Повече от половината деца в институционална грижа у нас са роми

 

 

Над 50 % от децата в институции у нас са роми. Това показва проучването „Провалени животи: ромските деца в институционална грижа“ на Европейския център за правата на ромите проведено през 2020 г. в няколко държави, сред които и България.

След запитване до Агенцията за социално подпомагане за това „Колко са ромските деца в институициите?“ е отговорено, че данни за това колко всъщност са ромските деца в институциите у нас няма. Ето защо оценката за броя на ромските деца отглеждани извън техните нуклеарни семейства се базира пряко на впечатленията на тези, които работят с тях.

На въпроса „Колко са децата от ромски произход в институциите?“ запитаните социални служители на водещи у нас центрове за предоставяне на социални услуги за деца, както и представители на детски неправителствени организации отговарят че това са „повече от половината“.

Оказва ли се бедността причината?

От Европейския център за правата на ромите отбелязват, че въпреки законовите забрани за премахване на деца на основание на бедност или лишения, лошите жилищни условия и детската бедност остават най-честите причини за отстраняване на ромските деца от биологичните им семейства. Според социалните работници макар бедността официално да не може да бъде причина за извеждането на деца от техните семейства или тяхното изоставяне в институции, тя бива описвана по различни начини в социалните доклади и остава основен проблем. В причините за извеждане на деца често може да се прочете „тежки материални лишения“, „липса на подходящо облекло“, „лоши хигиенни условия“ и други.

Мерките за борба с детската бедност, предприети от държавата, са крайно недостатъчни. На този фон в края на 2020 г. имаше политически дебат затова всички деца да получават детски надбавки, независимо от семейните доходи. Това би поставило социално уязвимите деца в още по-уязвимо положение. В крайна сметка това не се случи, но не последваха значителни промени. През 2021 г. надбавката за едно дете в семейства с доход до 410 лв. на член на семейството е само 40 лв. За две деца помощта е 90 лева, за три – 135 лева и за четири и повече – 145 лева. Нововъведението беше, че ако доходът на член на семейството е между 410 и 510 лева, помощта е 80% от размера на месечните помощи и е рано да се види ефектът от тази политика.

 

„Много често става въпрос за родители, които нямат устойчив източник на доходи: работи като строител примерно малко тук, после пак няма, после пак…Така те не могат да си платят квартирата, остават на улицата, губят се лични карти и документи…и се стига до нас“, споделя социален работник от Център за настаняване на деца от семеен тип в София.

„Имаме различни случаи, в които наистина няма кой да се грижи за детето“, споделят от ромска неправителствена организация  в ромския квартал Изток в Кюстендил. От там споделят, че в ромската общност са зачестили случаите на разводите и последващи бракове с друг партньор. „Младите са в чужбина, с друго семейство, децата остават при бабата. Бабата е тежко болна, няма пари дори за лекарства, разболява се и няма кой да се грижи за децата“, дават пример от Изток.

Проучването разкрива и случаи на дискриминационно отношение от страна на социални работници към ромски родители, чиито деца са отнети, при които родителите не са дали писмено съгласие или не са знаели какво подписват. Интервюирани ромски родители от област Велико Търново, чиито деца са отнети, споделят шокиращи факти. “Бях в гората със съпругата си, някои деца бяха вкъщи, други в училище. Натовариха ги като животни и ги отведоха, без да ни кажат. Едва на следващата сутрин кметът ми каза къде са децата” казва баща ром от село Върбовка, чиито деца са били отнети. Млада ромска майка от град Стражица казва, че детето й е взето след раждането: “Подписах, но не знаех какво подписвам”, каза тя.

От интервюта с приемни родители става ясно, че професията „приемен родител“ все още трябва да бъде популяризирана и най-лишени от този тип грижа са децата в тийнеджърска възраст. “Приемните родители избягват да се грижат за деца на възраст между 14-18 години. Трудно е. Често, когато децата завършат 8. клас, детето се връща от грижите на приемния родител обратно в център за настаняване от семеен тип. Това допълнително травмира децата защото за пореден път им е доказвано, че „не ги искат“, казва служител на регионална дирекция за закрила на детето.

Данни за това колко са ромските деца в институции ИМА

От доклада на Европейския център за правата на ромите става ясно, че Агенцията за социално подпомагане всъщност събира данни за етническия произход на децата. „След преглед на насоките за работа с различни видове електронни регистри за социални работници, публикувани онлайн, установихме, че в редица от тях: регистърът за закрила на детето – лични данни, регистърът за деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск, регистърът на децата, които подлежат на осиновяване при условията на пълно осиновяване и в регистъра на децата, които не са обхванати от училище, има графа „етнически произход”. Тази колона не е задължителна, но ясно показва, че информацият за етническия произход на децата се събира. Нека Агенцията за социално подпомагане да обясни защо събира тези данни и защо, когато са поискани по закона за достъп до обществена информация, такива данни не ни се предоставят “, казва Атанас Стоянов от ромската правозащитна организация. В официално писмо на АСП обаче са отговрили, че „не обработват данни за етническия произход“ на децата в институции у нас и следователно не могат да отговорят колко ромски деца са настанени в различни социални услуги.

 

 

Очаква се позицията на омбудсмана

Прекомерното представителство на ромските деца в българските институции е явление, което пряко и ясно показва косвената дискриминация срещу ромите у нас, категорични са от  Европейския център за правата на ромите. Крайните лишения, които правят толкова много ромски семейства уязвими, е функция на историческото потисничество и съвременните политики на расистко пренебрегване, изключване и дискриминация. В същото време съответните политики като Националната стратегия за приобщаване на ромите до 2030 г. и регулаторната рамка за закрила на детето и социално подпомагане игнорират прекомерното представителство на ромските деца в институциите и продължават да се оказват неефективни в борбата с изоставянето на деца. Липсва и ясна политическа отговорност в борбата срещу детското насилие. Проектът за стратегия за детето след 2019 г. остана неприет поради слухове, че позволява на норвежки гей двойки да осиновяват деца. Оттогава, въпреки многобройните протести и дебати по темата, политическата воля за нова детска стратегия в България не е намерена. Eвропейският център за правата на ромите изпрати официално запитване до националния омбудсман Диана Ковачева с искане за провеждане на проучване и установяване на причините за прекомерното представителство на ромските деца в български институции. Оттам те изискват целево финансиране на местните власти и неправителствените организации за предоставяне на превантивни услуги в ромските общности, за да могат ромските деца да останат или да се върнат при семействата си.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Атанас Стоянов

Атанас Стоянов е български ром от групата на бургуджиите ковачи в Северна България.  Учител, ромски активист и политически анализатор, той е магистър по публична политики от Централноевропейския университет, Будапеща. Атанас има богат опит в работата за ромски неправителствени организации в цяла Европа. Някои от работните му места са Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе, Европейската мрежа на ромските местни организации и Европейския Център за правата на ромите със седалище в Брюксел, където в момента заема позицията на Медиен Монитор за България. През 2020 г. провежда мащабно проучване за свръхпредставеността на ромските деца в българските институции.