Пиянството на един електорат

Споделете статията:

 

 

Изборите от 4 април отминаха, но някаква странна еуфория е обхванала страната и всички политически сили. Половината участници гордо крещят „Спечелихме!“, не защото действително са спечелили, а защото са взели малко повече гласове, отколкото измерваха социологическите допитвания. „Загубихме битката, но войната предстои“ – казват други и вече кроят планове за прегрупиране на силите при евентуални нови избори. Но каква стана всъщност? Кой какво печели и какво губи? Eто един възможен прочит.

 

„…отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа…“ (Иван Вазов) 

ГЕРБ: Пирова победа

ГЕРБ печели изборите за пети пореден път, при това със смазваща преднина от приблизително 9% пред основния си конкурент БСП. Някои от вас, вероятно си спомнят, че в началото на предизборната кампания писах, че подобна разлика няма да е изненада от гледна точка на направените към онзи момент изследвания[1]. В национален план обаче ГЕРБ губи малко над 300 хл. гласа, което е приблизително 1/4 от гласувалите за тях спрямо 2017 г. Погледнато през резултатите по избирателни региони обаче, голямата загуба на ГЕРБ е в 23 и 24 МИР в София и никъде другаде. Напротив, ГЕРБ имат смазващо превъзходство в Хасково (37,3%), Перник (36,7%), Благоевград, Ловеч и Софийска област (35%), Видин, Монтана и Враца (33%), Габрово (32%) и Сливен (31%). В повечето от останалите области също са първи. ГЕРБ обаче изглежда, че няма да успее да състави правителство със собствения си мандат, защото това би било самоубийство, за всяка друга политическа формация в момента. Не случайно БСП, Демократична България и Изправи се! Мутри вън! побързаха да изгорят всички мостове още в изборната нощ. Никой обаче не бива да си прави илюзии за „края на ГЕРБ“. Екизтпол данните, а и предизборните изследвания показват, че това е формация със стабилна и равномерна подкрепа сред всички слоеве на населението, независимо от възраст, пол, образование и тип на населеното място. Въпросът обаче каква филмова тактика ще избере партията, т.е. дали да очакваме „Аз ще се завърна!“ от Терминатора – и съответно по-добра подготовка за предсрочни избори, или „Ще направя такова предложение, което не могат да откажат“ от Кръстника и опит за кабинет (вкл. без Борисов – каквото анализатори в дясно вече се опитват да подскажат).

БСП: Будна кома

Новината от тези избори е, че Българската социалистическа партия е мъртва. Не ме разбирайте погрешно – партия с абревиатура „БСП“ продължава да има, но отдавна не е социалистическа. Разбира се, за много хора това стана ясно още със заявката за „консервативен социализъм“, но други трябваше да видят програмата и кампанията на БСП, за да се уверят окончателно. БСП ще ограничава социалните помощи, БСП се бори за малките и средни предприятия, БСП се бори срещу мигранти и ЛГБТИ лица. Никъде в програмата не видяхме адресирана детската бедност, трудовата експлоатация в средните и големите предприятия, нищо за безработните и обезсърчените на пазара на труда в социалната политика, напротив – подпомагане през данъчни облекчения на заетите … чудесно, но ако беше християн-демократическа партия. И сега погледнете пасажа по-горе – най-бедните области и застаряващи области в страната, традиционни „бастиони“ на БСП са със най-силна подкрепа за ГЕРБ. Това е много силна електорална присъда. Екзитпол данните показват, че БСП има 30% подкрепа сред пенсионерите и 23% сред лицата с основно и по-ниско образование. Същевременно за БСП са гласували едва 8% от младите хора до 30 г., както и само 12% от вишистите. Това е втора много силна електорална присъда, защото профилът на европейските социалистически партии показва точно обратния електорат – младежи и високо образовани хора. Ако БСП не намери начин да се реформира „идейно“, връщайки се към базови концепции като солидарност, равнопоставеност и културен плурализъм, рискува да остане в политическа кататония и да се стопи успоредно със стопяването на кохортите от силно застаряващия си електорат.

ДПС: Пасувалият феодал

Наблюдавам електоралните кампании на различни политически формации повече от 20 години. За пръв път на тези избори ДПС демонстративно реши да не участва активно. За първи път нямаше детайлно разписана програма. Нямаше ярки телевизионни прояви. Кърджали, Шумен, Разград, Търговище, Силистра – са районите с най-ниска избирателна активност. Не бързайте обаче да отписвате ДПС. На практика, без особени усилия, движението е привлякло още над 12 000 гласа, спрямо резултата си от 2017 г. Познавайки добре смесените региони и депопулацията поради безработица в тях, ДПС заложи на Youtube клипове с подкрепа на известни личности – като механизъм да достигне до мигрантските диаспори. И не, не мислете, че са се провалили. Спрямо 2017 г. от чужбина идват 11 000 гласа повече, т.е. над 90% от „новите“ гласове. Фактът е, че движението беше демонизирано от всички останали участници в кампанията и в този смисъл „пасивно-агресивният“ им подход е всъщност перфектен – достатъчно ефективен, икономически ефикасен и същеременно, абсолютно приспа бдителността на останалите партии.

ДБ: Петият елемент

Ако повярваме на звука от отвореното шампанско и дадените интервюта в нощта на изборите, големият победител е Демократична България. Разбира са, нищо такова не се е случило и коалицията заема едва пето място с около 9,5%, но радостта на политиците и симпатизантите е голяма, защото според предварителните прогнози се очакваше да имат около 6-7%. С риск лекичко да се поразсърдят обаче, трябва да се обясни, че на практика са спечелили малко над 6000 гласа повече, отколкото сумарно бяха взели като три отделни формации (Реформаторски блок, Да, България и ДСБ) на предходните избори. Всъщност, коалицията получи голям шамар, защото цялата й кампания беше фокусирана към „Голямата България“, т.е. към мигрантските диаспори, а успя да вземе под 18% от гласовете в чужбина.  Не ме разбирайте погрешно, да спечелиш в 23-ти и 24-ти МИР в София е добро постижение, но формацията и симпатизантите показаха, че не умеят да губят, дори когато печелят. Веднага се родиха лафове, как нямало „изтичане на мозъци“, как това било вотът в „Чалгария“ и всякакви такива щуротии. Големият проблем на партиите и симпатизантите около тази коалиция е, че не могат да се откъснат от дневния ред на горната градска средна класа и да видят по-широката картина в национален план. И затова – ако погледнете електоралната карта, освен в София – ще ги забележите в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Разград. За градовете говоря, не за областите.  Ако не променят подхода си към образованието, здравеопазването и социалната политика; ако не се заинтересоват от проблемите на хората с ниски доходи (а в риск от бедност са над 2 милиона души от населението), никога няма да постигнат повече от това да вземат 25-30 мандата и да се превърнат във вечната „елитарна опозиция“.

 

ИТН: Лошите в страшния филм

Иван Костов беше първият авторитарен лидер след 1989 г. Той не просто не приемаше критика, не я търпеше и я преследваше (включително „отлюспваше“ и уволняваше съратници). Това запрати Слави Трифонов и Ку-ку бенд в мазетата и маргиналните канали, а предаването се прекръсти на „Хъшове“. Тогава Слави се закани: „Не ме ядосвайте, че ще се кандидатирам и ще спечеля изборите“. Разбира се от тогава изтече много време. Различни политически фигури „изгряха“ и станаха популярни през предаването на Слави, вкл. Бойко Борисов и Румен Радев. Така че не знам, защо някои политически „анализатори“ се изненадват от изборния му резултат. Нещо повече, колегите социолози от години съобщаваме, че в графата „друг политик“, хората често посочват Слави и има очакване към него за такава кариера, особено след организирания от екипа му референдум. Казано с други думи: изненада няма, макар, че взима 17,66%, с което фактически „Има такъв народ“ се превръща във втора политическа сила. Слави направи масова „тролска“ кампания в множество фейсбук групи. Програмата му е не е детайлна, но прокрива  всички „болезнени“ теми, а същевременно е написана на изключително достъпен език.

Българската политика по принцип е „страшен филм“, който хората избягват да гледат. Този път обаче не беше така, защото се появиха „лошите“, които разбъркаха пасианса на статуквото (и на ДБ като част от него, сори). Разбирате ли, за пръв път след 2008 г. в политиката има шанс да влязат нови лица, които са минали „експертен кастинг“, колкото и да не ви харесва това. Няма по-демократичен механизъм от този. Но, както петото място на ДБ, така и второто място на ИТН не бива да ни опиянява. Тепърва предстои на тези хора да се сблъскат с тежката бюрократична машина. Тепърва депутатите на Слави ще бъдат подложени на „сделки, които не могат да откажат“. Фактът обаче е следният: Слави Трифонов е в цайтнот. Той трябва да вземе едно от трите възможни решения: 1) Да се превърне в патерица на ГЕРБ (ако му предложат правилната сделка), защото се очертава двете формации да имат общо 126 места; 2) Да реши да стане министър-председател в правителство на малцинството (като за целта трява някак да убеди БСП, ДБ и ИСМВ да седнат на една маса); или 3) да реши да играе вабанк и да опита да спечели следващите предсрочни избори – за да предизивка заложената в програмата му конституционна промяна. Казано иначе, предстои да разберем колко са „бели душите“ на някогашните хъшове.

