Правозащитници: Проектите за промяна в Закона за вероизповеданията газят религиозните права и възкресяват положението с тях от времето на комунизма

от -
416

В началото на май в Парламента бяха внесени два проекта за промени в Закона за вероизповеданията. Първият от тях има невиждана досега у нас подкрепа: фракциите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС стоят зад него, което само по себе си е многозначителен и с далеч отиващи последици факт. Вторият е дело на „Обединени патриоти“ и най-вече на ВМРО.

Характерно за тези два проекта е, че те първо, правят рязка разлика между двете големи изповедания – БПЦ и Мюсюлманското, които ще получават държавно финансиране, и всички останали, няколко десетки на брой, които няма да получат нищо от държавата. Освен това на малките изповедания се забранява да приемат дарения от чужбина за заплати на свещенослужители, а всички други дарения могат отвън да бъдат получавани само с разрешение на Дирекция по изповеданията. Забранява се чужденци да бъдат свещенослужители у нас. Могат да се допускат изключения от това правило, но само с одобрението на Дирекцията. На малките изповедания се отнема правото да откриват свои собствени духовни училища. Тези ограничения са общи и за двата проекта, като този на „Обединени патриоти“ отива в дискриминацията по отношение на малките изповедания много по-далеч от проекта на трите големи партии.

На 21 май се обърнахме към известни правозащитници, за да обсъдим заедно с тях във формата „Клуб Маргиналия“ проблемите с правата на човека, които тези проекти поставят.

Участници в обсъждането: доц. Михаил Иванов, преподавател по права на човека в НБУ, съветник на президента Желев по етническите въпроси; д-р Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет и Цанко Митев, председател на Асоциация „Защита на религиозните свободи“ и заместник- председател на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден.


Маргиналия: Събрали сме се днес, за да обсъдим двата проекта за изменение в Закона за вероизповеданията – на трите големи фракции, т.е. ГЕРБ, БСП и БСП, и на групата на „Обединените патриоти“ или по-скоро на ВМРО, които преди около две седмици бяха внесени в НС.

Тук трябваше да бъде и представител на Мюфтийството, но поради различни причини, които не касаят самото изповедание, не успяхме да осигурим присъствието на такъв човек. Но отсъствието му се компенсира донякъде от това, че вчера (т.е. 20 май) Висшият мюсюлмански съвет е приел специално изявление, в което осъжда редица постановки от двата проекта (Маргиналия го помести и то може да бъде прочетено тук).

Предлагам да обсъждаме темата по следната схема: а) какво, според вас, наложи съставянето на тези проекти; б) има ли все пак нещо положително в тях, защото от пръв поглед се вижда, че основното съдържание на проектите е силно дискриминационно по отношение на религиозните права на гражданите и в) да обясните на читателите подробно в какво се състоят тези дискриминационни положения, как те противоречат на задълженията на България по международните договори по правата на човека  и какво ще се случи, ако бъде приет един от двата проекта или някаква смес от тях.

Михаил Иванов: Добре, че стана дума още в самото начало за това, че Висшият мюсюлмански съвет прие своя позиция, която те по-нататък ще разработят в съвсем конкретни становища и ще бъдат представени в НС. Мисля, че тя е балансирана и много разумна – отчитат се и някои положителни страни на проекта на трите парламентарни групи. Те коментират само този законопроект, смятат, че другият въобще не трябва да се разглежда, той впрочем е такъв, че не е и възможно да се коментира смислено. В позицията си Висшият мюсюлмански съвет изтъкват и редица отрицателни страни на проекта  на трите фракции.

А на въпроса защо се внесоха тези промени, то може да се каже, че историята всички я знаят. Това е една сага, която продължава вече няколко години. Има спорове в обществото ни по повод на това, че мюсюлманското изповедание не получава никакви или почти никакви пари от държавата, което го принуждава да допълва бюджета си и освен от дарения на самите мюсюлмани и приходите от вакъфските си имоти, те трябва да търсят и други източници за финансиране, по-специално от Турция. Аз съм един от тези, които настояваха през всичкото това време България да изпълни своя ангажимент и да направи необходимото, за да се дофинансира мюсюлманското изповедание.

Маргиналия: За финансирането от Турция имаше междуправителствено споразумение, което обаче преди около година служебното правителство на Герджиков прекрати.

Михаил Иванов: По времето на правителството на Иван Костов беше сключено споразумение между турската Дирекция по вероизповеданията, Дианетът, и нашата дирекция. То беше за това да се дофинансира мюсюлманското изповедание у нас. Прекъснаха го, но сега е възстановено. Така или иначе имаше спорове по повод на това дофинансиране. Някогашният лидер на СДС Ив. Костов направи много остри изказвания, въпросът беше обсъждан на Консултативен съвет по национална сигурност при президента преди известно време, където се каза „Хайде, кога държавата ще почне да финансира мюсюлманското изповедание?“ Тоест, като че основната потребност беше свързана с това.

Привърженик съм на това, че трябва да се внесат промени в Закона за изповеданията, които да регламентират добро финансиране и начина, по който то ще се осигурява. В проекта на трите фракции въпросът с финансирането на мюсюлманите е уреден и това е добре. Но заедно с това изведнъж виждаме съвсем друг законопроект. В него се предвижда едно добро финансиране, но само за двете големи изповедания – православното и мюсюлманското. Всички останали изповедания са подложени на много сериозна дискриминация. Те са изцяло лишени от държавно финансиране, освен това за тях има редица забранителни разпоредби като например забрана да имат свои духовни училища и да издават дипломи за завършени висши религиозни училища. На тях в този проект им се разрешава да имат „образователни институции“, което е нещо без ясно съдържание. Пак да кажа, че според мен законът е много дискриминационен. Освен споменатите той има и още много други дискриминационни клаузи, за тях вероятно ще говорим по-нататък.

Маргиналия: Ще се върнем на конкретните дискриминационни текстове, сега просто правим общ преглед.

Михаил Иванов: Само да добавя, освен изброеното, че дори финансирането, предвидено само за двете големи изповедания, е въведено по един безумен начин. Например това, че основа за финансирането са данните от последното преброяване. Решава се, че пари ще получават само тези изповедания, за които в преброяването са казали че ги поддържат повече от 1 % от хората, тези, които в преброяването са казали, че принадлежат на едно вероизповедание. Но какво да правим с тези 28% от участвалите в преброяването, които не посочили конкретно вероизповедание? Знаем, че особено силно това неказване е засегнало, имаме точни данни, районите, населени основно с мюсюлмани в Родопите, където процентът на неотговорилите стига до 60% и дори 70%. Да не говорим, че за мен е извънредно странно да се казва, че човек принадлежи на православното изповедание, ако не е кръстен. Как е възможно това? Например в Швеция се смята, че принадлежат на Шведската лютеранска църква само тези, които са кръстени.  Тези неща не са маловажни, дори самото кръщение също не казва, че ти принадлежиш към вероизповеданието, но дава някакъв минимален знак, че това е така.

Но най-тежкият проблем в и в двата законопроекта е тяхната философия, която не е да се гарантират права, не да се гарантира осъществяването на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията. В този си вид проектите са предназначени да контролират вероизповеданията, да ги надзирават. По много сполучливия изразна Красимир Кънев, казан ми в разговор с него, те всъщност въвеждат религиозна полиция, предвиждат преобразуването на Дирекцията по вероизповеданията в религиозна полиция. Това е много опасно и  съвършено неприемливо.

А що се отнася до проекта на ВМРО тази идея за контрол и надзор е много по-силно застъпена, стига до крайности и по-нататък в разговора ще можем по-конкретно да анализираме нещата в този проект.

Маргиналия: А сега нека Красимир Кънев да направи обща характеристика на проектите.

Красимир Кънев: Оценката на характера на тези законопроекти за мен трябва да изхожда от това за какво те се отнасят. Едно е, например, закон за обществените поръчки, който не засяга никакви основни човешки права, такива, които са гарантирани от Конституцията, или от международното право по правата на човека.

А съвсем друго е законодателството, което засяга такива човешки права. Към разпоредбите в него има особени изисквания. В тези два законопроекта трябва да обособим две групи  разпоредби – едни, които не представляват ограничения на такива права, примерно – да се предоставят пари (субсидии) на изповедания, това не засяга правата, няма някакъв тест, който трябва да бъде изпълнен, за да видим дали държавата може да предоставя или не пари. Има усмотрение и тя дава пари.

Другата група разпоредби са тези, които ограничават основното право на свобода на съвестта и религията. Към тези разпоредби има определени изисквания, към всяка от тези разпоредби трябва да се приложи един тест. Според този тест ние, първо, трябва да преценим в каква степен тези ограничения са законосъобразни. Но когато говорим за законосъобразност  нямаме предвид само това, че нещо е записано в закон. Той трябва да е ясен, предвидим, той еднозначно трябва да указва какво поведение се очаква от този, чиито права се ограничават и как той следва да съобрази поведението си с тези изисквания. Когато един казва, че аз не мога да давам дарения, ако съм чуждестранно лице или да приемам дарения от чужбина, или пък мога да приемам, на само ако ми разреши Дирекцията по вероизповеданията. Аз как да разбера ще ми разреши ли няма да ми разреши? Такава разпоредба има и в двата проекта. Трябва да гадая на нещо ли? Това положение е принципно незаконосъобразно.

Михаил Иванов: И органът, който разрешава или не разрешава, не е задължен да обясни защо, да речем, не разрешава да се приеме дадено дарение. Не е длъжен да мотивира решението си.

Красимир Кънев: Да, точно така. На какво основание не разрешава?

Маргиналия: Вносителите изглежда мислят, че дискрецията на органа е напълно достатъчна и няма нужда от никаква обосновка.

Красимир Кънев: Дискрецията винаги трябва да е ограничена и освен това трябва да е такава, че аз да мога да предвидя своето поведение.

На второ място, такъв закон, ограничаващ основни права, трябва да преследва някаква легитимна цел. В международното право и в нашата Конституция, когато става дума за ограничаване на правото на свобода на съвестта, мисълта и религията, тези ограничения са точно определени и са: заради запазване на обществения ред, здравето, морала, правата и свободите на другите.

Или този въпрос, а именно каква легитимна цел преследва всяко едно от тези предвидени в проектите ограничения, трябва да бъде зададен или приложен към всяко ограничение. Например има заложено ограничение само български граждани да могат да бъдат свещенослужители. Какво легитимна цел преследва то? Аз като гледам тези цели, които в международните договори по правата на човека  са изчерпателно изброени, не мога да видя такива. Коя точно легитимна цел е забраната чужденци да бъдат свещенослужители в български религиозни организации?

Третият елемент от този тест е в това, че  ако ограничението, да речем, е законосъобразно и преследва легитимна цел, то трябва да отговори на въпроса необходимо ли е то в едно демократично общество? Какво значи да е необходимо в едно демократично общество? Означава две неща: първо, да отговаря на належаща обществена нужда, защото става дума за ограничение на основно човешко право, конституционно закрепено. Трябва, когато го ограничавате, нуждата от ограничението да е належаща, а не просто защото някой си решил, че има някаква необходимост, примерно, да се построи еди къде си градинка. Освен това ограничението трябва да е пропорционално. Това значи да може да се постигне същата цел, но с най-малко рестриктивното средство.

Маргиналия: За да стане ясно на читателите за какво става дума, ще прочета малко от мотивите към законопроекта на трите големи партии. Така ще разберем те какво са имали пред вид, а друг въпрос е дали техните съображения са в съответствие с Конституцията и с международното право по правата на човека. Ето: „В съответствие с Конституцията и целите на законопроекта предлагаме въвеждането на забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица за възнаграждение на служители в религиозните институции“.

Красимир Кънев: Добре, но каква е целта на тази забрана? Вносителите трябва да отговорят, защото става дума за ограничаване на основно право.

Маргиналия: Ето какво казват вносителите: „Според нас така ще се дадат реални гаранции против намеса на чуждестранни лица и организации в дейността на българските религиозни общности. Но по-важната и съществена последица е предотвратяването и пресичането на действията на лица или организации, насочени против националната сигурност, обществения ред …. Както и действия, извършвани в услуга на чужда организация или държава, които не зачитат суверенитета на или законите на Република България и се опитват да налагат правила и норми, които не са традиционни за българските религиозни организации и са противоречащи на установения в страната правов ред“.

Красимир Кънев: Тези мотиви създават една презумпция, че едно лице като католическия свещеник Паоло Кортези, който служи в Белене, само поради това, че е чужденец, е заплаха за националната сигурност, подронва я. Само защото не е български гражданин.

Нито ние, нито който и да е международен орган, не можем по никакъв начин да приемем презумпцията, която се въвежда. Тя е абсурдна, но съществува и в двата проекта. Те не са еднакво рестриктивни и еднакво мракобесни, защото този на ВМРО е далеч по-мракобесен и газещ правата от проекта на трите фракции.

Но такива уредби, които не са обосновани от гледна точка на възможностите за защита на основни човешки права ги има и в проекта на трите големи партии. Има редица такива. Едната е тази забрана чужденци да бъдат свещенослужители. Другата е за заплащането отвън. Каква може да е обосновката на тази забрана (за плащане на възнаграждения отвън), ако приложим теста, за който вече говорихме? Първо се казва, че не може да има дарения от чужбина за възнаграждения на свещенослужители, после се казва, че даренията изобщо от чужди физически и юридически лица се извършват с предварително съгласие на Дирекцията по вероизповеданията. Тоест, ако Дирекцията – без да е дължан да се обоснове – позволи, добре. Но може и да не позволи – и пак без да се обосновава. На базата на какво тази Дирекция може да наложи такова ограничение? На базата на произвола, това е отговорът.

Същият тест, ако го приложим към тази дискриминационна разпоредба, че едни вероизповедания могат да получават пари от държавата, а други – не, и защо критерият за държавно финансиране да е 1% от населението да са привърженици на дадена религия, какво ще ни покаже? Пак произвол. Създава се впечатление, че този 1% е въведен, за да можа някои да получат подкрепа от държавата, а всички други – да не я получат.

Същото се отнася и за създаването на училища. Как да обосновем това, че на едни се разрешава да отварят духовни училища и висши такива също, а на други – не, с този 1 процент? Защо, на какво основание този 1% да е критерият?

Маргиналия: Според вносителите това е положение, взето „назаем“ от закона за политическите партии. Там е необходимо една партия да мине 1% подкрепа на избори, за да получава държавна субсидия.

Красимир Кънев: В закона за партиите този 1 процент има друга цел. Той е свързан с държавното подпомагане. Но там държавата казва, че не може да даде пари на всички партии. Ала  по-важното е, че това не е свързано с упражняването на основни човешки права. Една партия може да участва в политическия процес с и без държавна субсидия. Тя може да излезе на следващите избори и да призове избирателите да гласуват за нея. Докато тук, когато кажете, че чужденци не могат бъдат свещенослужители, вие удряте в сърцевината на няколко вероизповедания. И то такива, които са от много дълго време на наша територия, като Католическата църква например. В нея голяма част от свещениците са чужденци.

Маргиналия: При това те най-вече са граждани на Европейския съюз.

Красимир Кънев: Тук вече идваме до друг проблем. Как е възможно да ограничите един гражданин на ЕС да работи в България при положение, че има и право на установяване, и право на свободно придвижване, и право на работа. И трите са неограничени за граждани на ЕС. Все едно да кажете, че един човек от Бургас не може да работи като свещеник  в Пловдив. Съобразено ли е това изобщо с европейското право?

А ако се обърнем вече към законопроекта на ВМРО, ще видим, че там възникват много по-сериозни въпроси. Този проект по мракобесието си бие даже законодателството от времето на комунизма. Такива мракобесни текстове нямаше дори в Закона за вероизповеданията от 1949 г. Как е възможно партия, която е на власт в момента и управлява България, да има такъв „капацитет“ и да произведе такъв законопроект? Просто шокиращо за една европейска държава! Като че ли не е имало близо 30 години демократичен преход, като че ли на нищо не сме се научили нито от осъдителните присъди на Съда в Страсбург, нито от нищо!

Маргиналия: Г-н Цанко Митев, вие сте представител на изповедание, което, ако бъде приет който и да от двата проекта, или някакъв обединен вариант, ще бъде силно ударено. Каква е преценката ви за тези два проекта?

Цанко Митев: Аз съм съгласен с това, което казаха говорещите преди мен. Но бих искал да видя нещата от една по-практическа гледна точка.

Ще започна с един спомен. Беше някъде 90-та или началото на 91-ва година. Нашето изповедание получава нещо скъпо за времето си – компютри втора употреба, настолни, но тогава те току-що навлизаха  у нас. Мисля, че бяха 5-6. Но законът тогава беше такъв, че те можеха да дойдат при нас, ако разреши Дирекцията по вероизповеданията.

Маргиналия: Става дума за комунистическия Закон за вероизповеданията от 1949 г., нали?

Цанко Митев: Да. И те си седяха в митницата и чакаха разрешение да си ги вземем. И тогава законът беше същият каквато е философията днешните проекти, т.е. няма никакъв критерий защо се позволява или забранява да се приеме дарение. Няма критерий какво именно трябва да направиш, за да си освободиш пратката. И трябваше да се ходи на разговори в Дирекцията. Ходихме два-три пъти и накрая ни беше подсказано, че ако направим дарение на Министерския съвет, то ще си получим останалите компютри. И, разбира се, подарихме два от петте или шестте компютъра и си взехме останалите.

Когато има неясни правила, това води до голяма бъркотия и, естествено, отваря широки врати за корупционни схеми. Това е първото. Второто е, че държавата се проваля в очите на гражданите си, те няма как да мислят нещо добро за нея по простата причина, че вярващите, все едно от коя религия са, се чувстват по-близки, преживяват се като семейство и ще споделят това, което се случва с тях. Но има и друго. Тогава влязохме в конфликт с дарителите, защото за тях беше много да разберат как така става – те са постарали да ни дадат пет компютъра, а пък ние сме подарили два на държавата. Те това не можеха да го разберат. Така и България се злепостави, защото ние казахме истината – не можем да ги освободим, ако не дадем нещо на самата държава.

Мислех, че това е отишло безвъзвратно в миналото, но тези проекти са такива, че е реална възможността да възкресят миналото, и то с много по-голяма сила.

Друго, което ми прави впечатление е, че става едно преплитане. Не може нещо, което е междудържавен договор между две държави,  за да бъде премахнато, да се прави закон. Ако по някакви съображения България е сключила договор с Турция за финансиране на мюсюлманите, то тя, като е решила, че вече няма нужда от него, да разтрогне този договор. Защо трябва всички изповедания да бъдат завъртени, защо трябва да се удрят интересите на католиците например, които обаче си имат и държава – Ватикана? Излиза, че за да се реши един проблем, който е между България и Турция трябва да се създава цял закон?

Освен това виждам, че привидно философията на проектите е базирана на идеята за защита от т.нар. радикален ислям.

Маргиналия: В проектозакона на ВМРО има дори формулировка за „религиозен радикализъм“ и става ясно, че той е предназначен да ни предпази от него.

Цанко Митев: Мисля, че за всеки е ясно, че разните групи, които извършват атентати, хич не се съобразяват с идеята за юридически лица и никак не си прекарват сметките през Сметната палата и дори не им минава през ума да искат разрешения за каквото и да е от органи като Дирекция на вероизповеданията. Например вече мина много време от атентата в Бургас. И какво хванахме? Как са били финансирани тези хора? Какво изобщо са правили ? С какво вероизповедание са свързани? Всички тези въпроси нямат отговор, доникъде не сме стигнали с тях. Защото тяхното деяние е било финансирано, но това е ставало по съвсем други канали, нищо общо нямащи с някакви дарения на изповедания. Толкова атентати станаха – в Европа и в САЩ. Хванаха ли някаква връзка, някаква преведена сума към изповедание, която после е отклонена и отишла при терористите? Значи съображението за превенция на финансирането на евентуална терористична дейност не е никакъв аргумент. То по-скоро е претекст да се приеме нещо друго. И какво е другото?

За съжаление, пак се случи така в България, че партии, които иначе са на съвсем различни позиции, намериха обща пресечна точка в този проект. Всяка от тях си прави сметка да натрупа „политически точки“ чрез него. Тоест едни чисто политически интереси, които нямат нищо общо с ценностите  и целите на Конституцията, с международните договори за правата на човека и дори със спецификата на живота на едно изповедание. Затова тук ще отворя една скоба.

Всяко изповедание се чувства като част от едно семейство. Религията е наднационално явление. Значи е нормално да се очаква, че семейство, образувано от представители на различни държави, ще искат взаимно да си помагат – защото вярата им е еднаква. По-богатите ще помагат на по-бедните. Протестантските общности, вкл. адвентистите, към които аз принадлежа, разчитат на тези помощи, които получаваме и от ЕС, и от САЩ. И е нормално – те виждат нашите проблеми, ние работим по проекти, и ни помагат. Както например Медицинския център в Кюстендил, който беше открит не от кой да е, а от кмета на Виена. И какво лошо има в това изповеданията да си  помагат? Как ще правим социална дейност, ако сме отрязани от тези помощи?

Маргиналия: Ако правилно съм разбрал проекта на трите партии, помощи може и да има, но не за заплащане на труда на хората.

Красимир Кънев: Може да има, но само с разрешение на Дирекция по изповеданията. И не е казано какви критерии трябва да изпълниш, за да получиш такова разрешение. Трябва да гадаеш – днес добро ли му настроението на началника, ще разреши ли?

Цанко Митев: Истината е, че протестантските общности у нас, а сигурно и Католическата църква, изобщо не са разчитали на държавната субсидия. А трябва и те да бъдат зачетени, и те са част от нашето общество, нали? С тези ограничения се връщаме към практиката на комунистическия закон от 1949 г., това трябва да е ясно.

Още нещо искам да добавя за философията на проектите. Какво се цели с тях?

Според мен те искат онези изповедания които са малки, да се свият, да се капсулират и по възможност да изчезнат. От една страна, това е финансовата част на въпроса, те трудно ще бъдат захранвани с дарения отвън. А от друга страна, едно изповедание ще се развива, ако създава свои кадри, ако развива учението си, а това става чрез образование – детска градина, училище, колеж. Според тези проекти те, малките това не могат да развиват.

Да се отнеме правото едно изповедание да развива образователни звена, е за мен истинско престъпление. Протестантизмът е характерен с това, че се занимава с просвета, благодарение на него са възникнали водещите университети на Запад. Но у нас с тези проекти образователна дейност по развитие на наши кадри вече ще ни е забранена. Освен това, ако едно изповедание е създало учебно заведение, то това съвсем не значи, че учащите се трябва непременно да сап от същото. Дори в Богословския факултет не е така и никога не е било така. В нашата детска градина децата, идващи от адвентни семейства са доста по-малко от онези, идващи от неадвентни. Техните родители просто са доволни от грижата, която предлагаме.

Ще дам още един пример. Той е от Бразилия, от едноименната столица на държавата. Там тръгва един проект, състоящ се в това да се проповядва една от най-трудните книги на Библията в едно гето, където неграмотността е над 90%. Но – за голяма изненада хората почват да приемат вярата, настава обръщане и това се харесва на двама братя, които са сред най-заможните хора в тази страна. Това става преди малко повече от 20 години. И сега неграмотността драстично е спаднала, а стандартът на живот много се е вдигнал. И в този вече бивш най-беден квартал изникват църкви, създават се училища, защото тези братя са достатъчно богати  и са създали цяла верига от детски градини, училища и църкви и за дейността си са получили благодарност от редица бразилки правителства. С други думи, религиозната общност е била миноритарна, никак не е водеща по численост, но почетена от правителството, заради делата си.

Връщам се на темата субсидия. За протестантите у нас тя никога не е била кой знае колко важна, макар да сме получавали пари за някой и друг ремонт например, за което сме благодарни. Но ако ще сме коректни и точни, то нека бъде така: не може пари, които се дават по д формата на данъци, от едно общество, което не състои само от православни и мюсюлмани, от данъкоплатците, да им взимаш данъка, за да го даваш само на православни и мюсюлмани.

Например в Италия, където католиците са повече от 90% от хората, във всяка данъчна декларация се отбелязва дали искаш част от данъците ти да отидат в една от църквите и коя да бъде. Така обществото стимулира църквите. Ако хората не са доволни от работата  на някоя църква, няма да ѝ отчисляват от данъците си. И голяма изненада за нас беше да научим преди години, че ние, които в Италия сме около 4500 души, поради това, че работим добре в социалната и в здравната области, италианците ни даваха част от данъците си. И италианската адвентна църква беше най-богатата, защото получаваше много пари от данъците на хората. Защото техните проекти се осъществяваха и бяха много харесвани от хората. Те не станаха адвентисти, но ни подкрепяха, защото това, което правим, е в тяхна полза. Така обществото там стимулира църквите да работят съвсем осезаемо за хората.

Защо в България не се прави това? Не знам, може би защото не се иска.

Михаил Иванов: С всичко, което Цанко Митев и Красимир Кънев казаха, съм съгласен, с изключение на последната теза на г-н Митев. Нека да видим точно за какво става дума, когато говорим за мюсюлманското изповедание. Става дума за хора със социален статус значително по-нисък от средния за страната. Но при тях благотворителността е развита най-високо у нас. Правихме през 2016 г. изследване и се видя, че освен това задължително според Корана дарение, което минава по линията на самото изповедание, хората дават и лични дарения за много неща, въпреки че доходите им са много ниски. Делът на хората с доходи под сто лв. месечно, е много висок. Но дават дарения, строят свои сгради  със собствен труд. Обаче парите никога не достигат. Трябват им пари, за да могат да построят един добър висш институт, защото у нас има близо милион мюсюлмани, за да могат да финансират трите си средни училища. Как да ги намерят? Естествено е тогава, че те ще търсят средства отвън. Но докато например католиците или арменците или методистите и т.н. влизат в йерархия, която и организационно, и духовно е пирамидална (в скоби тук мога да кажа, че авторите на двата проекта въобще не си дават сметка за същината на нещата, защото свещениците католици служат на Католическата църква и са духовно и административно подчинени на Ватикана, същото важи за арменците, чийто епископ е в Румъния, а този на нашите методисти е в Германия), но при мюсюлманите нямаме тази мрежа. Аз съм категоричен привърженик на това България не чрез данък, както предлага г-н Митев, а пряко да се финансират изповеданията.

Авторите на проектите не схващат, че отделят от едната страна, православието и мюсюлманското изповедание чрез това добро финансиране, което предвижда проектът на трите големи партии. Но така те реално противопоставят двете големи изповедания на всички други. Те предпоставят  с проекта си един разлом между западната цивилизация, основаваща се на католицизма и протестантизма, от една страна, и от друга страна, на източната цивилизация – исляма и православието, на което според Хънтингтън центърът е в Москва. При това те забравят, че епархиите на БПЦ в чужбина се финансират от държавата, че те и духовно, и административно подчинени на Светия синод. Значи това, което за нас може, за другите не е позволено, така излиза.

И да добавя, че да правим сравнение, както каза Красимир Кънев, кой закон е по-мракобесен – старият, комунистически, или новият, мен много  ме затруднява, защото и двата са ужасни. Единственото, което „липсва“ на проекта на трите партии, че при тях все още няма правото на държавата да уволнява свещеници, което го имаше в комунистическия закон за изповеданията.

Искам да завърша с един цитат от Хатихумаюна, фермана за граждански свободи, издаден от султан Абдул Меджид през 1856 г. във връзка с големите и малки изповедания. Този ферман гарантира религиозните права на поданиците на Османската империя. Ето какво пише в точка № 7 там: „Моята Висока порта ще вземе енергични мерки да осигури на всяка религиозна група, какъвто и да е броят на привържениците ѝ,  пълна свобода в упражняването на религията ѝ.“

Онова, което е разбрал  султан Абдул Меджид първи, султан през, 1856 г., вносителите на тези два законопроекта, сто и петдесет години по късно, не са могли да разберат.

Красимир Кънев: Преди да завършим, искам да кажа още няколко думи за законопроекта на ВМРО, тъй като ние го заклеймихме, но критиката ни се нуждае от по-сериозна аргументация.

Част от силно рестриктивните разпоредби в него са същите както в проекта на трите партии. Но в допълнение към тях, в проекта на ВМРО има специална част и тя е свързана с борбата с това, което те наричат „религиозен радикализъм“. Той е определен в параграф  26 от техния проект с едно пределно широко определение и той е нещо, което „отрича светския характер на държавата“. Т.е. всеки който отрича светския характер на държавата, е „религиозен радикалист“. Значи не само всеки католик, по същество всяка религия го прави, защото те смятат държавата да божествена институция. Такъв е и всеки, който „оспорва или заменя върховенството на закона с друго право или се позовава на такова“. ЕСПЧ в едно дело срещу Турция  ясно разграничи допустимия подход на държавата към изповеданията, от една стана, и към партиите, от друга. Той казва така: по отношение на политическа партия, ако тя тръгне да отрича светския характер на държавата или основни човешки права, то тя може да бъде забранена или да ѝ се наложат ограничения. Но по отношение на религията това не е допустимо. Това е така, според ЕСПЧ, защото партията иска да дойде на власт и след това да наложи на всички ни своите възгледи, като ги облече в закони. Но това не може да стане с религиозна група, тя не може да дойде на власт. И поради това имат право да оспорят вкл. светския характер на държавата.

Или да вземем друг признак на „религиозен радикализъм“ от проекта на ВМРО: такива са групи, чиито проповеди или доктрини „противоречат на Всеобщата декларация за правата на човека и свързаните с нея международноправни актове на ООН и на Хартата на основните права на ЕС“.

Или „религиозни радикалисти“ са тези, които „противопоставят хората на религиозна или верска основа“. Това е толкова общо казано, че буквално всяка религиозна група може да бъде обявено за „радикална“ въз основа на този „критерий“.

„Религиозни радикалисти“ са и тези, които „използват религията за политически цели“. По този въпрос има няколко решения на ЕСПЧ. В тях, в това число и срещу България, е казано, че понятието „използване на религията с политическа цел“ е много общо. В едно от тях, по български случай, се казва, че не е допусната регистрация на НПО, защото тя има някакви изказвания за политическия живот у нас. Но това според ЕСПЧ съвсем не е легитимно основание да се ограничава една  НПО. Същото важи и за религиозни групи. Защото всяка религия има някаква социална доктрина и прави изказвания, свързани с нея, т.е. такива, които няма как да не се отнасят и до социалната политика на държавата.

Да не говорим, че този проект предвижда спиране на публикации, запечатване на помещения, което е нещо поразително и нечувано.

Тези „бисери“ ги нямаше дори в комунистическия закон за вероизповеданията. Дори при него беше съвършено невъзможно да бъде забранена една религиозна организация, както се предвижда в проекта на ВМРО, защото, тя да речем, смята жената за подчинена  на мъжа и с това „отрича Всеобщата декларация за правата на човека“!

Според мен проектът на ВМРО изобщо не трябва да бъде гледан, той трябва да се скъса и до отиде в коша.

Михаил Иванов: Поддържам това.

Красимир Кънев: А другия може да бъде разглеждан, но трябва да бъде подложен на генерален ремонт.

Михаил Иванов: И аз така мисля.

Маргиналия: Това, че се е стигнало в проекти до тези пунктове, които вие и тримата така силно критикувате, е явление изключително печално. Това, според мен е поредна стъпка към фашизация на страната ни, този процес върви, той не е от сега. Единствената причина той да не е напреднал толкова, колкото се иска на някои, е че сме членове на ЕС.

Цанко Митев: Последното, което ще кажа, е че не бива държавата да влиза в живота на изповеданията. Тук тя го прави по различни начини. Може да има опасност от т.нар. радикален ислям, но държавата няма право да отрязва мюсюлманската общност от това да намира подкрепа, дори и финансова, от своите братя по вяра. И не може да иззема функциите на това, което братята по вяра могат да направят и да почне да „дава“. Защото почне ли да прави така, тя поставя в зависимост и съответното изповедание. И най-важното е, че това даване не може да е за сметка на другите, на които нищо няма да им се даде, защото се дава на двете големи. Така ни разделят на „наши“ и „ваши“, което е опасно и абсурдно. А прогнозата ми, за съжаление, не е добра. Не съм сигурен, че ще има „основен ремонт“.

Красимир Кънев: България сега е осъдена по няколко дела в ЕСПЧ. Решенията на съда изискват предприемането на общи мерки. С други думи, иска се ремонт на съществуващото законодателство. Те са свързани с неяснотата относно ролята на държавата в случаи, когато има разцепление на едно вероизповедание. Има и висящи жалби на няколко православни църкви наши, които не са получили регистрация, понеже у нас се счита, че Православната църква може да е само една. Те със сигурност ще доведат до осъдителни по отношение на страната решения. Та всичко това изисква промяна в законодателството за религията в България. Но не такова, каквото предлагат двата проекта. Те предлагат промени в противоположна на исканата от ЕСПЧ посока.

В заключение: тези два проекта трябва да се изпратят на Венецианската комисия за оценка и след като тя се произнесе, да се постъпи съобразно препоръките ѝ.

Михаил Иванов: Присъединявам се към това предложение.

Цанко Митев: Аз също се присъединявам.

Модератор: Емил Коен