Проф. Анна Кръстева: Кризите са време на лидери и паразити, гражданите са единственият коректив

Споделете статията:

 

В рубриката “Утре” днес ни гостува известната с дълбоко рефлексивните си анализа проф. Анна Кръстева. Тя е преподавател в департамент “Политически науки” в НБУ и създател и ръководител на Център за миграционни изследвания. Автор на книгите “Дигиталният гражданин”и “От миграция към мобилност. Политики и пътища”. В интервюто си проф. Кръстева казва:”Отговорни, ангажирани и бдителни граждани дигитално стоят на своя пост на коригиране отклоненията на властта. Глобените министри – един за пушене на работно място, друг за седене на пейка в градинка – са усмихната илюстрация колко всевиждащо е народното око. Те са дигитално размахан пръст от гражданството, че правилата – и извънредни, и редовни – важат за всички. Прост демократичен урок, който родните политици изключително трудно усвояват.

 

Професор Кръстева, повече от месец вече живеем в извънредно положение, отказахме се от основни човешки права като правото на придвижване и не само. В криза ли е демократичният ред? Чуват се институционални, но и експертни гласове, които казват „когато сме във война, няма демокрация“…

Кризата е време на лидери и паразити. Гражданите трябва да водят битки, за да защитават демокрацията. И  го правят. Кризите са изпитание на демокрацията. Всички кризи – и миграционната, и свързаната е тероризма, и с корона пандемията.

Лидерите черпят с пълни шепи от кризата: Орбан винаги е първенец по анти-демократични инициативи и побърза да си осигури привилегията на неограничена нито от Парламент, нито от кризисно време власт – нещо като държавен преврат без държавен преврат, а с корона криза. Израелският премиер Натаняху, здраво подхванат за корупция, за която трябваше да отговаря пред съда, затворили съдилищата. Филипинският президент Родриго Дутерте си осигури пълномощия при извънредно положение, почти идентични на тези при военно положение.[1] Президентът Лукашенко събира хиляди на футболни мачове, защото в Беларус, според неговата рецепта, вирусът се бори с водка, сауна и трактор (работа на полето). Сайтът OpenDemocracy идентифицира  нарушения на човешките права в 50 страни само за изминалата седмица.

Какво пълни балона на лидерите? Две ключови причини – управленска и политико-комуникационна. Първата произтича от самата същност на кризисния мениджмънт, многократко усилен от безпрецедентния характер на корона-кризата – извънредни и силно централизирани политики. Втората причина е свързана с политическата комуникация – необходимостта от ‘лице’, което да комуникира убедително изключителния характер на извънредните политики. Уникалният принос на България е не толкова в лицето, колкото  в чина – трима генерали, без да се брои един прокурор – които искат да олицетворят този изключителен политически момент, вече гарантирал си място в историята.

Кризата засяга жени и мъже, в други страни авторитетно за кризата говорят и жени, и мъже, а у нас – мъже, генерали-мъже. Този патриархален подход към лицата на кризата обуславя и родния кризисен дискурс  – не толкова да информира колкото да дисциплинира. Когато жена вземе авторитетно думата, тя брутално й бива отнета. Със своята радикалност обвинението на прокуратурата срещу проф. Асена Стоименова – председател на Българския фармацевтичен съюз – се родее с китайската цензура към първите лекари, опитали се да предупредят за задаващата се епидемия. Разбира се, джендър аспектът тук е щрих, същественото е, че говори утвърден експерт, ръководител на една от гилдиите на предния фронт, като подчертава реални рискове и проблеми, които прокуратурата тълкува като насаждане на страх и паника. Необходимо ли е да уточняваме, че в изнесените реални рискове и проблеми няма нищо специфично българско, в повечето европейски страни експерти и политици непрестанно и открито говорят за тях.

Една от най-големите заплахи за демокрацията е създаването на Министерство, пардон, Прокуратура, на истината.

Кризата произвежда политическо лидерство – най-одобряваният човек  в държавата не е (още) политик – генерал Мутафчийски има зашеметяващия рейтинг от 71%.  Някои (вечни) кандидати за лидери обаче надценяват символно-политическата перформативност на кризата да произвежда лидерство и вярват, че нейната алхимия може да го сътвори от всякакъв материал – например от българските домати и краставици.  От кого точно  този кръстоносен поход трябва да спаси българските домати и краставици не е ясно – и българските граждани си ги хареесваме, и търговските вериги отварят връти за тях (при същите условия като за другите чушки и домати), за изконсумиралите милиарди за развитие на селското стопанство не знаем точно – но е ясно неудържимото желание на някои политици вечно да са непрестанно пред камерите с патриотарски тези. Тези спектакли по-скоро забавляват публиката, но те не доближават управляващите нито до по-добро управление на кризата, нито до смислени демократични практики.

Другата ключова фигура на кризите са паразитите.

Паразитите обожават кризите. Те си паразитстват и преди, и след тях, но свръхконцентрацията на публичния интерес върху земетръсите на пандемията им отваря допълнително поле на възможности. У нас призът за най-разнознаваемо лице на тази втора категория фигури на политически (зло)употреби на кризата безапелационно спечели арогантната самоувереност на един (доскорошен) директор на държвна банка, който мълниеносно връчи 75 милиона на фирма с повече от впечатляващия оборот от 2000лв. Когато въпросният призьор ни обясни, че този забележителен трансфер е бил готвен от месеци, може да му имаме пълно доверие – паразитите не са креатури, а юзъри на кризите – схемите за източване на публичен ресурс, оплитащи олигарси, правещи дупки в банки, нищо не знаещи министри и техни началници, бдяща за ‘екстремисти’, не за нарушители на закона, прокуратура, са готови и чакат само свежия и извънредно щедър ресурс на кризата. Паразитите са особено многобройна категория – и високо в държавата, и близо до нас в институции и организациии. Те са и кризисно свръхактивна категория –  извънредното време е златно време за далавери и деформации. Паразитите нямат силата да разрушат демокрацията, но гризат институционалните устои на държавността и ни ‘ровят в лицето’ (по Мариус Куркински).

Разполагаме ли с достатъчна политическа култура да устоим на снижаването на демокрацията?

Кризата е изпитание за демократичната култура на гражданите.

Отговорни, ангажирани и бдителни граждани дигитално стоят на своя пост на коригиране отклоненията на властта. Глобените министри – един за пушене на работно място, друг за седене на пейка в градинка – са усмихната илюстрация колко всевиждащо е народното око. Те са дигитално размахан пръст от гражданството, че правилата – и извънредни, и редовни – важат за всички. Прост демократичен урок, който родните политици изключително трудно усвояват.

Гражданите са и от двете страни – и на устояване устоите на демокрацията, и на отслабването им.

Залогът на корона-кризата – здраве и живот – е несравнимо по-висок от този на други кризи и гражданите са склонни да правят по-високи компромиси с правата си – и правото на придвижване, и правото за ненамеса в личния живот. Множество апликации, трасиращи срещи, контакти, маршрути, са част от технологичния арсенал на борбата срещу разпространението на заразата: израелска компания за технологично проследяване, известна с дейността си срещу журналисти и активисти, сега предлага услугите си да се влючи в борбата с вируса; Москва въвежда масирана система за разпознаване  на лица като мярка за спазване на карантината; в Хон Конг властите проследяват хора с гео-локализиращи електронни гривни. Демократичното напрежение е между полезността и темпоралността, между използването на високи технологии за справяне с панделмита и вероятните иим употребии и след нея. Както резюмира руски правозащитник: “Най-страшното е, че епидемията ще приключи някой ден, но тези мерки съм сигурен, че ще останат”[2]. Множество граждани в множество страни подкрепят ограничаване на правата им в името на справяне с кризата. По-силен израз на същата тенденция е нарастваща подкрепа към авторитарно лидерство.

Ярък граждански парадокс е, че граждани могат да спазват ограничанията на извънредното положение и в същото време да критикуват тяхната несъразмерност и неефикасност[3]. Самодисциплината и критиката са еднакво ключови: първата за справяне с пандемията, втората – за съхраняване на демократичния плурализъм и гражданския капацитет за разсъждение върху политиките. С този парадокс навлизаме в позитивната страна на гражданското участие като коректиктив на властта и стожер на демокрация и солидарност. Ще илюстрирам с два примера – на конструктивна критика и на солидарност.

Папата отбелязва Великден в невероятното величие на празната базилика  Свети Петър. Българската православна църква избра уникалната позиция да бъде над закона, здравето и сигурността. Нито един от генералите, които от сутрин до вечер ни ограничават, забраняват и командват, не посмя и не пожела да ограничи висшия (и не само) клир. С тази мисия невъзможна се заеха граждански гласове.[4] Докато управляващите адбикираха от своята отговорност, интелектуалци, блогъри, журналисти припомняха азбучните истини, че духовниците и получаващите причастие от една и съща лъжица[5] не живеят само в духовния свят на вярата, а и в споденото ни общество

“Днес не е време за егоизъм и разделения. Днес е време за грижа за най-слабите – бедните и бежанците.” Проникновено звучи словото на Папа Франциск на Великден. Папата, правозатници, активни граждани тъкат нишките на солидарността, които кризата изтънява. За едни неприложението на санитарните мерки е въпрос на липса на самодисциплина, за други – на практическа невъзможност, когато нямаш достатъчно сапун и пространство. Здравните медиатори са по-важни от полицаите.

Кризата е катализатор – и на най-лошото (виж паразитите), и на най-доброто. В тежък момент семейството ми имаше нужда от помощ за кръводарители. Откликът беше невероятен – от приятели, познати, непознати. Тази вълна от солидарност завинаги ще остане инкрустирана в семейната ни памет.

Човекът е мислеща тръстика – бурите го огъват, рискуват да го смачкат, но той отново се изправя. Този философско-поетичен образ на Блез Паскал бих пренесла и към гражданина днес – корона кризата го огъва, мачка демократичната му култура, но жилавостта е жива и гражданската тръстика ще се изправи сред корора бурята.

Като уважаван университетски преподавател бихте ли споделили хипотезата Ви за бъдещето на училището и университетите? Как ще изглежда онлайн обучението при продължаващата се криза от Ковид.19 когато е крещяща дискриминацията на достъп до интернет, лаптоп, смартофони? Има ли необходимост от нови публични политики и инвестиции?

Една сутрин в началото на кризата всички – от първолака до професора – се събудихме дигитални граждани. Изумителна беше първоначалната лекота, с която започна онлайл образованието – без никаква подготовка и никакъв преход. Е-образованието, дигиталната компетентност на преподаватели и ученици/студенти е в крещящ контраст с институционалната некомпететност на управляващите, изсипали милиарди във все още неслучващо се пълноценно е-управление. Дигиталните деца, младежи и учители не заслужават държавата, която отказва ефикасно да се дигитализира в интерес на прозрачно и обърнато към гражданите публично управление.

Преподавам и у нас, и в няколко международни магистърски програми и забелязвам симпатична симетричност: професорите обсъждаме колко бързо и пълноценно студентите се справят с онлайн ученето; студентите обсъждат в социалните мрежи колко бързо и иновативно се справят професорите с он-лайн преподаването.

Кризата наистина е интензивно учене в изпитание.

Ускорената дигитализация на образованието на всички нива е най-видимият резултат на иновативност, креативност и ефикасност, предизвикани от криза. Няма иновация без противоречия и рискове. Всички кризи са като лупа – уголемяват неравенствата. Дигиталните неравенства са сред най-ярките, защото миксират икономически, етнически[6], културни, възрастови форми на неравнопостовеност. Ромски правозащитници алармират за множество технологични дефицити – има махали без интернет; множество семейства нямат интернет или нямат възможност да плащат тарифен план, който да позволява интензивния трафик на е-обучението; множество деца нямат компютър или таблет, най-много се използват телефоните…. Изследване на Амалипе подчертава, че 180 училища и около 6600 ученика имат нужда от смарт техника.[7] Независимо от трудностите, множество ромски деца, не рядко заедно с родители, баби и дядовци, участват в е-обучението: около две трети от училилищата с деца от малцинствата са успели да обхванат дистанционно над половината от учениците си.[8]

“Е-обучение и социални мрежи. Образование и гражданственост в дигиталния 21 век”[9] – под това стимулиращо заглавие една американска, една италианска професорка и аз публикувахме в САЩ колективен труд. Преди кризата. Имаме покана за нов труд за дигитализация на образованиието в (пост) корона криза. В интензивните ни обсъждания  Елинор Браун споделя наблюдения върху разнообразните американски училища: пълната гама онлайн образавателни техники – иновативни форми на преподаване, активно включваване на учениците във всички етапи и форми на учебния процес, регулярен контрол и оценяване и т..н – пълноценно се разгръщат и прилагат само в скъпи частни училища. Дигиталните образователни неравенства не са роден специалитет.

Което не намалява отговорността на родните управляващи малка част от милиардите, изсипани за дигитализация, да бъдат спешно инвестирани в техника и подготовка на ученици и учители за дигитално обучение. Тези дигитално обучени млади за отрицателно време след кризата със значително по-малко средства ще успеят да реализиират е-управлението. Защото няма да търпят дигитални граждани в не дигитална държава.

 Мнозина Ваши колеги политолози твърдяха, че Европейският съюз ще изчезне от сцената, а Берлин, Будапеща, Париж ще установят новия дневен ред на Европа. Ето обаче, че председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен отправи призив за солидна инвестиция в бюджета на ЕС(т.нар.“план Маршал“) и изрази убедеността си в чувството за общност между европейските народи. Къде между скептиците и оптимистите за бъдещето на Европа сте Вие?

Европейският съюз е заченат като отговор на травма от тежки  военни конфликти. В десетилетната си история ЕС преминава от криза в криза. Той е вечно търсене на баланс между националното и европейското. Този баланс никога не е гарантиран.

Корона кризата усили разделения, които познаваме и от предходни кризи. Италия иска повече Европа – както преди не можеше да понесе тежестта да защитава сама европейските граници, така сега не може да понесе сама мощния удар на корона вируса. Видяхме пазарлъците между Юга и Севера, които познаваме и от гръцката криза на остеритет. Медиите са повече съсредоточени именно върху искрите между искащите корона бонове южни държави и отказващите да поемат общ дълг северни страни.

Но добрите новини са факт: компромис беше намерен, спасителен пакет беше приет. Германия беше твърдо против корона-боновете, но през цялото време активно подпомага по-засегнатите си съседи и лекува болни от Италия и Испания в своите болници. Кризата твори и евро-чудеса: родният ни премиер, загрижен преди кризата за сътвореното от него и не съществуващо в демократичното политическото пространство явление ‘абсолютен консенсус’, изведнъж забрави абсолютните си ориентири и се забърза по пътя за еврото, по който се беше спрял по очевидно важни за него, но публично неоповестени причини.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер – за разлика от родни любители на военна терминология – обобщи: корона кризата не е война, държави не воюват срещу държави, нито войници срещу войници, а е тест за човечност – всички заедно срещу пандемиятаа. Една държава ще е толкова по-силна колкото по-силни са и нейните съседи и европейски приятели.

Няма лесни кризи. Тази е всеохватна, драматична, глобална. Но да, реалистичен оптимист съм, България има повече шансове да се справи с безпрецедентното предизвикателствво не сама, а като част от по-мощен и по-солидарен Европейски съюз.

[1] OpenDemocracy

[2] Русия – камери следят всекиго, може би и след пандемията. В: ClubZ, 30.03.20, https://clubz.bg/96501-rusiq_kameri_sledqt_vsekigo_moje_bi_i_sled_pandemiqta

[3] Петиция на гражданската мрежа БОЛД подробно разглежда всичкки права, поставени под въпрос от кризата.

[4] Виж хубавите статии на Светла Енчева.

[5] В бургаските църкви причестяваха с обща лъжица.

https://www.youtube.com/watch?v=B8kD028O9aA&feature=youtu.be&fbclid=IwAR1zdPQI6aowqqenA2bMEh7Bba1oJZFmdlJkVaOS8vmQ1rxtZxPIoIGiQvM&app=desktop

[6] Има ярка корелация между здравни и расови неравенства: афро-американците в САЩ са непропорциално високо представени среед жертвите на корона вируса.

[7] Границка Л.. Е-обучение в ромските махали: всички учат заедно – деца, мама, тате, баба и дядо. –Медиапул, 31.03.20, https://www.mediapool.bg/e-obuchenie-v-romskite-mahali-vsichki-uchat-zaedno—detsa-mama-tate-baba-i-dyado-news305497.html

[8] Пак там.

[9] Brown, Elinor, Krasteva, Anna, Ranieri, Maria (eds) E-learning & Social media. Education and citizenship for the digital 21st century. Information Age Publishing (USA), 2016.

Дотук в рубриката :

Проф. Ивайло Дичев: “След глобалното затопляне, това е вторият сигнал, че трябва да действаме като човечество”

Проф. Михаил Константинов: “Надявам се да сме приключили с икономиката на лукса”

Николай Колев: “Предстои ни лека амнезия…”

Проф. Антоний Тодоров: “Пандемията върна публичната власт на терена, отстъпен в продължение на много десетилетия на пазара”

Златко Енев:” Хората стават безкритично готови за силови решения, променящи после собствените им животи”

Ивелин Георгиев: “Ако спазваме социалната дистанция и хигиената, ще помогнем много, дори и да не го разберем лично”

Румен Петров: “Видяхме нарушения на карантинни правила от страна на богатите, както и от страна на бедните”.

Диана Иванова: “Неочакваната криза мотивира вътрешните ресурси и креативност”

Златко Ангелов: “Благословена е технологията”

Георги Лозанов: “Коронавирусът е случайна грешка в системата, а не е проект за нова”

Христо Карастоянов: “Знае ли някой какво означава това затваряне у дома за възрастните хора и изнервените семейства?”

Амелия Личева: “Разтърси ме Бергамо, умирането на цяло поколение хора, преживели Втората световна война и раждането на идеята за Обединена Европа”

 

Въпросите зададе Юлиана Методиева
Attachments area

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.