Пътят към началото

Първата ми среща с Рухулах и Сара, макар и предшествана от немалко добри думи, не беше нищо друго, освен игра на доверие. Имах само бегла представа какъв път са изминали от Афганистан. Съгласявам се да се видим, за да опитам да им помогна, след като познати споделят, че семейството среща сериозни трудности да започне новия си живот в България. Въпреки че бяхме на моя територия, съмнението дали непознати заслужават доверието и помощта ми някак естествено глождеше. След няколко минути разговор вече се чудех как да спечеля тяхното, а до края на разговора – как да го оправдая.

sara1-2

Първото, което разбирам, е, че България е техният дом, защото друг вече нямат. След смъртни заплахи от талибаните Сара и Рухулах бягат с децата си от Афганистан и получават хуманитарен статут в България. Разказват ми за войната, постоянното насилие, за хората, които са оставили зад себе си и вероятно повече няма да видят. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), преди започването на конфликтите в Ирак и Сирия Афганистан е най-големият източник на бежанци в света в продължение на 32 години. Двамата ми събеседници са родени и израснали по време на война, затова липсват разкази „отпреди войната“, каквито съм чувала от сирийци и иракчани, например. Споделят за пътя, който са изминали предимно пеша, включително 27-часов преход докато Сара е бременна в деветия месец. Споделят надеждите и мечтите си за по-спокойно бъдеще за децата си в България.

sara5-2

Противно на често срещаното мнение, Сара и Рухулах имат желание за дългосрочна икономическа и социална адаптация в България. Те не искат да ги възприемаме като пасивни жертви, като зависими от подаяние, като обект на благотворитерност и съжаление. Напротив, те искат да намерят място, което да нарекат свой дом и да работят, за да се грижат за семейството си. Сара е завършила финансов мениджмънт, занимавала сe е с банков одит и е била управител на банков клон. Рухулах е работил в технологична компания, авиолиния и банка. Той си намира работа тук, но за да получи парите си и да си позволи квартира, има нужда от банкова сметка. За откриване на такава е нужен постоянен адрес. Въпреки че има право да наеме жилище, документите за статут често будят недоверие сред наемодатели и брокери, които предпочитат да има лична карта. Лична карта също се вади срещу постоянен адрес. И така, достъпът до нещата, които ще им предоставят възможност да си помогнат сами, не е толкова лесен и те се озовават в омагьосан кръг. Сара и Рухулах ми казват, че нямат представа какво да правят оттук нататък. Аз също.

Знаят от опит, че има дни, в които животът може да се преобърне. Затова продължават да търсят квартира, въпреки трудностите и недоверието, което срещат. Изглежда някак парадоксално да разчитат на доверие от хората, за които имиграцията е една от причините за задълбочаващото се недоверие в собствените им институции. Голяма част от обществото смята, че институциите не се справят и подхожда с още по-голямо недоверие към самите мигранти. И въпреки че антиимигрантската паника силно се разминава с действителните нива на имиграция, негативните възприятия обричат голяма част от потърсилите убежище в България на трайна изолация. Против волята им. За повечето хора с хуманитарен или бежански статут в страната ни животът в бежанския център е дългосрочна реалност, въпреки правото да го напуснат. Затова човешкото доверие е решаващ фактор за по-успешното им икономическо и социално приобщаване, въпреки привидно непреодолимите юридически пречки.

sara3-2-1

Да се довериш на непознат не е лесно и рецепти за това няма. Имаме избор обаче дали непознатият да стане познат. Според Хемингуей най-добрият начин да разберем дали можем да имаме доверие на някого, е да му се доверим. Младите родители спечелиха доверието ми с това, че са най-обикновени хора, загрижени за децата си. След разговора ни ги намирам не за обикновени, а за вдъхновяващи. Въпреки миналото, не търсят емпатия. Напротив – освен смелостта да избягат от смъртта, не им липсва смелост да започнат живота си от начало, без нищо. Въпреки трудностите, продължават да се усмихват. От нас зависи да повярваме, че хора като Сара и Рухулах могат, въпреки обстоятелствата, да управляват живота си сами. Ние избираме дали да ги изслушаме, да ги разберем и да чуем, че всичко, което искат, е нормален живот за себе си и децата си. Не добър. Нормален. Това е всичко, на което се надяват, казва Сара.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Мила Мошелова

Мила Мошелова завършва университета в Абърдийн, Шотландия, специалност „Политология и международни отношения“ и има магистърска степен от Юнивърсити Колидж Лондон (UCL) в областта на политиката на пост-комунистическите страни в Европа. Работи като координатор в „Център за либерални стратегии“.