Правителствената Шехерезада и журналистите

Споделете статията:

 

 

Предупреждение (нещо като ковид-маска за очите ви): Още в самото начало на този предупреждавам, че това е коментар. Ако изпитвате тревога при четенето на коментари, не посягайте към този текст! Той не лекува, не предпазва и съдържа думи!

 

Справянето с думата „затваряне на църквата“ като я заменим с „отваряне на службата по телевизията“

През изминаващата седмица Бойко Борисов използва най-простичкия, но затова и ефикасен подход за справяне с криза: махаш думата и решаваш проблема. С Българската православна църква тази игра на думи сякаш беше уговорена, но се появи журналистката Еленица Маринова от БНР, която задаваше въпроси защо с другите граждани премиерът не се договаря по този начин.

И е добре правителството и НС да запомнят колко е важно да сменят думата, ако тя взривява обществото.

Например, по-добре да не настояваме на думата „конвенция“, ако тази дума вече спира разговорите. По-добре в Народното събрание да обсъждат други мерски, с които да спасяват живота на жертвите на домашно насилие. Или да изоставим думата „стратегия“, ако тя вече е блокирала диалога. По-важно е да сменим думата, ако това ще ни позволи да защитаваме децата около нас. Споразумяването кои думи са излишни е много важно и правителството беше на път да го направи. Борисов допусна само една грешка – прибърза с обещанието за ада.

От 11.03 БПЦ реши да заеме по-особена позиция спрямо мерките на ген. Мутафчийски. Представителите на други деноминации у нас решиха да се вслушат в щаба и да спрат събиранията на вярващите. БПЦ заяви, че църквата не може да затвори. И това е право на вярващите, което може да не приемаме, ако не сме вярващи. Не е нужно и да го разбираме. То просто съществува. Случва се най-нормалният процес: опитваме се да се разберем взаимно. Може би има нещо хубаво да има нормален процес насред криза! Но е донякъде излишна работа, защото можем да приемем правото на другия, без да го разбираме. Разбирането и приемането не са обвързани.

По същия начин, по който трябваше да приемем, че не можем да разберем всичко, което ни казват лекарите, но го приехме на доверие. Може и да не го разбираме, но медиците имат право да изказват мнението си.

На брифинг, на 10.04 обаче се случи нещо, което вдигна завесата и от другата страна и извади всички поклони и целувания на икони от премиер и генерал от рамката на някакви ритуали, които нямат нищо общо с техните държавнически функции. С други думи, няколко журналистически въпроса върнаха премиера в реалността. По време на брифинга, на който на една маса седяха премиерът на светска държава, каквато все още сме, и представител на едно от многото (традиционно, а не официално, както често я титулуват) различни вероизповедания у нас.

Журналистката от БНР Еленица Маринова направи нещо, което мнозина се заклеха, че няма да й простят, а други я похвалиха: зададе няколко журналистически въпроса и настояваше за отговори. Първата критика към Маринова е, че тя изказва личното си мнение и прави коментар, докато задава въпросите си. Ако това беше излъчено като новина в емисията на БНР, тогава щеше да е проблем. Но Маринова присъства на брифинг. На брифинга, както на всяко друго събитие като пресконференция, тичане покрай пернишки и малобучински тръби, журналистите имат свободата да използват свой подход, за да получават отговор. При това нашите брифинги не са брифинги, a обратното – странни реалити шоута с един играч. Интересът в началото беше силен, а сега Борисов с икона в ръка използва всеки конфликт, за да държи аудиторията.

Представете си друга, нормална ситуация, в която журналистите задават въпросите си. Нима нямат право да изразяват мнението си в разговора, в който търсят отговори? Да речем, докато ги наричат „мисирки“ властимащите, нима нямат право да отговорят, че те не обиждат премиера на държавата?! Това също е мнение.

Ситуацията е извънредна, но формата брифинг не е. Смисълът й е да бъде давана нова информация и журналистите да задават въпроси. Дали ще се излъчва директно или не по медиите, решават медиите и премиерът. Ако решат да е директно, това носи своите рискове да чуват и различни от техните мнения. Ако  журналистическото мнение и коментар преминат в новините, тогава има проблем. И дори в новините това е възможно – ако слушателят или зрителят са предупредени с аудио или аудио-визуален сигнал, че следва коментар, той може да бъде част от новините.

Какво всъщност попита Еленица Маринова от БНР? Тя попита дали всички виждат, че царят е гол. Зададе няколко въпроса за думите на премиера от преди няколко дни, които не съвпадат с думите му за празниците. Въпросът не е дали църквата ще затвори или не, това си нейна работа. Въпросът е защо премиерът на държавата обещава ад, вещае смърт, защо са всички кампании с лекари на Министерството на здравеопазването по телевизиите, че нашето излизане застрашава живота им, след като имаме време да поговорим и да се разберем, че никой няма да ходи на църква, но няма да го признаваме на глас, за да не обидим чувството на вярващите хора. С представителите на БПЦ Борисов имаше време да говори. И той проведе добре този разговор! Но много избърза да се похвали с успеха си. Премиерът замени думата „затварям църквите“ с „отваряме службите по телевизията“ и на полянките пред църквата. Така църквите символично пак са отворени, но фактически са затворени.

По същия блестящ начин трябва да проведе разговора за насилваните и убитите жени в домовете им, за насилваните и убитите деца, защото в тези разговори Борисов остави псевдомедии да заменят думата „насилие над дете“ с ехото за „трети пол“ и „джендър“. Сега е негов ред да се справи с отварянето на предложения за промени в законите, с които ще има конкретни действия за защита на хората от домашно насилие.

Дали имаше време Борисов да обясни на всяка група от обществото мерките си, без да използва полиция и мълчание? В началото – не. Но дори тогава разточителното му говорене можеше да бъде заменено с точно такава смяна на думите. Борисов все повече иска да прилича на правителствена Шехерезада, която с говоренето си всеки ден ни държи будни и живи. Лошото е, че премиерът няма време да прочете книгите на Цветан Тодоров, за да разбере, че освен да говори, трябва всяка вечер да измисля нова приказка. А когато измисляш, има опасност да забравяш какво си обещал предишната сутрин на брифинг. Едната сутрин ни обеща в приказката си ад, другата сутрин се чуди как да празнуваме.

Еленица Маринова само обедини приказките на правителствената Шехерезада. В тези приказки премиерът ни показа, че с някои групи от обществото има време да преговаря. На други – няма време да обясни мерките си, а прати полицията да говори с тях. Други – са умалявани, умалявани… Вече месец няма нито една дума от Вежди Рашидов, който е председател на комисията по културата и медиите в НС. Защото освен всички други свободни „маргинали“, както ги нарече финансовият министър Владислав Горанов, много журналисти остават в момента без работа, заради закриването на медии.

Намирането на време да говори поне с представителите на различни организации на групи и общности е особено важна мярка на Борисов и щаба му в момента.

Вместо това прокуратурата отправя обвинения спрямо медици, които изразяват страха си пред медиите, че нямат маски в пловдивска болница.

Вместо това прокуратурата отправя обвинения спрямо медици, които изразяват страха си пред медиите, че нямат маски в пловдивска болница. Вместо премиерът да намери време да разговаря с аптекарите за проблемите с липсващата (поради неизграждането на електронна система от същото това правителство) електронна рецепта, проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз, е била на разпит за думите си по БНР и БНТ в интервюта, с изказва притесненията на аптекари. В един от разговорите тя каза, че са изпратени пред една аптека 12 проверяващи от различни институции в един ден. Гаранцията, която е поискана, за тези разкази е 20 000 лв.  Защо тази гаранция е толкова висока? Професорската заплата е доста ниска у нас, за да се иска такава гаранция. Още по-трудно ще е ако медикът не е професор, а лекар, като онзи, който ще ни спасява живота.

Как да говорят пред медиите лекарите, ако в някои мнения се пропускат условното наклонение, думите, които придават възможност, предупреждение, обръщат внимание. Нито една извънредност не променя езика ни, така че да забравяме какво значат думите „може“, „навярно“, „твърде вероятно е“. Само за няколко седмици в частните медии се появиха представители на ветеринарни фабрики, които ни обещаваха лечение с хинин, после – конкретен препарат срещу краста, с името на съставката му.

В новина от Австралия учените говореха, че са открили с „голяма вероятност“, че препарат срещу краста убива вируса. Но само толкова. Това, че вирусът умира все още не е доказателство, че човек може да бъде спасен с това лекарство. И австралийските учени казваха точно това неколкократно. В този репортаж имаше три важни съставки: препаратът не е тестван върху хора, учените не казваха нищо, че ще спаси хората и задължително препоръчваха никой да не се запасява с препарата.

В някои наши медии изведено конкретно название на съставка на препарат срещу краста. Много преди това Волен Сидеров също обявяваше, че е открил лекарство срещу вируса. Всички разчитаме на аудиторията сама да прецени.

Търсенето на отговорност за изказано мнение не е само с прокурорска намеса. По телевизия „Алфа“ Еленица Маринова беше линчувана, че е „разголена“ и не може да бъде „църковен човек“, като са използвани снимки от личния й фейсбук профил от лятото. Отказът й да бъде тормозена по телефона, беше използвано от един от служителите на тв „Алфа“ като обвинение срещу Маринова в различни престъпления срещу вярата, която според него е държавна. Каквито и права да имаме, не бива да бъдат за сметка на доброто име на някого. Още повече, че изборът на религия е право, а не задължение. Още повече, че жените, подобно на мъжете избират облеклото си свободно, а не съобразявайки се с модата в тв „Алфа“.

И стана така, че вярващите в бога служители от телевизия „Алфа“ обвиниха вярващата Еленица Маринова в неверие… Но несъгласието с позицията й не минава през неуважението на личността й. Доказателствата на тв „Алфа“ са в интервютата с Александър Велев – бивш директор на БНР, и с други хора, които имат сайтове за клюки, които коментираха казаното от Маринова, въпреки че не го били слушали! А като си представим, че вярата на журналисти и служители в медиите въобще не трябва да ни занимава!

Дали е редно журналистката от БНР да показва своя религиозен избор, дори когато го използва като словесен прийом да убеди опонента си? Въпрос, на който няма еднозначен отговор. Спрямо религиозното лице на масата на брифинга може би не е права. Но само по този начин тя успя да покаже как мисли всъщност нашият премиер. Премиерът не мислеше тая седмица в държавнически категории, а обеща „Божието наказание със сигурност ще дойде към всеки, който не е вярващ.

Добре дошли в храма на телевизията! Там и всеки невярващ е добре дошъл!

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016