Дебатът за бурките, или от коя Европа искаме да сме част

Споделете статията:

Проф. Иванова, като един от малцината експерти в областта, вие направихте множество публикации за процеса срещу 13-те имами на Пазарджишкия окръжен съд (2012-2014). В тях твърдите, че са неадекватни правните основания на това първо по рода си съдебно преследване на хора заради религиозна дейност. След обжалването в Пловдивския апелативен съд на десет от тях бяха свалени тежките обвинения, останаха парични глоби. Ефективно осъден бе само един. Разбра ли обществото, че това бе един скалъпен съдебен процес?

Не съм сигурна, че – във всеобщата (не само българска) антиислямска истерия – обществото изобщо се интересува от логически аргументи или дори от реална фактология. Предполагам, малцина са забелязали, че сегашният, втори процес, обикновено е илюстриран със снимки от предишния – онзи, в който мнозинството от подсъдимите получиха само глоби. За обществото (а, като че ли, и за повечето медии) „онези там джихадисти” са едно и също – все едно дали са осъдени, оправдани или все още подсъдими. За обществото презумпцията за невинност по принцип няма особена стойност. Иначе тя нямаше системно да бъде нарушавана от висшестоящите, за което после плаща същото това общество – без да възразява или да се бунтува.

Все пак в общия хор на антиислямската истерия вече се забелязват и различия. Във Франция например, вече се чуват гласове, твърдящи, че явленията не са еднозначни, все повече хора търсят вината и в себе си – в отношението си към цели сегменти от обществото, маргинализирани по религиозен, етнически или социален признак. Българското общество като че ли е все още далеч от такова диференциране. В България вината винаги е някъде другаде.

Днес, април 2016-та година, вече има ново държавно обвинение на излежаващия присъдата си Ахмед Муса и неговите „последователи“ от ромските махали на Пазарджик, Пловдив и Асеновград. Обвинителният акт е от 164 страници, събраните материали са в три тома. Прокуратурата изтъква мотивите си, съставомерни според чл.108, чл.402, чл.164 от НК за „проповядване на омраза на религиозна основа, изразяваща се във верска нетърпимост към непрактикуващите и неизповядващи салафитското течение в исляма и проповядване на война (джихад) чрез разпространение на идеите на „Ислямска държава“. Какво означава за религиозната и етническа ситуация у нас това ново дело?

Най-напред се изкушавам да кажа, че в обвинителния акт са посочени силно озадачаващи „доказателства”. Най-важните от тях са шапки и фланелки (дори една покривка – според телевизионен репортаж) със „знака на Ислямска държава”. И виждаме как прокуратура, медии и цялото общество вкупом са непоклатимо убедени, че основополагащото „засвидетелстване” („шахада” – „Бог е един и Мохамед е негов пратеник”) в Исляма, което стои върху всяка джамия и всеки Коран, трябвало да бъде инкриминирано, защото стояло и върху знамето на Ислямска държава.

Тъй като не съм юрист, вероятно ми убягва някаква процесуална тънкост, но не мога да се освободя от усещането, че основните мотиви на обвинението се градят или върху абсолютно неразбиране на материята, с която боравят, или върху съзнателното убеждение, че Ислямът – чрез своя „символ верую” – представлява престъпление по чл. 164 от НК.

Това е все едно да обявиш за престъпен кръста, защото средновековните рицари, извършили немалко „престъпления срещу човечеството”, са го носили върху плащовете си.

Така се оказва, че самата прокуратура насажда верска нетърпимост (по чл. 164). Като добавим и обстоятелството, че почти всички обвиняеми в това второ дело са роми, ставаме свидетели и на етническа нетърпимост, която няма нужда от насаждане, защото и без това е твърде разпространена.

Активисти на ВМРО и този път обсаждаха Пазарджишкия окръжен съд и настояваха за незабавно осъждане на „ислямистите“. В Народното събрание лидерът им Красимир Каракачанов поредно обяви циганските гета като развъдник на ислямски радикализъм и настоя за спешни мерки за тяхното ликвидиране. Наясно ли са политиците и службите за сигурност с икономическите, етнически и религиозни специфики на обвинените? Това бяха роми от Пазарджик и помаци от Смолян, Мадан, Рудозем, Сърница

Политиците, службите за сигурност, прокуратурата, медиите и обществото, изглежда, са наясно именно с верската и етническата специфика на обвиняемите. Не са наясно обаче със социалните им специфики. Иначе щяха да вземат предвид често цитираното (в нискотиражни издания, за съжаление) наблюдение на един от най-големите специалисти по съвременен ислям Оливие Роа, че „проблемът не е в радикализацията на исляма, а в ислямизацията на радикализма”. Последните европейски изследвания недвусмислено показват, че присъединяването към Ислямска държава (независимо дали на традиционни мюсюлмани или на новооглашени) е „само преминаване към друга форма на престъпно поведение – еволюция от нещо, което е започнало в бандите, уличните безредици, наркотрафика и младежкия бунт и е преминало към действия, по-вълнуващи и много по-големи от собствения им начин на живот, превърнали ги в муджахидини с кауза.”

Именно въобразената „кауза”, мотивирана най-често от социална маргинализация, от бунт срещу света, срещу обществото или дори само срещу възрастните, е, мисля, основната специфика на това поколение терористи. Все едно е каква религия изповядват и дали изобщо изповядват религия. Част от този проблем е и все по-увеличаващата се детска престъпност, и агресията по пътищата или по улиците. Убиването все повече се привижда като виртуална игра. И вместо да се замислим върху причините на този не-религиозен, не-етнически, а социален разлом, ние си скриваме главите в ислямофобията.

В София вече трети месец тече протест на жители от кв. „Люлин“ срещу регистрирания съгласно Закона за вероизповеданията мюсюлмански молитвен дом (месчит). Хората се притесняват от разпространение на фундаменталистки идеи. Въпреки успокоителните уверения на кмета Йорданка Фандъкова и министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова, както и на Главно мюфтийство, че не е налице нито една причина за общественото безпокойство, готовността за нови протести остава. Какъв е коментарът ви?

Това е все същият синдром – пълната липса на интерес към аргументи и фактология. Стара истина е, че хората виждат това, което искат да видят. По-интересният въпрос е – защо искат да видят непременно „ислямска заплаха”? Защото се мисли за по-лесно разпознаваема? Или – защото по презумпция изключва „нас”?

От години в същия „Люлин” върлуват банди и се извършват битови престъпления. Не съм чула някой да е протестирал срещу това. Или поне – медиите не са се престарали да ми го съобщават. Изведнъж един месчит (оказва се – законно регистриран, но това също беше оскъдно съобщено) възбуди общественото недоволство. И никой не се сети, че един бивш склад за обувки е бил превърнат в молитвен дом, защото вече второ десетилетие същото това обществено недоволство не позволява в София да бъде построена втора джамия. Нито сграда за Висшия ислямски институт. Вместо това, роптаем, че мюсюлманите се молят на трамвайната линия, и им палим чергите. Роптаем и срещу това, че мюсюлманското образование се субсидира от Турция. Представям си какъв ропот ще се надигне, ако държавата реши да го субсидираме с данъците си, както би било редно…

Може би ропотът срещу исляма или срещу бежанците най-сетне ни помага да се почувстваме част от „Европа”? От коя „Европа”? На семейство льо Пен?

Главният прокурор Сотир Цацаров тези дни направи изказване, според което „жените не трябва да носят бурки на обществени места и най-вече в училища и учебни заведения“. Господин Цацаров изрази дори притеснението си, че сега действащият Наказателен кодекс „не дава“ необходимото „оръжие“ в ръцете на прокуратурата и трябва редакция на текстовете му. Това означава още повече намеса на държавата в религиозните дела, както и вкарването на определени религиозни ритуали и практики в криминален режим! Кръстоносен поход срещу вярващите ли се задава?

Всеки етап от „възродителния” процес е бил съпроводен с „разфереджаване” – забрана за носене на традиционните мюсюлмански облекла и забрадки. „Хвърлянето” на яшмака, на шалварите, се провежда още от Дружба „Родина” през 40-те години на 20 век, после – от комунистическата власт – през 70-те, през 80-те… Наистина, бурките никога не са били традиционно облекло за Балканите. Но – ако се отърсим от предубежденията си – няма ли да се досетим, че и късите поли, заради които ни слагаха печати по краката, не бяха „традиционно облекло” преди 60-те?

Не изключвам възможността някои от тези жени да получават заплащане, за да носят бурки. Но дори само една от тях да я носи заради религиозните си убеждения, забраната би била посегателство върху религиозните свободи.

И още нещо, което ми се струва по-важно: преди присъдата на Ахмед Муса в предишното дело, през 2014 само 6-7 жени в кв. „Изток” носеха бурки. Веднага след това се увеличиха, а сега, както виждаме, са още повече. Не зная за заплащането, колебая се за същинското религиозно усърдие, но за бунта като мотивация съм абсолютно сигурна. Ще се увеличават, предполагам, и шапките с „шахада-та”, и фланелките, а жителите на гетата все повече ще се гетоизират. Това може и да не бъде свидетелство за принадлежност към Ислямска държава, но за протест срещу нашата държава – със сигурност.

Поредният „кръстоносен поход” срещу мюсюлманите, който неизбежно ще доведе и до обратна агресия, ще означава, че Ислямска държава е успяла.

 

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).