Паника

 

 

Доброволният отказ да ходите с открити лица, да работите и да пътувате, е най-прекият път към края на демокрацията и заличаването на постигнатата свобода.
Страхът побеждава. Болестта е маска на расизма. И на всичкото неприемане на различните. (отдръпваме се от хората с азиатска визия, които срещаме в градския транспорт. Случило се е. Разказано ми е.)
Алиби за липса на съчувствие и широка порта за всякакви безобразия (журналистка е свалена от самолета с делегация за Гърция, защото кашляла).

 

 


Психиатричното отделение във ВМА се преформатира в отделение за вируса. А психично болните къде отиват?! Изчезват, излекувани са?! Никой не пита и на никого не му пука за тях.
Заразени сме. Кога ще спрем да се събираме в театър, кино, клуб. Кога ще спрем съвсем да протестираме по площадите?! Защото може някой да се изкашля неправилно. А властта ще го обяви за терорист и заплаха за националната сигурност.

 

 


Карантината е подготовка за забрана за събирания и масови мероприятия. Естествено, от грижа. И за наше добро.

*преди да се запасите с боб и спирт за вечни времена, време е да започнете да си миете ръцете и да проветрявате.

от личния блог на авторката.

Публикуваме с нейното любезно разрешение.