Правен абсурд е регистрацията на партийните телевизии като обществени медии                                    

Споделете статията:

Клиповете и платените репортажи са продукт на емоционалната  аргументация, затова във френското и германското законодателства  има обявен определен праг, а фокусът е върху  проблемните интервюта  и дискусиите като истински ресурс за информиран избор на политически ценности, платформи и личности

У нас политическият дебат е дискредитиран, заради опитите на политиците да превръщат журналистите в театрални разпоредители, както и  отсъствието на истински сблъсък на идеи

ПРЕДИЗБОРНАТА  МЕДИЙНА КАМПАНИЯ  И ПОЛИТИЧЕСКОТО СТАТУКВО

Обикновено се сещаме за медийното поведение в предизборна кампания преди избори и бързо забравяме след това. Това е проблем не само за политическите субекти, но и за гражданското общество. Медиите не съдействат в необходимата степен за информиран избор на  гражданите. Този проблем става още по-голям днес,  п о време на пандемията.

Може би за първи път има реален шанс след парламентарните избори да се направят демократични промени в Изборния кодекс, включително и в раздела за медийна кампания. И тук става дума не само за същностни промени в този раздел, но и за промяна на архаични ключови думи като „предизборна агитация“. Българските законодатели през годините винаги „побългаряват“ европейските документи и се стремят да ги облекат в привидно демократична дреха. И двете Препоръки на Съвета на Европа за медийно поведение в предизборен период  ( 1999 и 2007)  са подписани от България, но не са намерили адекватен прочит в нашето законодателство, а периодът за транспониране в националните регулации е пет години. Затова ги няма и механизмите и инструментите за въвеждане на основните принципи: равнопоставеност, балансираност и достоверност при представяне на политическите субекти в медиите. „Забравена“ е нормата , че в предизборен период  изискванията важат и за обществените, но и  за търговските медии. Забравено е, че репортажите за дейността на правителството не трябва да  се превръщат в скрит политически пиар и да се осигури граждански достъп до медиите за информиран избор.

Не е регламентирано и наблюдението на медийното поведение в предизборен период. Вниманието е фокусирано върху обществените медии, като че ли те са единствени на медийния пазар. Правен абсурд е  регистрацията на партийните телевизии като обществени медии и никой в публичното пространство не говори за това.

Принципът за равнопоставеност се разглежда в Изборния кодекс предимно  като единни тарифи за политическа реклама. За БНР и БНТ решава правителството, а за търговските телевизии – техните ръководства. Затова в последните предизборни кампании приходите от политическата реклама изпреварват търговската. Могат да плащат добре политическите партии на статуквото, осигурили си държавна субсидия, а новопоявилите се политически субекти  и граждански обединения получават медийни пакети от 40 000 лв, които стигат за няколко клипа и платени репортажи в големите медии. Клиповете и платените репортажи са продукт на емоционалната  аргументация, затова във френското и германското законодателства  има обявен определен праг, а фокусът е върху  проблемните интервюта  и дискусиите като истински ресурс за информиран избор на политически ценности, платформи и личности. У нас политическият дебат е дискредитиран, заради опитите на политиците да превръщат журналистите в театрални разпоредители, както и  отсъствието на истински сблъсък на идеи. Дискусионната форма в електронните медии тотално отсъства и няма журналисти със специфична подготовка за тази творческа форма.

Актуалните предавания са низ от поредни интервюта и това лишава аудиторията от възможността в сблъсъка на идеи и ценности да формира свободно своето мнение. Затова при сключване на предизборните споразумения програмните мениджъри могат да отделят повече територия за  дебати, както и да се избират теми, които вълнуват  гражданите. Странно е, че в зората на демокрацията имахме повече дискусионни предавания и подготвени журналисти, отколкото днес.

Равнопоставеността на политическите субекти има и своите  времеви измерения за участниците в дискусиите, но те стават илюзия, ако делим участниците в отделни издания на представители на парламентарните и извънпарламентарни сили. Това пролича и в поредното издание на „Референдум“ по БНТ, където необходимите промените в изборното законодателство се дебатираха от ГЕРБ и БСП и така обезсмислиха  всякакъв опит за плурализъм.

Новите технологии и платформи дава възможност на аудиторията да предлага теми, ракурси на интерпретация, както и за бърза оценка на ставащото в студиото. Възможностите за информиран избор и граждански достъп до медиите днес са големи и всичко зависи о редакционната политика на отделните медии.

Принципът на балансираност е свързан с политическия плурализъм и с отразяването в новините и актуалните предавания на значими политически събития. Те подлежат на специализиран мониторинг.  В редица европейски страни медиите сами правят такова наблюдение на принципа на саморегулацията. У нас мониторингът се прави от СЕМ по европейска методика, но резултатите се обявяват в края на кампанията и това го лишава от ефективност. Ако административният капацитет на СЕМ е недостатъчен, могат да се привлекат изследователи и докторанти от университетите, но е необходима превенция в представяне на резултатите от специализираните наблюдения.

Кой регулира  медийното поведение в предизборен период -СЕМ или ЦИК? Това е проблем, който също трябва да бъде решен при ремонта на изборното законодателство, за да  не се сключват всеки път чрез споразумения между тях. ЦИК няма медийна експертиза,но взема решения и санкционира, а СЕМ наблюдава, има експерти, но няма правомощия да взема решения. Спомням си, че в Закона „Свободно слово“ имаше специален раздел за медийно  предизборно поведение, а Европейската комисия нямаше бележки, но този проект не видя публичност.

Представянето на социологическите проучвания са съществена част от медийното поведение в предизборна кампания. Те трябва да са представителни и придружени с паспорт – извадка, период на работа на терен,начин на финансиране. Прави впечатление, че днес те се фокусират върху рейтинги на партиите и твърде рядко – върху мотивите за един или друг избор на респондентите.

Интернет-средата гъмжи от „изследвания“ на аудиторията и анкети, което е доказателство, че живеем във време на пост-истината, а регулацията няма капацитет за справяне с  това. Бъдещето  ще зависи от отговорността на медиите, както и с изпълване с реално съдържание на саморегулацията и ко-регулацията

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: