Приятелство по ориенталски. Защо експулсираха и Селехатин Юрюн

Споделете статията:

България е изградила стройна институционализирана система за отхвърляне на молбите за бежански статут на турски граждани с формалистични основания и последващото им връщане в тяхната родина. Веднъж върнати на режима на Ердоган, е много вероятно те да влязат в затвора. Изводите следват от съдържанието на документите по случаите на Селехатин Юрюн и Абдулла Бююк. Освен това, активният обмен на информация между София и Анкара вероятно е компрометирал конфиденциалността на част от подадени бежански апликации в страната.

Експулсирането на Селехатин Юрюн, когото България предаде на турските власти на 18 септември, е било поискано изрично от турското правителство още на 4 януари тази година. За това свидетелства писмо на МВР, изпратено до Държавната агенция за бежанците. По същото време и българското МВнР е получило нота за казуса на кюрдския политик, казва се в кореспонденцията.

Юрюн, който е член на про-малцинствената Демократична партия на народите, е на 39 години, женен, с четири деца. До идването си в България е живял в родния си град Улудере, който се намира до границата с Ирак. През 2019 г. той губи кметските избори за града от кандидата на управляващата партия. Областта Шърнак, откъдето идва семейството му е епицентър на чести сблъсъци между правителствените сили и преобладаващото кюрдско население. Освен всичко това, Юрюн е и обвиняем по няколко случая със силен политически елемент.

Заради заплахата от продължаващи съдебни репресии, Селехатин Юрюн преминава незаконно турско-българската граница край Елхово на 17 декември миналата година. Задържан е почти веднага. След желание да кандидатства за бежански статут, ДАБ го интервюира на 30 декември. Само дни след новогодишните празници се оказва, че властите в Анкара са вече твърде добре информирана за събитията около него.

Във въпросното писмо, вътрешното министерство се позовава на телеграма, получена от Интерпол-Анкара. В нея българските власти се информират, че турското посолство в София е изпратило на Анкара подробна справка за влизането на Юрюн в България. В нея са посочени датата и мястото, на които той е бил задържан и ареста, в който е бил настанен. Цитиран е дори и номерът на делото му. Мъжът е издирван в родината си по най-тежкото обвинение, повдигнато срещу него – членство в Кюрдската работническа партия (ПКК). Паспортът на Юрюн е анулиран, наложена му е забрана за пътуване.

МВР препредава основното послание така: Интерпол-Анкара „предвид съдебния статут на лицето в Турция и липсата на валиден документ за пътуване, предлага депортиране на лицето обратно в Турция през ГКПП „Капъкуле“ в най-кратък срок.“

Задействането на институциите     

Само 6 дни след получаването на информацията, Държавната агенция за бежанците отхвърля молбата за закрила на кюрдския политик. Процедурата минава по т. нар. ускорено производство, при което решението се взима до 14 дни, а апликацията му по формулировката в закона е „явно неоснователна“. Преписката по случая с писмото от МВР е заведена в деловодството на 16 януари, след постановяване на отказа за закрила. В администрацията, това често е индикация, че работата по определен сигнал е приключила и проблемът е разрешен.

Въпросните две седмици едва ли са били реалистичен срок за проверка на твърденията, които Юрюн прави пред ДАБ. Мъжът твърди, че е бил подложен на политически репресии, а в страната му съществува риск за неговия живот. Случаят му е допълнително усложнен и от семейната му история. Неговият брат Неджметин Юрюн и сестра му Ася Юксел са били убити от турските сили за сигурност през 1995 г. и 2016 година.

Юрюн последователно поддържа становището си, че е преследван, заради това, че е кюрд и заниманията си с политика, които датират от 2003 година. Споделил е с ДАБ и че семейството му се е превърнало в мишена за репресии, заради отказа им да се присъединят към т. нар. селски стражи, борещи се съвместно с турското правителството срещу ПКК.

Българските власти не са получили доказателства за съпричастността му към кюрдската групировка, която е призната за терористична в ЕС и САЩ. Заради това думите „тероризъм“ или ПКК не се срещат никъде в официалните документи по случая. Въпреки всичко, и МВР, и ДАБ описват Юрюн в кореспонденцията си като „свързан с тероризъм.“

Сред мотивите за отказа на молбата му за бежански статут са, че той „би могъл да води нормален начин на живот“ в родината си, „необезпокояван” като своето семейство. Макар да е информирана за молбата за депортация на Юрюн и обвиненията за членство в ПКК, които Анкара нерядко повдига, за да удари политически опоненти, ДАБ посочва, че „официалната власт няма негативно отношение към него“. Агенцията е отбелязала още, че в Турция „цивилните лидери поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност“.

Администрацията прави извода за кандидата за убежище, който от депортацията си през септември се намира в затвора в Одрин, че: „… не може да се установи еднозначно или по достатъчно убедителен начин, че евентуално завръщане на молителя в неговата родина би застрашило живота или свободата му.“ ДАБ коментира и причините за напускане на Турция на Юрюн, който е уведомил служителите, че нееднократно е бил заплашван с убийство, като „…негови лични и необективни опасения.“

Без тайни между верните партньори

Съмненията, че между София и Анкара съществува опасна близост в сектор „Сигурност“ се потвърждават и от още един детайл в казуса. Интерпол-Анкара моли българските институции за предоставяне на допълнителна конфиденциална информация за Юрюн. Сред въпросите, от които турските власти се интересуват е дали кюрдският политик е кандидатствал за международна закрила. През януари, Държавната агенция за бежанците разменя писма с МВР за случая. След като е уведомила Юрюн, че апликацията му е отхвърлена и след като решението й е влязло в сила, ДАБ подава отговори на запитванията на Анкара.

Агенцията отказа да коментира кореспонденцията с обяснението, че това са лични данни. Пред дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР, която по-рано е поискала данните от името на турските си колеги, ДАБ разкрива датата, на която Юрюн е кандидатствал за статут. Подадената информация включва още в кой бежански център е бил настанен той, кога му е отказана закрила, датата на връчването на решението, както и че след като е бил уведомен за отхвърлянето на молбата му, турският гражданин е избягал.

Тук казусът „Юрюн“ донякъде припомня този на Абдулла Бююк. В дипломатическите грами турските представители твърдят, че са получили данни за молбата за политическо убежище на турския бизнесмен от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Ако това е вярно, то означава, че България има много сериозен проблем с опазването на чувствителна информация за кандидатите за убежище от Турция. Особено, ако те представляват специален интерес за Анкара.

За разлика от апликацията на Абдулла Бююк, подадена в президентството, за която ДАНС има становище, че не трябва да се приема, според разузнаването Юрюн не е представлявал опасност. Службата не възразява кюрдът да получи убежище, но когато мнението й от 22 януари пристига в ДАБ, намесата на Анкара вече е решила случая.

Като страна, която не е предоставила убежище на нито един турски гражданин в периода между 2015 г. и края на 2019 година, България често е подозирана за нечисти договорки с Ердоган. Дори и официално да не приема широката турска дефиниция за тероризъм, София нееднократно е помагала на турския режим да си връща и съди изгнаници, обвинени за тероризъм. Известните случаи показват, че ограничение кой попада под административно-политическия нож не съществува. И гюленисти, и кюрди, а вероятно и други групи от турското общество са страдали през годините. Историята на Селехатин Юрюн се вписва идеално в традициите на сложните и проблематични междусъседски взаимоотношения.

Важният въпрос е дали изобщо е възможно управляващите да променят своето поведение, без това да доведе до сериозни последици за България. Защото веднъж свикнала с него, Турция ще очаква същите услуги и от следващите правителства. В последните години тя все по-често демонстрира, че не се притеснява да използва политически инструменти, за да постигне целите си.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Димитър Ганев

Димитър Ганев

Димитър Ганев е работил в Дневник, в-к Банкеръ, СЕМ, БНР. Освен в български издания, той е публикувал в международни като Дойче веле, Юронюз, Болкан инсайт, Юрактив и др. Завършил е Софийския университет и Университета в Маастрихт.