Призраците на Лесбос, позорът на Европа

През 2015 г. стотици хиляди бежанци пристигнаха – чрез лодки и моторници – до бреговете на гръцките острови в Бяло море. Много от тях загинаха в това пътуване. Сега международната общественост е уверена в това, че кризата с бежанците в Гърция вече е преодоляна. Но всъщност тя се превърна в постоянно бедствие, което отравя душата на Европа и поражда бъдещи проблеми. Епицентърът на тази криза беше и продължава да е остров Лесбос.

Историята на Шабир показва до каква степен действителността противоречи на официалните декларации на Европа. Шабир е на 40 години, той има жена и две малки деца и доскоро той живееше с тях в един среден по големина град в Пакистан, където се занимаваше с продажба на автомобили. Но в една декемврийска нощ на 2015 г. местната групировка на ислямските екстремисти обляла с бензин и подпалила къщата на съседа на Шабир. Подпалвачите дебнели наблизо и чакали от горящата къща да избяга живеещото там семейство.

Съседите били християни, а екстремистите се стремили да ги прогонят, за да разположат в къщата им медресе (ислямско религиозно училище). Инстинктивно Шабир се хвърлил да защитава християнските си съседи. Поради това го нарекли „вероотстъпник“, изгорили салона му за продажба на коли, убили брат му, а жена му с децата избягала в съседно село. Заедно с престарелия си баща Шабир  поел по дългия и суров път на изгнаника – през Иран и Турция  към въображаемата сигурност на цивилизована Европа.

Бащата на Шабир умрял от изтощение, при опита да се придвижи през покритите със сняг турски планини. Няколко месеца по-късно Шабир успял да попадне на борда на гемия на трафиканти на хора, отплавала от турския бряг на Егейско море. Но тя претърпяла корабокрушение и десетки бежанци, които били в нея, потънали. Шабир успял да се спаси, прибрала го гръцката  крайбрежна охрана около остров Лесбос и го пратила в бежански лагер Мория. Тогава започнала нова глава в неговото ходене по мъките.

Нито един западняк, посетил лагера Мория през зимата на 2016-17 г. не е могъл да не усети неговата абсолютна безчовечност. Мръсотия, боклук, и човешки екскременти се смесват тук в застинала лава на нищета и отчаяние, в ужасяваща околна среда, обкръжена от ограда от бодлива тел и от официално безразличие, което се изразява във вид на съвършено оскъдните ресурси, които гръцките власти и ЕС отделят за лагера.

На бежанците, подобни на Шакир, се налага да чакат най-малко девет месеца, преди да им бъде определена дата за първа среща с някой чиновник, който трябва да приеме молбата им за убежище. Вътре в лагера един малък импровизиран офис, обкръжен с още по-плътна ограда от бодлива тел, около която се тълпят стотици бежанци, приема – за провеждане на първата беседа – не повече от един или двама бежанци за час. „Ако сте болен, дори и сравнително леко, ако сте афганистанец или пакистанец, ще ви се наложи да чакате цяла година, преди да ви приеме чиновник“, разказва един бежанец и добавя, че „ние сме блуждаещи призраци, които никой не забелязва. По-добре да бяхме умрели във войната“.

Когато се посещава лагера, веднага се хвърля в очите откровената сегрегация. На някои семейства е предоставен разкошът да живеят в контейнери, скрити зад висока ограда. В тях няма течаща вода, отопление и въобще каквито и да са удобства, но тези семейства се смятат за привилегировани.

Ходенето нагоре  по хълма на северозапад създаваше усещане за изкачване по стълбата на безчовечността. Първо виждаш бидонвилите на афганистанците, потънали в мръсотия и вонят непоносимо. На билото на хълма в същите непоносими условия са разположени пакистанците, които изгарят всичко, което може да гори, за да си сготвят ядене. До тях са алжирците, от които всички останали се боят и затова те са окръжени с триредова ограда от бодлива тел. А в подножието на хълма, точно до отвратителните тоалетни и фактически под открито небе, са разположени „африканците“ и  между палатките им се стича мръсотията от другите, разположени по-високо на хълма „поселения“.

Една година след като пристига в Лесбос и три месеца след първата беседа, Шабир получава отказ от представяне на убежище и вместо него получава заповед за депортация. Молбата му за преразглеждане  е безцеремонно отхвърлена и когато той опитва да избяга от лагера с подкрепа на жители от съседно село, то полицията буквално се хвърля да го лови. В края на краищата той се предава и го отправят обратно в Турция. От тогава не сме чули нищо за него.

Както разказваше на един от авторите на тази статия самия Шабир, той се е надявал, че Европа ще му предостави убежище, защото „макар аз да съм мюсюлманин, предполагах, че самият факт, че защитавах християни, от което пострада семейството ми, тук ще значи нещо“. Но „Европа“ има свои идеи. Спогодбата на ЕС с президента на Турция Реджеп Ердоган, която г-жа Меркел договори с турския президент, имаше една цел: на всяка цена да спре потока от бежанци от Турция към Гърция. И ако това значеше, че на ЕС му се налага да подкупи Ердоган с няколко милиарда евро, за да бъде нарушено международното законодателство, защитаващо бежанците, подобни на Шабир, значи така е трябвало да бъде.

Само през септември тази година на Лесбос пристигнаха нови 2238 бежанци, въпреки всички опити на Турция да прекрати потока им. Лагерът, предназначен за 2000 души, сега „вмества“ три пъти повече хора. В началото на октомври първите есенни ветрове отново превърнаха лагера Мория в огромна каша от мръсотия.

Европа се преструва и лъже себе си, че за това престъпление срещу човечеството никой не е виновен. Гръцките власти винят ЕС, че не предоставя пари, а той от своя страна обвинява Гърция, че тя не употребява  средствата, които той ѝ дава, както трябва и че въобще прави много малко срещу тези пари. В същото време големите НПО са загрижени за собствените си проблеми  и най-вече как да намерят финансиране. Единствените оцелели в това морално корабокрушение се оказаха местните инициативни комитети, състоящи се от доброволци от целия свят, както и някои малки НПО-та, които съумяха да съхранят духа на хуманизма.

В същото време Западът като цяло и особено ЕС по никакъв начин не противодейства на тези икономически, екологически и военни фактори, които по един или друг начин подпомагат разгръщането на случващата се пред очите ни хуманитарна катастрофа.

Галрим, още един пакистански бежанец в лагера на остров Лесбос, ни обясни в какво, според него, е грешката на Европа: „Ислямските екстремисти имат план. Като сеят страх и ненавист, те искат бежанците в Европа да се окажат в гето, да бъдат изолирани от европейското общество, да станат жертви на европейската ксенофобия. Това е стратегията им за вербуване – те разпалват огъня на ненавистта между Изтока и Запада и по този начин превръщат себе си във важни играчи“.

Галрим знае за какво говори. Той е демократ, който се е обявил срещу фалшификациите на изборите в своя роден град в Пакистан. В „сигурната“ Турция той е бил инквизиран от мафиоти с цел да бъде получен откуп. По време на един такъв „сеанс“ той е бил влачен от тежкотоварен камион, движещ се с голяма скорост. Молбата на Галрим за представяне на убежище е била също отклонена и той се е оказал в списъка за депортация.

Преди около 2500 години древногръцката поетеса Сафо, живяла на остров Лесбос, е написала:

Сърцето им охладня

Крилата им увиснаха

Не бива да допуснем това да се случи с хуманистите в Европа. Поради това ни е нужно ново движение с цел провеждане на кампания за освобождаване на бежанците от тези отвратителни условия, в които ги държат, както и за ускоряване на процеса на предоставяне на убежище. А освен това нужно е да сложим край на политиката, която ги принуждава да извършват отчаяно бягство.

 

Оригиналът на статията, чийто превод поместваме, е публикуван на 31 октомври  в сайта Project Syndicate.

Превод: Емил Коен

Avatar

Янис Варуфакис и Георгиос Тириакос-Ергас

Янис Варуфакис бивш министър на финансите на Гърция, е професор по икономика в Атинския университет; Георгиос Тириакос-Ергас е фолклорист, живущ на остров Лесбос и съосновател на AGKALIA, една ползваща се с голямо международно уважение самодейна местна група, която работи с бежанци.