Петринел Гочев: Ние може и да преживяваме ужаса си, че ще изчезнем, но изкуството на  театъра няма да изчезне

 

Днес разговаряме с Петринел Гочев. Правил е десетки изложби, последната му изложба е в галерия Форум през 2018, а първата през 1990 бе в едно мрачно фоайе. Измежду знаковите му спектакли  са “Ромео и Жулиета”, Майстори”, Тигър”, Той е главен режисьор на ДТ Рачо Стоянов – Габрово…..На въпроса дали има бъдеще онлайн театъра, той казва: Опитите за излъчване продължават, но апатията на брояча е факт. Защо? Оставиха ли ни? Не мисля. Публиката просто казано и да не може да го обясни, усеща какво не е театър. Ние може и да преживяваме ужаса си, че ще изчезнем, че се е разкрила тайната за безсмислената ни дейност, но съм убеден, защото имаме подкрепата на историята, че изкуството на  театъра няма да изчезне, защото играта на превъплъщение е заложена в природата на човека

 

 

Петринел, Вие сте и художник и скулптор, но и режисьор. Единственото изкуство от трите не може да се прави в ателие, в самота, е театралното представление. Конактът с публика не може да се замени с нищо, както и усещането на режисьора,че й влияе, забавлява я, повишава емпатичния й потенциал. Какво ще стане с театъра в този неочакван живот- в – онлайн?

Вече сме свидетели на панически опити да не се удавим. Някои театри започнаха да излъчват представленията си в мрежата. Имаше възторжена реакция, хиляди гледания. Радостта и възторгът бяха за неистовия опит на театрите да изкрещят, че са живи и няма да се предадат. Отчитането на брояча в ютюб в хиляди беше пък отговорът на общността (публиката) на облекчение и надежда, че този гръмко заявен зов за живот е чут и приет като общ – Вие сте тук, но и ние сме с вас!

За щастие този експеримент изпълни своята мисия и тихо угасна. Опитите за излъчване продължават, но апатията на брояча е факт. Защо? Оставиха ли ни? Не мисля. Публиката просто казано и да не може да го обясни, усеща какво не е театър. Ние може и да преживяваме ужаса си, че ще изчезнем, че се е разкрила тайната за безсмислената ни дейност, но съм убеден, защото имаме подкрепата на историята, че изкуството на  театъра няма да изчезне, защото играта на превъплъщение е заложена в природата на човека. Не е ли така – не познаваме епоха или цивилизация която да няма свое театрално изкуство!

 

” Ромео и Жулиета” ДТ Габрово – 2013

Също така е ясно, че онлайн излъчванията не са театър, а това театралната публика го знае и няма да замени едното за другото. Може и да имаме неподозирано дълъг период на невъзможност да играем, но подмяната няма как да се случи. Да, взимаме за пример заснетите представления на Британския национален театър, но реално това са филми по представленията, а не театър. Дълга е темата какво е едното и какво другото, но това е фактът – театърът е живо изкуство, което се разгръща в отрязъка от време който наричаме СЕГА, в общо за актьора и гледащия ПРОСТРАНСТВО.

Много ми харесаха Вашите думи, произнесени преди кризата. Казахте „Отиваме нанякъде, където губим човечността“. Днес обаче, общуваме през маски, на два метра физическа /социална/ дистанция, всеки гледа да избягва групите, не се целуваме за поздрав… Няма ли да преброим последните остатъци от тази човечност?

Не си спомням по какъв повод казах нещо подобно, но беше по – скоро призив да се огледаме и ако трябва да спрем. Пак ще се позова най – общо на историята – от Библейската, до научната – човеците са преминавали през ужасяващи катаклизми, през невиждани проявления на жестокост и бездушие, но ето, днес живеем в един изобилен в човечество свят. Да повярвам ли, че няма ценност, любов, милосърдие никъде? Не. „ Човекът е образ на вечното Божи битие“ – не съм точен сигурно в цитата, но това изречение у мен предизвика страх, надежда и радост когато го прочетох в дебелата книга. И вярвам, че е истина. Страх – да, има. Изстъпления – да, има, но има и друга човещина и не е толкова трудно да я открием.

Гергана Змийчарова и Иван Юруков в ” Майстори” на НТ Ив. Вазов, 2017

 

Ще цитирам още едно Ваше изказване по повод умиращия театър, което ме впечатли:  “Театърът не се поражда от хората, които искат да го гледат, а от тези, които искат да го правят. Игровата му същност се стапя, когато стане средство за оцеляване.“ Били сте много критичен, макар Вашите спектакли  от „Ромео и Жулиета „ до „Майстори“ да се радваха на зрителска любов. Ще има ли хора, които да искат отново театър?

Ето това е наистина нещо в което съм убеден. Ще има хора които искат да гледат театър, когато има хора които искат да го правят, а това е неизбежно. Аз, самият всеки ден обсъждам предстоящи репетиции с Гергана(аткрисата Гергана Змийчарова е съпруга на П.Гочев – б.а.), или с Петко Петков – директора на Габровския театър. Чувам се с драматурзи, обаждат ми се директори на театри. Не виждам някакво залиняване. По – скоро нервност и превъзбуда от предстоящото втурване на сцената. И знам – ако аз завърша „ Салиери“ и „Под игото – 1894та“ публиката ще дойде, с маска, или без. Мисля, че хората ценят цивилизоваността си, независимо от характера и, забавленията си, труда си. Знаем как е била изпълнена Седмата симфония на Шостакович. Искаме да сме в театралната зала. Не знаем само какво всъщност се случва и кога наистина ще имаме тази възможност. Но поддържаме за сега борбен и творчески тонус.

Режисьорът Гочев репетира” Тигъра” в НТ Ив. Вазов

Над какви склуптури работите днес? Влагате ли в тях усещането за безвъзвратност, за обреченост? Питам Ви, защото познавам Вашите много задълбочени рефлексии и загриженост към света, който живяхме…

Току що с голямо увлечение завърших една обикновена женска права фигура в стремеж да разбера как са го правили Аристид Майол и Васка Емануилова. Никакви големи теми и вълнения. Само уважение и удивление пред тяхното майсторство. Да се учим от големите е изключително удоволствие и много просветляващо, а и вечната обикновена тема в границите на ателието никога не може да ми е скучна или да не ме дари с мъката да постигна усещането за изкуство.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.