Петър Денчев: Стремежът на човека за незабавно удовлетворение заради въобразената уникалност правят животът невъзможен

Писателят Петър Денчев публикува във  „Vagabond“, „Алтера“ , „Капитал Light“, „Култура“, „Повеля“ (Сърбия), „Зенит“ (Македония), „Rast“ (Словения), „Современост“ (Македония), а също и в електронните издания „Литературен клуб“, Литернет, Marginaliatoest.bg. Негови текстове са превеждани на английски, персийски, македонски, словенски, немски и сръбски език. Предишния му роман „Малкият бог на земетръса“ беше номиниран през 2019 г. за наградата „Хеликон”. Днес ви представяме интервюто на Мария Илиева с Петър Денчев за новия му роман „Превъртане.“

 

 

Мария Илиева: Какво е „Превъртане“ за Петър Денчев?

Една история, която зрееше отдавна. Искаше ми се да напиша история за човек, който се връща в началото на своя живот, ала със своите житейски натрупвания. И да проследя как тези натрупвания не дават желания резултат. От друга страна този опит ми даде възможност да погледна през погледа на илюзиите, как живеем с представата за действителност, а не със същественото, което ни се случва. Търсих възможност да уловя различни гласове от екзистенциалната ситуация, която безкрайно ни е дотегнала, да хвана клишетата и стереотипите и да ги раздробя на онази им дневна съдържателност, с която се преплитат, навързват и образуват една илюзорна мрежа от нашето съществуване – за националните, историческите, манталитетите рамки през призмата на сатиричното донякъде, но и през зловещата действителност, в която те се превръщат в клопки на ума, на съзнанието и така стигат до колективно безумие. Макар и да не си признаваме, наистина парадоксално, ние живеем в колективно безумие, езикът ни в ежедневието ни го подсказва – често казваме, че ще превъртим, че сме превъртяли. Това тръгва от говоренето и се връща в действителността. Обикновено това е “магическият” път на идеите. За съжаление ние  преобладаващо живеем сред корумпирани мозъци, които предпочитат да подхранват своите илюзии.

Романът е пророчески, някак силно актуален за днешния ден.

Големи думи. Дано да се окаже точно обратното – да бъде просто една зловеща сатирична фантазия, вместо реалност. Поради това неговата актуалност ми се иска да бъде по-скоро в сферата на фикционалното. Трябва да призная, че голяма част от персонажите имат своите прототипи, вероятно заради това ще трябва да се откажа и от мисленето, че става дума за нещо, което не е актуално. Изразходвах доста време в наблюдение и улавяне на гласови регистри, в търсенето на автентичен изговор на тези неща. Затова ми се иска по-скоро да е документ в онази си част, където описва реалността, а не бъдеще. Иначе – да, миналото непрестанно се преражда, защото хората манипулират с него по този начин – търсейки своите основания в него. Когато не познаваш в дълбочина себе си и собственото си съществуване, произхода си, тогава неизбежно попадаш в кода на повторението и не може да избягаш от този код; макар че на човека днес му е дадено да направи толкова много неща. Жалко е също, когато живееш в илюзията за познание – че то е константно и непроменимо.

Доколко романът е огледало на обществото ни или е „аларма“ в какво то може да се превърне?

За мен това е откровено криво огледало. Не е буквално, реалистично огледало, а е огледало през призмата на деформацията, хиперболата, през фокуса на мистичното и антирационалното, което благодарение на вярата се превръща в ново рацио. Тези своеобразни течения наоколо – на мистичното, на вярата в изначалното, божественото и своеобразната жажда, че човекът трябва да получи незабавно удовлетворение, защото си е наумил своята уникалност, своята гениална божественост правят животът невъзможен. В действителност тези вярвания, които се превръщат във верую са до голяма степен заимствани от идеологиите на национализма и религиозното и аз се опитах да ги транспонирам на личностно ниво, за да покажа как те съществуват по един парадоксално обременяващ начин. Затова и бъдещето в романа е един вид предупреждение. Макар и тук да е намесена малко мистика и фантастичност.

Как се приема романът?

Не зная още. Изминали са едва три седмици, откакто се появи на книжния пазар, така че реакциите все още са оскъдни.

А как се промени Петър от този роман?

Трябва да призная, че романът е писан в процес на мое лично израстване и експеримент. И смятам, че отрязва в своите намерения и моите лични промени и нагласите, през които съм преминал. Така, че нека да видим какво ще се случи оттук нататък.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.