Приказки пред един нелеп асансьор

Има някакво изследване, че едно от най-великите изобретения в човешката цивилизация е пералнята. Защото автоматично е осигурила на много жени повече свободно време, което те са инвестирали в себе си – в четене, в наука и развитие и така са дръпнали и обществата ни напред.

Най-вероятно това е вярно, но предвид, че съм се родил във време, в което винаги у дома е имало пералня машина, не мога чрез опита си да го преценя. И затова за мен най-великото изобретение в човешката цивилизация е друго. Асансьорът.

Не знам кой за първи път се е сетил колко прекрасно е да можеш да се качиш до някъде без да се изморяваш, но със сигурност е бил гений. Аз обожавам асансьорите и ги използвам винаги когато мога. И да, знам, че е по-здравословно да се качваш и слизаш пеша, но видя ли този магически уред, който те изстрелва във висините за секунди – дори и за един етаж, не мога да се въздържа да не се кача.

И като виден асансьорен ентусиаст, мога да ви кажа, че има различни асансьори. Има такива с памет и без памет, такива със специална решетка, която да дръпнеш и такива с музичка и специален глас, който те известява на кой етаж си. Дори на някои места в София все още има от онези стари асансьори с монети от 5 стотинки, които не тръгват без да си пуснал таксата.

Но има два неповторими асансьора в света и те се намират в блока на моите скъпи приятели Таня и Мартин. Не че те като дизайн са нещо невероятно. И не е като вътре да има специална украса – не, това е стар класически блок със стари класически соц. асансьори… Само че настройката им е невероятна – единият спира само на четните етажи, а другият – на нечетните.

Нещо повече, ти по никакъв начин не можеш да разбереш това. Те нямат специални табели, не са в различен цвят  – просто трябва да си подготвен предварително или да си изключително наблюдателен – на вратите на асансьорите с малък черен фулмастер е написано съответно – „чифт“ и „тек“.

Знам, в това няма логика. И аз не намирам, но е така. Ако искаш да стигнеш до шестия етаж, трябва да уцелиш асансьора, или да слезеш един етаж пеша.

И ето ме тази седмица във фоайето на входа, стоящ между двата асансьора. Но този път не бях сам. До мен седеше доставчик на една от големите фирми за доставки на храна и един от живеещите в блока. И тримата чинно чакахме „чифт“-овия асансьор.

–        Оф, това е този ужасния блок – възкликна доставчикът – ние всичките във фирмата го мразим.

Другият човек сбръчка вежди и се обърна: – Какво имате превид? Какво не ви харесва в нашия блок.

–        Ами тези асансьори. Винаги се объркваме. Как така – един за четни и един за нечетни. Как да знаем как да стигнем, да го оправите!

Живеещият в блока се навъси още повече:

–        Извинявайте, но говорите глупости. Първо нашият блок е прекрасен. И второ – асансьорите ни – те си имат причина.

Тук и аз, който не бях заинтересован от тази история, наострих уши, а човекът продължи:

–        Не знам дали разбирате, но не може две неща да ходят на едно и също място. Това не е Рим и не може всички пътища да водят натам.

Доставчикът видимо не беше доволен от отговора:

–        Това са глупости. Това е просто един асансьор. Защо не оставите единият просто да работи, ама да спира на всички етажи. Така ще е същото и никой няма да се обърква.

–        Но така няма да е правилно. Казах ви, не може да се минава отвсякъде и да е удобно на всички. Трябва да има приключение и всеки трябва да има специален път. Представете си – каза той – че този вход е предверието към Небесата или Подземното царство. Нима бихте искали това да става с един асансьор. Представете си всички грешки, които бихме допуснали и лошите хора, които с едно натискане на погрешното копче отиват в рая.

И двамата замълчаха и никой не знаеше как да отговори. Четният асансьор все още не идваше. Доставчикът обаче наруши мълчанието:

–        Не знам. Може би сте прав за рая. Ама аз доставям храна. Ако ми кажат да занеса пица в рая, бих предпочел да не се объркам и да не взема грешния асансьор и да попадна в ада. Най-вероятно няма да получа бакшиш.

Отново настана мълчание. Чудех се какво да кажа, но в този момент четният асансьор пристигна. Двамата се качиха и се обърнаха към мен:

–        Вие няма ли да се качвате?

Ааа. Не – аз съм за деветия- излъгах аз и се обърнах към нечетния асансьор. Вратата се затвори и те се заизкачваха – най-вероятно към небесата. А аз поседях и се качих пеша, сигурно за първи път в живота си. Не исках да рискувам да попадна на грешния асансьор.

В тази първа седмица от новата еврейска година, в която по традиция се извиняваме за всичко, което сме сбъркали искам и аз да ви се извиня, скъпи приятели и да ви помоля да ми припомните всичко, което съм обещал и не съм направил или съм ви обидил и ядосал. Ако не друго, това ще ми помогне да намеря правилния асансьор, който да се движи само нагоре.

Гмар Хатима Това, Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика