Патронажна грижа от първа необходимост

 

 

 

В настоящия текст ще представим патронажната грижа по програмата “Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще” (накратко услугата и програмата), която се осъществява пилотно в София и Пловдив от екипа на фондация “Тръст за социална алтернатива” (ТСА). Страната ни е единствената в Източна Европа, лицензирана да тества модела на американската програма Nurse-Family Partnership, създадена преди повече от 40 години от проф. Дейвид Олдс, професор по детски болести и обществено здраве в Университета в Денвър, Колорадо, САЩ.

Ако питате случаен човек у нас какво знае за патронажната грижа, е вероятно да ви каже, че това е социална мярка, прилагана във времето на социализма. Всъщност патронажната грижа е съвременна услуга в повечето европейски държави и е част от социалната и/или здравната им политика. България е единствената страна в Европейския съюз, в която патронажната грижа за бременни жени с деца до 2-годишна възраст не е официална държавна политика. В същото време, страната ни е на първо място по показатели като детска смъртност.

В момента на проектен принцип две неправителствени организации се опитват да налагат промяна в тази посока, но за да е широко достъпна услугата, следва тя да стане държавна и да се прилага на национално ниво. „В България са пилотирани две услуги за патронажна грижа – универсален модел на УНИЦЕФ и специализиран модел, осъществяван от фондация “Тръст за социална алтернатива”. Според проучванията доказаните трайни резултати от този вид грижа са подобрена готовност на децата за училище, повишена заетост сред майките и по-големи интервали между ражданията“, четем в раздел Човек и общество / Социална политика в наскоро създадената от Българска академия на науките – енциклопедия “България”.

снимка: авторът

 

По този модел специално обучени екипи от медицински сестри и акушерки посещават семействата по домовете, като оказват емоционална и физическа подкрепа на майките – бременни жени до 22 г., които очакват първото си дете и живеят в риск от бедност или социална изолация. Всяка майка получава по около 60 визити в рамките на две години и половина – от периода на бременността докато детето им навърши две години. Услугата, известна у нас като “Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще”, е програмата с най-много доказателства за ефективност (потвърдени чрез множество рандомизирани контролирани проучвания в световен мащаб) в подкрепа на ранното детско развитие. Тя се прилага в Австралия, Англия, Канада, Норвегия, САЩ, Северна Ирландия и Шотландия, като навсякъде е част от здравната система и се осъществява през различни държавни институции – поради осъзнатата нужда и полза от програмата и високата възвръщаемост на инвестицията в първите 1000 дни от живота на всеки човек.

 

“Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще” функционира в София от 2016 г., а в Пловдив беше въведена три години по-късно. Общо 255 са записаните потребителки на услугата от началото й през 2016 г., като 122 са активни в момента. Извършени са над 8600 домашни посещения, по време на които патронажните сестри работят с цялото семейство – майката, партньора й и тяхното дете, в рамките на 2-3 посещения на месец.

 

В София в услугата са се включили общо 163 жени, като 61 от тях са активно ползващи я в момента, а 70 са я завършили успешно. Извършени са над 7000 домашни посещения на обучените медицински сестри и акушерки. Вижте това видео.

 

В Пловдив близо 100 бременни жени и майки с деца до 2-годишна възраст са били включени от 2019 г. насам, като над 60 от тях са активни ползватели на услугата в момента – жени от български, ромски и турски произход до 22-годишна възраст, с първа бременност. Медиаторите (сътрудници на терен) на програмата, които владеят и български, и турски език, и са част от местните общностите, към които е насочена, са най-силният й посланик. Програмата има също така развити отношения с гинеколози и лични лекари, които насочват бременните жени към услугата.

 

За краткото време на предоставянето на патронажната грижа в Пловдив, тя минава дълъг път, по който най-важно се оказва спечелването на доверието на местните общности. Екипът от семейни сестри и медиатори успява да спечели сърцата на младите майки и техните семейства с ентусиазма си, любовта към работата си и неуморния си труд. Към средата на 2021 г. ръководителят на екипа на програмата за Пловдив Станислава Трифонова споделя, че все повече семейства се доверяват на услугата, тъй като се предава от уста на уста в местните общности и ефектът от нея е неоспорим.

 

Жените споделят, че срещите с медицинските сестри за тях имат стойност по-голяма от източник на съвети за бременността и майчинството. Те стават морална опора и подкрепа в тези уязвими години за бременната жена и майката. Сестрите подкрепят младите майки и в развитието им след периода на бременността – вдъхват им увереност да вземат шофьорска книжка, да завършат по-висока степен на образование, да продължат дори по-нагоре като си намерят работа. Тази подкрепа е особено ценна за жените от ромски произход. Много от тях споделят, че благодарение на услугата успяват да добият самочувствието, че могат да преодолеят трудностите, през които са минали в собственото си детство и които са им създали пречка за развитието по-нататък, и вече си позволяват да мечтаят и да планират бъдещето си. В рамките на програмата директна подкрепа често получават и партньорите им, както и родителите на двамата в младото семейство. Така например пловдивско предприятие се е ангажирало да дава работни места на съпрузите на жените в програмата, за да добият по-голяма финансова самостоятелност и спокойствие.

 

Връзката между сестрите и младите майки се опира най-вече на високата компетентност и професионализъм, както и на многобройните обучения, през които сестрите минават в рамките на програмата. Но връзката е и емоционална – те стават доверен човек за семейството и са приети не само от жените, но и от партньорите им, от членове на разширеното семейство, което е от съществено значение. Сестрите познават добре и културните особености на семействата – свързани с мюсюлманската религия, или пък това, че за ромските семейства определени теми – например за интимните отношения между съпрузите, са табу. Познават още празниците и обичаите на общностите и благодарение на придобития опит знаят как да адаптират услугата за нуждите на младите майки, какво облекло да носят при посещенията си и т.н. Програмата подпомага бременните жени с безплатни лекарства и заплащане на прегледи или осигуровки при здравно неосигурените, с лекарства за децата, но също и с изграждане на меки умения – за родителски капацитет, за комуникация и последващо образователно или професионално   развитие.

 

Ролята на семейните сестри е да насочват, подкрепят, учат на самостоятелност и по-пълноценен живот младите жени. Така след приключване на отношенията им, когато детето навърши две години, те са оставили следа в живота на семействата.

 

Най-оптималният възможен сценарий за бъдещето на специализираната услуга в България е, след приключването на програмния период за ТСА, тя да бъде имплементирана от държавата като официална политика, достъпна за всички уязвими бременни жени и майки с деца до 2-годишна възраст. Затова, освен работа на терен със семействата, ТСА извършва и застъпническа дейност пред институциите – с цел постигане на този сценарий. Основните цели на патронажната грижа са успешен изход от бременността на жените, по-добро детско здраве и развитие и икономическа независимост на семействата.

Габи и Йоан / снимка: авторът

 

Първите три години в живота на всяко дете са важни за развиването на мозъчните функции, емпатията, самочувствието и способността да изгражда пълноценни отношения, които са в основата на здраво общество. Ако държавата не приоритизира политиките си в тази посока, това означава да обърне гръб на бъдещото си. Изследвания показват, че много от основните заплахи за здравето на възрастните хора, като затлъстяване и сърдечни болести, зависят именно от развитието им в първите им години. Бедността и социалното неравенство са сред основните причини за проблемите в ранното детско развитие. Най-засегнати групи са ромските общности, бежанците, преминаващи през страната, живеещите на прага на бедността български граждани.

 

Патронажната грижа е доказано ефективен начин младите семейства да придобият увереност в отглеждането на детето и подкрепата за развитие на пълния му потенциал. Българската държава трябва да приоритизира превръщането на патронажната грижа в устойчива политика с широк обхват, за да може на всички, които имат желание и нужда, да се гарантира достъп до нея.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Зорница Миткова

Зорница Миткова e Комуникационен експерт към програмата Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще.