Популистка празничност: „народът“ срещу „другите“ в празничните практики около Истанбулската конвенция

 

Представяме  изследването на младия култулорог Владислав Петков, активист на ЛГТБ. То бе изнесено на конференцията “Политика срещу омразата. Картография на фашизоидните движения в България и Европа”, а един от основните въпроси на изследователя е “Как се разчита, че може би ще спечелим?”.

 

 

Ще разгледам  три празнични практики, които противниковия отбор използваше в борбата си срещу Истанбулската конвенция. Пропускам понятието за популизъм, понеже само то може да ни отнеме още няколко дни, но маркирам много набързо, че в своето изследване на популизма, се основавам на Лаклау и някои от неговите работи с Шантал Муф . Акцентирам върху неговото виждане, че популизъм имаме тогава, когато се конструира народа, а народът може да се конструира само когато се конструират външните за него – тези, които са чужди, враговете на народа.

Този процес е двустранен – докато конструираме враговете, конструираме и народа, защото той без “външни” е безсмислен. Тук всъщност аз намирам връзката с празниците. Знаем от Дюркем, че ритуалите, включително празничните ритуали, са тези, които утвърждават ценностите на една общност и също задават тази общностна идентичност на хората, които участват в конкретния ритуал. В този смисъл той вижда празниците и ритуалите изобщо като много ценно нещо, което държи общността заедно. Като реплика към изследователя на “празничността” , който казва – да, тези наблюдения са верни за едно хомогенно общество, само че ние вече не живеем в хомогенни общества. Към днешна дата в нашите все по-фрагментирани общества, празникът на една общност като задължение изключва други от този празник. Всъщност давайки маркер за идентичност се  конструира това “ние” и “те”. От тази гледна точка на мен ми се стори, че до голяма степен това ни помага да разберем кои сме ние, кои са те, през празниците.

Шествие на ЛГТБИ под надслов “Аз и моето семейство” . Атакуват ги неонацисти, скинари.

 

Празниците са много важни и за друго нещо – защото привличат медийно внимание и по този начин всъщност дават гласност на хора, които иначе може би няма да чуем по медиите. Тук цитирам професор Дичев, който в най-новата си книга говори за празничен медиен комплекс, и който казва “Медиите отразяват празниците, но и хората празнуват, за да бъдат отразени от медиите. Този поглед на празниците привлича внимание.”. Няма да спомена хронологията на Истанбулската конвенция, защото предполагам , че всички си я спомняте ясно и болезнено, затова преминавам директно на другата тема. Само искам да отбележа, по време на Истанбулската конвенция това, което се вижда е моралната паника защото бяха създадени “джендърите”. Наблягам на това, защото е важно че “джендър” стана обидна дума за конкретна група хора, понеже от там нататък когато идентифицирахме “джендър”-а с хората, всеки път когато кажем “не” на джендъра, всъщност ние отричаме човечността на конкретна група хора. Както ще видим след малко, в голяма част от случаите това са хора, които не пасват на хетеро нормативния модел, или хора с не-хетеросексуална ориентация, или хора с полова идентичност, различна.

 

Започвам с първата празнична практика – това е хорото. През януари месец се организира, пред Народния театър, едно специално събитие, което във Фейсбук е наречено “Народен фолклорен събор”, и чието описание казва: “с народни хора̀ и песни в защита на българската традиция. НЕ на Истанбулската конвенция и джендъра”. Тук вече обръщам внимание – “не на джендъра” означава не на хора, не само на концепция, а се отрича съществуването на конкретен вид хора. Събитието, в интерес на истината, не привлече голям брой хора, не отидоха  хиляди и хиляди хора да танцуват хора̀ срещу джендъра. Като се разгледа внимателно показва една специфична хореография – хорото се танцува в центъра на площада, хората с табелките, с изключение на тази, която виждаме там, всъщност са до Народния театър и пазят разстояние от това веселие и по някакъв начин се обособява политическото от забавното, но въпреки това представлява един цялостен комплекс. Само една жена, която носи табелата Долу Истанбулската конвенция” има взаимоотношения с хората, които танцуват.

Кукери на протест срещу липсата на диалог между граждани и власта
снимка: пик

Естествено, виждате кукерите и хора. По-голямата част от участващите и играещи хора̀, са облечени ежедневно, но някои са дошли подготвени – облечени с народни носии. Голяма част от хората, тези спонтанни хора̀, които се организират пред Народен театър, всъщност са организирани от групи, които танцуват народни танци и това е случаят с това събитие. Има една специфика – това не е същата група, която по принцип неделно организира хора̀та, защото неделните хора̀ се организират много години по-рано и винаги преди залез слънце, така е обявено – то се променя пролет-лято, защото хорото трябва да се играе преди залез слънце. Докато това събитие отново е обявено в неделя, но в 11 сутринта и се организира от друга група – отново ентусиасти по народни танци, която обаче по принцип прави на други места такива събития, най-често в двора на баня, ако им гледате фейсбук страницата. Много интересна е историята им. Те правят и цяло видео в борбата си с Истанбулската конвенция и изглежда като много grassroot, отдолу, инициатива, увлечени от някакъв дискурс, който вече се случва. Защо е важно, пак във връзка със символната борба, която се спомена и по-рано, какво е посланието на това хоро? То е натоварено с много символни значения отвъд националния празник. Това са някои от табелките, които носят тези хора, които са по-отдалечени от играещите хорото, за джендър диктатурата, неща, които вече сме чували. За политическите употреби на хорото – какво носи като символ – от една страна то говори по-скоро за етноцентрична представа за народа, чрез хорото се конструира народа, но с един определен етнос и, естествено, това е българския етнос. По този начин се изключват останалите етноси, които, по един или друг начин, живеят в тази територия. От друга страна то има и символ на противопоставяне на чуждото.

Брюксел, Кристалина Георгиева участва в народно хоро

 

Това е снимка на Кристалина Георгиева, която първа започна тази инициатива с играенето на хоро в Брюксел. Към момента тази инициатива продължава, вече водена от преизбраната евродепутатка Ева Паунова, или Ева Майдел, и това се случва и до днес. Ако четете официалното описание на хорото в Брюксел, ще видите че там се говори за това, че хорото показва колко е широко скроен българина. Има някакъв такъв отворен код в начина, по който е описано, но в практиката си, в България, се определя по един много определен начин и това е нашият начин да се опълчим на тази власт в Европа, която се опитва да ни налага правила, да ни асимилира и така нататък.

Ще спомена още няколко употреби на хорото – от Game of Thrones,  отново утвърждаване на българското, българщината, много мъжко в този случай с мъжкото хоро, това е популярна употреба. Тези всички неща се наслагват в използването на хорото срещу “джендъра”, давайки ясен сигнал: първо, че изключваме небългарите от конструкцията на понятието народ, второ – има символична сила на опълчването срещу бюрократите в Брюксел, европейците и така нататък.

 

 

Втората практика, която ще разгледам много набързо, е използването на молитвата. Имаше няколко призива за молитви, няколко бяха и изпълнени. Едната е по време на дебата за Истанбулската конвенция, когато Българската православна църква, говорейки за тежки духовни изпитания на вярата и съвестта на народа, моли, но и нарежда, за усърдна молитва, която да ни спаси от духовната смърт, която Истанбулската конвенция ще ни донесе. Това е Българската православна църква, но едновременно с това и в евангелския вестник, от председателя на Евангелския съюз, бе отправен отново също призив за общонационален пост и молитва. Молитва, за да се измоли духовна защита на ценния наш народ. Имаше няколко онлайн молитви, включително една, която вече не е достъпна, тя се излъчваше на живо по фейсбук, също за защита от Истанбулската конвенция. И след като Конституционният съд провъзгласи Истанбулската конвенция за противоречива на Конституцията, Българската православна църква отново помоли своите миряни и църквите и манастирите да организират благодарствена молитва към силно милостивия Бог, за да се посрещне това решение. Какъв маркер дава – кои сме ние и кои са те? Ние сме християните, те, вън от народа, са всички останали!

От Пловдив тръгва първият в България Поход за семейството

Няколко думи за последната празнична практика. Това е Походът  за семейството, който се организира от същите хора, които активно започнаха борбата срещу Истанбулската конвенция. Организира се в деня, в който се случва София Прайд, в София, но и още четири града. Ето описанието: “Ние се надяваме всички да гледат на това събитие, не като на протест, а по-скоро като празник на българското семейство, и изразяване на гражданска позиция по важни за обществото ни проблеми”. Тоест те самите искат да представят това нещо като празник. За допълване на празничността те организират дрескод – момичетата в розово, момчетата в синьо – балони има по време на самия поход, някои предварително подготвени табелки. Знаците, които се носят са “Здраво семейство – здраво общество”, “Не на джендър идеологията”, “Всяко дете с майка и баща”.

 

И само няколко думи за медийното отразяване.  20-минутно интервю има един от организаторите по  Канал 3. Самата репортерка беше много объркана защо казват на това нещо “празник”, при положение че то много прилича на протест!  Освен това  имат много сериозни политически искания. Те бяха много внимателни да не кажат, че това е протест, бяха много внимателни да не излезе че са върли хомофоби, но едновременно с това казваха много хомофобни неща. Те не говорят за София Прайд, но не е съвпадение че се организира в рамките на София Прайд. Казват, че ЛГБТИ хората имат нужда от помощ, защото те са болни, говореха за терапия за обръщане на хомосексуалността и други неща, които в друг контекст не биха се толерирали, но в този случай само те бяха там, така че никой не им противоречеше.

В заключение на този  кратък преглед. Кой е народът? Народа е традиционен и играе хора̀, етнически български, християнски, семеен и хетеро нормативен. Празниците се използват да катализират, да допълват този популистки дискурс, който разбират хората на “ние” и “те”, и дават много силен символен капитал. Медиите обичат празниците, защото обичат да дават такива кадри, които впечатляват, тогава, когато говорят. Символите, които празниците произвеждат, за да се различаваме “ние” от “тях”, са много силни.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика