Половин година смятани за „екстремисти“: какво става със „Свидетелите на Йехова“ в Русия?

от -
289

През май 2017 жителят на град Орел Денис Кристинсен и няколко негови едноверци се събират в зданието за богослужение. По думите им, това е, за да четат Библията. Месец преди това Върховният съд на Русия призна дейността на „Свидетелите на Йехова“ в Руската федерация за „екстремистка“ и забрани организацията. Поради това на членовете на общината на „Свидетелите..“ в Орел не им се удаде да проведат събранието си: в залата нахлуват сътрудници на тайната полиция и ги разгонват. Те арестуват само Кристинсен.

Към този момент датчанинът вече живее в Орел повече от десет години, женен е за рускиня, работи като дърводелец. В края на краищата Кристенсен става първият „свидетел на Йехова“, на когото предявяват обвинение по закона за „противодействие на екстремизма“ след забраната на организацията в Русия.

По думите на адвоката на датчанина Ирина Красникова, клиентът ѝ е обвинен в това, че е продължил дейността на местната религиозна организация, която вече е била забранена.

„Те се събраха просто, за да четат Библията. Според мен да обвиняват човек в екстремизъм заради това е абсурдно“, казва адвокатката. Тя твърди, че клиентът ѝ няма как да е продължил дейността на забранената организация, защото нито е бил неин ръководител, нито учредител.

През юни датчанинът е арестуван и съдът отхвърля всички молби на защитата за смекчаване на мярката за неотклонение, човекът остава в ареста.

„В следствения изолатор се влошиха неговите хронични заболявания поради липсата на отопление на топла вода в килията. Също така има ограничения за посещения на семейството му при него“, казва адвокатката.

Кои са „Свидетелите на Йехова“?

– Йехова е една от транскрипциите на името на Бога, което се среща в Стария завет;

– Членовете на религиозната група „Свидетели на Йехова“ са склонни по своему – различно от традиционното християнство – да разглеждат Библията. Най-често техният прочит е съвсем буквален;

– Те се отказват от преливане на кръв и не позволяват това да се прави на членовете на семействата им даже ако има медицински показания за него;

– Проповедта е неотменима част от тяхната религиозна практика. „Свидетелите на Йехова“ са длъжни редовно да посещават домовете на други хора, да им разказват за вярата си и да им раздават брошури;

– „Свидетелите…“ не участват по никакъв начин в политическия живот на обществата си (не гласуват и не ходят на митинги) и не служат в армията (в Русия служат алтернативна на военната служба);

– помещенията си за богослужение те наричат „Зали на Царството“, а тези, които ги ръководят – старейшини;

Делото на Денис Кристенсен стана една от причините, поради която „Свидетелите на Йехова“ вече не се събират за съвместни богослужения.

„Забраната на нашата организация от Върховния съд на Русия е удар по всичките 175 хиляди верующи в Русия“, казва бившият прессекретар на „Управителния център“ на изповеданието в Русия“ Ярослав Сивулски. По думите му религиозната дейност на организацията му в Русия фактически е прекратена: вярващите се опасяват от наказателно преследване.

Ако хората се събират, то това е само в квартирите си и на малки групи. „Залите на Царството“ стоят празни. „Ако почнат да се събират в тях, това веднага ще се фиксира от органите. Всички тези хора могат да попаднат под ударите на административното или на наказателното законодателство“, казва Сивулски.

„Свидетелите…“ не могат да извършват и задължителните за тях проповеди по улиците, не могат да раздават брошури и да посещават домовете на хората, за да „поговорят за Бога“ с тях. Забраната на юридическото им лице фактически означава забрана на вероизповеданието в Русия.

Как забраняваха „Свидетелите на Йехова“

През цялата си история „Свидетелите…“ са подложени на гонения“, казва Вячеслав Степанов, последовател на тази религия от град Сергиев Посад. Така, напомня той, в нацистка Германия те бяха пращани в концентрационните лагери, а в СССР ги изселваха в Сибир по заповед на Сталин.

През 1998 г. московската община на „Свидетелите…“ бе обвинена в скланяне на хората към самоубийство, в разгаряне на вражди между хората, в отказ от преливане на кръв и посегателство срещу правата и свободите на гражданите. Съдебният процес трая шест години и завърши с ликвидацията на организацията в Москва.

През 2009 г. беше забранена и ликвидирана организацията на „Свидетелите…“ в град Таганрог.

През 2011 г. процесът по този случай продължава. Той получи названието „делото на шестнайсетте“, защото толкова бяха изповядващите тази религия, които бяха подсъдими по обвинение в продължаване на екстремистката им дейност. Всички бяха признати за виновни и осъдени на глоби, или получиха условни присъди срокове затвор.

През 2014 г. за екстремистки бяха признати и бяха забранени организациите на „Свидетелите…“ в Самара, Абинск и Белгород.

От 2009  до 2015 г. в различни региони на Русия се водеха процеси над последователи на „Свидетелите…“. Регионалните съдилища ги признаваха за екстремистки и забраняваха книгите, брошурите и списанията им. Вярващите многократно съобщаваха за обиски, за подпалване на „зали на Царството“, т.е. на молитвените им домове, за нападения и разгонване на вярващите.

През март 2016 г. Генералната прокуратура на Русия отправи официално „предупреждение“ към Управителния център на организацията. В него се казваше, че тя ще бъде ликвидирана, ако не отстрани нарушенията на закона, т.е. това, което прокуратурата нарича „осъществяване на екстремистка дейност“.

На 23 март руското министерство на правосъдието прекрати дейността на „Управителния център“, като отправи във Върховния съд иск той да бъде признат за „екстремистка организация“.

Процесът във Върховния съд продължи от 5 до 20 април. Министерството на правосъдието твърдеше, че тази организация е вредна за здравето на гражданите, защото „Свидетелите на Йехова“ се отказват от преливането на кръв. Освен това, според тях, дейността на „Свидетелите…“ е екстремистка, защото те пропагандират изключителността си.

На 20 април 2016 Върховният съд на Русия забрани дейността на Управителния център на  „Свидетелите на Йехова“ в Русия, а също и на всичките 395 местни поделения. Съдът призна всички тези структури за екстремистки и постанови имуществото им да бъде иззето в полза на държавата.

На 18 юли апелацията на защитата на организацията не донесе никакви резултати и съдът не промени решението си.

„Това е част от живота ми“

Шофьорът от едно малко градче до Москва Роман, напуска Русия месец след забраната. Той помоли да не споменаваме фамилията му и да изтрием веднага след разговора телефонния му номер – от съображения за опазване на своята и на семейството му сигурност.

По думите му, седмица преди решението на Върховния съд при майка му, която живее в Курска област, дошли полицаи. „Майка ми, заедно с брат ми, живееха в частна къща в едно село. В нея се провеждаха срещите ни, събираха се местните вярващи, но нямаше много хора, всичко около 15 души“, разказва  той.

Той казва, че полицаите, без да представят никакви документи, започнали да питат: „Какви сте вие?“, „Кой идва при вас“, „Каква е вярата ви?“,  „Не сте ли православни?“

Сутринта на следващия ден, те пак дошли при майката на Роман, този път с призовка – за „беседа в полицейския участък“.

„Майка ми е записала този разговор на диктофон. Там се чува цял букет от заплахи. Казват, че сме сектанти, оскърбяват ни, заплашват ни със затвор“, твърди мъжът.

„Ние разбирахме, докато трае съдът… Заплахите са нещо неприятно, но ние схващахме, че все още няма решение на съда. Но когато най-накрая то се появи, ние разбрахме, че ще почнат да търсят. Просто така такива неща не стават. Разбира се, такива решения не се примат ей-тъй просто. Естествено, ще има публични пребивания, ще ни пращат в затвора“, казва Роман.

Два дни след съдебното решение той отишъл с колата си в Курска област и взел със себе си майка си и брат си с „две чанти“ багаж. Къщата си семейството оставило на грижите на познати.

Веднага след това Роман и роднините му получават туристически визи за Финландия. „Ние с децата, с куфарите, със старата ми  майка, заминахме. Нямаме спестявания или банкови сметки, отидохме с това, което беше на гърба ни. Заминахме буквално след два дни, веднага след като получихме виза, в началото на юни“.

Те са подали документи за предоставяне на убежище във Финландия и сега живеят там, в център за бежанци.

„Разберете, аз не мога да прекратя да се покланям на Бога, това е част от живота ми. Ще продължа да го правя. А ако го правя в Русия, значи да ме сполети съдбата на Кристенсен в Орел. За нас да ни отнемат всичко това е все едно да ни лишат от здравето ни, или от най-важните неща, които имаме“, обяснява Роман необходимостта от бягството си.

Той разказва, че в неговия бежански център живеят още десетки „Свидетели …“ от Русия. „Чувал съм, че в Германия има пъти повече наши хора“, казва той.

От миграционната служба на Финландия съобщиха на Би Би Си, че от април до сега те са получили 30 пъти молби за предоставяне на убежище от членове на руската организация на „Свидетелите на Йехова“.

Представител на „Свидетелите…“ във Финландия съобщи на Би Би Си, че знае за „по-малко от сто“ случая на преминаване на вярващи от Русия в страната му.

Според миграционната служба на Германия, от 1 януари до 30 юни 2017 г. убежище са поискали 81 души, в чиито документи е записано че са „Свидетели…“ в графата „религия“. През 2016 такива молби са били два пъти по-малко – 43. А през 2015 и 2014 г. те не са превишавали 20.

„Помагаме си един на друг в прехвърлянето“

В края на юли лидерът на руската рок група „Нула“ Фьодор Чистяков, по време на турне в САЩ, обяви, че не мисли засега да се връща в Русия поради забраната на дейността на „Свидетелите…“.

В разговор с Руската служба на Би Би Си, той каза без увъртания, че се опасява от наказателно преследване.

„Боя се, че ще ми отнемат паспорта, когато вляза в Русия, че ще подпъхнат хероин в багажа ми. Мисля, че службите ще проявят интерес към мен, като се има пред вид гръмките ми заявления, че съм непокорен сектант“, казва Чистяков.

Блогърът Антон Чивчалов, емигрира от Русия в Беларус две годи преди забраната на религиозната организация. По думите му, непосредствено преди да замине, са му звънели от полицията и са го канили на „беседа“.

Сега, казва той, буквално всеки ден му пишат хора и го питат как да емигрират. „ние всички сме братя. Помагаме си един на друг.“ Той казва, че лично познава около десет души, напуснали Русия след априлската забрана.

Той съща така разказва, че след решението на Върховния съд един негов познат, ръководител на редакция в една регионална телевизия, бил помолен да напусне, точно заради вероизповеданието си. В разговор с Руската редакция  на Би Би Си, журналистът потвърди това, но отказа да дава по-нататъшни разяснения.

Двама други негови познати, казва Чивчалов, са били нападнати поради религиозната си вяра.

Терорист по време на съда

През 2013 г. членовете на „Свидетелите…“ Андрей Сивак и Вячеслав Степанов са обвинени в „организацията на устойчива престъпна група, създадена с цел разпалване на междурелигиозна вражда“.

Двамата мъже са били старейшини в своята „Зала на Царството“ в Сергиев Посад. По думите им, в техния малък богослужебен дом редовно са нахлували полицаи и сътрудници на тайната полиция, правили са обиски, изземвали са книги, брошури и лични вещи.

Два пъти, казва, Вячеслав Степанов, в залата идвали облечено цивилно сътрудници на службите: „Един дойде преди началото и носеше малка чантичка. Аз тогава не разбирах какво прави. Но той въртеше чантичката, така че да снеме всички, които бяха в залата. Чак след това разбрах, че прави видеоснимки“.

При друг случай, по думите на Андерй Сивак, сътрудникът на органите дошъл на богослужение и седнал точно в центъра на залата: камерата била скрита в едно от копчетата на дрехата му.

Всички техни записи после послужили като основа за обвинението и били представени пред съда. Някои изказвания на Сивак и Степанов, по време на богослуженията,  били определени като „екстремистки“ от проведената по искане на следствието експертиза.

Въпреки това съдът произнесъл оправдателна присъда. Прокуратурата веднага я протестирала. Но и по-горният съд потвърдил оправдаването. А прокуратурата отново протестирала.

Докато траело делото на различните инстанции, Степанов и Спивак открили, че имената им се намират в списъка на терористи и екстремисти, публикуван от Службата за наблюдение на екстремизма в Русия.

„Имах 200 долара и реших да ги обменя в банка. Чиновничката там провери нещо в системата, после ме погледна много уплашено и ми каза, че се намирам в списъка на терористите“, казва Сивак.

Нито той, нито Степанов сега могат официално да работят някъде и нямат право да си открият банкови сметки.

„Мисля, че това е работа на нашия следовател. Не знам защо са ни включили в списъка. Загубихме работата си и сега ни се налага да живеем в много притеснителни условия“, казва Сивак.

През август Московския окръжен съд се произнесе окончателно: Сивак и Степанов не са виновни по тези обвинения и имат право на реабилитация.

Библията против Конституцията

През август съдът във Виборг призна за екстремистка книгата „Преводът на Новия свят“, което е названието на съвременен английски превод на Библията, с който си служат „Свидетелите…“. Той е направен от тях и тази Библия е най-основното  пособие в практиката им.

„Преводът на Новия свят“ е отпечатан досега в тираж от около 200 милиона екземпляра и  на свой ред е преведен на повече от 120 езика.

Според руския закон, свещените текстове (Библия, Коран, Танах и Ганджур) са неприкосновени и не могат да бъдат признати за екстремистки. Обаче съдът постанови, че „Преводът на Новия свят“ не е Библия и поради това може да бъде забранен.

Решението му се основава на експертизата на Наталия Крюкова, която ръководи „Център за социокултурни експертизи“. Тя, и учреждението ѝ, са автори на по-голямата част от експертизите, на основание на които съдилищата забраняват много от печатните издания на „Свидетелите…“.

Именно Крюкова е тази, която призна за екстремистко изказването „Православие или смърт!“.

В експертизата си на „Превода на Новия свят“ специалистите от този център са сравнявали текста му със синодалния превод на Библията, използван от Руската православна църква (РПЦ).

Една от главните причини, поради които експертите са сметнали, че „Преводът …“ не е Библия, е именно използването на името „Йехова“ вместо думата „Бог“.

Освен това намират в „Превод …“ призиви към насилствена смяна на конституционния строй в Русия и към нарушаване на териториалната ѝ цялост. Те също заключават, че „Свидетелите…“ пропагандират превъзходството на религията си над другите и създават „образ на врага“ в лицето на другите религии и на държавата.

„… те смятат, че са управлявани от управниците на Царството, начело на което стои Иисус Христос, а от негово име управлява на земята „неговия верен и благонадежден роб“ (т.е. управляващия център на „Свидетелите на Йехова в Бруклин, Ню Йорк, САЩ). В приведеното разсъждение <…> се утвърждава неминуемата смяна на съществуващата в Руската федерация система от социални, икономически и политико-правни отношения <…> твърди се, че формата ѝ е насилствена, защото всички ще загинат, с изключение на „Свидетелите на Йехова“, се казва в експертизата, с която Би Би Си разполага.

„Съдът отказва да проведе нова експертиза“, каза на Би Би Си адвокат Антон Богданов. И въпреки свидетелствата на религиовед и на лингвист, които говорят за сходството между този превод и Библията, съдът го признава за екстремистки и го забранява.

„Мисля, че има основания да предполагаме, че ситуацията с „Превода на Новия свят“ се вмества в руслото на общите събития, свързани с ограничаването на правата на „Свидетелите на Йехова“, уверен е Богданов.

„Тежко е да се живее при тези обстоятелства“

Юристите на забранената организация продължават борбата в съда.

През септември те подадоха касационна жалба в президиума на Върховния съд с молба да бъде отменено решението за забрана от 20 април. „Ние нямаме особени надежди, че ще ни отговорят положително“, казва Сивулски. „Жалбата ни ще бъде разглеждана от един съдия и без да присъстват обвинението и защитата. Ние я подаваме, за да изчерпим всички достъпни етапи на обжалването“.

Успоредно с това защитата на „Свидетелите…“ готви иск в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург: те се готвят да оспорят в него както забраната на юридическото лице, така и другите случаи на преследване от страна руските власти.

Вячеслав Степанов и Андрей Сивак се готвят да подадат заявление за реабилитация и да обжалват появата на имената си в списъка на екстремистите и терористите. Но те не планират да напускат Русия.

„Мен ми е добре тук. Само дето ми е тежко да живея при тези обстоятелства. Много бих искал да продължа педагогическата си дейност“, казва Сивак, който преди да го съдят е бил учител по физкултура.

Роман, който е във Финландия със семейството си, обратно, се готви да не се връща повече в родината.

„Тук ние ходим на богослужения, проповядваме сред рускоезичното население. В този план тук има свобода. Ако всичко се промени и се върне положението, което беше, аз бих се върнал в Русия, това е моята страна. Но нося отговорност за себе си и за семейството си, поради което взех това решение“, обяснява той.

Експертите прогнозират, че броят на наказателните дела срещу „Свидетелите…“ само ще се увеличава. „Това е пряко следствие от забраната“, казва Александър Верховенски от информационно аналитичния център „Сова“.

Според него, освен натиска от страна на властите, „Свидетелите на Йехова“ се сблъскват и с агресия от страна на обикновените граждани.

По данни на „Левада център“, почти 80% от руснаците поддържат забраната на дейността на организацията. Хората знаят за „Свидетелите…“ само това, което са гледали по телевизора. Възможно е някои от тях да са ги срещали, когато те са мисионерствали, но не повече“, казва Верховенски.

При това засега руските власти не бързат да конфискуват имуществото на „Свидетелите на Йехова“, казва Сивулски. Според него, имало е само няколко случая, „когато в регистрите се е появявал запис, че имуществото е преминало в ръцете на държавата“.

По данни на „Центъра за управление на разследването“ юридическите лица на „Свидетелите на Йехова“ до забраната са владеели 211 единици недвижима собственост в 57 региона на Русия. Общата стойност на тези обекти се оценява на почти 2 милиарда рубли.

„За моето име“

Това, че „Свидетелите…“ са забранени в Русия част от експертите свързват с усилващото се влияние на Руската православна църква (РПЦ). Някои говорят, че това би могло да е част от кампанията за борба с „чуждестранните агенти“.

РПЦ приветства решението на Върховния съд, обаче ръководителят на синодалния отдел за отношенията с други религии, митрополит Иларион, публично заяви, че църквата не е била причастна към забраната.

Роман, човекът, заминал за Финландия, смята, че „спецслужбите на Русия са съзрели мнима заплаха в това, че „Свидетелите на Йехова“ отхвърлят контрола от страна на държавата, като не участват в политическия живот и не носят военна служба.

„Тази толкова дълга и толкова мащабна кампания няма прецедент. Формално инициативата произхожда от Генералната прокуратура. Не знам дали тази история има връзка с някакви лични пристрастия на Генералния прокурор г-н Чайка. Мисля, че финалният акорд за забраната на цялата организация, която заплаши повече от сто хиляди души с това да бъдат наказателно преследвани, има политическа обосновка. Най-вероятно някой на върха на държавата вижда някаква теория на конспирацията, в която „Свидетелите…“ играят съществена роля“, говори Верховски.

Членът на президентския Съвет по правата на човека Владимир Ряховски, предполага, че с помощта на забраната и преследването на „Свидетелите…“ руските силови ведомства се опитват да „създадат видимост на борба с екстремизма“. „Не можем да се освободим от системата на кухата отчетност. Много по-просто е да изкараш „Свидетелите …“ екстремисти и така да отчетеш, че си свършил работа, отколкото да се бориш с истинските екстремисти и терористи“, казва той.

Религиоведът Роман Лункин смята, че преследванията са били нужни на държавата, за да „наплашат представителите на другите мисионерски активни религиозни движения“. По думите на Лункин забраната на „Свидетелите…“ е станала част от „патриотичната вълна за защита на традиционните руски ценности“.

„За РПЦ най-голямата заплаха са нейните конкуренти, т.е. протестантите, така мислят правоохранителните органи . Те са носители на идеите на демокрацията и правата на човека и насаждат гражданска активност сред последователите си“, казва Лункин.

А самите „Свидетели на Йехова“, когато говорят за забраната, цитират библейските думи за гоненията срещу учениците на Иисус Христос: „…ще ви ненавиждат всичких народи заради името Ми“.

 

Оригиналът на статията е поместен на 21 септември на сайта на Руската служба на Радио Би Би Си.

Превод: Емил Коен