Онлайн медиите и езикът на омразата в периода декември 2015 – февруари 2016

Интернет е най-рисковата среда за разпространение на език на омраза. Този извод се потвърждава както от проведените дълбочинни интервюта, така и от наблюдението на медиите, осъществено в рамките на проекта (вж. карето в края на публикацията, бел.ред.). От значение е фактът, че съдържанието в интернет не е обект на специална законова регулация. Това гарантира висока степен на свобода на изразяване и същевременно отваря широко врати за езиковия ексцес в неговите най-крайни форми. На практика в мрежата се пресичат няколко зони с висока концентрация на реч на омраза – социални мрежи, коментари на читатели, онлайн платформи с жълт и националистически профил. Отделните канали много често са с висока пропускливост помежду си. Онлайн медиите и спонтанните мнения на потребителите все по-често си влияят и взаимно се захранват със съдържание и внушения. Така реториката на враждебност, продуцирана от медиите, се преплита с изразяването на омраза от страна на гражданите.

Медийният мониторинг за периода декември 2015 – февруари 2016 илюстрира водещите тематични сфери, свързани с провокирането и изразяването на нетърпимост от страна на онлайн медиите. Тенденциите в медийната сфера от предишните наблюдавани периоди (януари – август 2015 и септември – ноември 2015) продължават да се развиват и затвърждават. Налице са също така и някои нови нюанси и динамики.

Водещи зони на генериране на език на омраза

През първата половина на 2015 г. основна мишена на нетърпимост са ромите – преди всичко в контекста на ескалация на етническото напрежение в община Гърмен и в столичния квартал Орландовци. През есента на 2015 г. се засилва интензивността на враждебност спрямо бежанци и мигранти във връзка със задълбочаването на бежанската криза в Европа, усложняването на геополитическата ситуация и терористичните атаки в Париж. От началото на 2016 г. агресивната реч спрямо бежанците е в нов подем, породен от нападенията над жени в Кьолн и в други немски и европейски градове. На този фон, негативизмът спрямо роми и сексуални малцинства не регистрира резки пикове, но остава траен. Продължава и употребата на език на нетърпимост, насочен към граждански и политически субекти. Паралелно с тези процеси ескалира омразата към една по-особена група – престъпниците и заподозрените за извършване на престъпления. Често пъти изразяваната враждебност не е хомогенна, а адресира едновременно няколко субекта.

  1. Бежанци и мигранти

Групите на бежанците и мигрантите продължават да бъдат представяни като широкоспектърна заплаха – демографска, културна, религиозна, както и като носители на болести и зарази. Информацията за тях често е анонсирана през рамката на шока и  ужаса. Определянето им като „нашественици” и „пришълци” се банализира.

Шок и ужас! Сирийски бежанци пазели в телефоните си снимки на отрязани глави и на трупове на деца (pik.bg, 17.12.2015 г.).

ИЗВЪНРЕДНО в ПИК! Огромна вълна от зараза заплашва Европа! Бежанци сеят краста и болести в мизерен лагер в сърцето на континента (видео и снимки) (pik.bg, 06.01.2016 г.).

Пришълците донесоха забравени от десетилетия болести в Европа (vestnikataka.bg, 29.01.2016 г.).

След посегателствата над жени от различни малцинствени групи в новогодишната нощ в Германия негативизмът към мигрантите сериозно се засилва. Престъпленията стават повод и за нова тенденция сред говорителите на език на омраза. Преди събитията те използват с ирония определенията бежанци и мигранти, включително като ги изписват в кавички, и предпочитат да говорят за нелегални имигранти. След нападенията иронията се оказва ненужна и съответните понятия вече влизат без кавички в речника на най-острите противници на европейския прием на мигранти от Близкия Изток. Причината прозира в логиката, че самите бежанци сами са дискредитирали себе си, показали са „истинското си лице”. Думите бежанци и мигранти загубват своето предишно звучене и вече недвусмислено носят тежестта на негативния контекст.

Именно това негативно обременяване маркира информационния поток през първите месеци на 2016 г., когато с все по-голяма лекота се слага знак за равенство между бежанци и насилници. Уточненията, които германските власти правят за произхода и статута на извършителите (например че само трима от 58 арестувани са представители на бежанската вълна от Сирия и Ирак), не успяват да коригират тази широко споделяна информационна рамка. На цялата категория бежанци е пришита алената буква на порочност и престъпност. Враждебно настроените интерпретатори, които все пак обръщат внимание на официалната информация, приравняват нападателите с малцинствата от Близкия Изток и Северна Африка като цяло. Стигматизирането ескалира.

Сред най-сериозните прояви на реч на омраза са расистките внушения. Те се конструират през изопачаване на правозащитна реторика, през есенциалистки препратки към „качеството” на малцинствата, през директни или завоалирани призиви за насилие.

Друго е да те пипат 200, вместо 1000 Други

Голямата европейска глупост продължава да не е мъртва. На легло е, но колко още ще се търкаля в него и ще произвежда предпоследни завети. Най-новият е, че проблемът ни с Другите не е качествен, а количествен. Тоест, всички онези милиони чужди хора, които със собствени ръце и полови органи я пренесоха на смъртно легло, сами по себе си са изключително приятни и разбрани, но са много. […] Но това, ако питаш евроглупостта, е заради количеството, понеже съмненията за качеството продължават да не са позволени (Калин Руменов, lentata.com, 23.01.2016).

Наистина ли стана по-нормално да измислиш и внедриш нов мулти-култи кенеф, вместо да научиш глезените деца на войната как да сядат и да почистват класическата чиния. […] Някога такива мъже ги застрелваха на място или ги пращаха по тъмниците. А сега дори не ги карат да си изкопаят сами полева тоалетна. Наистина ли й имаше нещо на старата нормалност? (Калин Руменов по повод изобретяването на „мултикулти тоалетна” в Германия, lentata.com, 05.02.2016 г.).

  1. Роми

Акцентирането на етническата принадлежност на ромите в контекста на криминални новини е трайна норма в българския медиен контекст. Произтичащото от тази практика пренебрегване на етичните стандарти в журналистиката се среща както в медии, които открито разчитат на скандала и сензацията, така и в централни издания. Едрата и дребна „циганска престъпност” e устойчив информационен рефрен. Той е част от силно маркирана реторика на противопоставяне, в която контрастират категории от различен порядък. От едната страна е циганският етнос – аморфен, безименен, масов и причиняващ зло. От другата – представители на отделни професии, конкретни потърпевши, понякога със своите лица, биография и добродетели.

Тумба цигани нападнаха служители на църква в София (24chasa.bg, 06.12.2015 г.).

Роми биха магазинер, не им продавал на вересия (dnes.bg, 15.01.2016 г.).

Цигани изсичат Западния парк в София (trud.bg, 29.01.2016 г.).

Първо в БЛИЦ: Роми с колове размазаха от бой фермер!

Мургавата банда счупила черепа и няколко ребра на животновъда Николай Милков (blitz.bg, 29.01.2016 г.).

В същото време, циганите попадат в общо семантично поле заедно с набор от опасни групи.

Усещането на гражданите, че системата на правосъдието ги пази от мутри, бандити, цигани, монополи и чиновнически произволи (Ангел Джамбазки, lentata.com 20.01.2016 г.).

През наблюдавания период е налице и допълнителен акцент в осъдителната реч спрямо ромите. Инцидентите в Кьолн се употребяват като информационен ключ за усилване на страха и нетърпимостта на основата на аналогията.

София се превръща в Кьолн: Цигани опипват жени в столичния транспорт (vestnikataka.bg, 12.02.2016 г.).

Цигани опипват млади момичета в градския транспорт в София

Млади жени и млади момичета от столицата споделиха, че често им се случва някой смърдящ циганин да ги пипа по дупето в автобуса (novini.bg, 5.02.2016 г.).

  1. Омраза, основана на пол и сексуалност

Онлайн медиите продължават да предлагат примери на трайна хомофобия и консервативен мачизъм. Те се изразяват в самоцелни журналистически мнения за „гей диктатурата”, за съвременната неразличимост на мъжа от жената, за „лекото поведение” на българката, за нуждата от по-решителна мъжественост.

Анти-гей и сексистката реторика се активира също така в контекста на миграционната криза и на нападенията над жени в Европа от представители на малцинствени групи. Процесите стават повод за изразяване на множествена враждебност – едновременно срещу малцинствата, срещу гейовете сред бежанците и мигрантите, срещу европейските лидери, срещу неправителствени организации, а в отделни случаи и срещу „слабите” европейски мъже, „перверзните” европейски жени и феминистките. Налице са и случаи на стигматизиране, подигравателно отношение и на вторична виктимизация на жертвите на изнасилване.

Европа се страхува от гостите си. И като една малодушна жена, просто ще се загърне след изнасилване?! Това ли е Европа? (Мартин Карбовски, lentata.com, 07.01.2016 г.).

Божидар Димитров: Защо жените в Кьолн мълчаха 5 дена, може да е имало и доволни (24chasa.bg, 23.02.2016 г.).

Най-агресивните медийни употреби на хомофобска реторика – през наблюдавания период, но така също и през цялата 2015 г. – са за политически цели. Фриволното фабрикуване на гей компромати се налага като универсален похват за зрелищно дискредитиране на политически и медийни опоненти. Най-яркият пример от началото на 2016 г. е кампанията срещу Слави Трифонов от страна на сайта ПИК. Повод за продължителните атаки срещу телевизионния водещ е инициираната от него и екипа му подписка за провеждане на референдум.

ПЕДАЛИ ОБЛАДАВАТ БЪЛГАРИЯ. Вие искате ли да ни управляват мъже, които ги чукат отзад? Радан, Лозан, Кристиан, Чехлю, Лилавата перука… Да, наистина – стига вече! (Недялко Недялков, pik.bg, 17.01.2016 г.).

ЕКСКЛУЗИВНО пред ПИК! Ицо Петрофф разкри шокиращи факти от гей миналото на Слави Трифонов! Вижте кой ще финансира Славуца в политиката! Изплуват нови снимки на Рада Дълбоката! (Анелия Стоянова, pik.bg, 26.01.2016 г.).

Майката на Слави Трифонов да знае: Синът й е педал и перверзник, да не чака внучета от него! (Недялко Недялков, pik.bg, 14.02.2016 г.).

Използването на крайна хомофобска лексика за целите на политическото очерняне нанася щети в няколко посоки. От една страна тази практика втвърдява стереотипите по отношение на гейовете. В същото време тя атакува личното достойнство на назованите субекти. От трета страна подобни похвати брутализират публичния език и напълно сриват качеството на политическия дискурс.

  1. Политически език на омраза

Речта на омраза срещу политически опоненти съвсем не се изчерпва с гей сюжетите. Агресивната лексика спрямо политически субекти, организации, активисти, правозащитници и изобщо срещу граждани, които не споделят мнението на журналисти и коментатори, е богата и с широк обсег.

Лидерите на ЕС и на неговите институции с лекота са наричани „евроидиоти”, „евродебили” и с редица други словесни определения, изобличаващи ги в крайна глупост и мекушавост.

Активистите и защитниците на либерални ценности са не само „либерални фашисти” и „либерализирани идиоти”, но и „майцепродавци”, „безродници” и „нещастници”. Неправителствените организации са „мекерета”, „грантаджийско общество”, „евнухи”, „еничарски корпус”.

Изгони Сорос, да му измрат копелетата

…върви на майната си, Сорос, и нека всички твои копелета да измрат от глад. На тях, разбира се, нищо няма им стане. Ще оцелеят, защото са непоправими майцепродавци и защото евнухството им е природа. Пак ще намерят на кого да си търгуват задниците, но сделките вече ще бъдат на парче – всеки ще се спасява поединично. Ще им бъде развалена организацията, която сега им е силата (Калин Руменов, lentata.com, 07.12.2016 г.).

В началото на 2016 г. е налице конкретен повод за възпламеняване на националистическите тези и за пореден тласък на нетърпимостта в публичната среда. Той произтича от промените в учебните програми по история и литература, подготвяни от Министерството на образованието. В медиите и в социалните мрежи се пораждат множество спекулации с информацията за отпадане на текстове от българското Възраждане и за въвеждането на нови понятия в учебниците по история. Всичко, което се приема за посегателство срещу „българщината”, е посрещнато със словесен нож.

Кому служите с ума си, гадове? На Афганистан виждам служите. В учебника за трети клас има афганистанска приказка. В нея фино се говори за мъдрия Падишах. Защо бе, защо?

Защото майка ви е мръсна, пичове. (Мартин Карбовски, lentata.com, 26.01.2016 г.).

  1. Престъпници и заподозрени за извършване на престъпления

Радикализирането на публичното мнение, в съчетание с ниското доверие в българското правосъдие, се изразява и в призиви за саморазправа, в аргументиране на линчуването като „единствената реална съдебна реформа” и във все по-чести искания, споделяни от медии и журналисти, за връщане на смъртното наказание.

