Позитивните мерки струват истинско желание и съвсем малко стратегическо мислене

Преди около месец в Панагюрище бе открита нова болница. Откриването бе в присъствието на премиера, министъра на социалната политика, кмета на Панагюрище, политици и представители на бизнес организации, а медийният отзвук беше огромен. Твърди се, че болницата, или поне техниката, с която разполага, е последно поколение и лечебното заведение ще се конкурира с най-модерните в света. Кметът на града определи деня на откриването като знаков за историята на Панагюрище. Дали е така, времето ще покаже. Но значение има нещо друго – до откриването на болницата в района няма медицински специалисти от ромски произход. Новата болница промени това – в момента там работят шест млади роми, специалисти в различни области на медицинската наука. Съби е анестезиолог и докторант по Трудова медицина, Велизар и Лили са лаборанти, (а Лили скоро ще завърши магистратурата си по Логопедия), Антоанета е медицинска сестра, Руска е акушер, Диана е рехабилитатор. Така че, освен най-модерна, болницата вероятно е и най-мултиетническа по отношение на наетия персонал.

Ален завършва медицина в МУ Плевен
Ален завършва медицина в МУ Плевен

Колкото и нескромно да звучи, вярвам, че известна заслуга за това има стипендиантската програма за студенти от ромски произход в медицински университети и колежи, изпълнявана от Институт Отворено Общество – София в партньорство с Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ и фондация „ИнтелДей“. През 2008 г. медицинските специалисти от ромски произход в страната се броят на пръстите на едната ръка. През 2009 г. са двайсет и трима – тогава започва изпълнението и на стипендиантската програма, като броят им постепенно се увеличава. Най-голям е броят им днес – в момента около сто и петдесет младежи се обучават в различните медицински университети и колежи, а само тази година ще се дипломират осем лекари. Един от тях, Мануела, която учи в медицинския университет в Плевен, миналата година спечели награда за най-висок успех. В студентската й книжка няма друга оценка, освен отличен. Мирослав и Антония, от медицинския университет в София, скоро спечелиха първа награда на националния симпозиум по неврология. Димитринка е медицинска сестра във Военно-медицинска академия, Олег работи в три столични болници и специализира ортопедична хирургия. Моника, от Варненския университет, бе единственият български студент, който взе участие в световна конференция по генетика, а високата такса за участие бе покрита със средства на самия университет. Нейната сестра също учи медицина, но в Стара Загора, и преди година взе участие в конференция за наративна медицина в Залцбург.  Други студенти участват в годишните конференции на Европейската асоциация по обществено здраве с презентации, доклади, статии – участието им е на конкурсен принцип и за да участват, материалите им трябва да отговарят на високите стандарти на асоциацията. Мнозина други стипендианти, които не изброявам поименно, вече практикуват по специалността си в цялата страна. Само двама от над 150, до момента, предпочетоха да търсят късмета си извън България. Прекратили обучението си няма.

Антония, студент по медицина в София. Ориентирала се е към специализация по неврология
Антония, студент по медицина в София. Ориентирала се е към специализация по неврология

Проучване на Институт Отворено Общество – София от 2015 г. показа, че в страната има около 1500 студенти от ромски произход. (Има вероятност това число да е различно, тъй като част от респондентите може да са предпочели различна етническа самоидентификация, но друга статистика така или иначе няма). Най-голям дял от студентите от ромски произход – около 23% – са именно студентите в медицинските направления и това е така, откакто съществува тази целева стипендиантска програма. След тях, като дял, се нареждат студентите в направленията по администрация и управление, филология, икономика, машинно инженерство, общо инженерство, право, комуникации, педагогика, история, археология и т.н. И за да опровергая още един стереотип, колкото и да е романтичен (този за ромите, музиката и танците), ще кажа, че студентите от ромски произход в направления, свързани с изкуства, са най-малко като дял. По-малко са дори от тези, които учат Биотехнологии, а те са едва 1%.

Мирослав, студент по медицина

Успехът на стипендиантската програма се дължи на комплексния подход в нейното изпълнение. Тя се състои три компонента: наставничество, застъпничество и комуникации. (Умишлено не споменавам финансовата подкрепа – таксите за обучение в медицински специалности са традиционни сред най-високите и на практика за много от стипендиантите не би било възможно да покриват разходите си без нея). Комуникационния компонент, изпълняван от фондация ИнтелДей, се грижи за разпространението на информация, свързана с програмата и промотирането на постигнатите резултати. Различни са инициативите, които се изпълняват – медийни участия, обучения за работа с медии и социални мрежи и др. Една от целите на медийния компонент е и да разпространява факти за програмата до широката общественост и да дава храна за размисъл по отношение на истинността на съществуващите консервативни стереотипи спрямо ромската общност. Преди седмица приключи и изложба, организирана в градинката „Кристал“ в София, с портрети на участници в програмата под мотото „Обърни представите“, която беше изпълнена в партньорство със Столична община и студенти-фотографи и преподаватели от НАТФИЗ. Част от снимките може да видите и тук, а това е кратко видео за програмата, разпространено в социалните мрежи през месец април тази година:

Мери завършва фармация в МУ София
Мери завършва фармация в МУ София

Медийните продукти на програмата подпомагат изпълнението на застъпническия компонент. Там колегите от център „Амалипе“ влагат усилия в привличане на съмишленици и осигуряване на устойчивост. От 2009 г. насам всяко лято организират и лагер по застъпничество, където студенти и други участници в програмата прекарват заедно няколко дни, в които дискутират теми, свързани с професионалната им реализация, ромската идентичност, политики за интеграция; срещат се с общественици, активисти, политици, дипломати; организират здравни кампании в ромски общности. Благодарение на дейностите в този компонент преди две години Министерство на здравеопазването обяви обществена поръчка за изпълнение на подобна стипендиантска програма със средства от Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство, а застъпници, приятели и „посланници“ на програмата са различни хора от политическия елит и обществения живот.

Илия завършва медицина в МУ Варна
Илия завършва медицина в МУ Варна

Наставничеството е насочено към студентите и тяхното академично представяне. То прилага модел, който е широко разпространен в Западна Европа, САЩ и други развити в образователно отношение части на света. Всеки стипендиант бива свързван с наставник, от когото получава помощ за по-добри академични постижения. Наставници, включени в програмата, са преподаватели в медицински университети, директори и медицински специалисти от водещи лечебни заведения, лични лекари, медицински администратори и т.н. Те помагат на студентите при подготовката им за изпити, предоставят им литература, разработват заедно научни статии, участват заедно в различни събития, които имат отношение към специалността на студента и неговата бъдеща реализация. Подбора на наставници е съобразен с нуждите на стипендианта, неговата специалност, учебно заведение, професионални амбиции и пр.

Таня, студент по медицина
Таня, студент по медицина

Разбира се, разделението на компоненти е съвсем условно и партньорските организации работят в синхрон и в пълна възможност за взаимна заменяемост и допълване. А за получаване на стипендия и включване в програмата не е достатъчно студентът да е от ромски произход. Това е академична конкурсна програма, в която най-голяма тежест имат критериите, свързани с академичния успех на студента, неговата мотивация и амбиции.

Проф. Ивайло Торнев е ръководител на клиниката по неврология в Александровска болница. Наставник на студенти от програмата.
Проф. Ивайло Търнев е ръководител на клиниката по неврология в Александровска болница. Наставник на студенти от програмата.

Казвам всичките тези неща не за да изтъкна работата на организациите, които изпълняват стипендиантската програма, а за да дам пример за това как една не сложна инициатива може да доведе до много добри резултати по отношение на интеграцията на ромите и промяната на техния негативен публичен образ – нещо, от което страда цялото ни общество. Инициативата не е откритие на донорите или изпълнителите. Подобни програми от десетилетия се изпълняват в САЩ и някои европейски страни (напр. Дания, Швеция и Норвегия), които са осъзнали че инвестициите в интеграция на уязвими общности са инвестиции в развитието на цялото общество. Преди няколко години икономистите Георги Ангелов и Лъчезар Богданов писаха за цената на ромската интеграция и общо взето, чрез обикновена математика, казаха същото – инвестициите в политиките за интеграция биха имали много добра възвращаемост и много добри икономически и социални ефекти върху българското общество. Т.е. сигурна печалба, от която ще се възползват всички.

Саби, практикуващ хирург
Саби, практикуващ хирург

Негативните обществени настроения обаче и липсата на заинтересованост от страна на вземащите решения са факторите, които пречат на качествено и ефективно изпълнение на интеграционните политики. А мерки като тази стипендиантска програма са много евтини и много ефективни. В зависимост от броя на студентите, заедно с финансовата подкрепа, която получават, програмата струва около 300 000 лв. на академична година. Средствата са изцяло от външни донори и нито един лев не е вложен от националния бюджет. Ако предположим, че бъде взето решение тя да бъде финансирана от държавата (което би гарантирало стратегическа и политическа устойчивост), бъде разширена за по-голям брой стипендианти и нужното финансиране се покачи до 500 000 лв. на година, цената все още би била незначителна в сравнение с ползите от нея. През 2016 г. само разходите, планирани за централната власт, според Закона за държавния бюджет, са в размер на 10 946 208 600 лв. Ако оттам бъдат извадени 500 000 лв. за изпълнението на подобна интеграционна мярка, те биха представлявали едва 0,004% от тези разходи. А на фона на целия национален бюджет стойността и ще бъде на практика нулева.

Красимир Романов, гинеколог, практикуващ в Плевен, наставник на студенти от програмата.
Красимир Романов, гинеколог, практикуващ в Плевен, наставник на студенти от програмата.

Не е възможно целият административен и политически апарат да не си дава сметка за нуждата от истинска работа – имат купища съветници, комисии, експерти, консултанти и пр. Европейската комисия, различни европейски агенции, неправителствени организации, различни експерти са положително настроени и насърчават изпълнението на подобни инициативи. Всички правителства след 1990 г. демонстрират желание за разрешаване на проблемите, свързани с ромската общност. Приеха се дузина стратегически и оперативни документи, национална стратегия за интеграция на ромите и какво ли още не. И при всичката тази „добронамереност“ никое правителство не се решава на реална инвестиция, и то при гарантиран резултат.

А е просто и вече е измислено – нужно е само малко желание и малко стратегическо мислене, каквото политиците би трябвало да притежават.

 

Автор на снимките: Даниел Леков

Димитър Димитров

Димитър Димитров е директор на програма „Рома“ в Институт Отворено Общество – София. Има магистърска степен по „Публичен мениджмънт и политики“ от СУ "Св. Климент Охридски" и „Social Development Practice” от London Metropolitan university. Има специфичен опит в страната и чужбина по въпроси, свързани с политики за малцинствата, интервенции в критични социални ситуации и овластяване на уязвими общности.