Първи по рейтинг, последни по толерантност: как ЛГБТИ тематиката е приета в българското училище

Здравейте!

Казвам се Мая-София Хитова* и съм ученичка в столична гимназия. Пиша ви по повод една история, която би заинтересувала вашите читателите и отговаря на общата тематика на „Маргиналия“.

Става дума за отношението към ЛГБТИ проблематиката в българските училища. Ясно е, че по-възрастното поколение е тенденциозно по-нетолерантно, но се знае малко за действителността на този проблем. Повлияна от скорошни събития в моето училище и в друго “най-елитно” в София – Софийската математическа гимназия – си позволих да напиша статия, в която се разглеждат конкретните реакции на ръководствата по повод ЛГБТИ общността и темите. Целта на статията е да бъде призив за толерантност и да провокира читателите да се замислят колко абсурдно е позитивни инициативи да бъдат забранявани на базата на страх от разваляне на нечий имидж.

Според мен това е интересна тема, за която към момента има малко информация, но е важно да й се обърне внимание, тъй като засяга не само безброй многото ЛГБТИ ученици, но и като цяло обществото.

*В редакцията се пази истинското име.

Както много от нас са забелязали, живеем в 21-ви век – време, белязано от толерантността и идеологията, че човек бива определян от постъпките си, а не от произхода си, пола си и така нататък. Особено младите хора изповядват този начин на мислене, което е и нормално. Така старите схващания могат да бъдат заменени от свежата кръв на наивния ентусиазъм и интерсекционалния феминизъм. Затова не е и чудно, че отвсякъде, където има млади хора, се раждат инициативи, целящи да разпространят този начин на мислене. Училищата не са изключение. Те обаче са интересно бойно поле между традиционно по-възрастните и често по-консервативни учители и директори, и младите идеалисти, които имат виждането за приемане и равенство. И може би ръководствата на училищата вече имат опит с деца от различен етнически произход, с различни генетични и хронични заболявания. Но една малцинствена група остава главно неприета и считана все още за нещо, присъщо само на американските филми, далече от нас. Каква е всъщност реакцията в българските училища, когато ЛГБТИ проблематика бива засегната?

Теоретично се очаква „елитните“ гимназии да дават пример по толерантност, при положение, че се хвалят с най-интелигентните ученици в страната. Това, което не се очаква, е именно там да има проблеми с обсъждането на ЛГБТИ теми.

Ето че в Софийската математическа гимназия наскоро възникна проблем относно желанието на редакцията на училищния вестник да публикува такава статия. Огромен проблем за ръководството на училището създала картинка на двама прегърнати мъже с думите „It’s okay to be gay” („Окей е да си гей“), защото, както се оказва, всъщност не било окей. Вестникът имал главно представителна функция и било абсурдно нещо „такова“ да представя тази горда гимназия. След това на самата абревиатура ЛГБТ била поставена цензура, а и фразата „различна сексуална ориентация“ не била одобрена от директора. В крайна сметка авторите на статията сами се отказали да се борят за публикуването ѝ, защото осъзнали, че ако тя достигне до читателите, би била абсолютно обезобразена. Освен това, те мъдро отбелязват, че с неспоменаването на думите такива, каквито са, ще са допринесли за това, темата да е табу. Равносметката е цял куп от негативни емоции – разочарование, погнуса, гнет, тъга, ярост. Училищната общност била разделена на възмутени и загрижени за престижа на СМГ хомофоби, чиито чувства родили коментари от рода на „Ако си гей, не заслужаваш да живееш“, и на разочаровани от тях хора със здрав разум, притежаващи човещина и смелост да се противопоставят.

Не е ли тъжно едно от най-елитните училища в България да позволява една такава малка проява на солидарност към ЛГБТ общността да се превръне не само в апокриф, но и в ябълка на раздора? (Още повече, че учениците там се наричат именно „семегейци“, за Бога.)

Самата апокрифна статия разказвала за друга училищна инициатива, този път увенчана с успех. По-рано тази година в Американския колеж в София беше основан клубът Gender and Sexuality Alliance, накратко GSА. В него се събират ентусиасти и обсъждат важни за ЛГБТ общността въпроси и заедно посещават куиър събития. Целта е да да се създаде място за свободно изразяване, където можеш да споделяш и обменяш опит с хора с подобни преживявания, което в края на краищата да създаде чувство за общност. Изглежда в колежа имат по-спокойна политика относно „свободното изразяване“ (или още познато като „свобода на словото“) отколкото СМГ.