Да влезе съдията Линч

…Съдията Линч вече наднича зад ъгъла. В очите на изтерзаното от несправедливост българско общество, той е истинската съдебна реформа. Единствената реална съдебна реформа.

Съдията Линч е на площада в Стрелча. Вече люлее примката. Площадите, както е известно, искат смърт.

Та, както изглежда, на площада в Стрелча, линчът ще е единственият отговор, единственото решение, което може да се противопостави на тежко корумпираната и пробита съдебна система.

Обаче, както вече отбелязахме, при съдията Линч апелации и обжалване няма. Може пък да е за добро.

(Ангел Джамбазки, lentata.com, 20.01.2016 г.).

Интересно е, че в подобна реторика радикализирането на мнението и на обществената реакция се привижда като решение, но проповядването на омраза не се разпознава като причина за извършване на криминални действия.

На този фон позицията на медиите невинаги е безопасна. Отразяването на случаи на тежки престъпления много често провокира силни емоции, бързо задоволява обществения глад от посочване на виновни и подхранва в публиката желание за скоростно възмездие. Ролята на средствата за информация като публичен прокурор и съдник обаче е в риск да моделира обществени нагласи на основата на възмущение, но не и на достатъчно прецизна информация. Фактът, че в крайна сметка медиите нямат нито капацитета, нито правомощията да изградят максимално фактична картина за дадено престъпление, често се пренебрегва. Първото, което се жертва в подобна ситуация, е презумпцията за невинност.

  1. Други зони на риск

През наблюдаваното тримесечие обект на остър негативизъм са също така и някои националности и политиките на съответните държави. Така например Германия е определяна като „малоумна” нация заради приема на бежанци. Турция е обект на агресивна реторика по повод на отново актуализирани препратки към „турското робство”, във връзка с конфликтите между Москва и Анкара, а също така и заради възникването на дипломатическо напрежение между Турция и България. Русия и САЩ пък продължават да акумулират дълбоки антипатии в контекста на цялостните геополитически развития.

Омразата, източниците на информация и качеството на журналистиката

Периодът на мониторинг предлага още няколко важни наблюдения за това как посланията на омраза се конструират през онлайн средата.

На първо място, засилва се тенденцията медиите все по-често да се захранват със съдържание от граждани и социални мрежи. Колкото по-емоционален, краен и нецензуриран е гласът на гражданите, толкова по-конвертируем е той за целите на медийната провокация. Привличането на внимание през анонсираната автентичност на тиражираните мнения се оказва по-голяма ценност от стандартите за балансирана журналистика. Така например читателски писма с изрази на нетърпимост, Фейсбук статуси със закани за смърт и клипове от YouTube с насилие се превръщат във водещи новини в сайтовете на популярни медии и генерират десетки хиляди преглеждания. Тонът на поднасяне на този род информация в повечето случаи е едностранчив и допълнително подсилва внушението. Важна роля играят и илюстриращите фотографии, с които редакцията „разкрасява” публикацията. Тези фотографии обикновено са извадени от контекст, нямат новинарска стойност, но за сметка на това изграждат естетика на ужас и заплаха. Сред тях могат да се срещнат снимки на ножове, кръв, трупове, агресивно изглеждащи тълпи от мъже, отделни жени в разпознаваема ситуация на изнасилване. Централни антагонисти в публикации с подобна конструкция са бежанците, мигрантите и ромите.

Друг важен процес е разпространението на фалшиви новини. Тази тенденция добива все по-тревожни размери, излиза от рамките на сайтове с жълт уклон и вече заразява и централния новинарски поток. Характерът на неистините става все по-сериозен. Те обхващат не само съдържание от сферата на клюките и развлечението, но с нарастваща честота навлизат в сферата на идеологическите внушения и пропагандата. Примерите са многобройни и включват както български, така и чуждестранни източници на невярна информация: мигранти от арабски произход изнасилили групово 13-годишна рускиня; Европейският съд по правата на човека забранил църковните кръщенета на деца; сирийски бежанец умрял от изтощение, докато чакал на опашка пред държавна служба в Берлин; във Враца се продавали либийски портокали, в които терористи инжектирали кръв, заразена със СПИН. Опровержението на подобни информационни бомби понякога отнема дни и изисква ресурс за изясняване на ситуацията; власти и институции се вкарват в обяснителен режим. Междувременно „новините” задвижват вълни от граждански страсти и допълнително радикализират публичния дискурс.

Не по-малко сериозна е и третата тенденция – разпространението на стигматизиращ и враждебен език директно през централните медии, включително чрез техните онлайн платформи и архиви, които допълнително улесняват достъпа на публиката до тях и разширяват обхвата им. Обикновено авторите на послания, изразяващи нетърпимост, са интервюирани гости, поканени да споделят своите мнения и позиции. Така например на 20.01.2016 г. в предаването „Тази сутрин” по bTV бизнесменът Красимир Дачев заявява, че България издържа второ поколение „орди цигани”, които са свикнали да не работят. На 23.02.2016 г. в предаването „Денят започва” по БНТ пък гостът Божидар Димитров подхвърля репликите „а, някои немкини може да са били доволни … е, що си мълчаха пет дена тогава” в контекста на разговор за нападенията над жени в Кьолн. И в двата случая репликите са оставени без реакция от страна на водещите. Въпросните мнения обаче не са подминати от журналисти от други медии и те веднага превръщат именно тези реплики в новинарски акценти в редица информационни сайтове. Оттам нататък се задейства практиката на мултиплициране и споделяне на новините и ефектът от изречените мнения многократно се усилва.

Широк обществен резонанс в този смисъл получава репортажът „Динко – супергерой”, излъчен в предаването „Тази сутрин” по bTV на 18.02.2016 г. и публикуван в новинарската платформа на медията btvnovinite.bg. Материалът представя историята на Динко Вълев от Ямбол, който три пъти заловил „с голи ръце” бежански групи на границата с Турция. В репортажа Динко Вълев разказва за срещите си с бежанци, докато шофирал АТВ, за това как се саморазправял тях, включително като ги заплашвал със смърт. Материалът включва и кадри на налягали по земята хора, заловени от Вълев и идентифицирани от него като „сирийци-джихадисти и талибани”. Репортажът и анонсът към него от страна на водещия недвусмислено подкрепят действията на Вълев. Неговото героизиране от страна на медията се подема и от много  сайтове, които призовават да се подкрепи „коравият българин”. Не липсват обаче и публични критики срещу Вълев. Впоследствие bTV частично ревизира позицията си и публикува на сайта си материал „Залавянето на бежанци – самоуправство или героизъм”, в който отчита създалата се полемика около поведението на мъжа (btvnovinite.bg, 18.02.2016).

Казусът е важен, защото е най-яркият актуален пример на открито допускане от страна на централна медия не само на езика на омразата, но и на любителското използване на физическо насилие и на смъртни заплахи. Репортажът повдига сериозни въпроси за качеството на журналистиката и провокира Асоциацията на европейските журналисти – България да от отправи отворено писмо до ръководството на bTV.[1]

[quote_box_right]Този текст е част от изследването „Езикът на омразата в България: рискови зони, уязвими обекти” в рамките на проект „От предразсъдъци към нетърпимост: обхват и превенция на езика на омразата в България”. Текстът е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия Механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на текста се носи от Фондация „Медийна демокрация” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този текст отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.[/quote_box_right]

В крайна сметка тенденциите в мултиплицирането на езика на омразата показват, че агресивната реторика съвсем не се ограничава само до маргиналните позиции на медийния ексцес. Подобен език се генерира и в центъра на публичността, за да отекне обратно сред широката публика и да стимулира екстремизма в обществените нагласи.

Медии и публика все повече привикват към враждебния език и го налагат като стандарт на публично говорене.

 

[1] В писмото си организацията пита: „Бихме желали да запитаме дали според Вас този материал отговаря на критериите за професионална журналистика? Смятате ли, че в материала има ясно разграничение между фактите и оценката за тях? Каква е причината и водещият Антон Хекимян, и репортерката да си позволяват да възхваляват използването на физическо насилие, смъртни заплахи, набеждаване в тероризъм, незаконно лишаване от свобода и език на омразата, представяйки лицето Динко Вълев за супер-герой?” (aej-bulgaria.org, 22.02.2016 г.).

Николета Даскалова

Николета Даскалова е медиен анализатор. Координатор на Лабораторията за медиен мониторинг към Фондация „Медийна демокрация”. С изследователски интереси в областта на структурните процеси в българската медийна система, медиите и популярната култура, политическата комуникация и др. Автор на многобройни статии в областта на медийния мониторинг и анализ.