Огнян Исаев: Журналистите носят голяма отговорност за допускането на враждебна реч спрямо ромите

Огнян Исаев е журналист от ромски произход. Роден е в гр. Върбица. Работи по темите гражданско образование, общностна работа и професионален дебат. Участва в процеса на създаване на политики за интеграция на ромите и периодично анализира речта на омразата в българските медии спрямо тях. Пише за ромски, български и чужди издания. Поддържа собствен блог, където може да намерите негови социални, политически и медийни анализи/коментари – www.ognyanisaev.blogpsot.com. През 2009 г. завършва бакалаварска степен по Журналистика в ШУ „Епископ Константин Преславски“, а през 2013 успешно защитава магистърска степен по Психология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Същата година се дипломира и като ученик на Българско училище за политика „Димитър Паница“ към НБУ. Специализирал е в различни европейски държави и САЩ в областта на свободата на словото, правата на човека, малцинствени въпроси. Към днешна дата е Национален фасилитатор за България на Ромския образователен фонд.

Г-н Исаев, често ли ромите са обекти на омраза днес?

Когато говорихме преди години за словото на омразата, масово хората казваха, че това не е толкова опасно – че е нещо временно. Ако се върнем известно време назад, ще видим, че преди около 15 години България се развиваше горе-долу добре. И медиите държаха добро ниво. Но въпреки това ниво, и тогава имаше неглижиране на проблемите на ромите. Имаше негативно отношение и портретирането им като нещо, което не е толкова важно. Въпреки по-високото ниво на медиите тогава, пак се говореше за ромите като за хора, които или са престъпници, или са на социални помощи; като хора, от които нищо не зависи. Няколко години след приемането ни в ЕС, нещата тръгнаха стремглаво надолу. А това, което касае по-малките групи, рано или късно рефлектира и върху всички хора.

Казвате, че преди време езикът на омразата спрямо тази малцинственагрупа се е срещал по-рядко. Кога обаче той зачести?

До появата на първата национал-популистка партия нещата бяха добре. Реториката на омразата започна да се използва поетапно. Но предпазливо и обрано. Речта на омразата се появяваше основно в либералния расистки дискурс. При този дискурс изследователите казват, че тезата се структурира без да се назовава директно, че ромите са такива или онакива, без да бъдат етикирани. Но начинът, по който се структурира тезата, води до ясно посочване на „виновника“, макар и по дипломатичен начин.

Кои са източниците на враждебна реч?

Те са ясни – политически формации, медии и т.н. Когато говорим за развитието на медиите, виждаме, че това минава през няколко етапа – от тотално отхвърляне до забвение. И изведнъж мейнстрийм партиите започват да използват този език в медиите. В следващия момент виждаме вече този език да се облича в идеология. Тоест, че това не е някаква проява, феномен. Вече се възражда идеята за национал-социализма, за фашизма.

А защо според Вас и социалистическата партия изостри своята реторика?

Това е ходене по ръба на бръснача е и гонене на определена политическа периферия от гласоподаватели. За мен това не е нещо ново, обяснимо е. Крайното крило в лявата партия е остатък тъкмо от БКП. Защото отношението на БКП към малцинствата, към различните, е било точно такова. Ромите са ги обграждали със стени, които и до ден днешен стоят. Това не ме учудва, учудва ме, че има хора в БСП, които под натиск заемат позицията на ръководството. А в политическите партии трябва да има различни позиции. Една партия е демократична, когато има различие на идеите вътре в нея.

Каква е динамиката на употребата на враждебна реч спрямо ромите след 1989-а година?

Ако трябва да разделим демократичния период, имаше три периода. Първият период е този на 90-те години, когато имаше физическо насилие срещу ромите- не само вербално от страна на медиите. И то често оставаше безнаказано, имаше и много смъртни случаи. Постепенно, когато медийната и политическата среда се нормализираха след 1997 г., започнаха да се дават положителни сигнали по отношение на тази група, но отново под външен натиск. Така до известна степен се промени и отношението на обществото. Към днешна дата обаче ние се завръщаме към зората на 90-те, когато е имало погроми, протести, побои над ромското малцинство. Ние тези неща ги виждаме и сега. Даже хора, които са на властови позиции, към днешна дата инициират междуетнически сблъсъци и ги яхват. Не е нужно това да ни го казват експерти, ние го виждаме. Те отиват и казват: „ние сме на ваша страна“. А когато има размирици между граждани, особено на етническа основа, не може правителствено лице да казва на гражданите, че е на тяхна страна. Може, когато протестът е срещу престъпността и т.н., но не може, когато протестът е срещу друга група от обществото. Така тези хора стават опасни и за националната сигурност.

Защо словотоэсе изостри след приемането на България в ЕС?

Има хора, които имат професионален интерес и икономическа полза от това да използват враждебна реч. Аз съм сигурен, че много от тези хора не вярват в много от нещата, които изричат. Но те го правят, за да печелят дивиденти.

Има ли пропуски в образователната система, които предпоставят враждебното говорене?

Образователната система, за съжаление, не прави нищо, за да развият младите хора своя потенциал. Нямаме добро кариерно, социално и професионално ориентиране. Много е важно в едно общество, когато има подрастващи, ти да им покажеш какви са възможностите в обществото, социално и морално да ги ориентираш. Тук, разбира се, не говорим задължително за религия. Когато има такъв вакуум, партийни и екстремистки организации се намесват, изсмукват ги тези млади хора, започват да работят в съзнанието им. А те са като едно бяло платно. Започват да рисуват върху тях какво е добро, какво е лошо, кое е правилно и неправилно. Какво е патриотизъм, какво е родолюбие, какво не е родолюбие. Кои хора може да са част от България, кои не може да са част от България. Кои са хора, кои не са хора дори. Тази стратегия дава резултат.

У нас такъв е моделът – че чрез образование, чрез усилия, чрез следване на правилата, няма как да успееш. Можеш да успееш само по друг начин. И това е моделът не само при българските, а и при ромските младежи. Виждаме, че при подрастващите често има негативно отношение към училището. Защото самата система показва, че каквото и да направиш – нямаш ли връзки, няма да успееш.

Работите с много млади хора. Според Вас защо много от тях се поддават на екстремизма?

Защото не са информирани. От психологическа гледна точка, човек има пирамида на потребностите, която е на няколко нива. За да се хранят със своята потребност от информация, гражданите трябва да изпитват нужда от качествена информация. Такава има. Но за да достигне човек до потребност да се информира качествено, преди всичко има други нива на потребност. Това е физически да се чувстваш нахранен. След като удовлетвориш тези физически потребности, тогава идва нуждата от създаване на семейство – да получаваш и да даваш обич. След като го имаш всичко това, ти започваш да мислиш за сигурността – да имаш жилище и дом, където семейството да живее. Чак след това идва и потребността да се образоваш и да се информираш . За съжаление, много хора у нас живеят в риск от бедност. Липсата на институционална реакция на проявите на расизъм и омраза води до там, че много хора живеят с възприятието, че дори и да набият човек – никой нищо няма да им направи. И това създава усещане за безнаказаност.

Като споменахте „информация“ – защо според вас фалшивата информация се възприема като истинска, а истинската като фалшива?

Лидерите на мнение, политиците, изказват фалшивата информация. Много са малко и журналистите, които са осведомени по проблемите на ромите. Когато хората, които съставят информацията, не са осведомени, тогава няма как да очакваме обществото да бъде осведомено и да вярва на хора, които са експерти по темата.

Особено последните години се забелязва много сериозно интернализиране на анти-циганизма от институциите. Той се превръща едва ли не в мейнстрим политика. Да вземем например бутането на жилища. Медиите го отразяват като „държавата срещу несправедливостта“. А всъщност това не съвсем е така. Знаем, че много жилища се узакониха, особено на политици и бизнесмени, защото те могат да направят услуга на властта. Докато по-обикновените хора не могат да си платят, те по никакъв начин не могат да влияят.

Изнудвани ли са хората от ромски произход да гласуват за определени партии на избори, за да съхранят незаконните си постройки?

Хората, които живеят в риск от бедност, нямат право да избират. Те са заставяни да правят избор. Защото са в дълбока зависимост за своите жилища и за своята работа. Ако не го направят, виждаме какви са последствията. Когато един човек е потиснат, страхът взима надмощие. Българите като цяло, включително и ромите, предпочитаме да имаме сигурност, отколкото да поемем риск. Не сме добри предприемачи по отношение на политиката. Още нямаме смелост. Страхът от държавата все още не сме успели да го преодолеем. Защото държавата все още има своите лостове за натиск.