Но тази своеобразна победа за GSA не дошла лесно. Като за начало още от години е имало опити за създаването му, обаче тогава администрацията била много по-негативно настроена към идеята за такъв тип клуб. Основателите му, Дани Кирилов и Никола Ненков, не се отказалиИ и въпреки че били принудени да попълват документация, която не се изисквала за никой друг клуб, те продълължили да опитват. След общо четири срещи с декана, 4 години упоритост и достатъчно бюрокрация за цял живот, те най-накрая успяват да създадат първия подобен клуб в България.

Причината да отнеме толкова време и усилия била хипотетичната реакция на родителите и на медиите, които могли да определят Американският колеж като „гей училището”. Дори училището, смятано за едно от най-либералните в страната, подходило предпазливо към тази инициатива, която цели да постигне единствено позитивни неща. А и не трябва да се забравя, че ръководството на колежа се състои от американци, а традиционно хората от Запада са по-толерантни.

Какво остава тогава за българските училища?

Дори да приемем, че българските директори лично нямат нищо против ЛГБТ общността (което за съжаление невинаги е така), тях пак ги спира нещо. Това е именно (предполагаемото) обществено мнение за тези училища, колко пагубно ще е за рейтинга и имиджа им да ги свързват с толерантност. Тук следва да си зададем въпроса, доколко основан е този страх?

При избора на училище обикновено се гледа какво предлага то – какви компетентности се преподават, чужди езици, качеството на образованието. Несъмнено едно дете може да научи математиката най-добре в СМГ. Но освен това там всички учители са много квалифицирани и всеки ученик – от най-добрия до най-слабия – излиза от гимназията със знанията и способностите да следва, където си поиска, и да работи, каквото си поиска, за сравнително висока заплата. Разбира се, това се отнася и за много други елитни училища – Първа немска гимназия, Първа английска гимназия, 73-то училище, Френската гимназия.

И ако някой родител предпочете да не запише детето си в такова училище на базата на някаква статия в училищния вестник, при положение че то би имало хипотетично достатъчно висок бал и умствен капацитет да бъде прието там на първо време: най-вече детето губи. Освен това, как по-точно една толерантна среда може да навреди на някого?

Но ето че директорът на СМГ трепери притеснено – да не би някой да прочете вестника им и да си помисли „Уау, колко лошо за тях, те смятат, че е окей да си гей.” Това значи ли, че директорът подценява уменията на колегите си учители? Значи ли това, че той тотално омаловажава гордата репутация на гимназията?

Подобен е случаят и с другото най-елитно училище в София, 91. НЕГ, или Първа немска гимназия. Там под претекст, че „такива неща са недопустими“ и опасения за сектантство, политическа пропаганда и опит за развращаване на учениците, било категорично отказано основаването на клуб, подобен на GSA, който имал за цел да информира учениците за всякакви теми, които ги вълнуват: от начини за справяне с психични и хранителни заболявания, до превенция на тормоз в училище и, разбира се, вечната тема табу – ЛГБТИ проблематиката.

За съжаление, това не се случва само в СМГ и Първа немска, но фактът, че се случва там, е достатъчно показателен за българското училище. Ще се стигне ли до момент, в който консервативното ръководство ще осъзнае, че добруването и здравето на учениците са по-важни от хипотетични хули? Ще се стигне ли до момент, в който българинът, вместо да се чувства неприятно от факта, че някъде подкрепят гей хората, да осъзнае, че това е ценностната система на 21-ви век, така разсъждават младите хора днес, и това е бъдещето?

Бъдещето започва обаче именно от образованието и ако учителите и директорите ни ни отхвърлят и мразят, какво остава за останалата част от обществото? Директори като гореспоменатите, които се притесняват да не бъдат запомнени като прекалено толерантни, могат да бъдат сигурни за едно: със сигурност ще бъдат запомнени като крайно нетолерантни. И трябва да си помислят, в света и времето, в което живеем, кое е по-лошо.

Бел.ред:

“Билитис” е застъпническа организация за премахване на всички форми на дискриминация и постигане на равнопоставеност на ЛГБТИ в България и подкрепя написаното от Мая-София Хитова. Споделеният опит напълно потвърждава установените факти в изследването Училища за всички? Положението на лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър и интерсекс ученици и учители в българските училища, проведено през 2015 г.