Мила Минева и Алексей Пампоров: Как партиите формулират социалните политики в програмите си

В навечерието на изборите за народни представители поканихме в дискусионния клуб Маргиналия социолозите Мила Минева, преподавател в СУ“Св.Климент Охридски“ и доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН. Поставихме им седем въпроса за съдържанието на т.нар. социален минимум в предизборните програми на партиите ГЕРБ, БСП, ПП „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“, ДПС, „Изправи се България. Ние идваме“. Вярваме, че с експертните анализи на двамата академични учени ще помогнем на читателите да съставят информиран избор за 14 ноември.

 

Маргиналия: Имат ли партиите ясна визия за справяне с бедността?

Мила Минева:

Не съм сигурна доколко партиите имат ясна визия, но като че ли всички партии се чувстват длъжни да адресират проблемите на социалните неравенства. Това се случва повече на декларативно ниво, отколкото през набор от предложения за конкретни публични политики. От друга страна работата на предизборните програми е по-скоро да очертаят някакви ценностни и идеологически различия, между които да избираме, а не да бъдат инвентарен списък от политики. В този смисъл, за мен, акцентът върху бедността, върху социалното неравенство и върху необходимостта от включване на големи социални групи в публичния живот, какъвто ангажимент виждаме във всички политически програми, е стъпка напред.

Доц. Алексей Пампоров:

По отношение на бедността, се вижда много ясният идеологически профил на отделните партии. Може би това е и темата, в която се наблюдават най-големите разлики между тях изобщо в политическите програми. ГЕРБ като цяло пропускат да говорят за бедността, може би заради факта,че са управлявали последните 10 години. Единствената бедност като проблем за тях е енергийната бедност. Единственото решение, което те предлагат е строителни изолации! Някакси те поддържат този профил на строежи и т.н. в цялата си програма. БСП  – това е едно от най-левите им идеи в предизборната програма. Те говорят, че свободният пазар е това, което пречи и е причината за бедността. И че трябва да се ограничи пазарният натиск и нерегулираните пазарни механизми. Тоест, те говорят за необходимостта от регулация на пазара. Но съм съгласен с Мила, че няма мерки! Онези, които предлагат някакви мерки, са Продължаваме промяната /ПП/ и Изправи се България. Ние идваме/ИБНИ/. ПП говорят именно за намаляване на социалните неравенства, а не говорят за бедността. Тоест, говорят в по-общ план. Колкото и да звучи абсурдно, наистина  предлагат“леви политики с десни мерки“ –  намаляват бедността и неравенства, но в същия момент очакват това да се случи чрез подобряване на цифровите умения на пенсионерите например, надграждащо образование и повишаване на интелигентността, приобщаване на уязвимите групи на пазара на труда…Имат по-скоро десни политики. Докато ИБНИ са единствените които засягат например, детската бедност. Техният фокус е свързан с подкрепа, подпомагане на многодетните семейства, на еднородителските семейства, за запазване на подкрепата от 120 лв- на пенсионерите – тоест, те не са свързани толкова с пазарни мерки ,колкото със социални помощи. В това отношение, пълен контрапункт на ИБНИ е Демократична България/ДБ/. Те твърдят, че социалната система „поглъща обществен ресурс“! Като четем това, което ДБ казва, можем да очакваме закриване на всякакъв вид социални помощи. За тях хората на социални помощи са социални паразити – не е казано точно по този начин, по много мек, префинен начин го казват. Всъщност, те вменяват вина на бедните хора затова, че са бедни! Че не са достатъчно активни на пазара на труда. Колкото до ДПС – те имат една дипляна! ВМРО не говорят за бедността, а вменяват вина на циганите, искат да вкарат двудетния модел на възпроизводство! Според тях това нещо ще реши проблема!

 

Маргиналия: Посочете партиите, които поставят във фокуса на социалната си политика „Всяко дете е важно“; Нито едно дете „зад борда“?Имат ли компетентна визия за включването на всички деца в предучилищна и училищна възраст в училище?

Мила Минева:

Образованието изглежда като един от консенсусните приоритети. Всички партии се надпреварват да ни обясняват колко важен е този приоритет. Има като че ли няколко посоки, в които виждаме този консенсус. Едната посока е инвестицията в ранно детско развитие. Ако си спомням правилно, всички партии, които очакваме да влязат в парламента се ангажират с това детските градини да станат безплатни и достъпни за всички деца. Леко ме смущава, когато ГЕРБ заявява подобно предизборно обещание – не мога да разбера защо в продължение на толкова години, през които управляват, МОН не се ангажира с това и не проведе тези политики до сега! Към момента на местно ниво се прави много повече – има общини, които взимат такива решения и вече гарантират безплатни детски градини и ясли. Работата е там, че когато такава политика се провежда на общинско ниво, не всички общини могат да си го позволят, т.е. тези, които имат най-голяма нужда от достъпност на детските градини няма да могат да проведат такава публична политика през местното си финансиране! Второ, достъпът до детските градини не е само въпрос на пари! Достъпът до детски градини е въпрос на инфраструктура. И ако в София инфраструктурният проблем е липсата на детски градини, то в много региони в страната, проблемът е, че детските градини са в „големия“ град и много деца, които всъщност имат нужда от достъп до ранно детско развитие, практически не могат да стигнат до детски заведения, в които свободни места има! А не виждам в програмите прагматичен ангажимент с инфраструктура за достъп.

Нека, обаче, да подчертая още един като че ли консенсусен ангажимент – достъп на всяко дете до качествено образование. Това е базова ценност на либералната демокрация и аз много се радвам, че повечето партии с шанс да влязат в следващото НС споделят тази ценност. Проблемът е могат ли да предложат политики, през които да я впишат в практиките. Първата стъпка е как партиите дефинират проблема, защо всъщност има маргинализирани деца, които нямат равен достъп до качествено образование! Има политически партии, например Има такъв народ/ИТН/, които вменяват отговорността на „безотговорните“ семейства, за които образованието не е ценност и мислят разрешаването на проблема през санкциониращи мерки. Това обаче са мерките, които и до този момент прилагаме – по време на управлението на ГЕРБ социалните политики бяха дефинирани именно през наказателна призма. Нека да си спомним, че връщането на децата в училище и задържането им там беше подкрепено именно през санкционираща мярка – спиране на социални помощи за семействата и пренасочването им към училищата! Много по-смислено – смело ще предположа, че ще е по-ефективно и дори по-евтино – да се разработят мерки за подпомагане и включващи програми, като например, безплатни извънкласни занимания за всички деца според техните интереси, масов спорт, инвестиране в достъп до култура и изкуство –  неща, с които ПП, например, се ангажира, без да е съвсем ясно как! ДБ също има предложения в тази посока – програмата предлага гарантиране на достъп до качествено образование през ваучери. Политиката на ваучерите, обаче, доколкото усилва мисленето за образованието през пазарна логика и през индивидуален избор на семействата, всъщност е в интерес на децата, които вече имат необходимите ресурси и културни капитали от своите семейства, т.е. ваучерите подпомагат семейства, които вече имат възможност и интерес да инвестират в детско развитие. Но, така или иначе, това Е политически ангажимент, който е важен, доколкото преобръща логиките от санкциониращи към подкрепящи.

И един последен консенсус, на който ми се иска да обърна внимание – критиката към делегираните бюджети. Когато бяха въведени делегираните бюджети, те се представяха като инструмент за автономизиране на училищата и средство за „включване“ на децата в образователния живот. Наистина през финансирането на брой ученици, успяхме да „съберем“ ученици в една сграда, но не и да им дадем достъп до качествено образование. Така че чуденето около финансирането на образованието започна отдавна, а в предизборните платформи от тази година виждаме различни идеи за промяна, които няма да изреждам тук. За мен чуденията са няколко – ако обвържем финансирането с „качество“ как измерваме това качество? Подпомагаме или санкционираме не-качествените училища? Готови ли сме ние като родители и граждани, да се откажем от ресурсите, които децата ни получават в „елитните“ училища, за да ги споделим с онези ученици, които са попаднали в „нежелани“, „сегрегирани“, „рискови“, „маргинални“ училища? Именно тези избори очаквам да бъдат изговорени в партийните програми, за да можем реално да избираме според ценностите, интересите и позициите си.

 

Доц. Алексей Пампоров:

По отношение на децата, отново се наблюдават  разлики, въпреки консенсуса. ГЕРБ казват „всяко дете е важно“.  ПП казват, че „нито едно дете не трябва да остава зад борда“. ДБ заявява, че „децата са бъдещето на България“. За ВМРО „децата са гарант на българската нация“, като цяло да, имаме консенсус за важността на децата. От друга страна, аз поне виждам неадекватност в някакъв смисъл, или поне съмнение в част от програмите. Например, на БСП програмата е абсолютна алабала. Там се говори много, много, много за важността на децата и накрая, това което се предлага е задължително училище до 16 годишна възраст! Съжалявам, но и в момента е задължително училището до 16 годишна възраст! Те през цялото време се опитват, всички проблеми които ги идентифицират в образованието, без да  го казват,че  така, да ги припишат на мацинствените групи! Нещо, което ВМРО прави открито! Това е нещо, което програмите на БСП и на ВМРО в дадения случай, си приличат – прехвърлят вината за лошото образование на децата и за лошите училища, на малцинствата! ГЕРБ обещават отново както по отношение на бедността, много финансиране, изграждане, и пак повишено финансиране. Всичките им идеи са свързани с повишено финансиране, инвестиции и инфраструктури. Може би е хубаво това, което Мила каза – че действително  това е достъп, но аз бих казал,че  и това не е достъп: защото да трябва да пътуваш до съседния град 20 минути, или 30 минути, променя нещата. Особено ако излезеш от София, 20 минутното пътуване ти изглежда много! Има някои  градове, където този критерий за придвижване изглежда много голям! Хубавата цел, която ГЕРБ си поставя е 95 % обхват на децата от предучилищна възраст. Това би било наистина добре, но те смятат,че ще го постигнат със сегашния механизъм. Само че сегашният механизъм, ние видяхме, че е доста провален  и не работи, както си го представяха и както го представят, че бил успешен!

ПП стои на едно много декларативно ниво. Говорят за 100% обхват на децата – това е доста невъзможно, никъде по света като цяло го няма! Нормално е да има деца, които искат да са си вкъщи, на домашно отглеждане и родителите им да се грижат за тях. 100% обхват означава, че никакво майчинство няма да има за майките! Не съм сигурен колко би било ефективно!ПП са тези, които поставят проблема за това,че „парите следват децата“ са лоша политика и говорят за „парите следват качеството“ – но, как ще се постигне качеството, как ще се случи, не става ясно.

ДБ стоят на едно префинено, едно псевдоекспертно равнище. Те казват, ще дефинираме понятието благосъстояние – ами , кажете го сега! Кажете какво искате да направите, какво ще постигнем! „Ние ако спечелим, ще го дефинираме“ – но няма как да спечелите и тепърва да дефинирате, значи не знаете какво искате в тази посока.

Ясно обещават от ДБ ангажимент към частните детски градини. Със заявката „финансиране за частни детски градини“ се поставят в най-десния сектор! Те продължават да мислят образованието като бизнес и изцяло го концептуализират като бизнес, с финансови и икономически дотации, като лявото в тяхната политика е отмяната на ДДС върху бебешките храни и някои стоки. Това не е съвсем пазарно като механизъм.

ИБНИ е с най-детайлна програма. Те нямат конкретен слоган, не се ангажират с конкретен девиз. Но са с най-обхватната програма свързана с подкрепата на децата – с безплатни учебници. ИБНИ казват колко конкретно деца ще засегнат, колко безплатни детски градини, колко ще струват – 200 млн. за година на държавата ще струват, както и че ще обхванат 300 хил. деца. Тоест, ИБНИ са си направили най-добре сметката, може би защото там има експерти, много добри в това отношение. Такъв е бившият кмет на община Тунжда Станчо Ставрев. Той е този, който въведе в най-бедната община в България безплатни  детски градини! Той направи абсолютен пробив и показа, че може да се направи навсякъде. Вероятно затова ако има програма за децата, това е програмата на ИБНИ! Както имат и силна подкрепа на майчинството, свързано с децата.

ВМРО го мислят като увеличаване на финансирането по много особен начин. Те обръщат акцента – вместо помощи, говорят за стипендии, с прогресивно нарастващ размер. Тоест, искат да орежат парите за онези, които не ходят на училище. Това е скрит начин да накажем ромите, но признавам, направили са го по възпитан и префинен начин! Един вид са си научили урока, че не може така да разпространяват омраза и дискриминация!

Маргиналия: Съдържат ли се в програмите и на кои партии адекватни средства за образователна интеграция на децата от уязвими групи, в т.ч. децата от ромски произход?

 

 

 

Доц. Алексей Пампоров:

Преди малко Мила маркира,че някои партии са засегнали това, но аз не го видях.Единствените, които видях,че говорят за роми, всъщност говорят за“гетоизирано циганско население“ е ВМРО! Те имат фиксация в тази тема и при тях проблемът е в това, което казах вече – хвърлят вината : 100 хлд. деца от „тези“ не посещават училище и това е проблемът! И с това се изчерпва цялата им дискусия.

ГЕРБ не казват какво ще направят, а колко голям успех имат. Техният голям успех е 50 хлд. деца върнати в училище за 4 години. Само че, това по-скоро е фактическо признание за неуспех! Тяхната заветна цел беше да върнат около 200 хлд. деца , а годишно отпадат между 20-25 хлд.деца по време на тяхното управление. Всъщност, механизмът е тотално провален! Обучиха 16 хиляди експерти, за да върнат 10 хиляди деца примерно! Много слабо и лошо измислен механизъм! Не казвам, че няма нужда от подобряване на обхвата и че не трябва да се търси механизъм, но механизъм, който е фиксиран върху силната роля на училището и учителя не е точно това, от което има нужда. Отпадането се дължи на съвсем други причини, които не са свързани с образователната система, а са свързани по-скоро с бедността!

ИБНИ и ПП имат политики, предполагам Мила ще акцентира върху това, но техните политики не са за ромите! Те говорят за „уязвимите“. Единствените, които говорят за деца от ромски произход са ГЕРБ! Но говорят за механизма. Отново ВМРО говорят за циганите.

БСП, ИТН, ДБ изобщо не забелязват ромите и уязвимите! За Демократична България не се изненадвам. Но за БСП е абсолютен позор, да се казваш „социалистическа партия“ и изобщо да не говориш за уязвимите групи, да не предлагаш  адекватни политики, е абсолютен позор в графата интеграция на ромските деца!

ДПС също няма идеи. Това е горещ картоф, като цяло те имаха програма от 3 листа през априлските избори, а сега и това няма. Както казах, имат една дипляна , в която се казва какво постигнахме, какво е ДПС. Тази дипляна е като рекламна брошура на търговска фирма!

Мила Минева:

Наистина липсва ангажимент, позитивен и насърчаващ към ромските общности, но не съм сигурна на какво се дължи това! Тоест, не бих видяла непременно злонамереност в подобна липса. Струва ми се, че понякога партиите скриват ромските деца, наистина както каза Алексей, зад „социално уязвими групи“, „рискови групи“ и всякакви такива, от „неудобство“ етнически да идентифицират групи, които се нуждаят от подкрепа. От друга страна, това може да е усилие по съобразяване с „електората“. Защото нека да си признаем, че българското мнозинство не е склонно да подкрепя етнически фокусирани политики! Ще направя една вметка, партиите, май, са забравили, че тяхната работа е да оформят, конструират и насочват общественото мнение, т.е. да променят нагласите на избирателите, а не да ги следват такива, каквито са. Виждаме, обаче, точно това – политическите елити вървят след „обществените мнения“, както по отношение на ваксинацията, така и по отношение на „джендъра“, така и към всеки проблем, който е разделящ (а в демократични общества всички проблеми са разделящи, всъщност, което блокира всякакви шансове за действие). Така че изчезването на етнически маркери вероятно е усилие по скриване на проблема, за да не се изгуби електорат. Проблемът, накратко, не е толкова и само в партиите, проблемът е и в нас, гражданите. Това, което ме смущава е, че не виждам партии, готови да се ангажират с нещо простичко: с убеждаването на всички нас, гражданите, че доброто образование на всички деца е в интерес на всички нас, а не на едни конкретни деца! И още нещо. Не виждам връзка между образователните и социалните политики, а ние не можем да се справим с уязвими групи, да им дадем шанс за включване, ако не разработим интегрирани политики, които подкрепят едно семейство, когато е в сложна ситуация както по отношение на неговата икономическа активност, така и по отношение на неговите образователни стратегии.

Маргиналия: Съществуват ли програмни обещания за намаляване на броя деца в резидентна грижа чрез активна реинтеграция в биологичните семейства и превенция на риска от бедност, насилие, зависимости?

Доц. Алексей Пампоров:

Това не е много лесна тема. Всъщност тя не се обсъжда. Онези, които поставят свръхакцент са ИТН. Те говорят за програми за превенции на риска от изоставане , за намаляване на броя на деца в резидентна грижа! ИТН са взели каузата на борба с тази грижа!

ДБ по присъщия си манталитет, го мислят като бизнес, говорят за доставчици на социални услуги, изграждане на работеща мрежа…Големият проблем е – сега като изчетох програмите си дадох сметка – че всъщност ДБ нищо никъде не предлага! Те са с една огромна претенция за експертност, казват „ще видим, ще направим“. Но никога няма никаква конкретика и всичко стои в сферата на икономиката и някакви бъдещи бизнес решения. И тук не отлепят от този стил.

ИБНИ имат също политика, но тяхната политика е онова, срещу което като цяло хората с увреждания се борят. Девизът им е „за справедливо подпомагане на хората с увреждания“ – ясни са, но всичко се свежда до социално подпомагане, до мислене на хората като „инвалиди“, т.е. негодни за интеграция. Няма  овластяване на уязвимите! Докато при ИТН има овластяване, без да използват това понатие. При ПП има също – предлагат дневни центрове, изграждане на дългосрочни грижи в домашна среда, но не е ясно как ще го направят. ПП засягат тази тема по добър модел, по съвременния западен модел, който е за потенциала на лицето с физическо затруднение или с умствено затруднения, но …просто само е маркирано. Не е ясно какво точно ще правят.

ГЕРБ – там изненади няма. Ще се изграждат нови социални услуги , всичко е пак свързано със строителство, с изграждане… ГЕРБ  са големи строители!

Голямата трагедия е отново БСП. БСП нямат нищо! Това е другата им дупка в програмата. Не може да си социална партия, да претендираш, че си лява партия, а програмата им да е пълна дупка и за хората с увреждания! При ДБ – няма изненада, за тях всичко е икономика, но при БСП да няма нищо, това е пълен абсурд!

ДПС и ВМРО също нямат нищо. Това е ситуацията с партиите, които последните 10 години управляваха нашия живот.

Маргиналия: Всички партии се обявяват за проактивни услуги за лица с увреждания. Качествени ли са техните идеи?

 

Доц. Алексей Пампоров:

ГЕРБ казват, че правят проактивни услуги, слоганът им е такъв, но всъщност в програмите им се говори за медицинска експертиза по виртуален път! Това не са проактивни услуги, а празни приказки!

БСП говори  за подкрепяща среда и качествено образование, за материална подкрепа. Това по принцип е постижимо, но нито една партия няма добре очертана стратегия. Отново ИБНИ говорят за справедливо подпомагане, ДБ – отново за финансови стимули и включване в пазара…На едни идеологически визии се вижда, че партиите нямат концепция как да се случи  това проактивно!

ИТН засяга проблема за нетрудоспособността и интеграцията на хората с увреждания – тоест, хем човекът да го интегрираш, хем ТЕЛК решенията ги дефинираш през нетрудоспособност. Това е една страхотна стигма, да ти кажат „ти си нетрудоспособен“! Те са забелязали това, опитали са се да премахнат думата , но проактивните политики ги няма!

Любопитно е онова, което ПП предлага, но то е много малко. Те поставят акцент върху спорта, социализацията на хората с увреждания, което е много важно. Психологическата социализация на хората с увреждания е важна , защото те живеят на практика в изолация, зависими са. Така, че двете партии, които имат идея за нещо са ПП и ИТН, но си признавам,че не виждам нищо конкретно. Останалите партии мислят хората като инвалиди и затова няма активни политики, освен някакво загатване както е в ИБНИ. Не мога да кажа дали са реалистични, защото няма, не е разписано какво точно ще се прави! За ИБНИ – ние ще дадем ваучери, добре, но това не е проактивна политика ,това е форма на подпомагане! Ще въведем достъпна среда, ама добре де, това  не трябва никой да го обещава – това трябва да се приеме за реалност!

Мила Минева:

Алексей каза основните и важни неща. Но има някои посоки, които са проблематични по отношение на посоките, през които партиите мислят. От една страна акцентът върху реинтеграцията на децата в биологичните семейства. А от друга – данъчни облекчения за родителите на лица  увреждания. Защо ги свързвам тези две неща? Защото те са част от една рамка, през която мислим и която, струва ми се, блокира шансовете за нови публични политики. Какво означава „биологично семейство“ и наистина ли интеграцията в биологичното семейство е най-доброто за всяко дете? И второ, какво означава данъчно облекчение за родители на деца с увреждания, ако родителите не плащат данъци, защото нямат какво да плащат! Всъщност и двете нагласи задават едно виждане за семейство, което е общо взето „бяло“, от мнозинството, с двама родители, в относително стабилно икономическо състояние. Но и двете по никакъв начин не допускат, че има и други семейства, които предполагат подпомагане от съвсем различен порядък. Затова например, добре впечатление ми правят онези партии, които са ориентирани към развиване на публични форми на подпомагане – центрове за работа, дневни центрове и т.н. Инвестициите в повишаването на компетентностите и промяната на рамката, в която работят  социалните работници, е онова, което може да ни даде поне шанс за решение на част от проблемите.

Маргиналия: Повечето партии извеждат стратегически тезата за необходимостта от нова държавна политика за възрастните хора. Но как ще се осигури достоен живот на българските пенсионери?

Мила Минева:

Не разбирам много от тези политики и затова граждански ще споделя само едно усещане. ПП предлагат политики, ориентирани към „поколенческа солидарност“. За мен не е ясно какво означава това – дали става дума за действия, чрез които работещите млади хора да споделят по-голяма част от благосъстоянието си с възрастните хора? Така или иначе струва ми се важно повдигането на този проблем, защото именно солидарността между поколенията е големият отсъстващ днес (виждаме го и в отказа на младите да спазват противоепидемични мерки, да се дистанцират, да се ваксинират… и в отказа на възрастните да се ангажират със зелени каузи и климатични политики). В подобна логика – по започване на дебат – виждам и предложението на ДБ за инвестиране в сребърна икономика. Накратко, струва ми се важно партиите да започнат да проблематизират наистина демографските проблеми и застаряването на страната. В момента „достойни пенсии“, „достойни старини“ и „преизчисляване на пенсиите“ могат да се открият във всяка предизобрна програма. Но как да ги четем, като си спомняме, че в последното НС депутатите приеха нещо, свързано с пенсиите, за известно време не знаеха какво всъщност са приели, а когато разбраха – промениха част от решенията с административна хватка. Виждам известно стратегическо лицемерие – когато обсъждат демографски проблеми, партиите се сещат, че застаряваме и намаляваме, а когато заговорим за достойни старини, т.е. за инвестиции в качеството на живот на възрастните хора, цялостната демографската картина изчезва!