Вие работите с много млади хора от ромски произход, които обаче са много добре интегрирани. Как те успяват да не обръщат внимание на словото на омразата по отношение на техния етнос и да вървят напред?

Тези деца не са много подготвени за тази среда. Голяма част от тях крият произхода си. На тези от тях, на които им личи повече, по-мургавата кожа представлява доста сериозен проблем пред това да се реализират. А ако се реализират, те са под постоянни нападки. Спрямо тях се оказва психологически тормоз. Аз съм го наблюдавал. Към тях има винаги подозрение дали ще се справят, само защото са различни. И очакванията спрямо тях са по-високи. Те трябва да покажат много повече в компанията, в която работят, или в университета – за да получат признанието и доверието, което другите го имат по принцип.

При тях има и интернализиране на расизма. Това означава да се отнасяш към твоята група по начин, по който се отнася към нея и мнозинството. Ромските младежи също търсят реализация, напасват се към голямото общество, търсят начин да бъдат забелязани.

А как се справят учителите със задачата децата от гетата да се интегрират?

Изключително много уважавам учителите. Някои от тях оформят личностите на бъдещето много добре, но някои катастрофират. Смятам, че липсва критичност у учителската маса. Те трябва да мислят, да задават въпроси и да карат учениците да мислят. Голяма част от тях следват само учебната програма и за съжаление стават жертва на негативните публични послания спрямо ромите.

На въпроса – учителите нямат достатъчно добра подготовка за работа с деца от различни култури. Имаме различни характеристики на културите и учителите не познават същността на понятието „култура“ и културните измерения. Не могат да правят сравнения и не знаят как да се отнасят към деца от различни култури. Защото в една култура има едни ценности, а в друга има други ценности. В една култура семейството е ценност, а в друга личността е ценност.

В образованието продължава да е доминираща идеята за етноцентризма. Тоест етнонацията – че всички, които не сме българи, трябва да поемем всичко от голямата култура.

Какво изучават ромските деца за своята култура в училище?

В училище не се учи нищо за ромите. Тази информация е маргинализирана в проекти на различни неправителствени организации и не може да достигне до всички младежи. Няма къде да получат информация за своя етнос. Няма музей на ромите в България. А в Румъния и Сърбия например има.

Затова и „интегрираните“ ромски младежи и девойки започват да интернализират публичните послания. Разговарял съм с ученици, наши стипендианти, те казват: „тези ученици, които са слаби, са мързеливи, на тях не трябва да се помага“. Това е абсолютно същото отношение, което има и масата от мнозинството. Човек се оформя в зависимост от това в какви условия е роден, дали е живял в гето или в центъра на София, с кого се е срещал, кой му е повлиял. Има много фактори, които оказват влияние.

Какво не научават ромчетата, а и българчетата за историята на ромския етнос в България?

Много роми са участвали в борбите като част от българската армия. Много са участвали в изграждането на съвременна България. Строителните войски по време на тоталитаризма са били основно от мъже от малцинствата. Всичките тези пътища, панелки, големи сгради са били строени основно от роми, турци и български мохамедани. Тогава не им е било плащано. Отбивали са военна служба и са строили три години. В селското стопанство, земеделие и животновъдство са участвали много роми. Те са давали своя дял към развитието на икономиката. И днес е така – розите в Казанлък ги берат основно роми. Точно такива типични български практики, с които много се гордеем, се пазят до ден днешен от хора от малцинствата.

Не казвам, че тези неща трябва да се натрапват, но защо да не присъстват в учебниците на различните предмети? Защо да не се изучават и творби на ромски автори? Преводачът на „Под игото“ от български на немски например е ром – Атанас Димитров от Градец, Котелско. Завършил е „Философия“ с помощта на местния свещеник, който е финансирал обучението му. Той е един от основателите на катедра „Немска филология“ в Софийския университет. Има и много писатели, които са криели произхода си. Например негласно се знае, че Захари Стоянов е имал ромски произход. Роден е в Медвен. Неговата дъщеря, когато се е върнала в родното му село, се е видяла с нейна братовчедка и са си говорили на ромски език. Има светли фигури, които са били със същия произход.

Днес сякаш няма много популярни и успели хора сред ромите. Защо?

Има. Но много хора нямат смелостта да признаят, че са роми. Аз уважавам тяхното решение и не трябва да бъдат насилвани да го правят. Но нямат смелост поради страха да не бъдат отхвърлени и омаловажени като хора. Много хора чакат етапа да се докажат, да станат големи, за да признаят своя етнос.

Може ли да изучават ромски език в училище като свободно избираем предмет (СИП)?

Когато децата се раждат, те оформят своята фамилна идентичност. След това се оформя кварталната и етническата идентичност. А ромският език е важен за оформянето на здрава основа, на която да се награди и гражданската идентичност – а именно българската.

Няма изучаване на ромски език в училище, за съжаление. Държавата вероятно ще каже, че родителите нямат желание. Защото се попълва заявена от родителя молба, че детето иска да учи майчиния си език. Има такава формална процедура. Но дори и родителите да заявят, че желаят децата им да изучават майчин език, няма преподаватели, които да го преподават.

Ромският език е много важен за овладяването на българския език. Защото българският език може да се овладее най-успешно през майчиния. Ако аз отида да уча немски, ще го уча през български – не през немски, нали?

Означава ли това, че слабият успех се дължи на неизучаването на ромски език?

Когато преподаваш български език като майчин на деца, за които той не е майчин, още там започват да се оформят дупки. Докато другите ученици, които са българчета, наваксват по другите предмети, развиват други умения, децата от ромски произход буксуват още с българския език. Докато другите деца вече учат математика и т.н., ромчетата наблягат на българския език. Когато постъпят в пети клас, тези деца често започват да отпадат. Защото там вече учителите не ги познават добре, пишат им се двойки по-често и губят мотивация. Това е доказано с научно изследване, проведено от проф. Енчо Герганов.

Ставал ли си някога обект на враждебна реч като журналист от малцинствен произход?

Имах лош опит, за съжаление. Участвах в предаване и бях в позиция като представител на Ромския образователен фонд. Но колегите знаеха, че съм журналист. Бях сериозно провокиран от една госпожа в студиото, при което реакцията на водещата беше никаква. Аз отговорих подобаващо, но без да навлизам в лични нападки и без да използвам ad hominem елементи, както тя правеше. След това предаване получих много заплашителни съобщения, чувствах се притеснен. Може би хората не са свикнали, когато човек от ромски произход бъде поставен в ъгъла да отвръща. Това не се включва в обичайните стереотипи.

А защо според теб нямате нито един популярен журналист?

Ако в политиката нямаш силни ромски лидери, нито в администрацията, бизнеса, политиката, културата – няма как да имаш и в медиите. Има достатъчно добри ромски журналисти, но когато не получиш възможност да твориш, ти няма как да се развиваш и да станеш популярен.

Повечето журналисти, които познават добре проблемите на ромите, се страхуват да ги представят. Малко са тези, които ги поставят ребром. Има и група от журналисти, които не са достатъчно добре информирани. Те правят често  репортажи с преднамереност. Журналистът иска да покаже по определен начин дадена тема, свързана с ромите, без да опита да остави човека сам да се покаже.

Защо според теб журналистите, които могат да отразяват проблемите на ромите обективно, не го правят?

Едни от тях се страхуват да не си загубят работата. Да представиш ромите по обективен начин, за съжаление, е непопулярно. По-популярно е да ги представиш по стереотипния начин, да ги вкараш в рамката, в която обществото е свикнало да ги вижда. Журналистите носят голяма отговорност за това обществото ни да бъде на това ниско ниво на осведоменост, на каквото е. А медиите, както една част от политическата класа, поддържат идеята за етнонационална държава.

За настоящата политическа класа ромският въпрос не е приориет. Това се вижда много ясно и предопределя дневния ред на медиите. Когато се обсъжда една тема, веднага става ясно дали този въпрос е приоритетен за държавата или не. Журналистите не канят роми като говорители по различни теми. Те не могат да вземат отношение по даден въпрос. Дори когато става въпрос за чисто ромски проблеми, не се канят представители от малцинството.

А защо журналистите допускат политици да използват враждебна реч в техни предавания?

Поведението на силните рефлектира върху медиите. А медиите моделират поведението на политиците. Задължение на журналиста е да бъде направена забележка на политик, който използва враждебна реч. Гостът ако го направи веднъж, втори път – трети път политикът вероятно да използва езика на омразата. Но това не се случва.

 

Avatar

Теодор Спасов

Теодор Спасов е докторант във ФЖМК. Публикува в "Дневник", както и в сайтовете "Актуално" и Маргиналия.