Пиле с корона и да празнуваме, въпреки всичко!

Споделете статията:

Извинете – защо сте с костюм“ – попитах доставчика ми на храна на трети март, който се появи от асансьора в офицален черен костюм с червена вратовръзка. Доставчикът ме изгледа и ми каза: „Защото е празник. И на празник се слага костюм!“ – отвърна той и ми подаде салатата и хумуса ми.

Благодарих и си взех храната.

И честно казано забравих за него до вчера. Просто настроението ми изобщо не беше празнично. Другата седмица е Пурим – може би най-веселият празник в календара, в който всичко трябва да е карнавално, забавно, игриво и музикално; а не се чувствам така. По традиция в двете седмици преди Пурим всеки ден трябва да е все по-весел и прекрасен, да увеличаваме щастието, а аз имах чувството, че с всеки изминал ден моето веселие и щастие намалява. Не само защото отменихме празненствата на Пурим, а и като включа телевизора (колкото и миниатюрен да е той, но за това ще ви разкажа друг ден) ме заливат болести, войни, скандали. И главно болести и карантини. И няма как да съм весел.

Дори бях решил, че няма да си купувам костюм и маска. И няма да празнувам. Докато не минах покрай един карнавален костюм и видях най-идеалния костюм на света. На кокошка с корона. Седях, гледах я и знаех, че трябва това да е моя костюм и се чудех колко хора ще разберат, че съм хем птичи грип, хем корона вирус. И влязох в магазина, където продавачката опаковаше продуктите, а навсякъде бяха разлепени надписи, че магазинът затваря. Завинаги. Но аз все пак попитах:

–        Извинете, виждам, че прибирате, но мога ли да си купя тази маската на пиле с корона.

–        Това са две неща. Не едно. Имат отделна цена.

–        Добре, те двете. Продавате ли ги?

–        Ами магазин сме. Каквото не сме прибрали, продаваме. Ей там пише цената.

Погледнах я и макар цялата нелюбезност да ме напрягаше, аз все пак реших да имам контра-въпрос.

–        При положение, че затваряте магазина, може би да ми направите намаление на цената на маската?

–        Не. Ако не я купите на тази цена, някой друг някъде другаде ще я купи. Не правим намаления.

–        Добре, ще я взема – казах –  Но можеше да сте една идея по-любезна.

–        Защо. И да съм любезна и нелюбезна, магазинът ми пак ще затвори.

И ми стана още по-гадно. Платих, взех си пилето и короната в ръка и тръгнах. Навън на всичкото отгоре валеше дъжд и щастието, което Пурим и този месец трябваше да носи изглеждаше все по-далечно. Болести, скандали, вируси и дори карнавалният магазин затваря. А дъждът ставаше все по-студен и досаден…

И тогава в средата на улицата под дъжда и с глава на пиле в ръце се сетих за онзи непознат доставчик на храна на трети март. И за това как аз, който не празнувам този празник – защото честно – не знам как се празнува трети март, изведнъж го усетих. И ми стана приятно и празнично – но не заради словото на президенти, премиери и други лидери или национални тържества, а заради обикновения човек със салата и хумус в ръка и официален костюм. Който направи така, че денят за него, а и за мен (и незнайно още колко гладни хора) да се почувстват добре. Някакси по-добре.

И изведнъж дъждът спря. Или аз спрях да го усещам. Седях и гледах моето пиле с корона на главата – моят официален костюм на птичи грип с корона вирус и си казах – този вторник ще бъда пиле. И ще празнувам. Въпреки вируса. Дори и да съм вкъщи, където и да е, ще празнувам. И ще се забавлявам – защото празникът е такъв, когато сами успеем да го направим. И някакаво миниатюрно, макар и опасно вирусче няма да ме спре да се веселя.

Та това е и посланието ми към всички ни. Да, важно е да сме разумни към болестите и нерадостите около нас. И да, задължително е да си мием ръцете и да не кихаме в лицето на останалите. Но и да – задължително е да празнуваме и да се веселим междувременно и вместо да тъгуваме и страдаме (и да кихаме), можем да се смеем заедно и да пеем заедно и да празнуваме. Така че този вторник ви предизвиквам всички да бъдете с костюми. Било то карнавални, било то официални, било то нещо различно. Защото макар да не вярвам, че вирусът ще ни покоси, то песимизмът и тъгуването със сигурност ще успее.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: