Кривата на бедността сочи драстична разлика: в риск от бедност са 15.7% от българите, от ромите – 71.82%

Доц. Румян Сечков излага данните от изследвания на фондация С.Е.Г.А на конференцията “Политики срещу омразата. Картография на фашизоидните движения в Европа и в България”:

  • Социалното изключване е много сериозен, системен проблем, не е от днес, не е от последните 30 години
  • Данните ни сочат,че  трудно можем да си представим как  ромите ще ни „залеят” и ще станем „държава на циганите”
  • 59.4% от ромите заявяват че имат нотариални актове за своите жилища, но едва 13.8% от ромите, които живеят в кварталите, желаят да излязат, чувстват се там по-сигурни от заобикалящия ги враждебен свят
  • Данните показват намаление на средномесечния брой подпомогнати лица и семейства спрямо същия период на 2017 г. с 6 014 случая

Аз съм съосновател и директор на фондация С.Е.Г.А. По професия съм историк, доктор по съвременна история в Института за исторически изследвания в БАН, но повече от четвърт век се занимавам с развитие на общности в неравностойно положение, предимно работя с ромска общност. Във фондация С.Е.Г.А. сме основно практици – развиваме инициативни групи и граждански организации, които да работят за своята общност, да я развиват и подпомагат, защото само с външна помощ няма да се получи добър резултат – местните хора занаят най-добре проблемите, които са и техни проблеми. Така и мотивацията е значително по-голяма и съответно ефектът от положените усилия и вложени ресурси е на по-високо ниво. В такъв смисъл изследванията, които правим, всъщност подпомагат нашата работа през последните 25 години. Както е видно от заглавието, тук ще се съсредоточа на влиянието на популизма върху политиките за социално включване на ромите през последните години.

 

Ще се опитам да погледна на проблема от малко по-различен ъгъл. В началото трябва да кажа че социалното изключване е много сериозен, системен проблем и той не е от днес, не е от последните 30 години, както много често се говори. Той се простира много по-далече във времето, още от периода, когато България е част от Османската империя. От тогава голяма голяма част от ромите живеят в затворени пространства. Няма да се спирам защо и как се стига до този феномен, съществуващ и до днес, но животът в гетото има своите неписани закони, които се отразяват на развитието на хората, живеещи в него. Не само ромското гето, а което и да е гето. Ако погледнете Варшавското гето през Втората световна война, ще видите, че само само за първия един месец от създаването му стратификацията на еврейската общност там се променя драстично – професорът става маргинал, а бабаитът се издига на най-високата стълбици в йерархията. В този смисъл изолацията, гетовизацията на ромите, е системен проблем и визии, дългосрочни и краткосрочни политики за преодоляването му никога не е имало. В нито един момент. Нито до 1944 година, нито по време на комунистическия режим, нито сега. А когато се намеси популизмът на политиците, които развяват ромите като плашило и основен проблем за мудното развитие на страната, шансовете за социалното им включване драстично намаляват.

Ще се спра на няколко опорни точки, използвани от популистите, върху които е изградена и концепцията за интеграция на ромите на Каракачанов. Ще се опитам съвсем накрако да покажа че това, което те се опитват да втълпят на българката общественост, меко казано, не е вярно.

Първо, “Ромите се множат и скоро, до 2030-та година, ще станат повече от нас.”.

Мнозина си приписват авторството на тази концепция, но тя най отдавна се защитава от социолога Михаил Мирчев, който впрочем от известно време е професор в УНСС. Преди години, след редица свои публикации и използвайки добрите си контакти с президента Първанов, Мирчев успя да го убеди да свика Консултативния съвет за национална сигурност за циганизацията на България, това се оказа че е част от националната сигурност. До там се стигна. Каква е реалността?

Изследванията ни сочат, че  39% сред ромите са млади хора, докато сред останалата част от населението е средно 17.57%, а при българите е 15.56, т.е. над два пъти по-малко. Възрастта 60-69 години при ромите е 4.87%, при българите 14% и средно 13.33%. С други думи, ромите са три пъти по-малко на тази възраст. А при 70+ години ситуацията е още по-драстична – 2.2% от ромите достигат до възраст над 70 години, докато при българите процентът е 14.55, което е почти седем пъти повече. При тези данни трудно можем да си представим, че ромите ще ни „залеят” и ще станем „държава на циганите”.

Тези данни ни дават възможност и за редица други изводи. Хоризонтът на ромите. Хоризонтът достига до не повече от 50-55 години за голямата част от тях, особено за хората, които са в гетата. В рамките на тези години човекът трябва да е извървял целия си жизнен път – от образоване, през женитба, деца, внуци, осигуряване на жилища за тях. Защо трябва да плащаш осигуровки, като няма да достигнеш до пенсия, например, ще работиш в сивата икономика. Относно демографията – нямаме общи данни за това как намалява раждаемостта, но тук чисто емпирично мога да кажа, че по наши изследвания преди време, във Филиповци и ломските квартали Стадиона и Младеново в периода 1995-2010 година, децата намаляват наполовина.

Това го виждаме по други наблюдения и разговори с директори на училища –  децата намаляват рязко. В същото време не е вярно и че между двете преброявания от 2001 година и 2011 година, ромите са намалели с 45 000 души. Това не е вярно, а зависи както от различните методики, така и защото хората от едни и същи места са се самоидентифицирали по различен начин. Например в село Златна Панега през 2001 година има 780 роми, а през 2011 година са 45. Те не са изчезнали, те са си там, но са се записали като българи. Ранните раждания, т. нар. „деца раждат деца” са още един мит, но той е свързан с демографията. Изследванията ни за периода от 1992 г. до 2014 г показват,  че за този период от почти 25% през 1992 г. достига до 9.8%. т.е. два пъти и половина е намаляла ранната раждаемост. Това са модели на поведение, копиране от българския културен модел с десетилетия закъснение. Само преди 80-90 години българската жена по колко деца е раждала? На каква възраст се е женила?

 

Второ, “Ромите не искат да учат, а дори и да ходят на училище – не научават нищо.”.

Предлагам ви данни за нивото на образование в обособените училища в ромските квартали. Според наше проучване от 2013 година, над 60% от ромските деца учат в обособени училища. В тях са учили майките им, бащите им и дядовците им. Те са създадени след Втората световна война и мисля че през 1959 година се въвеждат специални програми за циганските училища, както са ги наричали тогава, за сметка на общообразователните предмети да се учи повече трудово обучение физическо и рисуване, танци и др. Децата, които завършват 8-ми клас, пълни отличници в тези училища, когато отидат в гимназията отпадат още в първи срок, защото изобщо не са подготвени. Това беше масова практика. Съответно след отпадането веднага ги пращаха на работа в предприятията като общи работници и чистачи. Защо да учат и децата им след това, като ги чака същата участ. Тези програми бяха премахнати през 1991 г., но сега някои от директорите в обособените училища искат да се върнат.  В тези училища цари безхаберие и никой не се интересува от тях. Въпреки това имаме драстично увеличение на завършващите средно образование и стотици пъти повече студенти в сравнение в периода да 1989 година.

 

Трето,  “Ромите живеят в незаконни жилища и властите нехаят за това.”.

Според наше национално представително социологическо проучване от 2016 година 59.4% от ромите заявяват че имат нотариални актове за своите жилища.  Едва 13.8% от ромите обаче, които живеят в кварталите, желаят да излязат от там. Това се дължи на редица причини, но  най-важната от тях е, че там, сред своите роднини и приятели, се чувстват по-сигурни от заобикалящия ги враждебен свят.  В същото време, по данни от доклад на Даниела Михайлова и Александър Кашъмов, във връзка с разрушаването на незаконните жилища повече от 500 от общо 514 сгради за жилищни нужди, по отношение на които са издадени заповеди за премахване се отнасят до жилищни сгради в места, населени от роми. По различни данни голяма част от жилищата в селата и малките градове, строени до края на петдесетте години на миналия век също са без нотариални актове, но никой не се интересува от това.

 

Четвърто, “Ромите живеят на социални помощи и не искат да работят.”.

Според Закона за социалното подпомагане и подзаконовите актове към него месечните социални помощи допълват собствените доходи на лицата и семействата до определен диференциран минимален доход и се отпускат след проверка на техния доходен и имуществен статус, възраст, семейно положение и здравословно състояние, учебна и трудова заетост. Ето цифрите за последните три години: За 2016 г. средномесечно са били обхванати 42 328 случая. Изплатената сума е била 42 961 163 лева. За 2017 г. средномесечно са били обхванати 33 422 случая. Изплатената сума е била 33 255 390 лева.  Данните показват, че през 2017 г. има намаление на средномесечния брой с 8 906 случая. (около 27%). С месечни помощи, отпуснати по реда на чл. 9 от ППЗСП през 2018 г. в страната са подпомогнати средномесечно 27 408 случая на лица и семейства, а годишния размер на изплатените средства е 32 383 093 лева. Данните показват намаление на средномесечния брой подпомогнати лица и семейства спрямо същия период на 2017 г. с 6 014 случая. (23%). Тенденцията е ясна – всяка година броят на подпомаганите намалява с около една четвърт. Тук трябва да добавим, че по цитираното постановление всеки получател на помощи е длъжен да отработи 14 дни в полза на обществото. При положение, че ромите в България по експертна оценка са около 700 000 всеки може да направи своя извод до каква степен те живеят на социални помощи, които са средно около 70 лева месечно.

 

Данните ни за кривата на бедността сочат драстичната разлика между ромите и останалата част от българското общество, като най- фрапираща е между българи и роми: при българите  15.7% са в риск от бедност, докато при ромите те са 71.82%.

 

Пето, “Милиарди се изсипват за интеграция на ромите.”.

Данните ни какви средства всъщност отиват за ромска интеграция са от изследване на Института за развитие на публичната среда, които са партньори по нашия проект. Това е изследване за изразходваните средства по оперативните програми в три области с 23 общини в северозападна България – Видин, Монтана и Враца, регион с най-висока концентрация на роми в страната. Всичките пари, които са получени от проекти са 674 936 000 лева. Проекти, чиито описание заявява подкрепа за уязвими групи са  66 милиона. Проекти, с приоритет насочен към уязвими групи, в това число и роми са 29 милиона.

Докладът е публикуван със съкращения. Пълният му обем може да се прочете в специалното издание на Маргиналия “Европа под атака” през септември.Разпространението на книжката ще бъде в книжарниците на НБУ и СУ.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика