Поамериканчване на злото

Масовите убийства от неделя в Ел Пасо и Дейтън  предизвикват напрежение какво става със САЩ! Отговори се породиха още същия ден, множат се и днес. Виновен е свръхлибералният режим за притежание на оръжие. Виновен е президентът Доналд  Тръмп  и неговите  подстрекателски туитове  срещу имигранти, латиноси, цветнокожи.

Дали е това? Дали е само това?

По-тънките анализатори изградиха около касапниците още  болезнен контекст адресиращ към нарастване на фашистки нагласи в суперзадоволеното американско общество,  но издаващо непрестанно симптомите на тежка криза. Кризата напомня времето, когато след началото на „Голямата Депресия”, в САЩ рязко бе нараснал броя на фашистките и полуфашистките организации. Само в „Черния легион” през 30-те години е имало милион и половина членове! Към тях може да добавим близките до фашистките идеи за превъзходство на бялата раса като „Ку-Клус-Клан”, „Американската лига за свобода”, „Сребърните ризи”, „Сините ризи”, „Бяла лента”. Наскоро от еврейска организация у нас беше показано видео от парад на Медисън скуер през 1940 г. Истеричните аплодисменти в отговор на антисемитските призиви на видни различни военни и цивилни в този парад по нищо не отстъпва като визия и идеология на нацистките митинги  на Третия Райх през 1940 г.

Тези исторически аналогии също не са достатъчни.

Да не се признае, че масовите стрелби в молове или по улиците на Чикаго и Лос Анжелис са резултат на трайни увреждания на обществото  на съвременна Америка, е като да отречеш връзката между въглеродния диоксид и климатичните промени. Чуват се гласове, включително и в българския ефир, които провидяха смъртоносните стрелби отнели живота на над 30 души вчера, като организиран отвън опит за дестабилизиране на държавата. „Отвън“ е също лесен отговор. Нещо като летните вируси и страстния пушач.  Кашлицата му е все по-дълбока, но той  не прави очевидна връзка и търси отговор във върлуващия грип. Пуши по кутия на ден, а после вирусът му виновен, че го болят гърдите.

Преди години проследих дебат с кандидат за федерален прокурор в ток шоу на  рейтингова американска телевизия с популярен водещ. Темата беше редът и законността. Спорещите страни настояваха, че налагането на ред е основен приоритет на САЩ. Че, да, битката с корупцията и въоръжената престъпност е естествен признак за здравето на едно цивилизовано общество, но че както много други хубави неща в живота, той може да бъде страничен продукт от нещо друго.

От уебстраницата на телевизията съм си свалила няколко основни тези на двете страни. За да опише кризата на САЩ телевизионният водещ казва:“Неврозите и комплексите имат място в теоретичното обяснение на непрекъсваемата верига от отвратителни престъпления както в личните домове на американците, така и на публично място. Страната ни страда от рак . Той се просмуква в обществото ни от много години и от много страни. Изгарянето на флагове. Изоставянето на училищните униформи. Холивудското очерняне на нашата армия, на правителството и корпорациите ни. Популяризацията на леконравното поведение. Принизяването на религиозните лидери. Прослава на престъпността в рап музиката. Войната по Коледа. Ужасната ерозия на авторитетите. Инфантилното мислене на властимащите.“

Другата страна в спора, бъдещият федерален прокурор, който е гласът на либерална Америка,  казва кратко:“ Цял живот съм бил обкръжен от пожарите на расизма и омразата, престъпността и пристрастяването, гнева и отчаянието“. „Значи, контрира водещият, истинската ви цел като федерален прокурор ще е да служите на осакатените черни гета вместо на цялото население на щата и страната ни?“

Следва отговорът: „ Не, целта ми съвсем не е такава. Когато казвам, че дължа услуга на осакатените от пламъците, имам предвид всички , осакатени от расизма. И тъмнокожи, и бели. Расизмът е бръснач без дръжка. Реже онзи, който го държи, също толкова дълбоко, колкото и жертвата. Трябва да излекуваме и двете страни, иначе сме обречени на вечно насилие“.

Телевизионният дебат беше година преди американците да изберат Доналд Тръмп.  В опита да се отговори  за причините довели до шокиращите убийства от августовската неделя 2019-та, трябва да вземем предвид  участието на всички описани преди години от масмедиите фигури на злото, факторите, дългосрочните диагнози и екзистенциални прогнози.  Жителите на Севера или Юга  знаят по-добре от всеки западняк или източноевропеец къде е заровено кучето.  Затова им помагат телевизиите, вестниците Ню Йорк Таймс, Вашингтон поуст, както и  жестоките примери от живота, описани в книгите на  Труман Къпоути или Гришъм. Киното. Когато през 1990 година филмът „Принцът на приливите“ с участието на Барбра Стрейзънд и Ник Нолти накара зрителите да се докоснат до разтърсващото сексуално насилие над деца и  непризнатите никога убийства в затънтено градче, критици у нас написаха: „В Америка насилието и смъртта на деца и жени не са новина за никого, а психиатриите им са пълни“.

Светът винаги прощава на САЩ. Продължава да  благославя Америка като износител на демокрация и умишлено пропуска, че от много години щатите все по-страховито изнасят престъпност. Европейски страни им подражават в либерализиране на режима за притежания на оръжие и ползването му при „законна“ самоотбрана. САЩ  изнасят и убийствен расизъм, който е особено плодовит когато кризите на съвременния свят следват една след друга. Заради цвета на кожата или бежанската съдба, белите християни  все повече убиват не-белите, мексиканци, афроамериканци, мюсюлмани. Буквално, още преди добри хора да прегърнат майката, влачеща останките от убитото си дете, вече се случва нова кланица в съседната улица, град, хипермаркет, бар, дискотека.

Докога ще я караш така, Америка?

 

 

 

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).