Последната барикада срещу популизма

Беше време, веднага след обединението на Германия през 1990 г., когато много французи се страхуваха от Германия. Днес ролите са разменени. Но германците не се боят от Франция, а ги е страх за нея. По примера „Брекзит“ и триумфа на Доналд Тръмп по-рано този месец в американските президентски избори, Франция също може да стане жертва на разрушителни популстки сили, ако електоратът избере крайнодесния водач на Националния фронт Марин Льо Пен за свой следващ президент.

Германците могат да бъдат доволни, виждайки канцлера Ангела Меркел, която американските медии наричат „последния защитник на либералния Запад“, в качеството й на остров на стабилността в един океан от хаос. Но едно е да бъдеш описван като най-добрия ученик в класа, Германия е свикнала да бъде такъв ученик, а съвсем друго – да се чувстваш като единствения ученик, който изобщо бива показван.

Като броим и САЩ, които с идването на Тръмп изглежда ще бъдат „вън от класа“, вече има няколко достойни „ученици“, които го напуснаха. Макар Тръмп да се отказа от някои от по-радикалните си предизборни обещания, той не е склонен да изостави подхода си, резюмиран с лозунга „На първо място – Америка“; в резултат САЩ може би се канят да скъсат решително с универсализма и с ангажираността с глобалния свят, които бяха отличителната черта на подхода им към световните дела през последните 70 години.

Не е по-добро положението и в Европа. Полша следва примера на нелибералната Унгария. Австрия, друг съсед на Германия, може би е на път да избере крайнодесния водач на националистката „Партия на свободата“ Норберт Хофер за президент. А британците са тръгнали по пътя на цялостното скъсване с Европейския съюз.

Все пак, нищо от изброеното до тук не е толкова дестабилизиращо за Германия от това, Марин льо Пен да бъде избрана за президент на Франция. Победата й би означавала изоставяне не само на Германия, но също и на ценностите, принципите и нормите, които позволиха на тази страна да се помири със себе си и със съседите си, започвайки с Франция. Това би скъсало германо-френската ос, около която се „върти“ целия ЕС.

Сега е нужно да се случи точно обратното: трябва да се възстановят, да се преосноват дори, френско-германските отношения. Действително, Германия и Франция известно време не „играха в А група“ заедно. Не че Германия става твърде силна, както може да изглежда в периода след обединението, а по-скоро Франция стана твърде слаба, оставяйки Германия да вземе инициативата за разрешаването на множество кризи през последните години.

Сега Германия е смятана от всички за хегемон в Европа. На заслугите на Меркел се дължи, че веднага след победата на Тръмп президентът на САЩ Барак Обама, по време на последната си официална обиколка из Европа, й „връчи факела на демокрацията“. Но тя не може да носи този факел сама. Франция трябва да застане редом до Германия, рамо до рамо, както вече го е правила. Защото, за да се случи това, Франция трябва да бъде изправена, силна, уверена в себе си и готова за борба по същия начин, по който Германия го прави. Тя трябва да се обнови, да бъде водена от своите дългосрочни ценности, които Марин Льо Пен и нейният „Национален фронт“ не споделят.

Няма нужда Франция да се равнява по германската икономическа мощ. Това, което тя може да предложи, е поне толкова важно, колкото и икономиката. При положение, че Европа се сблъсква с външни заплахи като смутовете в Близкия изток и авантюризма на Русия, както и с вътрешни предизвикателства като тероризма, сигурността и отбраната не могат да бъдат в сянката на икономическата политика. А в тези области Франция има наистина предимства, ако се сравнява с други държави от Европа. Като имаме пред вид рисковете, пред които е изправена Европа, дори без да споменаваме тенденцията към изолационизъм на Тръмп, френско-германските отношения ще придобиват все по-голямо регионално и световно значение. Ако Марин Льо Пен би носила отговорност за тях, те почти сигурно ще пострадат, като при това събитията ще се движат в опасно направление.

Разбира се, френската система за избор на президент в два тура, която изисква президентът да получи подкрепата на мнозинството от избирателите, е такава, че е малко вероятно радикален кандидат като Марин Льо Пен да поеме властта. (За разлика от Франция, в САЩ Тръмп, който получи над два милиона гласа по-малко от своя опонент Хилари Клинтън, е избран за президент, същото стана и с Джордж Буш на изборите през 2000 г., избран за президент след решение на Върховния съд, след като имаше над половин милион гласа по-малко от съперника си Ал Гор.)

Но като се имат пред вид избирателните бъркотии, които се случиха в последно време, германците вероятно не биха се успокоили, докато гласовете не са преброени докрай. Освен всичко друго, ако Марин Льо Пен наистина успее да постигне успех в условията на френската избирателна система, тя ще спечели силен и истински мандат за прилагане на политики, които ще оспорят всичко, което е следвоенна Германия, и естествено, ЕС, на който те следва да останат верни.

Разбира се, Германия има да преодолява собствените си политически предизвикателства, които ще се появят преди парламентарните избори, насрочени за октомври следващата година. Неотдавнашните избори за провинциални парламенти показаха, че има едно популярно сред избирателите настроение, което е подозрително към отвореността на обществото и най-вече към бежанците. То е германският аналог на френския „Национален фронт“, т.е. от партията „Алтернатива за Германия“, която има немалки успехи в някои региони.

Ако Германия трябва да остане стълб на стабилността, какъвто е през последните години, тя трябва да престане да върви по този път и вместо това за четвърти път да повери канцлерския пост на Меркел. За щастие, този сценарий остава правдоподобен, макар, разбира се, съвсем да не е гарантиран.

Така или иначе, каква ще бъде френската политическа траектория, ще се реши, преди да се свикат изборите за федерален парламент в Германия. За да си осигурят едно надеждно и благоденстващо бъдеще, френските избиратели трябва да подкрепят една личност с авторитет, мъдрост и опит, едно лице, което ще иска и ще може да предприеме необходимите реформи, без да изостря социалните разделения, с други думи, човек, който е напълно различен от Марин Льо Пен. Правейки това, те биха доказали, че на днешната вълна от десен популизъм може да бъде оказана съпротива. И те биха дали на европейския проект действителен шанс за успешно движение напред.

Статията, чийто превод поместваме, е публикувана в сайта “Project Syndicate” на 28 ноември.

Превод: Емил Коен

Avatar

Доминик Моаси

Доминик Моаси е специален съветник и бивш заместник директор на Френския институт за международни отношения. Преподава в Харвардския университет и в Колежа на Европа. Автор на множество книги, сред които: „Геополитика на емоцията“, „Картите на Франция в света на глобализацията“, „Новият континент: пледоария за една възраждаща се Европа“ (в сътрудничество с Жак Рупник).