 

Доц. Алексей Пампоров: Напълно съм съгласен с Мила! Мога да добавя, че ВМРО изглеждат пенсионерофобската партия! В тяхната програма „2050“ пенсионерите са разглеждани като тежест на икономиката и  акцентът е върху това как 17% от българите са възрастни над 65 години, тоест на 1.2 работещи се пада по един възрастен и колко ужасяващо е това как България ще изчезне. Любопитно е, че тук ДПС се включват и се „мерят“ с ГЕРБ. ГЕРБ нямат нищо за пенсионерите в своята програма с изключение на онова, че са отпуснали 800 млн.лв за добавка от 50 лв. към пенсиите!Голямата хвалба е с тези добавки. Това е политиката на ГЕРБ – раздаване на пари, но – ДПС в собствената си програма изглежда така, че ДПС са „осигурили по 120 лв. за всеки български пенсионер“! Предложението  за увеличаване на пенсиите действително е на ДПС, а единствените, които гласуваха против него са ДБ и ИТН. Обаче, не можем да виним ИТН, защото точно ИТН имат не лоши предложения от типа на увеличаване на капацитета и качеството на 24 часовите услуги за възрастните хора, тоест, на патронажната грижа. Много важен акцент, който никой друг не е казал: не можем да обещаваме „сребърна икономика“, без да е ясно какво има зад нея! Защото това, което обещават ДБ всъщност, за да я постигнат тази икономика, е равнопоставеност на доставчиците. Извинявайте, всичко си говорите през икономически термини без да стане ясно какво всъщност ще правите. Ето, например привличането на хора има смисъл, ако е както е в Канада , цял свят се стреми да привлича млади хора, които да развиват реална икономика , която да гарантира палиативна грижа на старини, т.е. добро отношение към възрастните хора. Това, което предлагат ДБ, не е реалистично! Мисленето за сребърна икономика трябва не да е привличане на външна миграция! Ако ще е миграция, да са млади хора, които ще раждат, могат да работят, а не с привличане на още пенсионери! Няма кой да им предлага услуги при застаряващо население! Ако застарите още повече с миграцията…това е абсолютно непромислено обещание на ДБ! Сребърна икономика означава добри, фокусирани публични политики за възрастни хора, които да са равнопоставени, добре интегрирани! Баби в библиотеките, в театрите, в кината, не това което наблюдаваме в момента – една фактическа сегрегация: заради ниската пенсия и свитите доходи, възрастните хора ги няма в публичните пространства! Това, което си спомняме от преди 1989 г., или пък наблюдаваме в Гърция и Италия например, възрастните са равнопоставени, но тук това го няма!

ИБНИ говорят за достойни доходи и втора пенсия. Никой друг не поставя друг проблема за „втория стълб“.  Имаме проблем с него и е позитивно, че ИБНИ го акцентира. Това, което е много симпатично е активността на възрастните хора обещана от ПП! Трябва да си даваме сметка, колко е важно това. ПП говорят за предоставяне на достъп до спорт за възрастните хора като социална услуга, която е безплатна за тях, така че да намалеят сърдечните заболявания, гръбначните проблеми, наднорменото тегло! В България е много тъжно фактът, че след 1989 г.  се увеличава средната продължителност на живота с 9 години, но- намаляване средната продължителност на живота в добро здраве! Тоест, ставаме „застаряваща болна нация“. Тези болни възрастни хора единственото, което могат да правят, е да си стоят вкъщи и да гледат телевизия. Техният активен живот изчезва!

БСП не са социалистическа партия! Те говорят за изравняване на минималната пенсия с прага на бедност. Извинете, но прагът на бедност е абстрактен конструкт, който се определя на база медианата на доходите. Това означава, че онези, които се занимават със социалните политики в БСП, са тотално неадекватни. БСП са се фиксирали върху минималната пенсия, а знаем,че прагът на бедност теоретично не може да бъде изравнен!

Маргиналия: Кои партии акцентират върху изработване на стратегии за протипоставяне на крайния национализъм и словото на омраза, превенция на ксенофобията и ултранационализма?

Мила Минева:

Това за мен беше изключително труден въпрос, защото не виждам ясен ангажимент в предизборните програми. От друга страна бих искала да обърнем внимание на нещо, което надявам се, ще бъде позитивна тенденция. По повод нападението над Рейнбоу хъб партиите бяха принудени да реагират и то чрез активна гражданска реакция. Големите партии по различни начини, но заявиха позиции срещу агресията. Наистина те предпочетоха да използват квалификацията „хулиганство“ и да си спестят други по-коректни определения, но това е стъпка по пътя партиите постепенно да започнат да мислят сериозно за хомофобията, за езика на омразата, за престъпленията от омраза, за техните ефекти върху качеството на колективния ни живот. Мисля че ни предстои дълга битка, но виждаме, че когато като граждани сме готови да се ангажираме солидарно със защитата на правата на другите и по-общо с изграждането на инклузивно и солидарно общество, успяваме да принудим партиите да ни последват.

Доц.Алексей Пампоров:

Програмите действително са много интересни защото всъщност никой не се ангажира да се бори с езика на омразата и ксенофобията, но присъстват много любопитни акценти! ГЕРБ имат такива фрази в програмата си, но те са декларативни. Спорът се бори с ксенофобията – това изчерпва всичко! А ние знаем, че спортът НЕ се бори с ксенофобията, той я поражда. Ултрасите са най-големите ксенофоби, расизмът се проявява ежеседмично по стадионите! При ГЕРБ и ИБНИ  езикът на омразата се привижда като начинът, по който се говори в Северна Македония за България! Борбата с омразата присъства във външната политика, а във вътрешната политика можем да го намерим в раздел „правосъдие“.

ДБ  и ВМРО имат идентични програми по отношение на чужденците. Те говорят за модерна имиграционна политика и всъщност това, което имат предвид е квоти за имигранти, за спиране на чужденците! Можем да кажем, че и двете партии са ксенофобски! Само, че при ДБ е разказано красиво, за „внимателно подбиране“…А ВМРО го казват открито – че искат образование и инвестиционен потенциал. Едните ясно казват, че искат българи от Молдова и Украйна, а другите завоалирано казват, че не искат бежанци!

ИТН мълчат по въпроса. ПП  мълчат също. В дипляната на ДПС такъв въпрос няма! Единствените, които казват, всъщност, нещо и то трябва да ни радва и не е изненада, е БСП. Те казват,че „историческото постижение на нашия народ е етническата толерантност“, че „БСП е чужда  на шовинизма и ксенофобията“. И тук отварям скоба. Типична е поговорката в този случай – „не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря“! Всъщност, Нинова е най-активният ксенофоб в България през последните три години, когато говорим за бежанците! ВМРО ги изключвам, цялата им партия е в това блато. Но при БСП това е говорене на високо партийно ниво! Тя говори, че ГЕРБ избива козичките, за да дойдат имигрантите. Тя призовава да дадем жилище на българите, а не на чужденците?! Ако има някой, освен ВМРО, който открито мрази чужденците, това е БСП. БСП говори против джендър идеологията, Мила вече го спомена. Един дебат, който мислехме, че вече е приключил, Нинова го възкреси!Това да чертаеш червени линии с ИК е скрита хомофобия!

Мила Минева:Всъщност случая с нападението над Рейнбоу хъб е показателен при това ,в позитивна посока.Видяхме безобразното действие на Расате, но видяхме също ,че надигането на група активни граждани накара партии да реагират на агресията. Партиите не казаха тази дума – хомофобия – а използваха думата „хулиганство“. Не споменаха езика на омразата, но осъдиха агресията. Защо е позитивно? Защото това е пътят постепенно париите да почнат да мислят в тази посока. Да започнат и предизборно да се борят против това. Ние като граждани, трябва да настояваме! Някой ден тези партии може да постигнат, да положат усилия и да променят и законодателството ни, за да защитят тези права! Натискът на гражданското общество произведе това, че ДБ се почувстваха длъжни дори да подпишат декларацията на София прайд. Намериха  консервативни аргументи за защита на човешките права.

Въпросите подготвиха Р. Петров, Ю. Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика