аз дадох онзи мигач“ – ще каже единият, а другият ще допълни: И аз дадох онзи мигач“ – но хората ще се научат – така че това не ме притеснява.

Сега като се замисля, зад моя призив за отмяна на ляво и дясно не стои само езикова причина. Може би искам всички хора да са прави. И да не бъркат. Дори и да им коства някоя и друга неяснота. Или сбъркана обувка (защото няма да има повече десни и леви, а само онези и онези). Но ще бъдат правилни. Неясни, но правилни. Това е ценностен въпрос – дали искаме всичко да е точно и ясно, но да имаме хора, които са сбъркали (като мен) или да не ни е ясно и да се бутаме един в друг, но всеки да е прав поне за себе си и никой да не греши.

Размишлявах над това, обяснявайки как се пали свещника и за пореден път поглеждайки в записките си, за да го кажа правилно. Поглеждах и въздъхнах – ех, колко хубаво щеше да бъде да нямаше ляво и дясно…

И тогава получих въпрос:

–        А какво става, ако се наложи да обърнем свещника. И така лявото става дясно, а дясното – ляво?

–        Объркан съм – отвърнах – Можеш ли да ми го обясниш по-добре – примерно не използваш ляво и дясно – а това и това….

–        Да, разбира се – отвърна човека учуден – какво ще стане ако обърнем свещника и тогава това става онова, а онова – това?

Погледнах го. Не знаех какво да отговоря. Ето, че преди да успея да защитя пред света теорията ми за правотата без посоки, точно тя ме обърка. Как това ще стане онова, а не това и как онова ще стане това, а не пак онова. И кой решава кое е това и кое е онова? И как ще изглежда запаленият свещник така? Или онака?

Въздъхнах още веднъж и отговорих:

–  Честно казано не знам. Най-много да сбъркаш, но какво от това. Не е ли по-важно да запалиш все някак свещника? Дори и да е грешно?

– Прав си – отвърна човека.

– Прав съм – казах си аз – Но не ми е ясно.

Май имам нова теория. Май не ми е важно всички хора да са прави. По-скоро бих искал всички да имат светлина. Без значение дали ще я запалят отляво или отдясно, или откъдето и да е.

Аз може би няма да науча коя посока на коя дума отговаря, но в неделя ще се опитам да запаля една светлина повече. Защото една светлина оттук и една оттам и току виж всичко тъмно и неприятно да изчезне. Ако това се случи съм готов да преглътна и науча ляво и дясно.

Хубава и светла Ханука и си запалете първата свещ в неделя вечер.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика