Палми Ранчев: Кастрационният комплекс е характерен за българския мачо

Споделете статията:

 

В рубриката ни за литература Златко Ангелов описа „феноменалния“ поет Палми Ранчев така: “Един мъж на седемдесет години се носи с лекота по барселонските улици. По същия начин ходи и в София. Или в Париж. Дори в Сингапур. Забързан. Спортен. Унесен. Винаги в дънки. В по-хладно време с шалче около врата. Почти никога усмихнат. И, преди да влезе в “Сандвичез” на Сан-Жоан, не се оглежда“.  Митко Новков го смята за  „най-американския български писател“. Ценен и от нашите читатели, поканихме Палми Ранчев за втория ни събеседник по темата защо Филмовата академия промени правилата за наградите „Оскар”. “В киното, и въобще в изкуството, естетическите критерии би трябвало да доминират. Каквито и ограничения и предписания да има, които фиксират идеологически, в същината си изкуствени или дори фалшиви ограничения, имат отношение към свободата на творчеството”, казва той.

 

 

Миналата седмица филмовата академия „Оскар“ изненада любителите на киното с нови стандарти за получаване на престижните си награди. Включително и самата Академия трябва да удвои жените сред своите членове до 2020г. Като български писател, пътувал много по света, какъв е Вашият коментар?

В Азия повечето актьори са със специфичните за расата им черти; в африканското кино преобладават актьори с черна кожа; киното в Латинска Америка също използва характерни местни генотипове. И какво по-нормално. Затова пък Европа и Северна Америка станаха поле, на което се срещат хора от всички континенти. В центъра на Париж, Барселона, Лондон, Ню Йорк, а и не само, често ти се струва, че си попаднал в африканска страна. Дали това е причината за промените? Не съм сигурен. След като в киното, и въобще в изкуството, естетическите критерии би трябвало да доминират. Филмовата Академия, вероятно активирана от последните скандали със сексуалната зависимост на млади актриси от заможни и авторитетни кинопродуценти, взима компенсаторни решения. И все пак не виждам нищо лошо дори да утроят броя на жените сред членовете си. Или журито да се състои само от жени. Едва ли тогава броят на наградените мъже-актьори ще намале. Няма да се отрази и върху броят на наградените актриси и актьори с алтернативна сексуалност. Или при определяне на най-добрият филм. Ако критериите са свързани с майсторските актьорски изпълнения и художествените качества на филмите.

Популярната актриса Кейт Бланшет, председател на филмовото жури във Венеция, сподели преди дни: „Аз съм от поколението, за което думата актриса се използва почти винаги в унизителен смисъл“. Въпреки това, тя определи идеите на Филмовата академия „Оскар“ за „клаустрофобични“. Защо, според Вас?

Австралийката  Кейт Бланшет, спечелила два Оскара/ за поддържаща и главна роля/ с думите си фиксира положението на актрисите до съвсем скоро. Родителите от така наречените „добри семейства“, с привилегировано положение в обществото, никога не са се радвали, ако дъщерите им станат актриси. Тоест тези, които обикновено създават законите, са автори и на отношението към актрисите. Така че в промени, които извършват почти същите хора или техните наследници, винаги може да открием известно лицемерие. Още повече отдавна актрисите, не само успешните или звездите, са признати за творчески личности. Затова каквито и ограничения и предписания да има, които фиксират идеологически, в същината си изкуствени или дори фалшиви ограничения, имат отношение към свободата на творчеството. Нещо основно, за да се създава не само кино, а и каквото и да било изкуство.

Как оценявате и решението на организаторите на другия авторитетен кинофестивал Берлинале да премахнат джендър наградите за най-добри актьори и актриси в името на борбата с дискриминацията. Талантливото изпълнение е талантливо, независимо от сексуалната идентичност и ориентация на изпълняващия/ изпълняващата дадена роля, така ли е?

Подобно решение, предполагам, има отношение към промените около присъждането на Оскарите. Но само на пръв поглед. Защото в случая  премахва ограниченията от предишния регламент. В някой от следващите издания на фестивала може да има само жени, отличени с награди. Филм за амазонките се е оказал най-интересен и предпочитан от журито. Или през следващия сезон ще бъдат наградени само мъже. Без наградите да има отношение към друго, освен към реалните актьорски постижения. Решението за промени при награждаването на фестивала в Берлин дава по-голяма свобода на журито при определяне на най-добрите. Изборът трябва да бъде независим от сексуалната ориентация и идентичност.

Реакцията не само у нас по този повод беше в голяма степен негативна. Един мейнстриим автор* каза: „ Официалните расови и джендър квоти за наградата „Оскар“ за най-добър филм са истинска кастрация. Браво на всички може би мъже, може би жени, небинарни, сексуално флуидни, розово-черно-кафяви ескадрони за социална справедливост от американската кино академия.“ Какво вярно и какво невеярно има в тази и подобни реакции?

Кастрационният комплекс, струва ми се, е характерен за българският мачо. И затова се набляга на предполагаемата мъжественост или предполагаемата женственост. Патриархално отношение към секса у нас често се оказва най-приемливо. На тази основа има притаено, и винаги готово  да експлодира недоволство, към всякакви промени и международни решения, които облекчават в социално и психологическо отношение различните. Все пак това по-често е отношението на някои политици. Хората, които се занимават с изкуство, имат интерес към различния, към преодолелия стените на всекидневните стандарти. От всички промени трябва да приемем тези, които освобождават душите ни от предразсъдъците, и към себе си, и към другите, с които си приличаме понякога само външно. Нека има различни цветя, с различна красота и ухания. Става ли дума за изкуство толерантността и интересът към всяко човешко същество, независимо как се самообпределя, и как другите го определят, са най-важни.

Въпросите изготви Юлиана Методиева

*Владислав Апостолов, в.Труд – б.ред

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.