Проблемът с ромските жилища увеличава риска от зараза в гетата

Споделете статията:

Основателни ли са опасенията, че епидемията от бедност в махалите ще допринесе за доразпалване на здравната епидемия? И как се стигна дотук?

От Джоди Хилтън и Димитър Ганев

Заболелите от коронавирус роми в Пещера и страната, и пуснатите по-рано слухове за завръщащи се от Европа жители на махалите, потенциални преносители на заразата, отново поставиха обитателите на кварталите в ролята на удобна боксова круша. Миналия месец германският „Тагесшпигел“ отбеляза сериозното влияние, които играят подобни твърдения в България. На място, ромите настояват, че не вирусът, а ставащото все по-трудно препитание може да възпламени ситуацията.

„Затягането на мерките за излизане от в махалата рискува да доведе до глад. Притеснява ме много, че хората могат да останат без хляб, въпреки че общността се самоорганизира и разнася храна,“ казва Юксел Яшаров, бивш общински съветник от Пещера. Двама обитатели на махалата Луковица, където живеят повече от 4000 души, наскоро станаха жертви на вируса. Яшаров, който обитава къща в другия ромски квартал, коментира че в общината се действа хаотично и без план.

Един слуховете, на който и „Тагесшпигел“ обърна внимание, е че първите две жертви в България – на 66 г. и 74 г. – са станали жертва на роми, неспазващи карантината. Става въпрос за  тържество в ресторант в Лом, което двамата са посетили. Общо 11 души от присъствалите на него са били заразени. В момента в Лом по официални данни има 11 заразени, а в с. Василовци, откъдето са починалите съпрузи, има 5 случая.

Поради една или друга причина, правителството и Националният оперативен щаб отказват да коментира темата. Липсва и информация за това колко души са били тествани в ромските квартали. Все пак ген. Мутафчийски обяви, че столичните Факултета и Филиповци са „райони, в които има открити повече заболели, отколкото в други“. Според репортажи в медиите избягалият от болница в Стара Загора носител на КОВИД-19 е от махалата в с. Паничерево, което беше поставено под карантина.

Върху преминаването в махалите в София, Нова Загора, Сливен, Пловдив, Благоевград, Казанлък и други места бяха наложени сериозни ограничения. Премиерът Борисов настоя изрично затягането на мерките в три софийски квартала да не бъде описвано с термина „акции“. Независимо от фразеологията в обръщение, факт е, че ходовете на държавата, правилни или не, засега ограничават възможността ромите сами да изкарват прехраната си.

„Няма да умрем от коронавируса, ще умрем от глад,“ смята и 34-годишният Юлиян Методиев, жител на ромската махала Кремиковци в Гърмен. Мъжът, който се препитава като сватбен диджей, подчертава че заради извънредните мерки много от хората, печелещи хляба си със събиране на гъби и билки, вторични суровини, или с непостоянна земеделска работа, сега не могат да излязат. Причината е, че няма как да представят на полицейските пунктове декларация от работодател. Методиев се притеснява от последиците: „Въпросът е, че паниката е лоша. Ако нещата продължат така, ще има издивели хора“, прогнозира кротко той.

46-годишната Радка Василева от столичния „Факултета“, която живее в двустайна постройка с още 7 възрастни и 4 деца пък споделя: „Имаме още малко запаси от храна, но не знам какво ще стане след два три дни. Искаме пари на заем, пазаруваме на вересия.“ Тя обаче не смята, че извънредното положение се е отразило върху хората от махалата: „Същите са си като преди, сега само по-рядко се събират.“

Месец след обявяването на извънредно положение, доброволци раздават хранителни стоки на жители на столичния „Факултета“. Снимка: Джоди Хилтън

Между страха от инфекцията и заплахата за загуба на дома

Какво доведе до плъзналите слухове за коронавируса в ромските квартали? Най-вече хигиенните условия, битовата култура и хроничната бедност. Проблемният статут на пренаселените и най-често незаконни жилища понякога може да затрудни дори достъпът до течаща вода.

В последните години властите ускориха разрушаването на нерегламентираните постройки, без да подобрят условията за онези, които останаха да живеят на същите места. Сега, в светлината на пандемията, махалите отново попаднаха във фокуса на общественото внимание.

„Вероятно половината от ромското население в България живее в тесни, изолирани селища. В болшинството от тях липсва достъп до канализация и топла вода,“ коментира Сара Перин, директор на Тръста за социална алтернатива, който финансира проекти за укрепване на ромските общности. Перин подчертава трудността в кварталите да се практикува социалната дистанция заради гъстотата на живеещите там. Припомняйки, че ромите вече са превърнати в изкупителна жертва за много от проблемите на страната, тя предупреждава и че „прекомерното медийно внимание би могло да подпали социално напрежение.“

Община Гърмен край гр. Гоце Делчев неведнъж се е превръщала в сцена на конфликти между българи и роми. Кметът Феим Иса от ДПС потвърждава, че общински служители се опитват да наложат ограничения върху излизането от ромската махала Кремиковци. В квартала се дезинфекцира през ден, уверява градоначалникът.

Иса разказва, че в Крeмиковци преди време се е върнал мъж от Италия. Периодът на карантината му е преминал без усложнения. Според кмета поводите за притеснение са в различна посока. „Проблемът е, че в махалата няма топла вода и хигиената е под всякаква критика“, казва той.

Раждането на гетата  

Деца играят между къщите на „Кремиковци“ в Гърмен. Снимка: Джоди Хилтън

Махалата Кремиковци, подобно на много други, е създадена от комунистическото правителство през 60-те години на миналия век. Това е периодът, в който режимът налага в цялата страна със сила уседналостта на ромите, водещи дотогава номадски начин на живот.

Повечето от българските роми по време на Османската империя са уседнали, казва доц. Михаил Иванов, който през 90-те години е съветник на президента Желев по въпросите за малцинствата. Той допуска, че около 90 % от ромите не са водели номадски живот в края на Османския период. Калдарашите, най-голямата номадска група, се заселва в България през 19 в. след Кримската война при т.нар. Голяма калдарашка инвазия. Тогава много неща се различават кардинално от днес. Доц. Иванов казва, че според съдебните регистри на Видин в Османския период, престъпленията, извършвани от роми са били относително малко, сравнено с останалото население.

73-годишният Лазар Асенов от Кремиковци, Гърмен си припомня какво е представлявал номадският живот за неговото семейство. „Прост и по-щастлив“ е първото изплувало описание в паметта му. Седнал върху черджета, разстлани върху дървените дъски на двустайната си къща, той ловко премята върбовите клонки, довършвайки кошницата, която плете. Занаятът е научил от баща си и дядо си, които са били и търговци на коне. На двете легла в стаята – единствените мебели в нея – го наблюдават част от многобройните му деца и внуци. Четирима възрастни и пет деца си делят тази постройка в полуразрушената махала, осеяна с кални улици и тухлени колиби.

През 1958 г. българското правителство приема Постановление 258, с които забранява на ромите да се скитат между селищата. През следващото десетилетие пътуващите семейства са пренасочени да обитават парцели, често земеделска и общинска собственост в покрайнините на селищата. Постепенно, голяма част от тях намират прехрана в сферата на услугите в системата на ТКЗС-тата.

В доклад на Хелзинки Уоч от 1991 г. се цитира писмо на БКП от 1959 г., в което ромите, водещи номадски живот са наречени „най-изостаналата част от циганското население“. Партийните комитети са инструктирани да им намират работа, защото „всеки гражданин може да печели хляба си с честна работа.“

Тогава семейството на кошничаря Лазар Асенов получило нареждания от народната власт да се засели за постоянно там, където сега се намира ромската махала. Баща му бързо вдига една от първите къщи в нея. Не получили обаче собственост върху земята, договор за ползването й или разрешително за строеж.

Когато дошло време Асенов да има свой собствен дом, той разказва, че набавил дърва от близката гора и два месеца по-късно стените и покривът вече били вдигнати. „Нямахме никакви документи. Просто ни казаха, че можем да строим,“ твърди той. Дотогава Асенов и жена му отглеждали 8-те си деца, местейки се в множество различни къщи в Кремиковци. През годините членовете на семейството му се увеличавали, кварталът също се разраствал.

Кошничарят Лазар Асенов, на 73 г., седи в дом си, заобиколен от многобройните си внуци, в махалата „Кремиковци“, Гърмен. Семейството му е заставено да води уседнал начин на живот тук, след приемането на Постановление 258 през 1958 година. Снимка: Джоди Хилтън

След края на ТКЗС-епохата

Ромите традиционно окупират маргинални пространства в европейските общества от векове, като в различните периоди са били преследвани, поробвани и дори унищожавани, пише Изабел Фонеска, автор на „Погреби ме прав. Циганите и тяхното пътуване.“ Времето на комунизма е едновременно и благословия, и проклятие за тях. Мнозина си спомнят с за приличния жизнен стандарт и стабилните работни места.

„Когато комунистическата система се срина, ромите останаха изключително бедни, заради колапсът на социалистическото селско стопанство и промишленост. Те нямаха земя, която да им се върне, а в промишлеността, поради своята ниска квалификация, те първи останаха без работа.“, посочва доц. Михаил Иванов.

В последвалия посткомунистически период, правилата за жителство в страната са разхлабени, а загубата на работни места в земеделието и промишлеността, върви ръка за ръка със страховития всеобщ социален колапс. Загубили прехрана в селата, ромите често мигрират при свои близки и роднини, които живеят в или в близост до градове или по-големи села. Така гетата полека – лека почват да набъбват – процес, който продължава и днес.

Кремиковци в Гърмен, където през 60-те години е имало нищожен брой постройки, днес също се е „разширил“. Кварталът е дом на приблизително 1500 човека, много от тях, както повелява традицията по такива места – без достъп до течаща вода и канализация.

До определен момент, обявяването на нечия къща за незаконна от държавата, остава присъда без последствия. През 2011 г и 2012 г.,  Дирекцията за национален строителен контрол отменя статута на търпимост, което означава, че незаконните постройки вече могат да бъдат разрушавани, ако е издадена заповед за това. В продължение на четири години, все пак не са се предприемали мерки, като паралелно с това незаконните строежи продължават.

За разлика от живеещите в Кремиковци, ромите, обитаващи други части на Гърмен, са по-интегрирани в обществото, мнозина от тях притежават законни къщи, а децата им посещават училище, казва кметът на Гърмен Феим Иса. Според Иса по-малко от 20 % от родителите от махалата изпращат децата си на училище.

Тракането на оръжия

В началото на 2019 г. двама братя от Войводиново пребиха жестоко военен. Освен бутането на незаконни ромски постройки, тогава случаят предизвика и предизборно надцакване между ГЕРБ и БСП коя от партиите ще предложи по-сурови орязвания на помощите за ромите. Подобен сценарий – накрая също като при казуса „Войводиново“ – спрян с жалба до съда в Страсбург – макар и в много по-незначителни мащаби, през 2015 г. се разиграва преди местните избори в Гърмен. Шумна музика, огласила ромско тържество в Кремиковци, предизвиква оплаквания от българи. Следват сблъсъци и мобилизация на политически активисти и булдозери, които разрушават 4 незаконни къщи.

Според решения на Европейския съд по правата на човека през годините, ако домовете бъдат бутнати, дори и да са били незаконни, на обитателите им трябва да бъде предложен алтернативен подслон. Гърмен, подобно на други общини, няма възможност да го направи и затова през 2015 г. разрушаването на постройките е спряно.

Повечето от къщите в Кремиковци са незаконни и трябва да бъдат разрушени, казва кметът Иса и описва настроението в общината като предконфликтно. Допълва, че е необходимо общината да продаде земята на ромите, а статутът й да бъде променен от земеделски на жилищен.

Чак при узаконяване на жилищата, хората в махалите биха имали достъп до вода, канализация и електричество, посочва Мария Методиева от Тръста за социална алтернатива. Това би направило възможно и спазването на по-различна хигиена във време на пандемии като сегашната.

Двугодишната Миела Йорданова седи с куклата си на мястото, на което се е намирала разрушената й къща в с. Войводиново, Пловдивско. В същия ден ромски семейства направиха опит да се завърнат по домовете си, но бяха изгонени от протестиращи срещу побоя над български военен. Снимка: Джоди Хилтън

Обединени в келепира

Проблемът е стар, колкото и преходът в България. Възможните решения са известни, също както и причините да не се правят крачки за смекчаване на положението.

Националистическите политици и партиите, самообявили се за защитници на малцинствата, традиционно се намират в странна симбиоза щом стане въпрос за ромската бедност и незаконните жилища. На принципа на скачените съдове, и двата лагера имат интерес от това етносът да остане уязвим, а ситуацията – нестабилна. Спорадичните сблъсъци и социалната несигурност действат в посока мобилизация на крайните електорати – етнически и националистически. Прибавете към това и неграмотността и консервативната гето-култура в махалите, допускаща малцина от попилите я да излязат от омагьосания й кръг, и получавате рецепта за продължително бедствие.

Ромската ситуация се е превърнала в трайно статукво, от което почти всички основни партийни играчи се възползват и имат интерес да бетонират. Никой не може да се откаже с лека ръка от изпробван инструмент, носещ гарантирани политически дивиденти, които щедро се изплащат в изборния ден.

В махалата „Луковица“ в Пещера бяха установени жители, поразени от новия коронавирус. Двама от тях загубиха живота си. Снимка: Джоди Хилтън

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Джоди Хилтън

Джоди Хилтън

Джоди Хилтън е американски журналист и фотограф. Живее в София от 2015 година. Публикувала е в Ню Йорк Таймс, Уол стрийт джърнъл, Гардиън, Ройтерс, Дойче веле и др. Преподава фотожурналистика в Американския университет в Благоевград.