 

ИСМВ: Орел, рак и щука

С израза, че се налага да се съберат „орел, рак и щука“, за да бъдат свалени ГЕРБ от власт започна кампанията на тази коалиция. ГЕРБ победиха но, ако Слави не реши да ги подкрепи, то и ИСМВ могат да се чувстват истински победители. От гледна точка на политическата си програма тази формация представи най-либерално-социалната алтернатива. Открита подкрепа за ЛГБТИ, включително с изявен политик с ясно декларирана гей-идентичност; целеви мерки срещу детската смъртност, детската бедност, електронната бедност сред малцинствата. На практика бившият депутат от БСП, а след това омбудсман, се еманципира от партията-майка и заедно с т.нар. „градски либерали“ успя да предложи нещо, което може да бъде наречено „либерален социализъм“ или „социален либерализъм“. Любопитното е, че именно заради това – профилът на избирателите включва две иначе противостоящи си групи – от една страна вискообразовани хора на средна възраст от София и големите градове, но от друга страна и по-възрастни хора от икономически изостанали региони. Дали и колко обаче подобна формация ще бъде устойчива предстои да разберем, защото приказката за орела, рака и щуката в крайна сметка не завършва много добре.

Патриотичният вот: Уста проклиня цяла вселена

Големият губещ от тези избори са ВМРО, НФСБ и ВОЛЯ, които остават извън парламента. Ранените „воеводи“ обаче не случайно обявиха начало на войната. Вероятно вече са научили урока си (както се случи с партиите в ДБ). Ако искат да седнат на софрата отново – трябва да се договорят за общо меню. А тогава никак няма да им е трудно, защото сумарният вот – заедно с Атака и Възраждане достига около 9%… извинете, но те не взеха ли точно толкова през 2017 г.? Казано иначе, има едни 10% от гласоподавателите, които са готови да гласуват за именно такъв тип „юнашки патриотизъм“. Така че не ги отписвайте. И, моля, десните политолози, спрете да подлъгвате консултираните от вас политици, че при нови скорошни избори ще спечелят. Ами няма, а може и да е по-нисък резултатът в брой мандати при същинска мобилизация на ДПС и при обединение на патриотичните формации.

Социологическите прогнози: всичко е относително, затова си го отнасяме

Каквото и да се случи по време на избори, накрая винаги социологическите агенции са виновни. Ако познаят – значи са част от картел и предварително са знаели договорените резултати. Ако не познаят – значи са част от картел и се опитват да повлияят на общественото мнение. Баста! Съвестните агенции си свършиха добре работата (Алфа, Галъп, Тренд, Екзакта). Социолозите казаха ли, че ножицата между ГЕРБ и БСП са отваря? Казаха. Казаха ли, че до последния момент няма да е ясно ВМРО дали влиза или не? Казаха. Да, ИТН са с 3-4% над прогнозните резултати, но първо – нямаше как предварително да се измери ефекта от концерта в последния ден. И второ – при 50% изборна активност и този обем на извадките, грешка от 3% при тези дялове е съвсем в рамките на нещата. Ако клиентите и публиката искат по-прецизни прогнози, очевидно е, че ще трябва да се правят изследвания с двойно или тройно по-големи извадки, а съответно и двойно или тройно по-скъпи като теренна работа. Вие бихте ли платили вместо 15 000 например 45 000, за да резберете, че не взимате 4,1%, а само 3,9% ?Предполагам не. Ама освен това не били познали съвсем точно ДБ, Възраждане и БНО – ами… няма как. Клъстерните партии, т.е. такива, които са много силни само в даден определен регион, няма как да бъдат добре обхванати в национално представителна гнездова извадка с 1000 души. Приемете го като методологическо ограничение – или постигнете национална представеност във всички региони, или спрете да мрънкате, че не сте в  извадката!

А какво правим с фалшивите данни на институти като „Рего“, „БалканМетрикс“, „Барометър“ и т.н. –  то е ясно. Трябва да има ясно кодификация и да не може кой както си реши да се прави на „агенция“ и да публикува кавото си реши. За всеки, който се занимава със сатистика, беше ясно че тези данни не са представителни и че вероятно са неконролируемо изкривени. В този случай отговорността не следва да тежи на раменете на социологическата колегия, а на медиите, които пускат „сензации“ безкритично, за да генерират кликове.

Изтрезняхте ли? ЦИК обяви мандатите. Президентът е на ход.

[1] https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/03/12/4184506_kak_da_chetem_sociologicheski_prouchvaniia/

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Алексей Пампоров

Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.