Остроумна физика

Споделете статията:

Ще се наложи да се качите до седмия етаж за един подпис“ – по стръмните стълби нагоре – така ми обясниха в едно учреждение, в което бях тези дни. И добавиха: „Заради епидемиологичната ситуация асансьорите ни не работят“.

И аз започнах моето изкачване. Първото нещо, което установих е, че наричат стълбището „стръмно“, не защото бяха изчерпали всички останали хубави имена за стъблища. Всяко стъпало беше така издигащо се само по себе си, че ако беше човек, щяхме да му се скараме, че само си вири носа.

Второто нещо, което установих е, че седем етажа не са малко. И го казвам като човек, който живее на осмия етаж в сграда, в която понякога няма асансьор. Но като че ли в старите соц блокове нещата са различни. Всичко е ясно. Знаеш, че имаш по 8 стъпала от етаж до полуетаж и още 8 до следващия или общо (8+8)х8 – 128 стъпала. Тук стръмните стъпала сякаш не свършваха и колкото и да се изкачвах все още бях на едва втория етаж…

Накрая с няколко почивки, усилия и туристическа щека в ръка, стигнах на седмия етаж и почуках на кабинета за подпис. Жената отвътре отвори, а аз все още задъхан казах:

„Вдишване, Аз съм, Издишване, тук за Вдишване подпис, Издишване, благодаря ви, Вдишване…“

Тя ме погледна и ме сложи да седна, докато подписваше документа.

„Не е лесно да стигнете тук при нас – на седмия етаж“ каза тя, а аз за момент се почувствах като онзи герой от приказките, минал през девет гори, девет планини и отишъл при триглавата ламя, за да й вземе подпис да се ожени за царската дъщеря.

„… а и вие все пак сте с изнесен център на тежестта“ – допълни тя и ме погледна очаквателно, търсейки моята усмивка за тази шега.

А аз – аз бях объркан. От една страна напълно разбирах какво иска да каже. „Дебел сте, господине“. Това някак не е изненада и е нещо, което и аз често съм казвал на образа пред огледалото. Но досега не бях чувал такъв израз. „По-пълничък сте“; „Закръглен сте (понякога дори приятно закръглен сте); „Голям човек сте“ – чувал бях подобни определения и опити на хората да смекчат това, което казват, макар да няма нужда. Аз си знаех. От друга страна за първи път чувах някой да се изразява с научен термин и то от физиката по отношение на … моята физика.

Засмях се. И понечих да отговоря с мое научно остроумие. Да кажа, че ако имаше асансьор, той би намалил съпротивлението ми към катеренето, но осъзнах, че в това няма научна логика. Или има и аз не го знам – защото честно – нищо не разбирам от физика.

Никога не ми е бил любим предмет, а и Класическата гимназия не наблягаше на природните науки, така че освен да знам няколко израза, с които да се правя на многознайко по отношение на закона на Ом или теорията на относителността на Айнщайн, аз съм изключително необразован в тази сфера.

А и досега не ми е потрябвала, ако трябва да съм честен. Всячески съм избягвал ситуация, в която физични (и както се вижда от историята и физкултурни) умения трябва да се прилагат. И се справях отлично… До този момент. Защото изведнъж открих смисъла на физиката и природните науки за мен.

Не, няма тепърва да сменям попрището си и да се заемам с наука. Но може би е време да вкараме физиката в отношенията ни с другите хора. Може би прекарвайки забележките, критиките и това, което трудно бихме казали на другите хора през физични величини, ще успеем да постигнем повече.

И така вместо да кажем, че някой човек не ни харесва и дори ни отблъсква, можем да му кажем, че между нас действа втория закон на Нютон и има противодействие. Или пък ако искаме да кажем на някой, че нещото, с което ни занимава не е интересно, спокойно можем да му напомним, че не е добре да се нарушава Закона за запазване на импулса в класическата механика…

И да, вече си поръчах учебник по физика и смятам в следващата седмица да попълня моите знания, а току виж така и ще почна да разбирам по-добре и хората около мен…

А след физиката, обещавам да се заема с това да променя центъра на тежестта си…

Дотогова ви пожелавам един Шабат, в който да сте в състояние на покой.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: